Като изключим последствията (болки в очите, главата, корема) от петъчното почти случайно натравяне с ка??кавал и риба тон, уийкендът мина доста приятно.. и динамично - с Аби напред-назад, без Аби напред-назад, на Тони нагости… Този път няма да се впускам в подробности, но пък някои изцепки:

• “На тъмно”: На стената виси табелка с надпис “По-добре НА ТЪМНО, отколкото никога !”.
• “Оранжево”: Барманката: “От къде сте ?”, ние: “От сьелу… А тя е от Козлодуй, затова си държи ръцете в джобовете.”
• Халите: “От тия индийски клечки с аромат на цигарен дим има ли ? А на мусака ? Ами на кюфтета ?”
• Siemens ME45: Тоя телефон не спира да ме изумява - след като видях как спира часовникът му (аналоговият), сега картината му се бе инвертирала и по двете направления.
• Малки Хали: “??стински индийски чай - по традиционна рецепта за су??ене на индийци.”

У Тони купонът бе??е забавен, макар средната възраст да надви??ава??е забележимо моята. Заради гореспоменатата вредна комбинация цяла вечер ме цепи тиквата, боляха ме очите, коремът… Което не попречи да омета половината сандвичи. Франзелите важат !

P.S. Забравих на Драо простотията: “Валери, критен, пак не си изключил лампата в хладилника - колкото пъти го отворя, все свети !”

Popularity: 5% [?]

Снощи звъннах на Радост и на Христина. Бях се запътил към Студентски град и исках да използвам всяка възможна минутка да се видя с тях преди срещата на УС. Даже пътят до там се бе??е променил, макар тъпканицата в мар??рутка 8 да си е останала същата за трите месеца, в които не бях стъпвал там. Миленката обаче си е на същото място. Христина не закъсня (особено) и седнахме за по кафета в Energy. Бе??е последния човек, от когото очаквах още в първи курс да се замисля за брак, деца и други подобни изродии. Оплаках и се и аз за разочарованието си от почти всичко женско напоследък и се разотидохме преди да ме е заразила с направо пла??ещите си помисли за семеен живот. ??зсипах се в целия си блясък и величие у Радост. Да се отбележи: за втори път отивам у тях с обувки, а не по пантофи. Побъбрихме си за посрещането на Новата Година, за времето, през което не сме се виждали и плановете за това, което предстои.. и отлетях.

Заредих три кутии цигари за участниците в събирането и се завтекох към Албена. ??ма сериозна промяна в интериора. Добрев дге тъкмо напуска??е. Днес лети за Норвегия. ??наче от УС присъстваха само още Ники Бачийски, ??цаци и Дени, но пък други елементи компенсираха липсата на останалите.

Учудвам се на спокойствието, което успявам да запазя напоследък. Гледам упорито да не си късам нервите с глупости, макар някои хора също толкова упорито да търсят и създават (когато не намерят) проблеми в отно??енията си другите. А още с по-голямо недоумение се чудя на неадекватните (… абе направо тъпите) въпроси, които задават. Нещо като във вица:

Стандартно: Мъж се прибира преждевременно от командировка и сварва
любовника на жена си в гардероба:
- Ти... к'во прави?? тук ?!?!
- Ами... чакам трамвай..
- Брех ! Ти намери к'во да отговори??..
- То и ти намери к'во да пита??...

Popularity: 4% [?]

Както е известно, на??ата мрежа приютява може би най-големия webchat, който може да съществува. Написани от dzver на PHP и разчитащ изключително на javascript чат обаче товари ужасно. 800 постоянно висящи процеси (за всяка връзка по един) в Apache ядат безкрайно много памет и карат всеки сървър да клекне. След всички оптимизации на Apache и на ма??ината въобще, Mantra е като че ли неспособна да понесе повече. Затова тези дни тръгнах да експериментирам на гърба на горките потребители и тази вечер ще се види доколко съм успял.

