Valery’s Mlog

Чантата, шапката, гащите

Я-я-я-я-я вземи си чантата, шапката, гащите,
и-и-и-и-и кажи на майка си…
… къде зимуват раците.
P.S.: В друга ситуация щяха да са Megadeth - “1000 Times Goodbye” само заради заглавието. Но е толкова неподходяща, че няма накъде…

Popularity: 7% [?]

Публикувано в четвъртък, август 24th, 2006, 12:47 am от Valery Dachev в Personal | 1 коментар »

Vogue

Забравих да спомена за тази култова кръчма “Vogue” в Мусагеница, в която се намърдахме с Весела и Иван преди няколко дни. Всъщност сами сме си виновни, че седнахме на единствената неосветена маса (или по-скоро засенчена от отглежданата флора). Менюто успяхме да разгледаме благодарение на телефона на Иван. Иначе местенцето, макар и приличащо повече на квартално кафене, предлагаше апетитно звучащи артикули. Поръчваме си, каквото си поръчваме… Пийваме си биричка и айрянче. Последното беше в каничка. При привършването и Весела забелязва, че сянката върху стъкленицата се оказа, не “върху”, а “вътре” и, не сянка, ами капачка от бутилка Хайнекен. Мигновено потърсихме сервитьорката да ни помогне с обяснението на този феномен, но тя не бе открита за коментар. Отношение по въпроса взе минаващият покрай нас барман, като на въпроса “Стигнахме до капачката, какво печелим ?” се засмя почти истерично, а после отговори, че вероятно три Хайнекена, които донесе със зашеметяваща за ухиленото си състояние скорост. Даже ни предложи да си допием айряна, защото явно не е отровен. И ние се запревивахме от смях покрай младежа. Тайничко се надявахме в някое от питиетата да намерим картоф, за да спечелим очакваните вече час пикантни картофи, но, уви, сервитьорката беше забравила за тях. А толкова старателно си записваше момичето. Впечатляващи бяха и панираните пилешки хапки. Или по-скоро “мазнени хапки”, тъй като мазнината в тях беше повече от пилето и, съдейки по вкуса, надвишаваше и възрастта на пилето преди да бъде безвъзвратно разфасовано.

Иначе местенцето е приятно, а посещението му гарантира незабравими изживявания на всеки посетител и неговия апетит…

Popularity: 6% [?]

Публикувано в сряда, август 23rd, 2006, 9:32 pm от Valery Dachev в Personal | 4 коментара »

За изминалите дни

А всъщност изминаха доста… Толкова “доста”, че чак и аз се учудвам. Толкова “доста”, че и не даже и съвсем непознати за мен хора ме намират на ICQ и ме подпитват дали съм добре. Загрижеността им определено ме стопля. Трябва да им благодаря !..

Започвам с работата, за да запазя интереса. Заглеждам (не)възможностите на .NET Framework 2.0 за издаване на сертификати, както и тези за създаване на библиотека от User Web Controls. Дано скоро намеря читаво решение на проблемите. Отделно ми се наложи да мигрирам сайт от една на друга машина, за да преинсталирам. Нещата започнаха да се мацат. Едно по едно се изчистват, но… когато нещата не са писани така, че да е предвидено и местене, а и няма ясно дефинирани изисквания на самия сайт, става трудно. Междувременно на Джери му надрасках набързо един UDP Listener на .NET, с което си заработих кашонче от 24 Загорки…

… и тук започва веселата част ! По повода се събрахме с Грейвър, Камето и (неизбежно :-P) Драо вкъщи да видим какво не и харесват на таз Загорка, че ни я дават. Почти привършихме кашончето, но така и не разбрахме. Аз не пия уе, хора… когато не се налага. А тогава се наложи. До към 3 слушахме всевъзможна музика, снимахме се (филмчета, които бял свят няма да видят), ръсихме простотии… И се опитахме да заспим. Опитът показа, че трима души спокойно могат да легнат на моето легло, но не и да заспят, когато един от тях е Грейвър - до към 5 обясняваше колко е гладен и че трябвало да някой да иде за храна. Аз също примирах за картофките, които така и си останаха в магазина… и ставането не беше леко, даммм…. и денят след него също….

По-културно беше с другите хора, на които успях да обърна внимание: Вики дойде нагости за по червено винце, чипс и сладки приказки; Ним намина; с Джани се размотавахме из Борисова; Теди и Стефи сякаш откриха втория си дом вкъщи; с Христина наваксвахме нераздутите приказки на бирички край Попа; да не забравя и обичайния дартс с T0sh, както и по биричка с него и началника (dzver, zImage и Антония пак се изложиха)… Определено не скучая. Като допълнение, май излязох от пост-травматичната си депресия (този термин сам си го измислих, т.е. съществуването и съдържанието му не подлежат на дискусия) и взех да початвам. За радост, в общияи случай приятни разговори… Та… пак едно такова усмихнато. Не че не се намира кой да ми лази по нервите, но… ignored.

