Valery’s Mlog

Криза

Срам ме е от българската ми половинка днес. И ми е криво за тая държава. Бързам да кажа, че съм с десни убеждения. За съжаление, все повече си мисля, че са страшно неприложими в тази страна и тя все повече бяга от мястото, където ми се живее… Приключиха президентските избори. Да, за мен са приключили - те показаха това, което имаха да показват и останалото си е чиста формалност. Резултатите бяха… предсказуеми и без каквито и да било социологически проучвания.

Двуполюсният модел наистина е разбит - единият полюс просто липсва. Дясното липсва. Също както лоялната конкуренцията е една от движещите сили на пазарната икономика, конструктивната опозиция е движеща сила в политиката. Едиственият потенциален коректив в момента е в центъра, т.е. вътрешнокоалиционен. Браво ! Тъжното е, че наистина достойна кандидат-президентска двойка, като тази Беронов-Николова, трябваше да понесе вината за поредното падение на до болка познатите стари фигури вдясно… Само един аргумент чух против тях и това беше възрастта на Неделчо Беронов. Нищо, ама нищичко повече ! Години наред десните партии с нищо не показаха дори най-малки признаци на обединение. Вместо това - дразги и прегрупирания, чиито причини като че ли никой не разбра. На мен винаги са ми изглеждали повече като плод на междуличностни конфликти, отколкото на принципно политическо несъгласие. За такава десница ли да гласуват хората ? Нищо учудващо в резултата…

В същото време вляво стои една доста стабилна машина, която дори падението след Виденов не успя да срине до положението на десните. Единствен аналог на тази непоклатимост са ДПС, но при тях е разбираемо. Нито НДСВ, нито Атака са способни на това. Съвсем логично избирателите изстреляха Първанов в орбита… дори твърденията на Иво Инджев, нито пък слуховете успяха да сринат реномето му… и тук нищо изненадващо. На никой не му пука, че преди 7-8 години беше твърдо против влизането ни в Европейския съюз и НАТО, а сега пее друга песен. Политически хамелеон.

Волен Сидеров… имайки предвид клоунските изпълнения край парламентарните избори, смешните му митинги, разочарованието у съпартийците му, расистките изпълненията на Димитър Стоянов в Европейския парламент и начинът, по който Сидеров се застъпи за него… по-нелеп от този кандидат-президент не виждам. И все ми се струва, че цялата тази кампания е само и само да го отърве от следствието покрай “атентата” на магистрала “Тракия”. За мое искрено съжаление доста хора не споделят мнението ми. Може би защото в него виждат нова фигура, нещо различно… и никой не си дава сметка, че той като президент реално нищо, ама съвсем нищо, не може да направи. Освен да осере допълнително образа ни пред Европа, като позвъни на звънеца на Европейския съюз в началото на идната година. А какви мазни му станаха приказките, и как мекичък му стана речника… и едни обещания да не бъде вече толкова краен… Интересът клати феса…

Рекордно ниска избирателна активност по места. Рекордно ниски резултати за десницата. Всеобщо отчаяние просто. В някой от блоговете прочетох мисъл: “Ако изборите променяха нещо, щяха да са забранени със закон.”. Като че ли българският народ все повече се убеждава в това и все по-голям смисъл намира в спокойна неделна почивка, отколкото разходка до избирателните секции. Малко от тези, които въобще гласуваха, дадоха своя глас “за”, а по-скоро 6 гласа “против”/”въздържал се”. Но най-големият абсурд ще е идната седмица, когато подтисналите вътрешните си угризения десни поддръжници ще трябва гласуваме за ляв кандидат, за да не се изложим съвсем като държава. И без това ме е срам от факта “Сидеров на балотаж”… И ДПС веднъж да направят услуга на България…

Уф… направо не ми се пише повече за това… Догодина всички - в Европа… барабар с багажа.

Popularity: 6% [?]

