Обичам манджичките на мама. А не съм, се прибирал от два месеца. Това би трябвало да (и определено) означава, че съм страшно загладнял за вкусотийките и. Никой не готви като мама ! Та реши тя, че, щом Валери няма да иде при пукницата, пукницата ще иде при Валери. В Абсурдистан има няколко начина това да стане: по приятел (в случая - Веско, ама се размина), с колет (за време съизмеримо с около три пъти периода на годност на манджата), по влак (с риск пратката да бъде обезчестена и опустошена от служители на БДЖ, както в случая на Тончо) или по автобус (нерегламентирано, но пък бързо и сигурно) или по куриер (скъпичко, особено за експресни пратки). Естествено, предпочетохме варианта с автобуса. И така чантата с багажа и съответната сумичка бяха в ръцете на шофьора в 16:00 в Казанлък. Трябваше да съм на Плиска в 18:50 (за всеки случай). Е, по-добре да съм там по-рано, отколкото по-късно. Затова бях там в 18:40. Тъй като шофьорът беше пропуснал да отбележи дали преди или след спирката ще спре, а и не ни беше снабдил с номера си (или пък ние - с моя), реших да чакам преди спирката, където мернах друг автобус, но от Стара Загора на същатата фирма да спира…

Та, като стана въпрос за фирмата, в Абсурдистан една такава - зове се Транс 5 Травел. Тази мега-турбо-хипер голяма фирма даже си има сайт. При това съчетание на дизайн и съдържание, нищо чудно, че адресът е изписан по всевъзможните места. След изключително дълго обикаляне из сайта (предимно с мишката) и с помощта на Аби разбрах, че е разработен от рекламна къща “Joana”. Последните, наистина неясно защо, нямат собствен сайт. Но пък имат телефон, пощенски адрес - убиец и не на последно място Microsoft Front Page 4.0 !!!

… отплеснах се. Спря ми ти автобуса от Стара Загора и питах шофьорът (учтив и усмихнат човечец, междудругото) “Дали тук спира и автобуса от Казанлък”, но той ми отговори с “Или тук или след спирката… всеки сам си решава”. Видяло се беше - ще чакам. И чаках… случва се да закъснее… и чаках… случва се да аварира… и чаках… И ЧАКАХ… ДО 19:40. Бях бесен, че се набутах 3 лв. за маршрутките в двете посоки, а още повече за манджичките !!! НА МАМА МАНДЖИЧКИТЕ ! Равносметката: нямах 3 от левчетата, които имах; нямах манджички, нямах енергия и в двата телефона, нямах и останали нерви… Ето така се прибрах. Отидох на сайта на Централна Автогара и се снабдих с телефони на фирмата. На стационарния никой не отговори (и нормално). На мобилния вдигна нервен чичко, който ми заяви, че не поддържа връзка с шофьорите и е най-добре да се обадя на гишето и да ги питам. За целта ми даде друг мобилен номер. Звъннах и разговорът ми с девойката протече горе-долу така:



- автобусът от Казанлък дали е пристигнал ?
- не мога да ви кажа - не държим връзка с автобусите.
- пратен ми е гараж от Казанлък, трябваше да го получа на Плиска, но автобусът така и не дойде.
- може да сте го изтървали…
- шофьорът е казал в 18:50, а аз бях там в 18:40… до към 19:40.
- може да се е прибрал направо на гараж…
- от Плиска ?!
- ами трябва да видя в графика кой е бил автобусът… те така си ги разнасят багажите, няма да изчезне.
- аз имам записан номера на автобуса.
- обадете се утре сутринта към 8 - тогава ще е уточнен графика дали автобусът ще пътува в 8:45 към Стара Загора или в 12 към Казанлък, за можете да си вземете багажа.

В 8:00 ми звъни телефона за работа (макар че имах намерение да взема отпуск). В 8:05 автобусът за Стара Загора още не беше дошъл. В 8:20 ми вдигна колежката на въпросната девойка и само дето не ми се скара:



- ние тук с багажи не се занимаваме
- аз не ви занимавам с багажи - питам този автобусът пътува в 8:45 или в 12 ?
- ние не поддържаме връзка с автобусите… може да е някой от сдружението, може собственикът да пътува с него.
- вие какво искате ? да ви оставят тук багажа и от тук да си го вземете ?!
- не, - (макар да ми звучеше добре - просто питам кога пътува автобусът.
- ами елате и проверете - ако не е в 8:45, ще дойдете в 12.

Естествено, с градски транспорт пристигането ми на централна гара в рамките на 15 мин. беше страшно несигурно и се овътрих 2 лв. (защото съм наблизо) за такси, за да установя, че не е това автобуса. Взех си отпуск за деня - така или иначе имах много работа. Пак се изцвъках там в 12, за да взема багажа. Сега пък шофьорът ме овика:



- … и се научете да идвате навреме !
- след като сте казали в 18:50, а аз съм дошъл в 18:40 и съм стоял до 19:40 - това не е ли “навреме” ?!
- значи не сте били на Плиска. не ни е разрешено да спираме на спирката.
- знам. затова ви чаках преди спирката.
- ами аз спрях след нея.
- е, вашият колега спря преди нея.
- ами то всеки път е различно - или преди или след нея, но не може на спирката.
- а аз мога ли да знам кога къде ще спрете, след като и вие не знаете ?!?!

… и се изнизах… бесен. Да се гръмнат от тъпата си фирма. Още повече, че автобусът се оказа не автобус, ами неговото малко… Смешници !

P.S. По-нататък може би ще пиша на тема за опаковачните способности като част от майчиния инстинкт. :)

P.P.S. Първоначално публикацията бе погрешно написана по адрес на “Транс 5″ ООД, но благодарение на корекция в коментар на Radi, бе поправена с точното име на фирмата - “Транс 5 Травел”. Извинявам се за объркването. Всъщност това е още една точка в минус на въпросната фирма - предполагам, не съм единственият подведен от името. Вярвам, че е търсен ефект.

Popularity: 10% [?]