Мисля си тази вечер… сетих се за почти едноименната песничка на Joan Osbourne… А ако животът беше човек, как щеше да изглежда ? Красив, но лукав ? Грозен, но вътре в себе си добряк ? Везна, като мен, с менящ се характер и изражение, с две лица във всеки един момент и отношение ? Или недорасло пуберче, което не знае какво иска от хората край себе си ? Или прегърбен кукловод опитващ се да прогони самотата си дърпайки конците на куклите си ?…

Мисли, които нямат почти нищо общо нито с празниците, нито пък със случващото се край мен. Просто моментни възбуждания на молекулите в мозъчната ми кора… протичащи токове по невроните ми… турболентност на сиво вещество… А и животът не може да е човек… той не е нищо повече от решение на някакви уравнения… (дали тук трябва да стои знак “питанка-с-чуденка” ?)

Popularity: 10% [?]