Popularity: 5% [?]

Публикувано в сряда, август 23rd, 2006, 10:38 am от Valery Dachev в Personal | 2 коментара »

Весело едно такова

Късничко успявам да блогна, но какво да се прави… Ще съчетая два дни в един…

Кака ми пристигна от Бургас и ме помоли да я заведа до Горна баня. Горна баня, за информация на непросветените се намира в непосредствена близост до “на майна си райна”, а от Централна гара до там се стига с “егати транспорта”. Е, успях да стигна, че и да се върна. Даже смогнах да се видя с Мимето, макар и замалко, преди да си замине за Турция за следващия неопределен период…

Не знам как намерих време за всичко това. За мое щастие и laptop-ът ми беше готов и ме очакваше. Взех си го… То много мъничко ми се стори животинчето…. в сравнение с прасето, което тътрих седмица по-рано към Казанлък. Но се оказа, че не е съвсем така… Ужасно съм доволен ! Е, липсваше ми съдържанието на торбичката с дисковете със софтуер. Вместо в това шегаджиите са сложили една хартийка с формата на CD, която казва, че не ми трябвали дискове, след като мога да възстановя всичко и от hard-диска… с F11. Чуденки и питанки заиграха в смаяния ми поглед. Надигнах умно вежда и… нищо не измислих. Последва доинсталация на вървящият с лаптопа Windows XP Pro, явно солидно пипнат от HP. В последствие се оказа, че хората за решили да си спестят парички от записването на 9 CD носителя или 2 DVD такива, при положение, че на човек със 100 Gb диск в машинката си не би трябвало да му пука за 5 Gb загубени такива на посветен на тях дял… Както и да е, преинсталирах, правих, струвах… съсипах направените ISO образи, малко след като изтрих HP Rescue & Recovery дяла, но.. здраве да е. Нали работи… но “Щом работи, не го пипай !”.

Вечерта се видяхме с Велин на по едни Халби с манджа, като основната тема, разбира се, беше новата ми придобивка. Не ми се иска да придобива вида на машинката в Казанлък и обмислям как да си я опазя. HP правят хубави ранички… Междувременно заседнахме на по кафе в Jimmy’s, а после се изстреляхме с едно такси към Лозенец. Велин демонстрира колоните си. Макар и недооборувани още с подходящ усилвател, животинките са страхотни. Уви, не можах да намеря снимките. Споделих му, че добре, че не става рано и не ми е съсед… иначе до онзи момент да не е жив. На уше ми свириха Dream Theater, Pink Floyd, ранните Metallica, Deep Purple, Rachmaninov, Nightwish… непълен списък в объркана последователност. Какви неща се чуваха, просто не е истина. И бях прав, като му казах, че след това ще ме е гнус да слушам музика на слушалките или на колонките си. Оригиналните дискове нямат нищо общо с mp3ките просто ! Купувайте само оригинални дискове… като Велин, а не като мен - аз пари нямам ! Споменах ли, че на Велин колоните съвсем друга песен пеят ?

Вчера и днес… ех… вчера и днес.. нищо. Свърших много работа за отрицателно време. Една фирма в Стара Загора ме котка да се хващам freelancer при тях по някакъв проект, но, честно казано, нито знам с какви хора ще работя, нито дали ще имам време… в период на размисъл съм… А и след тия покупки, финансовото ми състояние сериозно се разклати. За капак, наумил съм си да си взимам столче за синтезатора… 115 лв. в магазина на Dynacord. Обирджии ! Няма да споменавам новите свирки, дето са докарали… Korg основно. Мъка, мъкааа….

Popularity: 5% [?]

Публикувано в събота, август 12th, 2006, 3:22 pm от Valery Dachev в Personal | 2 коментара »

Вчера

Не, това няма да е някакъв носталгичен пост. Става въпрос наистина за вчера. Някои неща просто тръгнаха да се нареждат. Поговорихме с теб (ти, която явно вече чете?? :)) малко по-продължително и нещата като че ли започнаха да заемат правилното си място. Надявам се резервираността, с която подхождам напоследък, и лекото недоверие скоро да отлетят окончателно. Щастлив съм - да. ?? все пак не е прилично да съм толкова чувствителен, така че ще прескоча леко описанието на възторга си.

