Георгиевска лентичка

Днес е 9 май. Преди да започна с това, което ме подтикна да блогна, искам да честитя първо на тези, които са “виновни” за съществуването на този празник… и най-вече на роднините си участвали във Втората световна война. Честитя и на тези, които осъзнават защо един от най-големите национални празници на Русия трябва да е и техен празник… С днем победы !

На мнозина им се струва, че взимам твърде присърце този ден. За много хора не са тайна руските ми корени и фактът, че съм малко далеч от тях. Дали заради тях или просто защото оценявам значението на случилото се преди 62 години. Оценявах го и преди 12 години, когато пак така писах в тогавашния си (хартиен) блог за свободното време прекарано пред телевизора превключвайки между Канал 1, ОРТ и EuroNews.

Днес бях малко по-напред с материала и гледах информационния канал на Вести.Ru. Ужасно много документални филми, песни, разкази, паради, празненства… В Лондон и Париж поставиха цветя на паметниците на Съветския войн-освободител, а американцкия премиер посрещна празника в Москва. Естонските пък националисти тръгнаха да си трошат столицата, задето Русия се била възмутила от демонтирането и преместването на “бронзовия войник” от центъра на Талин и във военното му гробище, а и Европейския съюз (според изявление от Брюксел). А те още миналата година тръгнаха да издевателстват върху него и да заплашват, че ще го взривят. Твърде разбираемо, предвид че естонците не просто са разтворили дупета за Хитлер, ами активно избивали сънародниците, които отказвали да направят същото. Сегашният им премиер не е много по-различен… В Русия вчера отговориха с разрушаване на паметник на фашистки колаборационисти. Ей така, междудругото, и ние си имаме паметник на Съветския войн, който даже ни е срам да назовем с името му !

А как отбелязахме тук празника ? Нищо особено. И сигурно по-добре - местните назита нямаше да имат повод да мизерстват (не че им трябва такъв), техни политически представители да заклеймят тържествата, а други техни колеги да поспекулират, че това е комунистически празник. А, междудругото, се води и Ден на Европа - същата, в която уж влязохме преди пет месеца… За капак днес чух и изцепката: “Че какъв празник е днес, след като се учи ?!”.

Как празнуват в Русия ? С присъщата за тази страна грандомания - милиони хора по улиците, главозамайващи военни паради, концерти, речи, интервюта… За телекомите в Русия става традиция да правят разговорите на ветераните в рамките на страната безплатни. Преди две години пък Аэрофлот организираха безплатно двупосочно пътуване за всеки от ветераните от Москва до произволна дестинация по света. А те и по принцип си имат редица привилегии. Днес млади хора пък правиха импровизирани концерти по гари, метростанции и спирки… Цветя по всевъзможни паметници, горди маршове със съветски униформи… И до ден днешен се дават на различни ветерани със ордени “Герой на Съветския съюз” (освен “Герой на Руската Федерация”)…

Всичко изписано по-горе е въпрос на уважение, както и към хората, така и към историята. Нещо завидно, което явно ни липсва… Това е.

Popularity: 12% [?]