Начало » 2006 юни

ГАВРА

Аз нямам какво да добавя. ГДБОП за мен вече е частна фирма, а ??К “Труд” - безочливи тикви. Следват връзки:

Popularity: 8% [?]

Публикувано в събота, юни 24th, 2006, 5:53 pm от Valery Dachev в Absurdistan | Няма коментари »

MS Days 2006

Събитието се състоя в изминалите вече 21во и 23то число на месеца на територията на кино Арена-Младост. Посещаемостта надмина всичките ми очаквания, а предполагам и тези на организаторите. Макар и резервирано цялото, киното едвам се справи с над 1700 тикви. Клекна и разработената специално за случая система. Организацията бе??е добра, въпреки натовареността на събитието - като изключим блъсканицата при регистрацията, блъсканицата за сутри??ното кафе, блъсканицата за обяд, блъсканицата за feedback, блъсканицата за безплатен филм/мач, блъсканицата за награди… и въобще… блъсканицата. Лекциите иначе бяха добри. Новото бе??е съвсем свободния избор на сесия и лекция. Духът като цяло бе??е приповдигнат, вероятно защото и познатите физиономии бяха не малко. Събитието придвидливо бе сложено в дните преди заплата, а кетърингът бе??е много много приличен, за да може гладните мечки да поиграят хоро. :-P Противно на очакванията ми да се раздават DVDта с Windows Vista beta 2, подаръците бяха два безплатни билета за Арена до края на септември. ??наче първата вечер имахме възможност съвсем безплатно на питие и пуканки да гледаме филм или футболен мач. С Драо се прецакахме да гледаме The Omen (2006). Дано много други да се прецакат, че да не се чувствам прекаран само аз. Чувството се доближава до това след War of The Worlds (2005). Ултра кух филм. Здраве да е…

Сега сериозно… Темите бяха интригуващи, наистина. А и, слава Богу, въведението на Теодор Милев този път бе??е кратко и набързо започнахме по същество. Наблегнах на сесията за разработчици и логично изборът за първа лекция падна върху “Бъдещето на софтуерните фабрики във Microsoft Visual Studio 2005 Team System” на Мартин Кулов. Основната теза бе, че софтуерните фабрики са чудото, което ще реализира мечтата за reusability на кода. До колко това ще стане, времето ще покаже. Скептик съм по отно??ение на поредната мана небесна, защото проблемът за мен не е технологичен. Все още съм поддръжник на свободния софтуер. Мисля си дали кодът на един продукт не трябва да има някаква давност, след която авторът му да е длъжен да го отвори. Заради тази затвореност понякога хората преоткриват неща, които са написани отдавна. За разнообразие ре??ихме да чуем и “Въведение в Microsoft Exchange Server 2007” на Владимир Александров, може би основно защото лекторът е атрактивен (съдейки по представянето на последния Microsoft ISA Server по време на дните на Microsoft във ФМ?? преди известно време). Хората са преоткрили конзолите, администрацията е улеснена, нова архитектура за “изстрелване на совалки” и още бла-бла… Така или иначе, надявам се, няма да ми се налага да базирам ре??ения на нещо подобно. От фанатизъм. Точно след обилният почти свински коктейл-обяд (само заради нас няколко програмисти сигурно са останали гладни :)) последва отново Мартин Кулов с лекцията за “Подобряване бързодействието и качеството на приложенията с Microsoft Visual Studio 2005 Team Edition for Software Testers“. С други думи, разбрахме как да натоварим един сайт с добре зададени custom заявки и да гледаме как пада. Добре, че не е отделен инструмент, защото със сигурност някой добре би интегрирал тази сладост в някой свой вирус. :) Темата за “Microsoft Visual Studio Team Suite: Архитектура на SOA-базирани приложения на практика” подхвана Бранимир Гюров (от холандската фирма Ти-Ри-Ри-Рам или нещо подобно). Започна да ми намирисва на изгоряло… от UML. Хората са минали много напред с материала и моделирането на една система е станало играчка с ми??ка за един кадърен архитект. На следващата сутрин започнахме със “Запълването на пропастта между създателите на един софтуер и хората, които ще го администрират” на Владимир Чалков - един от също впечатляващите лектори. В думите му припознах честа комуникация между поддръжката и програмистите във фирмата ни. ??наче успяхме да направим един простичък пример support-friendly. Ужас ! Сетих се за факта, че ASP.NET рестартира приложението, в момента в който от директориите му изчезне файл (било то и временен записан от самото приложение). ?? ах как се дразня на това, че сесиите изтичат в произволни моменти, макар да са с Timeout от 60 мин. … От там минахме към “Сигурност с WinFX: Identity 2.0 и InfoCard” на Цъфа и колегите му. Много радващо проведоха презентацията си. Евалата ! Разбрах, че WinFX става .NET 3.0. Харесват ми и идеите за Identity 2.0, но не знам колко сайтове ще се възползват от това, което се предлага. Като цяло преходът към Web 2.0 ми изглежда като прехода от IPv4 към IPv6… Поне докато не изпукат тези, дето правят сайтовете си “както баба знае, както баба бае”. “Разработката на мобилни ре??ения с .NET Compact Framework” бе представена от Тихомир ??гнатов и Руслан Трифонов. Най-хубавото, което направиха хората, е, че разсеяха представата за мобилните приложения като игрички и органайзъри. А иначе Microsoft наистина са се постарали като среда и предстарали в създаването на мобилна версия на своя SQL Server. Браво де - не спят. За финал бе??е очакваната от мен “WWF, WCF или кактрибуквените съкращения помагат за създаването на сайта за регистрация….” на Владимир Чалков. За мое удоволствие лекцията бе??е по-концептуално насочена и подкрепена с доста примери. С инструментите в .NET 3.0 архитектите и разработчиците се доближават на броени крачки разстояние. Всичко изглежда толкова ??арено и лесно. Мислих си, че блок-схемите са отживелица, а те са се преродили във вида на workflows. Въобще видях някакви зароди??ни в мен идеи вече реализирани. Яд ме хваща, че в други операционни системи такива инструменти за разработка не съществуват… или поне аз не знам за такива. Притеснява ме този Microsoft-центризъм…

