Побъркал съм се верно. Умопомрачил съм се направо. Навсякъде за това говоря и само това ми е в главата. Хората пропищяха от мен. Няма да се учудя, ако тези от тях, които четат блога ми, пропуснат този пост. Грешката ми беше да посетя пак сайта на Технополис и да установя, че ще си купя Yamaha DGX-305. Спецификациите ги пише на сайта и се очертава с най-добро съотношение цена/използваемост (въпреки факта, че има една октава по-малко от наследника си). Впечатляващо животинче. Ходих си към Казанлък. Коментарът на баща ми беше “МОЛЯ ?!?!”, а на майка ми - “Първо синтезатор, а после - мотор”. Не бях прекарвал толкова време пред пианото от 7ми клас насам сигурно. Упражнявах “My Immortal” на Evanescence и “Wait for Sleep” на Dream Theater. Може би, ако бях на нивото си от едно време, нямаше да ме затруднят. Бойната ми задача е да си го върна. За целта заредих и със сума други ноти и самоучители (при това без да давам $50 за тези на Jordan Rudess). Остава само да се заредя с ~500лв. за монитор и ~890лв. за синтезатора. Кога ще е това, един Бог знае….

Може би причината този синтезатор да ми е все в главата е, че това е една от малкото позитивни мисли, които щъкат из нея напоследък - лечение за навика ми да взимам нещата навътре. В моментите, в които диря ноти из Интернет и ги сравнявам с изпълненията, ми отлитат всякакви терзания за безмълвно тъпите изпълнения на някои хора, повтарящите се такива на други, за работата, която имам да свърша и въобще… за всичко. То и аман вече от такива… колкото и да мрънкам, да се цупя, да съжелявам, да се депресирам.. няма да си помогна. Иначе ми се ще на тези, които го причиняват, да цитирам Павел : “Мрете в ла*на !”, а те шЪ мЪ извиняват за цинизма ! Четящите от тях блога ми да го приемат лично.

Иначе… за Казанлък… не се бях прибирал от два месеца и празниците се оказаха приятен повод да си направя това пътешествие. Съдейки по целия час и половина, който ни беше необходим да излезем от София, явно още много други кореняк-софиянци бяха тръгнали по родните си места. Иначе накратко все приятни занимания (в хронолигичен ред): в бирария с компанията, на кафета с Емили, на пианото, на рожден ден на Лалев, на кафета и билярд с Илиян и Драго, на разходка с Емили, на кафета с Катя… и така. Прибирането също беше забавно - по подбалканския път - снимки на в.Ботев, на бънджи-маниаците на един мост, на почти долепените джамия и църква в Розово… В “Емил Марков” пък засякохме dzver и T0sh, с които (по причини споменати в предната публикация) не можах да се видя същата вечер, а снощи не се обадиха. Може би днес ? Макар че се чувствам страшно отпаднал. Уморявам се от планове. Остарявам.

Айде.. този път до тук… макар незавършено да изглежда някак.

Popularity: 12% [?]