Доколкото на ма??ината работят стра??но много сайтове с всевъзможни изисквания, модулите на Apache и раз??иренията на PHP са значително повече от тези идеално оптимизираното количество необходимо за самия webchat. Опитът показва, че всеки потребител заема около 3 Мб оперативна памет. Затова целта бе??е да пусна самия webchat някак отделно. В крайния вариант на установката съм се спрял на lighttpd и PHP стартирано от неговия FastCGI модул. На сайта на lighttpd могат да се намерят много полезни публикации за настройката на FastCGI и оптимизирането на сървъра. Ето и някои специфични настройки в lighttpd.conf със съответните коментари към тях:

### включен е само един единствен модул и това е FastCGI
server.modules              = (
           "mod_fastcgi",
)

### този ред увеличава максималния брой отворени файлови дескриптори на lighttpd
### и не включва тези на CGI програмите, които работят. за всеки случай тук са
### увеличени, макар това да се препоръчва само в случаите, когато в error.log на
### lighttpd се появят гре??ки от типа на "... accept() failed: Too many open files"
server.max-fds = 1024

### "Keepalive Requests" фунционалността дава възможност в рамките на една връзка
### да се обработят няколко заявки една след друга. Тъй като в самия webchat има
### доста картинки, давам възможност 10 от тях да се заредят една след друга.
server.max-keep-alive-requests  = 10

### макс. изчакване след обработка на заявка до подаването на следващата е 2 сек.
server.max-keep-alive-idle = 2

### този ред дава възможност lighttpd да си спести извикването на stat() функцията
### за всеки файл, като ке??ира състоянието му и го следи с помощта на FAM
### (http://savannah.nongnu.org/projects/fam/)
server.stat-cache-engine = "fam"

### проследяването на символичните връзки и проверката на правата за достъп до
### всеки клон, както и зациклянето на връзките, отнема време. ако няма такива,
### както е в случая, е добре тази функционалност да е изключена.
server.follow-symlink = "disable"

fastcgi.server              = (
        ".php" => ((
### следващите два реда указват съответно минималния и максималния брой
### стартирани FastCGI процеси. за PHP всяка от тези две стойности трябва да се
### умножи по стойността на PHP_FCGI_CHILDREN променливата, която, ако не е
### установена по-долу, има стойност по подразбиране - 8.
                "min-procs"             => 1,
                "max-procs"             => 1,
### това задава граничната бройка на чакащи заявки за един процес, за да
### се стартира друг, който да започне обработката. 1 не е добра стойност
### по принцип, но, заради незавър??ващите PHP процеси, не мога да си
### позволя заявки, които да ги изчакват
                "max-load-per-proc"     => 1,
### дава броя секунди, след които неизползван процес да замре. прекаленото
### намаляване на тази стойност води до увеличаване на натоварването при
### непостоянна честота на заявките. увеличаването и пък води до прекалено
### използване на системните ресурси, така че трябва да се търси баланс
                "idle-timeout"          => 10,
                "socket"                => "/tmp/php-fastcgi.sock",
### тази настройка изключва проверката за съществуване на документа преди
### подаването му към скрипта. от една страна наличието на тази настройка е
### добре, защото не се задейства изли??но PHP процес, който да обработва
### нещо несъществуващо. от друга изключването на проверката спестява
### извикването на stat() за съответния файл. добре е да е изключен при малък
### брой обръщения към несъществуващи документи (с това раз??ирение)
                "check-local"           => "disable",
### към извикването на PHP интерпретатора е подаден допълнителен параметър
### за пътя към специфичния за сървъра php.ini файл.
                "bin-path"              => "/usr/bin/php5-cgi -c /path/to/php.ini",
                "bin-environment" => (
### следват настройки на самото PHP. първата променлива на средата определя
### броя PHP процеси, които да се пуснат. в моя случай бройката е по-голяма,
### броят висящи процеси е минимум броя на online потребителите. втората
### променлива определя броя заявки, които PHP процесът да обработи преди
### да погине. кончината му води до автомагично разчистване на използваната
### от него памет, но и до малко натоварване необходимо за стартиране на нов
### процес
                        "PHP_FCGI_CHILDREN" => "1024",
                        "PHP_FCGI_MAX_REQUESTS" => "40"
                )
        ))
)

Popularity: 7% [?]

