Mindlog of a Freak
Sponsor
Only The Good Die Young by Valery Dachev, Thursday, April 27th, 2006 at 8:48 pm

По-долу е текста на песничка, която Queen са изпяли ужасно отдавна. Бях забравил за нея. За съжаление, тази вечер просто пръска главата ми… Съжалявам, че има повод за това.

A hand above the water
An angel reaching for the sky
Is it raining in heaven -
Do you want us to cry?

And everywhere the broken-hearted
On every lonely avenue
No-one could reach them
No-one but you

One by one
Only the Good die young
They’re only flying too close to the sun
And life goes on -
Without you…

Another Tricky Situation
I get the drowin’ in the Blues
And I find myself thinkin’
Well - what would you do?

Yes! - it was such an operation
Forever paying every due
Hell, you made a sensation
You found a way through - and

One by one
Only the Good die young
They’re only flyin’ too close to the sun
We’ll remember -
Forever…

And now the party must be over
I guess we’ll never understand
The sense of your leaving
Was in the way it was planned?

And so we grace another table
And raise our glasses one more time
There’s a face at the window
And I ain’t never, never sayin’ goodbye…

One by one
Only the Good die young
They’re only flyin’ too close to the sun
Cryin’ for nothing
Cryin’ for no-one
No-one but you

Popularity: 5% [?]

Souls on Sale by Valery Dachev, Wednesday, April 26th, 2006 at 10:38 pm

Тези дни ми се махнаха дребните екзистинциални проблеми от главата… или по-скоро голяма част от тях вече ми се виждат такива. Мимоходом тези дни споменах Loose Change (достъпно и на Google Video). ??згледах го втори път (като за Second Edition). А и лекцията на Steven E Jones, на която попаднах днес. Черни мисли ми се въртят в главата и на тях ме наведоха, както тези, така и редица други филмчета, през които минах. Ще спестя коментар за филмите. Аз вече имам своето убеждение, а именно, че 9/11 (каква ирония - 911 - “телефонът на спасението”) си е прецизно създадена акция управлявана, не някъде от Афганистан, а от вис??и етажи на властта в САЩ. Филмчетата са налице, за да не бъда обвинен в популизъм. От тук нататък мацам с чернило…

Равносметка: война в Афганистан, война в ??рак, заплаха над ??ран… и една “война с тероризма” (95% от който е пряко следствие от американската вън??на политика). Все войни, които са взели стотици хиляди животи… в името на какво ?! Войни, в които 51% от американците загубиха така пропагандираната си непрекосновеност, а останалите 49% се усетиха, но какво от това ?! Всъщност 51% от американците повярваха, че християнски ценности водят президента им към война. Нека си припомня къде в Библията се говори за християнска версия на джихад… или пък за принципа “fight fire with fire”. Объркан ли съм или 51% от американците нямат понятие за какво иде реч в най-големия bestseller ?! Преди 20 години Megadeth изпяха “Peace sells… but who’s buying ?!”. Мамицата му, колко са били прави…

Баща ми ме попита преди няколко дни според мен колко ду??и са нужни, за да организират и реализират това, да го скрият и как никой не е пропял… Знам един канадец, който на времето дойде да живее и прави бизнес в България. Едно от малкото неща, което знае??е на български тогава, бе??е: “Колко струва ?”. Ключов въпрос. Правилният въпрос ! Всеки има своята цена. ?? аз вероятно имам граница, при която ставам глухоням…

Нека са замесени 2.000 ду??и. Ето какво казва “Loose Change” по въпроса за джакпота:

  • $100 млн. (поне) - от трансфери преди и по време на атаката над Световния търговски център;
  • $2,2 млрд. - от застраховката на купеният няколко месеца по-рано Световен търговски център;
  • $160 млрд. (според слуховете, но даже $1 млрд. да са) - от златния трезор под Световния търговски център;

Още малко аритметика, като прибавя евентуални комисионни от сключени договори с фирми за военна техника, за разузнаване след това, покрай придобитите петролни кладенци… ??, ако разделя тези суми на 2.000, получавам прилична такава, с която вероятно бих си затворил устата. Пък нека изглеждам най-големия малоумник на света, нека съжелява за съществуването ми… негативите от това ги отнасят всички хора от същата тази държава, която ми е бутнала този залък в устата. Нека ми е гадно с толкова пари. Нека ми е гадно да съм вторият Сталин, за който толкова животи са просто статистика, особено когато тази статистика се трупа по моя сметка някъде си. Нека ми е гадно, че с такива пари мога да си купя следващите избори. ?? ще ми пука на мен, колкото и християнин да съм, че ще горя в хипотетичен Ад, ако там мога да се похваля, че светът е лазил в краката ми…

UPDATE: Кой спомена, че ре??ението за US базите е окончателно и предполага нападения от страна на САЩ над други държави от на??а територия без да се допитват до нас ? Да им го натрещя.