Публикувано в понеделник, октомври 23rd, 2006, 10:27 pm от Valery Dachev в Absurdistan | 14 коментара »

Застрахователи

Кибича си аз в офиса вчера, звъни ми служебният телефон и то ми звъни едно такова… непознато. Вдигам аз на непознатия номер и също толкова непознат глас пита:

- Г-н Дачев ?
- Да ?
- Здравейте. Обаждам се от застрахователно дружество “Алианц България Холдинг” и бих искал, ако имате възможност да ми отделите в удобно за вас време около час, за да ви представя възможностите ни за…. (бла-бла-бла, застраховане, тинтири-минти).
- Не, благодаря, на този етап не проявявам интерес към застраховането…

… тук следва кратък финал на разговора. Останах доста учуден от това, че фирма, с която по никакъв начин не съм си имал взимане даване, разполага с подобна информация за мен. Излишно беше да си правя труда да питам от къде са се сдобили с нея. С комбинацията от името ми и телефонния номер Мобилтел не разполагат, тъй като картата е фирмена. Такава информация в Интернет няма - проверих (телефонният ми номер се оказва просто число ! ). С моя визитка на дали разполагат (освен ако не са открили такава случайно изтървана на улицата). От няколко дни с номера ми разполагат СОД (главните ми заподозрени). Останалото са данни вписвани в анкети по семинари (при изричната уговорка, че тази информация няма да се публикува или дава на трети лица) или фирмени сайтове, където това се изисква (отново при същата уговорка).

МАФИЯ ! МАФИЯ ! МАФИЯ !

Popularity: 7% [?]

Публикувано в четвъртък, октомври 12th, 2006, 10:57 pm от Valery Dachev в Personal | 15 коментара »

DevReach

Днес приключи двудневната конференция DevReach. Събитието беше (доста добре) организирано от НАРС в IEC. За разлика от ежегодните Дни на Microsoft в България, тази конференция бе насочена изцяло към разработката. Мнозинството от лекторите бяха утвърдени имена в областта, а лекциите - на изключително високо ниво с главно практическа ориентация. Някои лектори бяха просто незаменими, както с изнесения материал, така и с начина, по който го представиха:

• Ted Neward (”Effective .NET“) - страшно атрактивен човек с ужасно задълбочени познания по това не само какво е направено, ами и защо е така. С нетърпение очаквам да излезе книжката със същото заглавие !;
• Julie Lerman (”Asynchronous Programming for ASP.NET Developers” и “Leveraging SQL Server 2005 Query Notifications in ASP.NET 2.0 and ADO.NET 2.0“) - искрено ме израдва колко добре и двете теми паснаха на интересите ми, а и бяха поднесени достъпно дори за новак като мен… и то от жена-историк по образование с 20+ години опит като програмист;
• Goksin Bakir (”Developing Custom Providers for Membership and Role Manager in ASP.NET 2.0“) - комшията си направи труда да обясни, и то в доста примери, нещо, което отдавна ме мързеше да погледна. В интерес на истината, нищо чудно поне частта с Membership Management да влязат в употреба при нас;
• Sahil Malik (”Datasets, business objects, or just DLINQ?“) - залата щеше да се пукне по шевовете от хора. Интересът към DLINQ явно се оказа доста по-голям от очакваното, вероятно защото повечето имаха понятие що е то. Преди време Стефан Добрев и Деян Варчев изнесоха лекция по темата в СУ, а от тогава нещата изглеждат страшно напреднали. Дотолкова, че дръпнах LINQ (May 2006) CTP;

Интересните факти около DevReach бяха, че имаше храна на корем (както си му е редът) и безпроблемен Интернет по wireless. Наков беше на път да му се дръпнат очите покрай тоя фотоапарат (съмнявам се, че е записал японистика), като междувременно ме разконспирира, че съм линуксар. Колкото и горд да съм с това, не мога да отрека, че от повече от година пиша основно на .NET. Новината на деня е, че telerik (едни от основните спонсори на мероприятието) са сменили лицензионната си политика и на клиентите си предоставят изходния код на своите контроли. Евалата ! Остава и да е вярно, защото на сайта им нищо не пише по въпроса (засега).

Като за без пари - толкоз ! Аз си лягам.

Popularity: 7% [?]

Публикувано в вторник, октомври 10th, 2006, 10:36 pm от Valery Dachev в Personal | 4 коментара »

Shame or Lame ?