Пи??а това покрай думите на Добрев по отно??ение на Студентската мрежа…

Не знам с какви думи да опи??а разочарованието си от студентите, за които явно българският бе??е неподходящ език за обяснение на целите и идеите, с които градихме тази мрежа. Тъжно е някак, че българското (пък може би и не само българското) съзнание не може да приеме факта, че някой прави нещо просто от ентусиазъм. А този ентусиазъм по никакъв начин не го задължава. Той трябва да се насърчава. ?? вместо да бъде подкрепен, на??ият ентусиазъм се “радва??е” на упреци и обиди, вместо на помощ и подкрепа. Съжелявам за това, че едно от нещата, които изпитах напускайки Студентски град, бе??е облекчение, че няма да ми се налага да се занимавам с прищевките на неблагодарна и явно малоумна сган. Щастлив ме направиха онези другите, които ни благодариха и които оценяваха и зачитаха времето и труда, които съм влогахме в тяхното благо. Така и не разбраха, че ние вър??ихме тяхната работа. Защото Устава, под който се подписалваха, но рядко си правеха труда да прочетат (а още по малко - да разберат), ги задължава??е да дават своето за тази организация. А те даже за себе си не работеха.

“КомунизмЪ свър??и” (© Добрев), когато ентусиазмът ни се превърна в задължение, а наивността ни - в разочарование. Ние си останахме си банда утописти, а след нас и потоп. Finito !

P.S. Утре сигурно ще се проведе едно от последните събрания на Управителния Съвет, а по нататък - Общо събрание за разпускане на организацията. На спечелилите - честито !

Popularity: 8% [?]

Става въпрос за Поделение “Социално-Битово Осигуряване” към СУ. ?? даже не са те основните виновници. Става въпрос за изцепката описана тук (дано темата не е изчезнала безкрайно :)). Все пак screenshot-ът си остава.

До колкото се простират познанията ми за системата, сървърната част е код на Perl изписан от Георги Пенков (доколкото ми е известно, води курс по Perl във ФМ??). CGI приложението, за мое голямо учудване, се намира в доставчика на П”СБО” - Атлантис. Аргументи в полза на това не мога да измисля - shame. Връзката до там се осигурява от wireless. Access Point-ът се намира на 18ти блок в Студентски град, а устройството на П”СБО” - на около 400м (пак по твърдения на публикацията във форума) по горните етажи на блок 42Б. Връзката не е криптирана и се разчита на скриването на сесийния ключ - shame. Връзката на П”СБО” към Атлантис не се тунелира (нито PPPoE, нито PPTP… какво остава за някакъв тип stunnel, IPsec и други такива сложни думички) - shame. Посветена им е мрежа от публични IP адреси и жените на касите се свързват към системата по HTTP без каквато и да е криптировка, вероятно само с Basic HTTP Authentication - shame. Красотата е в това, че някой явно си е постарал, за да опровергае сляпата увереност на г-н Горанов (изп.директор на П”СБО”) и доставчика му. Системата плаче за security audit !

Popularity: 6% [?]

По стечение на обстоятелствата, това е името на IRC мрежата ни. Раздразнението от него расте в някаква неопределена прогресия, въпреки че аз съм главният виновник за него. Всъщност дойде от фразата “Shake it, baby, wanna dance ?”, която прихванах от Гого и Ко. преди години и изцепвам ни в клин и ни в ръкав. #shakeit се казваше канала в BgIRC, в който привиках няколко администратора и инициирахме отцепването… преди повече от 2 години 42 седмици и 4 дни. Така, това стана официалния канал на мрежата, а от там и името и… Тъпо, но до ден днешен не успяхме да измислим нещо по-свястно и в същото време свободно в .org и .com домейните…

Хванали сме се да оправим сайта на мрежата, който се сглобява от години. Трябва да отбележа, че функционалност не му липсва и евалата на dzver за това, защото имено с този сайт проходи в PHP. За съжаление, кодът се нуждае от сериозно пренаписване и преструктуриране, за да последва смяна на дрешките, добавяне на функционалност и т.н. и т.н.. Истината е, че в това отношение изоставаме ужасно. Та вчера се занимавах основно да измествам излишни таблици от базата на сайта, както и да разчистя други такива, които вече няма да се ползват. Поразчистихме и директориите от излишни неща, преместихме други… Прехвърлих кода вкъщи и започна сериозен refactoring. За съжаление dzver не можа да дойде, за да ми обясни какво правят някои парченца код и трябва да си сглобя сам каринката.