Popularity: 5% [?]

“9 рота” (2005) by Valery Dachev, Wednesday, April 26th, 2006 at 10:41 am

Гледах “9 рота” (официален сайт) в събота. Макар в случая да става дума за войната в Афганистан поведена от СССР преди повече от 20 години, макар да се основава върху действителни случки, със същия успех това може да е и всяка друга война. Затова не става дума нито за причините и, нито за режима в СССР или за военната му мощ. Той е посветен на войната на съвсем ниско ниво - на войниците, на живота им.. и на смъртта им. Затова си затварям очите за допълнително внесения с кли??ета драматизъм и променената фактология. Животът в армията е толкова различен. Гледам филма и се ??окирам от това, че войната всъщност не е някаква игра - не е просто трупане на фрагове и няма “Load Saved Game” при гре??ка. Това не е американски военен ек??ън със супергерои. Това е филм описващ градивната частица на статистиката за една война - хората. Нещо ценно: … Микеланджело. Попитали го веднъж как създава своите скулптури. Той отговорил: “Просто взимам камък и отсичам от него всичко изли??но”. Разбира?? ли? Красотата е когато няма нищо изли??но. Никакви украси. Във войната съществуват само живот и смърт. ?? нищо изли??но.

Popularity: 9% [?]

По Великден by Valery Dachev, Wednesday, April 26th, 2006 at 9:47 am

… си бях в Казанлък. ?? не само. Всъщност тръгнахме с Драго още в четвъртък с “ускорения бърз влак” известен още като “Чайка”. Още на Централна гара стана забавно - 15 мин. преди тръгването на влака още не бе??е ясно от къде ще тръгне. Огромна тълпа се бе??е вперила поглед в телевизорчетата. От говорителите объркана лелка повтаря??е за 20 минутното закъснение на ускорения бърз влак от Видин и за 30 минутното закъснение на ускорения бърз влак от Варна през Горна Оряховица. Е, на??ият ускорен бърз влак до Казанлък натрупа едва час закъснение. Един дядо обяснява??е, че закъснявал, тъй като лекарят му заръчал до 20:00 да си е изпил ракията. В крайна сметка получихме 60 безплатни минути разговори от БДЖ.

Вечер вкъщи и сутрин - напът за село. Посъбрахме се. Дърдорихме си. Гледах филм (за него - по-късно). Вечерта се засилихме към Ямбол, за да съчетаем курбана на братовчедка ми с Великден. Тя не познава Дражето. Около църквата бе??е забавно. Сума народ ни слу??а??е простотиите за обявите за работа в църквата изискващи кратка автобиография, CV и мотивационно писмо на старобългарски и латински, за регулирането на движението при обикаляне около църквата, за превръщането на хората в гре??ници с подухване на свещичките им, за целта на биенето на камбаните в полунощ (за да събудят попа, че да може да излезе и да поведе народа)… Като стана въпрос за обиколките, народ има??е невероятно много. Вероятно защото другата църква била в опасен квартал. Тъпканицата бе??е сериозна, а аз с моята буйна грива не знам как не лумнах. Тези, които не се вредиха да обикалят църквата, обикаляха улиците, които я заграждаха. Други, които и там не се събраха, ре??иха да обикалят кафетата. После на по кафе в Стенд (чалга, ама здраве да е) и home. Следва закуска, обратно на село, Казанлък и… кратък Art Pub, вечеря в New York (Казанлъ??кия).

Понеделникът бе??е къде-къде по-забавен. Като се започне с кафетата по центъра и заглеждането на девойките, като се продължи с разходката с Камето до Стара Загора и заглеждане на тамо??ните девойки (схвана ми се врата - въртях си главата като перископ), после кафетата с Лилит и разходката с Емили и късните кафета с Веско и Мая… Всичко това с кафетата е много хубаво… и заспах в 4:30. :( Неприятна история, предвид ранното ставане. Към София пътувах с Камето и фамилия. Към 14:30 акустирах на спирката на Окръжна болница. Хубави девойки там. Натоварих се на тролея към къщи. ?? там хубави девойки. Разгонил съм се ?! Твърде късно ми бе??е да ходя към работа и май пропуснах. Следобеда прекарах в спане… Суперсърцето вече сигурно ще си дойде съвсем скоро. ?? още една новина, която няма да споделям, за да не си остана само с новината.

