Забравих да спомена за тази култова кръчма “Vogue” в Мусагеница, в която се намърдахме с Весела и Иван преди няколко дни. Всъщност сами сме си виновни, че седнахме на единствената неосветена маса (или по-скоро засенчена от отглежданата флора). Менюто успяхме да разгледаме благодарение на телефона на Иван. Иначе местенцето, макар и приличащо повече на квартално кафене, предлагаше апетитно звучащи артикули. Поръчваме си, каквото си поръчваме… Пийваме си биричка и айрянче. Последното беше в каничка. При привършването и Весела забелязва, че сянката върху стъкленицата се оказа, не “върху”, а “вътре” и, не сянка, ами капачка от бутилка Хайнекен. Мигновено потърсихме сервитьорката да ни помогне с обяснението на този феномен, но тя не бе открита за коментар. Отношение по въпроса взе минаващият покрай нас барман, като на въпроса “Стигнахме до капачката, какво печелим ?” се засмя почти истерично, а после отговори, че вероятно три Хайнекена, които донесе със зашеметяваща за ухиленото си състояние скорост. Даже ни предложи да си допием айряна, защото явно не е отровен. И ние се запревивахме от смях покрай младежа. Тайничко се надявахме в някое от питиетата да намерим картоф, за да спечелим очакваните вече час пикантни картофи, но, уви, сервитьорката беше забравила за тях. А толкова старателно си записваше момичето. Впечатляващи бяха и панираните пилешки хапки. Или по-скоро “мазнени хапки”, тъй като мазнината в тях беше повече от пилето и, съдейки по вкуса, надвишаваше и възрастта на пилето преди да бъде безвъзвратно разфасовано.

Иначе местенцето е приятно, а посещението му гарантира незабравими изживявания на всеки посетител и неговия апетит…

Popularity: 5% [?]

А всъщност изминаха доста… Толкова “доста”, че чак и аз се учудвам. Толкова “доста”, че и не даже и съвсем непознати за мен хора ме намират на ICQ и ме подпитват дали съм добре. Загрижеността им определено ме стопля. Трябва да им благодаря !..

Започвам с работата, за да запазя интереса. Заглеждам (не)възможностите на .NET Framework 2.0 за издаване на сертификати, както и тези за създаване на библиотека от User Web Controls. Дано скоро намеря читаво решение на проблемите. Отделно ми се наложи да мигрирам сайт от една на друга машина, за да преинсталирам. Нещата започнаха да се мацат. Едно по едно се изчистват, но… когато нещата не са писани така, че да е предвидено и местене, а и няма ясно дефинирани изисквания на самия сайт, става трудно. Междувременно на Джери му надрасках набързо един UDP Listener на .NET, с което си заработих кашонче от 24 Загорки…

… и тук започва веселата част ! По повода се събрахме с Грейвър, Камето и (неизбежно :-P) Драо вкъщи да видим какво не и харесват на таз Загорка, че ни я дават. Почти привършихме кашончето, но така и не разбрахме. Аз не пия уе, хора… когато не се налага. А тогава се наложи. До към 3 слушахме всевъзможна музика, снимахме се (филмчета, които бял свят няма да видят), ръсихме простотии… И се опитахме да заспим. Опитът показа, че трима души спокойно могат да легнат на моето легло, но не и да заспят, когато един от тях е Грейвър - до към 5 обясняваше колко е гладен и че трябвало да някой да иде за храна. Аз също примирах за картофките, които така и си останаха в магазина… и ставането не беше леко, даммм…. и денят след него също….

По-културно беше с другите хора, на които успях да обърна внимание: Вики дойде нагости за по червено винце, чипс и сладки приказки; Ним намина; с Джани се размотавахме из Борисова; Теди и Стефи сякаш откриха втория си дом вкъщи; с Христина наваксвахме нераздутите приказки на бирички край Попа; да не забравя и обичайния дартс с T0sh, както и по биричка с него и началника (dzver, zImage и Антония пак се изложиха)… Определено не скучая. Като допълнение, май излязох от пост-травматичната си депресия (този термин сам си го измислих, т.е. съществуването и съдържанието му не подлежат на дискусия) и взех да початвам. За радост, в общияи случай приятни разговори… Та… пак едно такова усмихнато. Не че не се намира кой да ми лази по нервите, но… ignored.

Popularity: 5% [?]