Обичам манджичките на мама. А не съм, се прибирал от два месеца. Това би трябвало да (и определено) означава, че съм страшно загладнял за вкусотийките и. Никой не готви като мама ! Та реши тя, че, щом Валери няма да иде при пукницата, пукницата ще иде при Валери. В Абсурдистан има няколко начина това да стане: по приятел (в случая - Веско, ама се размина), с колет (за време съизмеримо с около три пъти периода на годност на манджата), по влак (с риск пратката да бъде обезчестена и опустошена от служители на БДЖ, както в случая на Тончо) или по автобус (нерегламентирано, но пък бързо и сигурно) или по куриер (скъпичко, особено за експресни пратки). Естествено, предпочетохме варианта с автобуса. И така чантата с багажа и съответната сумичка бяха в ръцете на шофьора в 16:00 в Казанлък. Трябваше да съм на Плиска в 18:50 (за всеки случай). Е, по-добре да съм там по-рано, отколкото по-късно. Затова бях там в 18:40. Тъй като шофьорът беше пропуснал да отбележи дали преди или след спирката ще спре, а и не ни беше снабдил с номера си (или пък ние - с моя), реших да чакам преди спирката, където мернах друг автобус, но от Стара Загора на същатата фирма да спира…
Та, като стана въпрос за фирмата, в Абсурдистан една такава - зове се Транс 5 Травел. Тази мега-турбо-хипер голяма фирма даже си има сайт. При това съчетание на дизайн и съдържание, нищо чудно, че адресът е изписан по всевъзможните места. След изключително дълго обикаляне из сайта (предимно с мишката) и с помощта на Аби разбрах, че е разработен от рекламна къща “Joana”. Последните, наистина неясно защо, нямат собствен сайт. Но пък имат телефон, пощенски адрес - убиец и не на последно място Microsoft Front Page 4.0 !!!
… отплеснах се. Спря ми ти автобуса от Стара Загора и питах шофьорът (учтив и усмихнат човечец, междудругото) “Дали тук спира и автобуса от Казанлък”, но той ми отговори с “Или тук или след спирката… всеки сам си решава”. Видяло се беше - ще чакам. И чаках… случва се да закъснее… и чаках… случва се да аварира… и чаках… И ЧАКАХ… ДО 19:40. Бях бесен, че се набутах 3 лв. за маршрутките в двете посоки, а още повече за манджичките !!! НА МАМА МАНДЖИЧКИТЕ ! Равносметката: нямах 3 от левчетата, които имах; нямах манджички, нямах енергия и в двата телефона, нямах и останали нерви… Ето така се прибрах. Отидох на сайта на Централна Автогара и се снабдих с телефони на фирмата. На стационарния никой не отговори (и нормално). На мобилния вдигна нервен чичко, който ми заяви, че не поддържа връзка с шофьорите и е най-добре да се обадя на гишето и да ги питам. За целта ми даде друг мобилен номер. Звъннах и разговорът ми с девойката протече горе-долу така:
…
- автобусът от Казанлък дали е пристигнал ?
- не мога да ви кажа - не държим връзка с автобусите.
- пратен ми е гараж от Казанлък, трябваше да го получа на Плиска, но автобусът така и не дойде.
- може да сте го изтървали…
- шофьорът е казал в 18:50, а аз бях там в 18:40… до към 19:40.
- може да се е прибрал направо на гараж…
- от Плиска ?!
- ами трябва да видя в графика кой е бил автобусът… те така си ги разнасят багажите, няма да изчезне.
- аз имам записан номера на автобуса.
- обадете се утре сутринта към 8 - тогава ще е уточнен графика дали автобусът ще пътува в 8:45 към Стара Загора или в 12 към Казанлък, за можете да си вземете багажа.
…
В 8:00 ми звъни телефона за работа (макар че имах намерение да взема отпуск). В 8:05 автобусът за Стара Загора още не беше дошъл. В 8:20 ми вдигна колежката на въпросната девойка и само дето не ми се скара:
…
- ние тук с багажи не се занимаваме
- аз не ви занимавам с багажи - питам този автобусът пътува в 8:45 или в 12 ?
- ние не поддържаме връзка с автобусите… може да е някой от сдружението, може собственикът да пътува с него.
- вие какво искате ? да ви оставят тук багажа и от тук да си го вземете ?!
- не, - (макар да ми звучеше добре - просто питам кога пътува автобусът.
- ами елате и проверете - ако не е в 8:45, ще дойдете в 12.
…
Естествено, с градски транспорт пристигането ми на централна гара в рамките на 15 мин. беше страшно несигурно и се овътрих 2 лв. (защото съм наблизо) за такси, за да установя, че не е това автобуса. Взех си отпуск за деня - така или иначе имах много работа. Пак се изцвъках там в 12, за да взема багажа. Сега пък шофьорът ме овика:
…
- … и се научете да идвате навреме !
- след като сте казали в 18:50, а аз съм дошъл в 18:40 и съм стоял до 19:40 - това не е ли “навреме” ?!
- значи не сте били на Плиска. не ни е разрешено да спираме на спирката.
- знам. затова ви чаках преди спирката.
- ами аз спрях след нея.
- е, вашият колега спря преди нея.
- ами то всеки път е различно - или преди или след нея, но не може на спирката.
- а аз мога ли да знам кога къде ще спрете, след като и вие не знаете ?!?!
…
… и се изнизах… бесен. Да се гръмнат от тъпата си фирма. Още повече, че автобусът се оказа не автобус, ами неговото малко… Смешници !
P.S. По-нататък може би ще пиша на тема за опаковачните способности като част от майчиния инстинкт.
P.P.S. Първоначално публикацията бе погрешно написана по адрес на “Транс 5″ ООД, но благодарение на корекция в коментар на Radi, бе поправена с точното име на фирмата - “Транс 5 Травел”. Извинявам се за объркването. Всъщност това е още една точка в минус на въпросната фирма - предполагам, не съм единственият подведен от името. Вярвам, че е търсен ефект.
Popularity: 10% [?]