Почива ми се…

Popularity: 5% [?]

Новинарска емисия от Абсурдистан by Valery Dachev, Thursday, April 20th, 2006 at 11:49 am

Кратък обзор на събитията в Абсурдистан в последно време:

  • Фенове на популярен телевизионен журналист организират парти с фойерверки пред дома му. Целта вероятно е била резултатът да граничи с последното парти в Световния търговски център (10x, seymour; втори резултат от Google при търсене на Pentagon);
  • Болен партиен лидер с фа??истки вид, възгледи и сремежи обвинява цял Абсурдистан в заговор срещу него, докато лоялен към него мутроподобен бабаит признава, че е лъгал от лоялност към първия, а по документи се води “народен представител”. Значи частта от народа на Абсурдистан гласувала за него мисли първо за частта от обществото с фа??истки възгледи, а после - за себе си. Евалата на такива хора !
  • Бедняците карат джипове. А после нямало вече джипове, джетове…
  • Неформална среща на вън??ните министри на НАТО;
  • В Абсурдистан общините демонстрират какво какво разбират под нару??аване на инструкциите си;
  • Правителствените коли в Абсурдистан са на “особено специален” режим. По времето, когато аз взех книжка няма??е такова понятие, но сега (вероятно) има. Кисна си на терасата и гледам към Дундурков. Редовните опа??ки в час-пик от Раковска. Това не важе??е за трите явно правителствени коли задаващи се откъм Министерски съвет. “Особено специалният” им режим на движение се обуславя??е от пресвяткащи вътре буркани, жестовете с ръце и нервното набиране върху “специалните” им клаксони. “Особено специалният” режим на движение се различава от специалния с това, че сирени не се включват и бурканът не е поставен отгоре (докато полицейските коли например трябва да се движат с включени буркани). С помощта на този режим въпросните превозни средства могат да се движат спокойно по трамвайната линия в насрещното платно, да заобиколят цялата опа??ка отляво, за да минат пред нея на кръстовището и да направят десен завой по Раковска. Явно никой не ги е известил за инцидента преди около година, когато полицейски Опел в подобен режим на движение връхлетя автомобил (при това със значително преви??ена скорост) точно на Дундурков;

Popularity: 5% [?]

Едно такова благо by Valery Dachev, Thursday, April 20th, 2006 at 10:48 am

Ей така се чувствам точно - блаженно, тези дни. Напоследък прекарвам доста голяма част от будното си време вкъщи в работа по странични проекти. Най-щастливото е, че вчера си взех паричките от работата и сумата бе??е прилична. Сигурно по повода на прибиране видяхме фойерверки на НДК (е, може да са и били по случай неформалната среща на вън??ните министри на НАТО). Най-хубавото от всичко е, че, благораение на паричките, които взех, синтезаторът вече си е изцяло мой, мой, мой, мой и най-вече само мой - току-що изплатих кредита до последната му стотинка ! Щастие ! Остава да върна малко парички и на TransCard (от които видях оплаквания по блоговете тези дни - напълно заслужено). Малко парички ще отидат и за Mantra и… за ново столче за компютъра, ще си взема и читави очила за пред компютъра (бах мааму, ще изглеждам интелигентен ?!) и… и… и… май ще се опитам да мирясам. Важното е, че за пръв път от доста време насам усещам ръцете си някакси развързани и няма да се притеснявам.. поне в близките седмици. :)

Още по-хубаво е, че не само край мен се случват хубави работи:

  • Хиперсърцето най-накрая получи визата си. Това значи, че може спокойно (колкото е възможно за човек с всяващ подозрение по летищата вид) да се качи на самолет за насам и ще отнесе обещания пердах. :) При всички положения усмивката и предизвика верижна реакция у много хора;
  • Вени пък осуети плановете за превръщане на Докторската градинка в поредното заведение. Дълбоките ми уважения към хора като нея;
  • Бях се сетил за още, ама забравих… :-P

Бахти якото !

Popularity: 5% [?]