P.S. За сметка на MS Days 2006, пропуснах семинара на LUG-BG - нещо, което пропуснах да отбележа. Освен факта, че трябва??е да обърна внимание на софийските си колеги, докато бяха в Казанлък по това време, бях разочарован от липсата на лекции и лектори. Яд ме е, че интересът като че ли намалява. Надявам се да е за сметка на OpenFest. Все пак съм си наумил до следващия LUG-BG семинар да разуча малко материали и да на базата на получените знания да направя някоя интересна лекцийка. Смятам да скалъпя едно Mono-базирано desktop приложение за обработка на ID3/ID3v2 тагове, с помощта на MonoDevelop. Ще видя разуча и работата с бози-данни и разработката на ASP.NET приложения, така че да направя някакво индексиране. Ако така компилираното чудо успее да заживее и на Windows ма??ина, ще е страхотно постижение. А защо не и обратното ? Но.. да не говоря предварително.

Popularity: 13% [?]

Публикувано в събота, юни 24th, 2006, 5:24 pm от Valery Dachev в Development | 2 коментара »

Fuck The Police

FUCK THE POLICE !!! Възмущавал съм се преди време от такова изказване. Няма такова нещо вече. Конкретният повод в момента е поредната акция за всяване на респект. В стола на полицейската академия в Симеоново са открили комунизма за сметка на данъкоплатците, а “академичната общност” там се оказва банда комплексари търсещи удобна боксова кру??а, върху която да изкарат останалата от бездействието им енергия ! Уважение могат да очакват само от “анадолските пустеняци” ™. Толкова ли са сигурни в работното си място, че се държат като началници на хората, които им дават хляба ?!

Една вечер, примерно две години и отгоре, се прибирах в София от Монтана. Бъбрих си с една учителка в купето. Разправя??е как преди много-много време спокойно се е прибирала посред нощите по софийските улици. Осветените улици и милиоционерите разположени през няколко десетки метра и давали сигурност. Оставяйки настрана задкулисните издевателства на властта, питам: сега какво ?! Сигурно ние сме си виновни, че поверяваме сигурността си на банда малоумна, самозабравила се и комплексирана сган. Всяка голяма риба е станалата такава заради полицейски параван, а падат тези, пред които параванът вече го няма. Междудругото, през оная работа ми е за извър??ителите на поредния показен разстрел, дори пред очите ми да е. Правят го професионалисти, а за странични пострадали не знам. В този смисъл подобен тип престъпления не ме вълнуват. Ако ще цялата мафиотска върху??ка да се изпоизтрепят, не ми пука. Пука ми по-скоро за “дребните” престъпления, които като нищо могат да влязат в ежедневието ми - онези, за които в Абсурдистан даже наказват жертвата.