Преди няколко дни бях нагости, та видях егати изпълнението на един СОФийски ИнтЯрНЕТ доставчик, чието име няма да спомена. Та срещу 20 лв. техниците на доставчика решават, че ще решат много банален проблем - “две машини, един акаунт”. Клиентът не е длъжен да разбира от всичко и с готовност ръсва 20 лв. на техниците, че и още 40 лв., за да си купи от тях switch. Първата идея, която ми идва наум е, едната машина да стои постоянно включена с две мрежови карти и на нея (все пак е Windows XP) да работи Internet Connection Sharing. В тази схема не виждам къде е мястото на switch-а. Оказва се, че решението на техниците е малко по-различно и просто ме хвърли в ансамбъла. В този switch влизат кабелът от Интернета и по един кабел от всяка от двете машини. До тук добре. Само че техниците настройват слагат на двата компютъра един и същи IP адрес (и вероятно с един и същи MAC адрес) !!! Иначе изпълнението е елегантно направено, като кабелите са прекарани грижливо по ъглите и боднати в стената, a самият switch прилично застопорен в коридора със захранване идващо по мрежовия кабел от една от стаите… постарали са се хората. Оставаше и мозък да имат…

По-учудващото обаче в случая е, че нито един от двата Windows-а не се оплаква от наличието на друга машина със същия IP адрес в мрежата. Има даже някаква мрежа, макар и загубите да се увеличават главоломно. Не съм голям спец, но единственото ми обяснение е, че Windows XP няма навика, като получи пакет на някой TCP порт без да има отворена връзка на него, да игнорира този пакет, вместо да върне пакет с вдигнат RST флаг. Не знам всъщност дали трябва да е точно това поведението по RFC…

Popularity: 11% [?]

Публикувано в неделя, октомври 8th, 2006, 2:14 pm от Valery Dachev в Absurdistan, Administration | 1 коментар »

24

И така, в полунощ официално чукнах 24. Неофициално - 10 минути преди това. Става ми позорна практика да критикувам организацията на разни събирания, а сам да не се справям кой-знае колко добре. Не се поучих от грешката си миналата година и всичко отново ставаше в последния момент. Звъняха се телефони, уреждаше се транспорт, лудница някаква… Не стигна това, ами и доста хора нямаше как да се притекат (основно по болест, професионални ангажименти и други мероприятия), но пък изкарахме, смея да кажа, добре. Отново бяхме на хижа Голяма Бузлуджа, но в леко намален състав. За сметка на това пък качествен и непоявилите се могат само да съжаляват. Горе-долу колкото и другата компания в хижата, която от време на време се намърдваше при нас. Всъщност, няма да се впускам в някакви подробности за изкарването ни и ще оставя слуховете да се носят. Малко снимков материал ще се появи вероятно в галерийката ми или в специализираното издание на Веско. Censured, разбира се. Трябва да мисля как ще почерпя в офиса, при положение, че през идните два дни съм на DevReach.

Знам само, че следващата година правя четвърт век и там уреждането на лудницата ще започне месец предварително и населението, иска или не, ще трябва да дойде. Ха ! Знам също, че съседът си проси линч с решението си цяла неделя да се опитва да си събори апартамента. Особено в неделя ! И най-вече между 14:00 и 16:00. Най-безсрамното: след като съм имал тежка нощ…

Popularity: 6% [?]

Публикувано в неделя, октомври 8th, 2006, 2:06 pm от Valery Dachev в Personal | 6 коментара »

Добролошо

Едно такова облекчено ми е. Разходих се отново до CNsys днес. Добрата новина е, че съм допуснал грешка с мултицета (не знаех дали се пише с “д” или с “т”, но последното даде повече резултати в Google :)) и проблемът се оказа в адаптера. Лошата новина е, че тази серия адаптери били спрени от производство и забранени за внос в Европа, тъй като се произвеждали от токсични материали. Добрата новина е, че кратката ми справка из Нета не можа да потвръди твърдението. Лошата е, че не можа и да го отхвърли. Добрата новина е, че няма да чакам 3 седмици, за да си върна My Precious (вече е при мен даже). Лошата новина е, че ще чакам поне 5 дни за нов адаптер (моят не е при мен)… Все работи, за които човек или да се усмихне, или да се нацупи. Чувствам се в цикъл… вероятно. Или тези в цикъл се чувстват като мен…

Междудругото, събуждам се сравнително трудно. Не е нормално за мен. Ще трябва да взема някакви мерки и то не такива мерки, каквито ми се иска да взимам. Лягам да спя… в 23:00. Ето това вече не е нормално !

Popularity: 8% [?]

