Начало
»
2007 януари
Направо съм горд със себе си. Но ще започна от по-далече. Преди време набарах нещо, което и до ден днешен намирам за доста обещаващо, а именно Prado Framework - това е щуротия, която се опитва да използва максимално възможностите на вече не чак толкова новото PHP 5 и в същото време да открадне възможно най-много (доколкото PHP въобще позволява) от ASP.NET. Резултатът е много благ. Нуждаех се от проектче, с което да изпробвам тези благини. И тъй като BgIT.net е доста пипкав сайт и щеше да ми дойде нагоре да го преправям на Prado от раз, реших, че е крайно време да обновя сайта си. Той пък беше толкова стар във всяко едно отношение и толкова ме бе гнус да го пипам, че…. просто не го пипах. Най-активната част от него си останаха двата блога, които на всичко отгоре имаха нищо общо визуално със сайта. Та… както винаги, в началото не повярвах… но после опитах !
Резултатът е налице. Чисто като функционалност - пренаписах си качването на файлове, книгата за гости, вкарах страниците в MySQL база и направих администрацията им, междувременно интегрирах и базата си с контакти в сайта (с което заветната мечта на Велин остава само на една парола разстояние 
)… Остава да направя собствен browse на снимките и на файловете… А и на локализацията още не мога да и хвана спатиите… Във връзка с това имам малък призив: HELP !!! Нервичките ми просто не стигнаха да му хвана цаката…
Постигнах и нещо друго много по-важно - сайтът изглежда консистентно - блоговете и останалите страници имат един и същи дизайн, който първоначално открих в GetTemplate, а негова WordPress адаптация се оказа са направили Business Broker. Тъй като доста неща разчоплих и редактирах, изчистих и въобще…. направих по-красиви… успях да забележа изцепката на последните, които разпространяват тема със скрита в div (”display: none”) връзка към сайта си, за да могат да си вдигат Google PageRank. Има някаква идея, но ме подразни (и това е причината в тази публикация да няма връзка към тях)… Ох, красивичко !
А колко добре ми дойде тази промяна… от много отдавна не бях оставал толкова доволен от работата си просто ей така… А какви неща се очакват по BgIT.net… нямам думи просто… Тях по-нататък…
UPDATE: С WordPress 2.1 Ella (локализираната версия на Ники Бачийски) по всички блогове ! Да ни е честит !
Popularity: 10% [?]
Публикувано в понеделник, януари 22nd, 2007, 11:07 pm от Valery Dachev в Development |
4 коментара »
Решавам аз да проверя колко пари са ми останали по сметките в Първа Инвестиционна Банка. Влизам си в електронното банкиране и сумата ме изненадва. Плюс 3000 лв. в едната ! Мигам на парцали, проверявам движението по сметката и установявам, че съм получил “ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СРЕДСТВА” от човек, когото не познавам. Явно има грешка. Споделям и получавам предложения от типа на “Харчи ! Сега е моментът.”, “Бързо прехвърляй на сметка в друга банка.”, “Изчакай 5 месеца, макар че би трябвало да се обадиш в банката в такъв случай… но ти ще се направиш, че не си видял”… Нещо не се навих. Кротувам. Звъни GSMът ми малко по-късно и любезна кака моли за моите “съдействие и коректност” - била направила грешка. Помоли ме да отида в клон на банката, като лично щяла да звънне в този в Казанлък да ги предупреди. Странно защо реши, че в област Стара Загора имат клонове извън самата Стара Загора… но аз така или иначе съм в София. Казах кой клон ще посетя…
… и го посетих. Саморъчно (и със силно изкривена душица) написах: “Съгласен съм операцията да бъде сторнирана.” добавяйки датата, името, ЕГН и подпис. Прибрах се в офиса, открехнах отново електронното си банкиране и Минус 3000 лв.. Мъка, мъкааа… Даже не ме почерпиха, а някой има мноооого да ме черпи.
Подобно нещо ме навява на няколко въпроса:
- Ами ако откажа да сторнирам транзакцията ?
- Ако наистина преведа парите по сметка в друга банка ?
- Колко главоболия мога да създам на една банка, няколко служителя и един клиент с ината си ?
- А колко бой мога да изям покрай това ?
Мдаммм…. някой определено трябваше да почерпи. А и Драго беше строг и справедлив: “Как се бърка IBAN ?”. Иначе насърчавам всички ей така по погрешка да ми превеждат пари, а аз обещавам да опитам пак да изкривя душицата си…
P.S.: И денем хората зорлян гледат да се потрошат, че и плащат за това… на ледената пързалка пред Народния театър.