Ден на Microsoft в СУ by Valery Dachev, Sunday, April 16th, 2006 at 7:44 pm

Знаех си, че ще прибера поне някоя книжка от днешния семинар на Microsoft. Всъщност, освен с Assessing Network Security, се сдобих с Microsoft Visual Studio 2005 Professional Edition (наред с Standard Edition от предния семинар, който посетих), още едно копие на Microsoft SQL Server 2005 Standard Edition, както и още едно копие на MSDN Library. Така и не подариха един легален Windows XP ! :) За сметка на това си имам DVDта с февруарската бета-версия на Microsoft Windows Vista (за x86 и x64) и със spam-dvd с информация за Imagine Cup 2006. Имали бол, дали… :-P

Повечето лекции бяха зарибяващи. Снощи писах тук за AJAX и само в заключение споменах проекта Atlas (с който всъщност се запознах съвсем бегло преди няколко дни). Една от лекциите днес бе посветена на него. Очертава се той да бъде една голяма крачка за ASP.NET в посока Web 2.0. Учудваща лекота за работа и моментално превръщане на един съвсем обикновен сайт в значително по-интерактивен, при това без никакво познаване на JavaScript. Нещо подобно може да бъде намерено и сред компонентите на Telerik. Последните като че ли разучават възможностите за интегриране на Atlas в .NET Framework 2.0 имплементацията си…

Другата доста любопитна за мен лекция бе на Стефан Добрев и Деян Варчев посветена на LINQ - проект в ранен beta стадий, чиято цел е да унифицира и значително да олесни достъпа до данни съхранявани в обикновени колекции от обекти, SQL бази (DLinq), в XML файлове (XLinq)… Това става със значителни разширения в синтаксиса на C# и VB (както и компилаторите им). Част от нещата, които вероятно ще се появят в C# 3.0 и респективно в .NET Framework 3.0, са:

  • локални обекти от анонимен клас (зависещ от инициализацията на обекта);
  • разширяващи методи, които дават възможност за добавяне на статични методи към съществуващ клас, без той да бъде онаследяван;
  • ламбда-изрази;
  • инициализация на обекти и колекции без нужда от извикване на конструктор;
  • анонимни типове и възможност за създаването им с new;
  • масиви от имплицитно зададен тип (според инициализацията им);
  • не на последно място са query-изразите - SQL-подобни изрази за извличане на данни от различни източници;
  • неописаните в PDC 2005 Technology Preview изразни дървета;

Въобще множество нови заклинания оптимизиращи старите. Просто великолепно !

Иначе имаше представяне на възможностите на ISA Server 2006, Windows 2003, Windows Vista, WinFX… али-бали… всякакви неща, които (не мога да си изкривя душата) показват, че Microsoft дърпат напред. Този път нямаше запой ! :(

P.S. За пореден път оставам замислен за миродавността на аналогията между морското свинче и жената-програмист…

Popularity: 9% [?]

PHP: AJAX by Valery Dachev, Sunday, April 16th, 2006 at 1:37 am

Ще започна от това що е и що не е AJAX…

  • е “Asynchronous JavaScript and XML”;
  • е технология;
  • не е конкретен софтуер;
  • не е панацеа;

Имплементациите на AJAX придобиха много широка популярност в последно време… Най-очеизваден и често даван пример за използване на AJAX са много от услугите на Google: предложенията изскачащи при попълването на полето за търсене в Google Suggest, целият Gmail… Основната цел на AJAX е да създаде по-динамично web приложение без да се налага презареждане на цялата страница. На мен например ми се наложи със списъка с блогове, където цялата първа страница, заедно с въведенията към публикациите достигаше до 600 kB. Това, което спестих е въведението, което въобще излезе от кода и вече се зарежда, само когато е нужно. Спестих трафик на потребителите и със спестеното посетителите, които са на трафик, могат да ме почерпят. :) Иначе има някои страшно мазни демонстрацийки: AJAX Шах, PHP+AJAX Chat Server, Upload Progress Meter, Странички с AJAX… Е, за пълната мазнотия се препоръчва CSS2 поддръжка.

Всяка имплементация на AJAX има своята клиентска и сървърна част. От потребителска страна е нужена основно JavaScript поддържка в браузъра (каквато има в повечето инсталирани такива). И това всъщност е основното изискване. Останалото е технологията от сървърна страна, която може да бъде всякаква: от чист HTML, през CGIки на Perl, Python… до PHP, ASP.NET и т.н.. Попаднах на два примера за съвсем простичка реализация на AJAX без всякакви допълнителни щуротии: тук и там. Разбира се, описаните подходи са малко несериозни, макар че на много места биха свършили страхотна работа. След огъня, колелото и картофите, цивилизацията достигна до XML. И тъй като напоследък всичко е XML, логично бе заявките от браузъра да се подават до сървърното приложение (каквото и да е то) през XML, давайки възможност от страната да стои каквото и да е обработващо XML. За целта в JavaScript се появи обектът XMLHttpRequest.