Публикувано в вторник, октомври 3rd, 2006, 9:53 pm от Valery Dachev в Personal | 2 коментара »

Майна

Мне… тоя път няма да тегля майни (макар че имам тоя навик до толкова, че ставам известен с това). Просто бях в Майнатаун (популярен в литературата като Пловдив)… но за това - малко по-нататък.

Нещо се позагубих уж в последния месец, но това се дължи предимно на мързел и изгубен ентусиазъм да блогвам. За това време успях тъкмо два пъти да се прибера в Казанлък. Видя сестра си (чийто поглед не бях срещал от близо половин година), та да си поклюкарстваме и посдърпаме (последното е принципно неизбежно). Даже на диско отидохме и на два пъти направихме размазващо шоу. И на 15 септември рано-рано с Драо бяхме в двора на ПМГ. Носталгията не прощава. Използвах случая да подпитам директора за стипендията, която не съм взимал откак съм завършил, даскала си по математика за последните албуми, които е слуша, пък и с редица познати, които се изсипаха там. Вождът също беше там, за да ни разконспирира изцепвайки, че сме на лов за свежа плът, но здраве да е… Останалата част от деня изкарахме по кафета. Защо ли ? Вечерта се забихме в относително празното диско Флирт (бивш Гранд) и отново обрахме точките. За щастие, този път няма улики (Велин ме заплашва, че за 1 лев ще публикува изпълненията ми на пилоните от предишния път). На следващата вечер направихме една слаба хижа на Бузлуджа… и back to Sofia.

Амнайсти международен технически панаир във Филибето. Хванах автобуса в 7:00 и за моя изненада спря на автогара Север. Нямах никакво понятие къде се намирам. Хванах такси за 2-3 улички (еми от къде да знам, че е толкова близо) и, точно както бях обещал на Антония, в точно 9:00 и лепнах пръст на входния и звънец. Да се похваля само: стигнах до там само с турбо-бегло понятие къде се намира. Кафе, лаф и се занесох на самия панаир, намъкнах се с покана, огледах и нашия и чуждите щандове. Посмях се на девойката от econ.bg, която ми пробутваше брошурки да съм погледнел сайта. Въздържах се от коментар. Порадвах се и на паркирания болид от Формула 1 (Фисикела и Алонсо ?!), както и на другото паркирано синьо “нещо”. Впечатление направиха и три броя тролеи. Любопитно ми е дали наистина си мислят, че някой ще отиде да си купи тролей… Малко по-късно с Антония и нейната Мария се затикахме в Happy наблизо, където сервитьорката направо дразнеше със загрижеността си. Ако променя мнението си за десерта, вероятно бих си казал. Whatever. От нямане какво да правим, решихме че от панаира ще идем пеш до гребната база. Там било яко, макар да не се плува - имало няколко случая на одавяне. Преживяхме ги набързо и седнахме на кафе. По едно време започнах да говоря отегчително сериозно… чак ми се доспа. Но пък краката ми се успокоиха от ходенето. Гребната база се оказа зад стадиона, на който преди много години бях на концерт на Metallica. Едни ми ти спомени, едно ми ти чудо нахлуха в мен, една ми ти носталгия. Заразправях за изпълненията тогава и тамън напът към спирката минаваме покрай бараката-кафе пред стадиона, която за мое учудване се казва “METALLICA”. Само от благоприличие се въздържах да не свърша от кеф.

В късния следобед хванах “Пещерката” към Стамболийски. Попаднах на новите дизелови мотриси. Страшно мънички са, без вагони и напомнят на мелез между автобус и метро. Напълно излишна покупка за БДЖ по мое мнение. И без това няма с кого да си мерят пишките. Много топло посрещане от Мария. Чак ми се върна power-ът. Е, не чак толкова, че да не отклоним предложението за диско в Пловдив същата вечер, но… вечерта изкарахме в Зюмбюла - една от забележителностите на града. Не е нищо особено, та даже напротив - квартална кръчма в която бичат яко Manowar и кавъри на Judas Priest (поради липса на други касети), но мястото определено ме радва. Никога не съм си падал по комерса, а това е пълната му противоположност. Запознах се с некфи яки типове и типки, беше весело ! Имам чувството, че градът от обсебен от пиърсингите. Това е основна тема, в която аз обаче не съм особено вещ. Дадох обаче своя приност с новата си тениска с разпробито от тенекета стилизирано черепче. По-късно се разходихме до Killers - още една местна забеежителност - мой тип дискотека. Но празнота… и се прибрахме.

