Мина се седмица (и един ден). Новината, която за много хора вече не е новина, е, че опитахме да направим масово фирмено самоубийство с бънджи (по идея на Метъла - оня с дългата коса :-P), като с това влезем в историята като първите жертви от бънджи-скокове България и като най-големите идиоти, решили да последват първия погубил се в скок на виадукта Бебреж. Разбира се, нито едно от тези неща не се случи, a wместо това изкарахме един страхотен следобед с колеги, приятели, Явор и Васето от Адреналин, както и с всички останали дошли да скачат. За наше щастие, тази отсечка от моста бе затворена за ремонт, така че можехме спокойно да се разхождаме по него. Бързам да кажа, че изживяването е неповторимо и по всяка вероятност бих скочил отново. Част от снимковия материал Веско е публикувал, а останалия (снимките на Тушето и Бузов, както и филмчето на Илиян) се подготвя и вероятно ще го кача някъде… но за това - някъде в бъдещето. Всички желаещи да пропуснат по-безинтересните скачачи и да видят направо мен, могат направо да погледнат тук. :-P

Майка ми, голяма част от приятелите ми и всичките ми обожателки (една-две ?!… и половина?) се опитаха да ме разубедят, но напълно безуспешно. Останалите се надяваха да скоча незавързан (което всъщност замалко да се случи, но шшшшт :)). В резултат бях обявен за ненормален и то по една или две, ами цели три причини:

  • втурнах се да скачам с бънджи, при все че на четвъртия етаж започват да ми треперят краката (още се разследва как съм живял 4 години в Студентски град на седмия етаж);
  • навих се първият ми скок да е не от къде да е, а от най-високото възможно за бънджи-скокове място в България (и май на Балканския полуостров);
  • по неуточнени и за мен причини в деня преди скока се прибрах в Казанлък, в деня на скока се върнах обратно до София, а вечерта - отново в Казанлък, за да мога на следващия ден да се прибера отново в София.

Та… отговори на често задавани въпроси (много ме кефи да изброявам така):

  • не, не ми е минал страха от височини - просто го преодолях (т.е. казах си: “е*ал съм му майката, да става каквото ще”);
  • докато скачам, викам, защото ме кефи, а не за да разберат, ако се сгромолясам долу (което е почти невъзможно);
  • нито една муха не бе погълната, докато падах надолу крещейки;
  • (поне видимо) никой не се напишка;
  • скокът е подсигурен двойно отвсякъде, така че нямах опасения, че ще се пребия;
  • имах опасения, че сърцето ще изскочи или че главата ми ще експлоадира;
  • около моста не обкалят кондори или лешояди, а някакви други птици са. :)

Подробно… нямам думи да опиша. Препоръчвам на всеки да го направи - има намаления за групи, както и за поредни скокове (или поне при нас имаше). Иначе сме си наумили следващата изцепка, като се стопли времето - рафтинг.

P.S.: Видях мацката с най-белите съществуващи зъби. Тук някой ще си помисли, че съм зъболекар. :)

Popularity: 16% [?]