Аз обаче съм PHP, а не JavaScript, гуру (бах мааму и скромност!.. пошегувах се), а и всеки допир до последното ме кара да си мия ръцете с оцет. За щастие има и такива, които произнасят заклинанията си и на двата езика, като в резултат са се появили поне няколко свитъка (библиотеки, frameworks, все тая), чудесно систематизирани ето тук. В началото не повярвах, но после опитах… с AJAX Agent. За съжаление обаче, начинът, по който е написан ме изправи пред предопределени имена на променливите и почти никаква гъвкавост… а и нуждата все пак да поназнайвам JavaScript. Хубавото е, че позволява лесното реализиране на синхронни заявки. Те хората са си показали що може и що не в своите Cool Demos. Аз все пак се спрях на нещо друго: xajax. JavaScript-ът се кешира, работата е повече от елементарна, възможности за debugging, доста много примери и най-вече възможност за отделяне на презентацията от останалата логика, комуникация с повечето типове данни в PHP… Въобще… муцка ! :-P

AJAX е чудесно решение в кутийки за навигация например, за реализиране на потребителска кошница в е-магазин, за извършване на операции, за които не е необходимо потребителят да чака презареждането на цяла страница… AJAX обаче има един основен недостатък: същото съдържание не може да се възпроизведе само с помощта на URL (вярно е, че bgmaps.com демонстрират, как същият ефект може да се постигне и без AJAX, но това е друга тема…). От тук е и следствието, че AJAX трябва да се избягва за визуализация на основното съдържание на съответната страница…

… Опааа, 02:38 е ! Много се разприказвах…

P.S.: Casting spells in ASP.NET.

Popularity: 12% [?]

В Борово by Valery Dachev, Thursday, April 13th, 2006 at 10:32 am

(това го слагам и в “Пътеписи”, защото си е далеч)

Надя и Краси (същата онази забавна двойка, за която съм споменавал не веднъж) ме поканиха вчера на мини-парти. А и да видя квартирката им в Борово. Намерих адреса в bgmaps.com, тролейче 2 от Петте кю??ета и… бях забравил колко е весело да се пътува в градския транспорт. Забавно ми бе??е да стоя прав точно до перфоратора и да перфорирам билетче на тоя и оня, като в същото време си наглеждам джобовете, за да не плъзне имуществото ми сред тълпата. Слизам и тръгвам към Фантастико, за да купя това-онова. Ша??нат съм - в 20:00 по улиците на Борово няма почти никой. Сетих се за онези стари уестърни, в които по запустелите улици на града се прехвърчат отскубнати от вятъра изсъхнали храсти (или там каквото прехвърча по запустелите улици в старите уестърни). Чак се притесних. Посрещнаха ме и се намъкнахме в квартирката. Бе??е забавно - някакви джунджурийки навсякъде.. и бележки.. много бележки с всякакви щуротии ! :) Суупер яко. ?? хорицата бяха някакви много изтрещели и супер забавни. Направо не ми се иска да порастна (повече :)) ! Сигурно има снимки и филмчета на сме??ните ни мутри, ама…. айде, няма нужда ! :-P

Странно обаче: има??е една девойка от Карлово. Оказа се, че имаме обща позната в лицето на Лили - едно страхотно човече, с което се запознахме във влака. Завъди се приятелство, което ме радва??е адски много. Не знам защо обаче (или пък знам?) се държах като пълен глупак и, след като тя замина за Франция, не и писах. Когато го направих няколко месеца по-късно, вече бе??е късно. Не получих отговор. Няма??е как и SMSи да и пращам, тъй като GSM операторът и праве??е проблем. Снощи, малко след като се прибрах (т.е късничко), опитах отново. Телефонът работи - иззвъня. Пратих и SMS, но, уви, отново без отговор… А ужасно ми се иска да оправя нещата. Много се ядосвам, като съм толкова прост… :(

Popularity: 9% [?]

Малоумериканци by Valery Dachev, Tuesday, April 11th, 2006 at 11:12 pm

В ICQ spamring-а се разнесе това филмче. Макар и публикувано на “Funny Gallery”, въобще не е сме??но, а направо си е трагично. Като едното нищо утре ще тръгнат на война с Австралия…
Това е неподправена илюстрация на факта, че най-лесно се манипулира глупавия човек. Тъжно е, че светът е в ръцете на ловки манипулатори и мнозинство от тъпанари… а ние сме тръгнали да копираме образователната им система, при все че опитът показва къде-къде по-голяма успеваемост на на??ия модел…

Popularity: 5% [?]