Във възторг съм и от слагането на климатиците в офиса. Бях напът вече да се сваря тук - добре че времето поне е поносимо. Мога да си взема вече вентилатора към къщи. Тия дни ще сложат и щори, тъй като стаята е с точно два прозореца и единият е обърнат на изток, а другият - на юг. ??наче бях останал сам в офиса, когато дойдоха да монтират чудовищата. Дойде съседът да обяснява какви проблеми имал с монтирането на климатиците си и къде трябвало да се сложат вън??ните тела, за да не засегнат орнаментите обявени за архитектурен паметник. За мое учудване, тарторът на бойната агитка климатизатори явно се бе??е събудил с клизма, остави климатиците и заяви “Аз в тази сграда климатици няма да слагам. Някакъв си съсед ако ще ми се бърка в работата…” и понечи да си тръгне. Добре направи, като промени ре??ението си. Вече виждах как Тони звъни във фирмата, а той се връща с подвита опа??ка. Да речем, че пропуснах факта, че се разполага??е в офиса като в хладилника си. Нали съм тих…

Паричките за лаптопа ми са преведени на CNSys и днес, надявам се, трябва да си го взема. Аз пък го изплатих на на??ата фирма и всичко е чудесно.. като изключим, че трябва да направя малка експедиция за билки и корени, предвид очакващата ме фотосинтеза. Другият вариант е да я карам на духовна храна. Шегувам се, разбира се. ??наче се прасенцето е HP Compaq nc6320 T2400 (спецификация има тук), въпреки че се носят слухове за кофти охлаждането, което е отдолу.

Другото интересно е, че ходих да взема един сървър от co-location центъра на Спектър-Нет зад Плиска. Администраторът им дойде с леко закъснение, но това не бе??е толкова впечатляващо. В крайна сметка нищо не направихме, защото горкичкият за 15 мин. не можа да отключи вратата. Ще направим още един опит, след като извикат ключар. ??наче си е сме??ка - скапва се сървър и няма влизане. А може да се случи на irc.omega.bg .

Бях просто умрял снощи. На предната вечер нещо не сумях да се наспя добре и още преди да си тръгна от работа имах чувството, че ще заспя прав. Вместо това направихме по кафе/бира с Аби, посвирих, поотрепах някоя-друга хлебарка вкъщи и понечих да изгледам “Nineteen Eighty-Four” (1984) по Оруел. Еми не успях и заспах. Днес вероятно…

Popularity: 6% [?]

Публикувано в четвъртък, август 10th, 2006, 8:35 am от Valery Dachev в Personal | 5 коментара »

Лично

От две седмици насам всичко, поне в личен план, ми е тръгнало наопаки. Всеки ден с ново двайсе. Много ми се иска личният ми живот да си остава личен. Това, че си позволявам от време на време да го споделям с някого, далеч не означава, че държа да го споделям с всички. Най-малкото заради свободните интерпретации и ефекта на “разваления телефон”. За съжаление, явно други хора не мислят така. ?? отново за съжаление от тези, на които имам навика да се доверявам (макар и имайки едно наум… явно неслучайно). Е, поне разбрах къде мога да разчитам на подкрепа и къде на… всъщност на нищо.

Мхм… тактичен… а така ми се иска да се наредя някой от тия люде. ?? по-скоро ще се замълча и затворя в себе си… В крайна сметка гре??ката е моя, а ефектът се повтаря, докато не я поправя. Вечната си наивност. Не знам колко резултата ще намеря, ако търся подобно самоопределение в блога си… Умфф…

P.S.: Всяка прилика с действителни лица и случки е напълно уми??лена. Тази публикация е за тях.

Popularity: 5% [?]

Публикувано в вторник, август 8th, 2006, 8:37 am от Valery Dachev в Personal | 1 коментар »

Още един на?? разговор

Обръщам се към теб, защото знам, че няма да прочете??…
Няма да прочете?? така, както стои?? безмълвно и чака?? нещата сами да се оправят след поредния разговор…
От онези разговори с нулев ефект, след които аз се оказвам виновен, но… как бе??е - “… важното е, че няма да го разбере?? от мен” ?..
?? то разбирам не от теб, защото признава?? гре??ката пред мен, но не и пред себе си, а гордостта си спасила пред друг.
Глупавата гордост, която те спира пред врата извинението, заради риска да се окаже заключена.
Рискът да осъзнае??, че обаянието ти този път няма да залепи поредната кръпка върху проблема.
А проблемът е там, че всъщност се убедих “колко много означавам за теб“.
Убеждение нахранено от близо една година време.
Време, в което искрено и прикрито се надявах този път да съм сгре??ил.
Гре??ка на онова предчувствие, на което така упорито отказвам да повярвам.
Вяра, която спечелих за сметка на тази в теб.
Теб, с която и двамата имахме нужда да говоря сега…

… just because you feel good… doesn’t make you right… oh no…

P.S.: ??ма толкова адски много неща за казване и също толкова малко искам да мисля за тях…

Popularity: 6% [?]

Публикувано в неделя, август 6th, 2006, 1:19 am от Valery Dachev в Personal | 1 коментар »