Не стига това, ами някаква комбинация експерти-самозванци от ГДБОП и чорлави-каки от БАПМ (нека фактът, че сайтът не се отваря, да не предизвиква учудване) си позволява да интерпретира и прилага разни (и без това недодялани) закони, както си иска. Тия дни, междудругото, си мислих за сърцераздирателната история на Явор Колев за това как отказал на дъщеря си да ксерокопира учебника и по английски език… въпреки незавидното му материално положение (което може би с г-ца Амуртлиева са ре??или да подобрят). Ето тук от мен започнаха да се леят реки от сълзи, кръв и сополи. След тази случка вероятно дъщеря му с гордост разказва на съучениците си кой е баща, а те само възди??ат от завист. ?? как иначе - това е човекът разобличил банда от стотици хиляди Робин Худовци ! Самозванци !

Какво казах за анадолските пустеняци ?!

Popularity: 6% [?]

Публикувано в понеделник, юни 19th, 2006, 12:08 pm от Valery Dachev в Absurdistan | Няма коментари »

Mandja Weekend

Днес вече не чувам Dope Reach Squad в главата си… но е вторник. А уж всичко свър??и в неделя. А започна…

… в петък съвсем замалко се прибрах след работа - само колкото да да се натамънъня (бахти яката дума (”бахти” също е много яка дума (и “як” също))) и с Драо (който няма нищо общо с Дражето), не просто потеглихме към, а направо си стигнахме в Студентски град. Некъф блок, некфа стая, с некъф Галин (виждал съм го някъде - бе??е ми съквартирант една година :)) за рожденник и с един брой Гъбе (с ударение на “е”). Първият се опитва??е да пълни пластмасови ча??и със солети, а оследният - усилено се боре??е с някакъв салам. Двамата между първия и последния (с други думи - аз и Драо) гледахме умно и им се хилихме. ?? те ни се хилиха - има??е нещо подозрително. Започнаха да прииждат хора и да подаряват подаръци, на доброто попадение от които се оказа един малък бонг. А се оказа така до пристигането на Пе??о. Тогава подарихме и на??ия подарък, който Драо има??е смелостта да измисли и купи, придружен от DVDто, което дадоха като подарък. Всички много се радваха. Запалихме наргилето на няколко пъти - мат’риалът е много приятен, но не мога да определя плод. Чочо пък извади някакво нереално емфие с мента, което сяка?? ми се залепи на тила - главата ми просто изтръпна. Алкохолът и той никого не чака??е, макар че аз не пих кой-знае колко - бях зает с изключително отговорна дейност - говорих глупости. За последното е виновна и манджата, с която гупово злоупотребихме много сериозно. “Сбогом” на мита, че не ме лови. А и ние не се оставихме да ни пусне. Влязох в някакъв много сериозен филм. ?? то комедия. Някакви танци, някакви напеви, някакви хора и някакви неща, които обясняват… На няколко пъти слу??ахме “най-голямата песен” (според Гарфилд). ?? все бе??е различна. Завър??ихме с Драо и Люба на сандвичи в Лападунди. ?? май около 4-5 - вкъщи (без Люба, да не каже някой нещо). Равносметката реди: “Мани-мани, добре, че няма??е руска салата… като миналата година“.

Събуждането… ах дааа.. събуждането. Аби дойде на кафе, а аз още бях неадекватен. Драо и той се разбуди. По обед имах среща с Ним, за да и помогна със C++. Честно, въобще не виждах как бих могъл да го направя в това състояние. То не стана и по-добро след манджата, която Драо бе??е тафил. Някой да ми напомни да не правя тази гре??ка. Даже ми е гузно за състоянието, в което бяхме, като взехме Ним. Отидохме за пица. Невероятни са тези на Патриарха близо до пресечката малко преди Вито??ка. Взех две. Поосвестих се и пообяснявах движейки се по първия том на един двутомен учебник. Добре, че девойката си има добро понятие за какво иде реч и относително бързо стигнахме почти до края му. ??злязохме да потърся подарък на рождения ден на Надето същата вечер. Просто няма??е как да се отърва. Учудващо ми липсваха и идеи. ??зпратих Ним до спирката, взех на Надя, каквото ми грабна окото, и на Краси - чипс, след което се прибрах.

Към 21:00 (като по часовник) се затиках в най-пловдивската част на оня квартал, дето почти си говорят на “майна”. ?? там някакви хора, още по-забавни и още по-много. :) Голяма част не познавах, но… нали съм общителен… Мноу усмивки, мноу изцепки, мноу образи, мноу яку. Този път съвсем се изложих с пиенето (и по-добре). Оплаках се на Краси как съм се направил предната вечер и защо ли не бях учуден, когато съквартиантът му дойде да предложи манджа. На първото идване отказах, но на второто не можах. Слава Богу, слаба работа. Нещо не ми се ще да се направям повече. Към 5 повечето си бяха тръгнали, а ние - легнали. Делих попробития диван с един огромен младеж и една съвсем неогромна девойка. Просто откъртих и се събудих супер-неадекватен може би към 8:30. “Чао-чао”, мар??ирутката, пътя, леглото и се отнесох до към 13:30. Отидох до магазина, початих и пак откъртих до 19:30. Лаф-моабет с Анатомията до към 2:00… и много МНОГО трудно събуждане за работа на сутринта…

Хората са в сесия, аз к’ви ги вър??а. Трябва да видя и аз какво ще правя с изпитите, но определено няма да е това !