Сън, събуждане, закуска, лаф-мо’абет, тинтири-минтири.. извикахме Стела и изгледахме The Descent (2005) (приятно филмче без особено дълбок смисъл). Излязохме си пичуфската, направихме един тигел до Културата (кръстопътят на безцелно шлеящите се) и заприиждаха миналогодишни спомени. Много яко местенце, особено на люлките и гумите (където отново не пропуснахме да се щракнем). Магазин, а после заведение с кофти фрапе, но забавни теми за обсъждане. За финал - вкъщи да сваляме и намаляваме снимки и бюстовете по тях. Последните направо затрихме поради невъзможност да бъдат смалени (… повече :-P).

Вечерта бе запланувана в Пловдив и замалко да се съсипе покрай закъснението ни за влака. Е, не мина толкова гладко, колкото се очакваше, но беше приятно. Може да се каже, че негативизмът ми по отношение на Пловдив започва да изчезва. Особено след като посетихме местенца като Дървеното (в един от аквариумите на което наблюдавахме съвременни форми на подводен терор и канибализъм), Red Eye (пичофска метъл-кръчма с приятна музика в близост до Пощата) и No Sense (което Антония определи като дупка, но за мен си остава супер-здраво местенце с ретро и рок музика.. макар и повече от претъпкано). Понервихме се на не-особено-добрата компания на някакви прошляци, но като цяло се израдвах на всичко останало… и в 03:10 посред нощ вече пътувахме дома (отново с явно основния транспорт в региона - влакчето) и не много по-късно трупясахме.

Вчера почти не излязохме. Май никой нямаше сили за това. Поне си побъбрихме доста, макар и в общия случай за глупости. И то не за друго, ами защото пак проявих онази част от характера си, която ме комплексира най-много - ръся адски много глупости и това въобще не е на добре - сам не се понасям, казвал съм го. Какво остава за другите край мен. Работя по промяната на всичко това, но пък точно тези, които най-много се оплакват от тази ми черта, не ме харесват иначе. Да видим аз дали ще се харесам, ако го постигна. Успях поне в последните няколко часа от престоя си там. В 18:30 хванах претъпканото неделно влакче към София без идея кога и дали въобще ще се върна там. Носталгията ме хвана още с тръгването. Странно чувство. Период за размисъл…

Останалото ще е накратко, че ми писна да пиша, а даже сам не бих изчел всичко. В някакъв почти хронологичен ред:

• СОТ вероятно търсят клиенти - въоръжен грабеж на единия от офисите ни;
• Спирам цигарите или поне ще ги намаля до една седмично. От днес - така се разбрахме с Мартина;
• My precious (известен в локалната мрежа като “zu”) окончателно отказа да приеме факта, че е на захранване, а не на батерия. Опитвах да му покажа, че кабелът е в контакта, но явно не се интересуваше особено и държеше на своето. Наказанието му е да пренощува в CNSYS. Първоначалната диагноза е студена спойка в захранващия блок на дъното (работи нормално с коя да е заредена батерия, замерванията не показват прекъснати проводници на токоизправителя и кабелите, а и препукваше лошо в самия лаптоп, когато все пак успяваше да запали). Яд ме е, че ще трябва да чакам три седмици за ново дъно и то само защото не се оплаках в първите 30 дни (иначе щяха да подменят цялата машина). Ще трябва тия дни да реорганизирам начина си на работа. Междудругото, последният update на firmware-а (става дума за Compaq nc6320) оправя кофти проблем с контролера на клавиатурата, която от време на време при boot отказваше да припали. За всеобщо съжаление, не поправя проблеми със захранването;
• Този уийкенд се заформя ежегодната хижа по случай рождения ми ден. Вече започнаха да летят гласови покани. Надявам се да изтрием срама си от твърде спокойната хижа преди малко повече от седмица;
• Друго не се сещам, но ме кефи, да са нечетен брой нещата.

Нау… сей йор преърс, литъл уан….

Popularity: 11% [?]

Публикувано в понеделник, октомври 2nd, 2006, 8:22 pm от Valery Dachev в Travelogue | 11 коментара »