Дали ще е така и в Абсурдистан ?!

Popularity: 8% [?]

It’s been three weeks since Mozilla released Firefox® 2. Of course, it’s still not available in official Ubuntu & Debian. Fortunately precompiled packages they can be found in the “feisty” distribution (the forthcoming 7.04 release of Ubuntu - more info here). So I’ve just added the following apt source to my /etc/apt/sources.list:

deb http://ubuntu.linux-bg.org/ubuntu/ feisty main restricted universe multiverse

Yeah, feel free to replace it with your mirror of choice. There’s a lot of new stuff there (in a matter of fact, I had to download ~500Mb for a dist-upgrade from “dapper”).

Ok. I guess you didn’t like the previous solution. Here you can find a quick HOW-TO by a (suprisingly young) guy from India. Thank him !

Popularity: 9% [?]

This post is to remind me about what to do in this case without using Google. So do you get something like:

Reading Package Lists… Error!
E: Dynamic MMap ran out of room
…

while using apt-get on your Debian/Ubuntu/etc. box ? It seems repositories have become so fat that apt’s cache is not enough to work with them. There’s a workaround for this problem - just add the following line in /etc/apt/apt.conf or add a new file in /etc/apt/apt.conf.d containing it:

APT::Cache-Limit "20000000";

This value worked for me. It should work now too if the limit is not overriden elsewhere in one of the locations mentioned above. If it doesn’t, increase it. Here is what it does (according to apt.conf(5)):

APT uses a fixed size memory mapped cache file to store the ’available’ information. This sets the size of that cache (in bytes).

Kewl ! It doesn’t mean it eats my memory - just ~20Mb my disk space. That’s OK.

Popularity: 54% [?]

Благодарение на Julie Lerman (лектор на DevReach) разбрахме, че се издирва емблематичният български програмист Светлин “The Chalga-Man” Наков. След като е бил награден от президента на Република България, е забелязван и документиран нееднократно да пропива наградата и мята гюбеци под звуците на Манго Намбър Файв в някоя квартална кръчма, от където е докарал и прозвището си. Ако някой го забележи, да се обади незабавно в най-близката психиатрия.

Popularity: 11% [?]

Мина се седмица (и един ден). Новината, която за много хора вече не е новина, е, че опитахме да направим масово фирмено самоубийство с бънджи (по идея на Метъла - оня с дългата коса :-P), като с това влезем в историята като първите жертви от бънджи-скокове България и като най-големите идиоти, решили да последват първия погубил се в скок на виадукта Бебреж. Разбира се, нито едно от тези неща не се случи, a wместо това изкарахме един страхотен следобед с колеги, приятели, Явор и Васето от Адреналин, както и с всички останали дошли да скачат. За наше щастие, тази отсечка от моста бе затворена за ремонт, така че можехме спокойно да се разхождаме по него. Бързам да кажа, че изживяването е неповторимо и по всяка вероятност бих скочил отново. Част от снимковия материал Веско е публикувал, а останалия (снимките на Тушето и Бузов, както и филмчето на Илиян) се подготвя и вероятно ще го кача някъде… но за това - някъде в бъдещето. Всички желаещи да пропуснат по-безинтересните скачачи и да видят направо мен, могат направо да погледнат тук.

Майка ми, голяма част от приятелите ми и всичките ми обожателки (една-две ?!… и половина?) се опитаха да ме разубедят, но напълно безуспешно. Останалите се надяваха да скоча незавързан (което всъщност замалко да се случи, но шшшшт :)). В резултат бях обявен за ненормален и то по една или две, ами цели три причини:

• втурнах се да скачам с бънджи, при все че на четвъртия етаж започват да ми треперят краката (още се разследва как съм живял 4 години в Студентски град на седмия етаж);
• навих се първият ми скок да е не от къде да е, а от най-високото възможно за бънджи-скокове място в България (и май на Балканския полуостров);
• по неуточнени и за мен причини в деня преди скока се прибрах в Казанлък, в деня на скока се върнах обратно до София, а вечерта - отново в Казанлък, за да мога на следващия ден да се прибера отново в София.

Та… отговори на често задавани въпроси (много ме кефи да изброявам така):

• не, не ми е минал страха от височини - просто го преодолях (т.е. казах си: “е*ал съм му майката, да става каквото ще”);
• докато скачам, викам, защото ме кефи, а не за да разберат, ако се сгромолясам долу (което е почти невъзможно);
• нито една муха не бе погълната, докато падах надолу крещейки;
• (поне видимо) никой не се напишка;
• скокът е подсигурен двойно отвсякъде, така че нямах опасения, че ще се пребия;
• имах опасения, че сърцето ще изскочи или че главата ми ще експлоадира;
• около моста не обкалят кондори или лешояди, а някакви други птици са.

Подробно… нямам думи да опиша. Препоръчвам на всеки да го направи - има намаления за групи, както и за поредни скокове (или поне при нас имаше). Иначе сме си наумили следващата изцепка, като се стопли времето - рафтинг.

P.S.: Видях мацката с най-белите съществуващи зъби. Тук някой ще си помисли, че съм зъболекар.

Popularity: 16% [?]