Popularity: 6% [?]

Публикувано в вторник, юни 13th, 2006, 8:09 am от Valery Dachev в Personal | 6 коментара »

Много неща #2

Загубих се пак… някъде в ежедневието си. ?? все пак не са малко нещата, които се случват. ?? тъй като става въпрос за период от примерно две седмици и половина, ще преприпкам през нещата набързо.. макар и старички.

Стара Загора, 24 май. Пристигнахме към 17:30. С Драго веднага се намъкнахме на стадиона (вход свободен), за да си намерим места и да гледаме мацките. Веско и ??лиян предпочетоха да се правят, че не гледат мацките пред входа. Концертът бе обявен за 19, но почна малко преди да се стъмни. Хитър ход, за да не губят хората концентрацията си покрай мацките. Някъде тогава тогава дойде и Камето - мацка. Порадвахме се на sound check доста време. ??злезе конференсието, за да обяви, че Д2 се извиняват, че по технически причини няма да могат да излязат на сцената. Последваха бурни аплодисменти. Щели да се реван??ират. Аплодисментите секнаха. Uriah Heep забиха стра??но за годините си. Мацките също се кефиха. Лудница ! Не че знам много от песните им, но и на непознатите се кефих. На познатите бих изкъртил няколко мивки, но на стадиона няма??е… Всички слу??аха как пея и бяха много щастливи - особено на “Easy Livin’” и “July Morning”. Краткото почти социологическо проучване сред населението, без претенции за представителност, установи, че аудиторията е запозната само с една (в най-добрия случай две) песен на Nazareth - “Love Hurts”. На мен концертът показа, че са три, ама… кой да ти знае. Вокалът е пич. По негови твърдения преди 150 години е бил още по-голям пич. Мацките сигурно му се накефиха. Гласът му е невероятен за балади. Басистът и той кърти. ?? китаристът кърте??е. Ауе като цяло Uriah Heep и Nazareth къртиха. Другите не си позволяваха, защото бяхме на чужд терен. Веско не кърте??е - праве??е снимки. Уви, махнал е мацките - докато групите понасвирваха, те понакъртваха. :) (Отделно, че май-май има??е и мацки, дето правиха същото, но…)

София, 1 юни. Обещах на ??ртата да си купя Киндер Сюрприз (”корекомско яйце” ?!). Трябва да я информирам, че ми се падна едно футболистче с парче почва (на вид - трева, но на свойства - магнит), за която се закрепя, и плоска ??естоъгълна топка (на вид - боядисано паве, но свойства - пак магнит) и двамата се гонят взаимно. В момента - върху хладилника. Междудругото, този ден бе и годи??нина от едно запознанството - събитие, за което си замълчах. Споменавам го, само за да не каже някой, че съм забравил. :)

Казанлък, 2 юни. Набързо с Веско се прибрахме в Казанлък, за да оправим малко документи. Голяма част от софийския офис дойде по-късно, но не достатъчно, че да изтърве Празника на Розата. Шъ мъ извиняят у Карлуу, ама тоз празник е от нащу селу. Бях вкъщи по време на събитието и се присъединих към почти празничната вечеря в Лъки и тъкмо за дискотеката. Хич не ми бе??е до ходене там, за да не преизпълня плана за петилетката (5 години = 5 пъти на диско). Да, ама слязох. Ей, затова мразя да ходя по дискотеки - някакво гадно такова - всички се веселят, аз се счупвам да танцувам, а момичетата през голямата част от вечерта имаха тотално превъзходство (вероятно заради не малката руска групичка настанена в хотела). Дали съм споменавал, че в хотела има тъкмо 3 дискотеки ? Само дебна да отворят четвърта (бив??ата Панорама) на покрива му. Както и да е… мятахме много гюбеци, събирахме погледи и разваляхме корпоративния си имидж. Даже DJят остана учуден от разбитото метълско амплоа на фирмата. Веско пак праве??е снимки. Готово ! ??зложих съ ! :) На следващия ден - кафета по центъра и отбивка в Копривщица на път за София.

Уф… има още за разправяне, но… сигурно ще е утре.

Popularity: 6% [?]

Публикувано в неделя, юни 11th, 2006, 10:56 pm от Valery Dachev в Personal | 9 коментара »