Преди две седмици torrent секцията на Data.BG бе затворена с редица глупави оправдания. Преди малко по-малко от седмица същото направи и тази на Bol.BG. Преди дни започна и засега успешната Акция “Феникс” на ArenaBG. На сайта на акцията може да се видят и адресите и географските местоположения на българските trackers, които прогресивно се изнасят навън… Пак там (а и на страницата на бившия tracker на Bol.BG) се споменава за натиска, който ГДБОП (известна в Абсурдистан силова организация, маскирана като национална служба, за изпълняване на частни поръчки за саморазправа) указва за прекратяването на тези услуги до 01.03.2007. Във връзка с това Bloody (и останалите клиенти на ICN Ltd.) са получили предупредително съобщение да преустановят работата на такива системи. Фронт-мен на въпросната служба е известения с тоталната си некомпетентност експерт-самозванец Явор Колев (държа да се отбележи смешния му пощенски адрес).

До тук с фактологията. Явно е, че това е поредният напън на наемника Явор Колев да блесне пред поръчителите си, а отново излиза едно от онези дребни, но адски миризливи, попръцквания. Точно тези, които не просто страшно, ами ужасно много развоняват българската блогосфера. Не знам дали тоя демонстрирал се като псевдо-експерт, както в областта на правото, така и във високите технологии, си е направил труда да направи елементарно търсене в Google за своята особа. Това, с което ще влезе в историята, е плачевно… Човекът просто е решил да оправи “незавидното си материално положение”.

В резултат на наблюдението си върху събитията в главата ми се въртят няколко неща, които ще опитам да синтезирам тук. На дали съм първият, който ще ги каже, но ще е чудесно, ако и грешката Явор Колев ги прочете:

  1. Ще започна с абсолютното си съгласие с Антон, че думите абсолютно целенасочено думите “MP3” и “BitTorrent” се оплюват. В контекста на работата на ГДБОП те нямат нищо общо с пиратството, както и думи като “Vorbis“, “FLAC” или пък “DivX“… Тези думички (и много подобни тем) са лишени от какъвто и да било юридически смисъл и за нуждите на аналогията тях ще нарека “раница“.
  2. С телефона си записвам клипче (не че моят телефон ги може тия работи). Напримерно, напил съм се като звяр и във филмчето се вижда как правя перфектната заливка за логото на Службата. Искам да разпространя филмчето, за да кажа на децата, че не може да правят така. Това не е престъпно деяние, имаме технология, с която мога да го разпространя, защо да не мога да го направя ? Пиша софтуер или просто дърпам такъв под GPL лиценз и решавам да направя собствен tracker, благодарение на който да го разпространявам сред предпочитателите му. Защо да не мога да го направя ? Изтеглил съм музика под Creative Commons лиценз. Защо да не мога да я публикувам в този torrent tracker ? Обратно към аналогията, това че пренасям лекциите си или техни копия в раницата си и ги раздавам на колегите си отново не ме прави престъпник. От къде, накъде някой ще ми забранява да нося раница ?!?!
  3. Малоумникът по-горе се опитва да изнудва Интернет доставчиците да следят и предоставят информация за трафика, който техните клиенти използват, като по този превърна всички потребители на горепосменатите технологии в (потенциални) престъпници. Отново аналогията: това, че се возя с раничката си в обществен транспорт или такси не задължава фирмите да проверяват съдържанието и, макар че мога да нося и радиоактивни материали.
  4. Това, че доставчиците не могат да осигурят проверка на разпространяваното съдържание (Или някой очаква, че ще проверяват произхода и лиценза на всяка минала през тях mp3-ка ? Ами ако е миксирана друга песен ? Или микс между две такива ? Ами ако някой праща PDF написан с лицензиран шрифт ?!), не означава, че трябва да прекратяват услугите, които дават възможност за разпространение на съдържание. В крайна сметка, Интернет е за това. Аналогия: Не трябва да си оставаме с пешеходния транспорт, само защото никой не може да проверява багажа на пътниците в обществения такъв.
  5. Не може да съм съгласен генерираният от мен трафик да бъде проверяван и изследван от която и да е било институция, защото това ще ни върне във времената на Държавна сигурност. Това, че информацията е легална, не означава, че не може да ме компрометира по друг параграф и не мога да дам повод на никой да ме изнудва с това. Още една аналогия: Не искам някой да си записва, че в раничката съм носил надуваема кукла, а жена ми не знае, че и изневерявам с такава. Тук в английския има една хубава дума наречена privacy, която чудно не може да намери адекватен български превод.
  6. Нелицензирано съдържание в Интернет се разпространявало винаги и ще продължи да бъде разпространявано, наред с останалото. Отделно аз самият нямам как да знам дали нещо, което тегля, е лицензирано или не. Т.е. като човек, който тегли информация от Интернет, аз не би трябвало да съм отговорен за това, че то не е лицензирано. Притежаването му също не би трябвало да представлява проблем. Аналогично: Някак съм се добрал до ксерокопия на учебник с авторски права и ги пренасям до вкъщи. Трябва ли да ги изхвърля или изгоря ? А как да проверя дали авторските права върху него са изтекли или не ?
  7. По принцип ми се щеше да вярвам някак, че цялата тая патаклама (не че ми е ясно дали въобще има такава дума и, ако има, какво значи… но ми звучи много на място) е поради абсолютно неразбиране на същината на проблема. Но на господина с дебелия врат и грозната мутра всички тия неща са разяснявани сигурно стотици пъти. Да не може да признае грешките си, или е въпрос на горделивост, или въпрос на солидна финансова подкрепа, която да компенсира собственото му обезчестяване. Вероятно всички тези актьори, музиканти, тинтири-минтири вярват в своята кауза. Напълно подкрепям и избора им на начина, по който да разпространяват своето творчество и далеч не отричам правото им да защитават избора си. Но в една правова държава (каквато твърдим, че сме, или най-малкото се очаква да бъдем) тия неща стават по съответния съдебен ред, а не с борческите методи на ранната ни псевдо-демокрация, нито пък с купуването на един или друг недоволен от доходите си псевдо-мюлюцюнер.

Иначе казано, Главна Дирекция за Борба с Организираната Престъпност трябва да е институция, която да всява респект, а и то не като организатор на поръчкови акции с измислено оправдание. Не и като инструмент за евтино решаване на иначе чисто технически проблеми. Това няма да стане с обявяването на всички torrent потребители за “организирани престъпници”, а самите torrent trackers извън закона. Аз лично от torrent си тегля софтуер като Ubuntu и OpenOffice.Org използвайки BitTorrent протокола и никой, ама абсолютно никой (а особено и продажен мухльо неспособен да оправдае собствените си действия) няма право да ми казва какъв протокол да използвам. Ако случайно доставчикът ми все пак направи невъзможно използването му (каквато е мечтата на агент Колев), аз ще си сменя доставчика ! Ако всички доставчици направят това, ще си сменя държавата !

Update: AquilaX също е писал по повода, а Антон е пуснал още една публикация.

Popularity: 7% [?]