Popularity: 10% [?]
Публикувано в четвъртък, януари 18th, 2007, 1:40 pm от Valery Dachev в Personal |
7 коментара »
Следват някои неща за мен, които не всички знаят. Идеята ми бе подхвърлена от dzver, но зарибявката е пълна. Подобна верижна публикация в блоговете си имат вече MiCRoPhoBIC, DeeMight, January, Антония, Lady Vera, Елена, Дончо, Йовко, dzver, Kaladan, HackMan, Gregg, eneya, bojil, ratm18, UnderLog, worddrow… Хвърлям ръкавицата на Kay, maniax, mordred, Мила, Ицаци, Кака Фени, Сиската, Дибелия, mil0, и… Петър Стоянов (ще направим новина ?).
- Записван съм/записвал съм се на всевъзможни уроци… ски, изобразително изкуство, лека атлетика, плуване, програмиране, солфеж, пиано… повечето по собствено желание. Благодарен съм - намерих себе си.
- В 7ми клас нещо ми прещрака и започнах да пях в църковен хор. Всяка неделя ходих на литургия, както и на празничните служби, на които можех да присъствам. Промених се много по онова време. След това - също.
- Кротък съм. Като малък обаче баба ми ме е наричала “Вождът на бледоликите”. Тероризирах всички, бях рекордьор и по червени, и по черни точки в детската градина.
- Там е била и първата ми целувка… със Соня. И двете не ги помня, но свидетелски показания го твърдят.
- Наивен съм в началото на отношенията си с хората. Лесно губя доверието си и ставам ужасен. Мразя се в такива моменти.
- Ревнив съм, но полигамен.
- Прекалявам с работата. Като имам няколко неща на главата обаче, лесно блокирам и трудно влизам в ритъм.
- Заспивам завит през глава (светлината ми пречи). Сънувам код. В дрямките си инстанцирам, онаследявам, checkout-вам… бълнувам на PHP, C# и SQL…
- Имам проблеми с паметта… и съм ужасно отвеян… Не мога да играя шах, макар да знам правилата.
- Искам да свиря на барабани. Много искам. Редовно. Нямам барабани (освен на синтезатора).
- Бях луд фен на Майкъл Джексън като малък (когато и той би ми бил голям фен :-P). Емулирах го на училищни тържества. В периода, когато майка ми усилено слушаше метъл, аз слушах класическа музика (същият период с църквата, споменат по-горе).
Мислих си, че ще е трудно, но явно не чак толкова… Сещам се и други неща, които ме мързи да напиша. Ако ми мине, ще ги добавя, обещавам.
Popularity: 12% [?]
Публикувано в сряда, януари 10th, 2007, 12:23 pm от Valery Dachev в Personal |
18 коментара »
Разбираемо посрещането на Новата Година не мина толкова трогателно или еуфорично. Не че беше зле, но просто организацията ни куцаше. Или пък остаряваме. Здраве да е. Влязохме в нова година с няколко медици по-малко в България, два работещи реактора по-малко, но пък за сметка на това пък с един Евросъюз повече (крайно време беше да удволетвори изискванията ни за приемане в България). Тук-таме някой журналист забеляза, че ентусиазмът ни от цялото това влизане (кой и къде влезе ?) не надминаваше много този на самите евопейци. И ние не сме за там, и те не са за тук… но осъществихме фикс-идеята си. Да са ни еврочестити новата представка пред всяка дума (”евро-”), европовишенията на цените, евроемиграцията и какво-що още евро…
Ето обаче нещо, което няма да е зле родните ни политици да забележат в собствената си държава, преди да отправят погледа си към Европа. Нещичко, което мен ме шокира (и всъщност провокира тази публикацийка)… Действието се развива в предаването “Отечествен фронт” снощи. Карбовски пита 83-годишната баба Лиляна “Какво си пожелаваш за Новата Година ?”. Тя през сълзи отговаря с “По-добре да умрем.”… Някой да си направи изводите дали наистина сме постигнали толкова много за тези 16 години и дали си заслужаваме влизането (за мен лично - по милост !), при положение че хората в тая държавица слагат в новогошната си баница подобни късметчета. Шегувам се, разбира се ! Каква баница - та тя щеше да посреща нова година с лимонада…
Popularity: 6% [?]
Публикувано в неделя, януари 7th, 2007, 10:03 am от Valery Dachev в Absurdistan |
1 коментар »