Отделно имах някакви неволи вчера със 120 Гб си IBM/Hitachi диск и изтръпнах, когато започна да издава странни звуци, а ядрото да се паникьосва от грешките, които само хвърляше при четенето му. Спасението дойде с Drive Fitness Test, който може да се намери тук - малко сладко bootable CD с инструмент написан на нещо от типа на Turbo Vision с възможност за диагностика на контролера и диска (анализ на логове, тестове на механика, датчици и какво ли не), настройка на S.M.A.R.T. форматиране на ниско ниво и възможност за ремонт само на увредените сектори (което при мен даже не доведе до загуба на данни, но това може и да е в резултат на ползването на ReiserFS). Истината е, че в момента дискът работи пИрфектно. Въпреки това си имам едно наум за него и надушвам предстоящите backups на DVDта.

Popularity: 6% [?]

Йесссс…. Обзаведох се !.. Но за това по-нататък !

Още вчера се размрънках, че не мога да намеря никой, който да ми помогне да си пренеса бюрото. Едини - зает, друг - притеснителен, трети - мързелив, четвърти - болен, …. амнайсти - без просто така. Разочароващо до голяма степен. За щастие Веско пак спаси положението като каза, че може би ще има възможност да помогне. Захванах се (с помощта на съседа) да разглобя хилядолетната ку??етка. Оказа се, че всъщност живея в стра??но ??ирока стая (макар леглото да заема 1/3 от площта и по сметки на Драо). Та наобед отидох да си платя бюрото, накупих някои джунджурийки и установих, че точно тия 35 кг няма да мога да пренеса. Затова просто оставих парички, взех квитанция и звъннах на Аби за кафета. Напът към Попа срещнах братя Трингови. Направих им компанийка до McDonald’s на Славейков (доста странен избор за място за обяд, при положение, че началната им станция е била в Лагера. Последва “Черно” с Аби и Лукич. Първото ми учудване бе??е, че познавам бармана.. само визуално. Знам, че е от Казанлък и до 7ми клас съм бил в едно училище с него, но… Абе, това си бе??е странно място да го срещна. ??нтересно, че ми помни името, а аз неговото - никакъв ??анс. По едно време дойде и Пе??о с гаджето си (човека, когото ще запомня с думите, че съм бил срам за метълите ). Оказа се, че той познава Аби, а Луканов познава него. Дойдоха и Теди и Маргарита (или Мартина бе??е?!, но за нея съм “човекът с косата” ) и се настаниха при Пе??о.. Малко оплетено стана, но в крайна сметка отново се оказа, че светът е малък…

С Веско се видяхме към 16 на входа на Плесио, повпечатли се човекът от асортимента и натоварихме каквото има??е за товарене. Оказа се, че това е най-най-лесната част. Разопаковането разопакова едно мижаво листче с нарисувани 23 части, 8 вида болтчета, инструктаж от 9 стъпки за сглобяване на бюрото и още 5 - за ??кафчето. Разбрахме защо взимат пари за сглобяването: инструкцията е объркана на места, непълна е на други (или на същите), нуждаехме се от чин “инжинер” за по-модерните сглобки (или такива ни се виждаха) и най-вече изли??ни два часа и половина. За сметка на това заснехме операцията и можем да предложим снимките на Плесио срещу съответното заплащане, за да си направят книжка с картинки за монтажа на всичко това.

Следващата бойна задача е по-удобен стол… и лаптоп… и пералня… и… уххх…

P.S. Драо ми е откраднал разклонителя !!!

Popularity: 6% [?]

Пак си оплетох жизнените цикли. Лягам с коко??ките и ставам преди първите петли. Не е като да нямам какво да правя, но тази сутрин се занимавах предимно с излежаване. Поизтеглил съм епизоди на “Road Runner & Wile E. Coyote”. Последният е еталона ми за неудачник. Горкият. Другото бе??е “Tom & Jerry”. “The Cat Concert” е просто луд епизод, стъпил върху “Hungarian Rhapsody No.2″ на Liszt. Адското зарибително, особено откъм сценарий, защото действието е базирано на музиката, а не обратно, както е обикновено. С целия си акъл преди близо година съм си дръпнал и филмче с изпълнение на Marc-Andre Hamelin на същата рапсодия. За съжаление нещо не ми звучи адекватно (макар и наистина виртуозно) и ще се разтър??увам за още някое.

Вчера дадоха аванси и на връщане към къщи се отбихме в Плесио. Драо каза, че не иска да стъпва повече там - ужасно голям избор. Още на входа някакъв див ужас - да се загуби?? в 3D монитора си. Всякакви джаджи на кажи-речи прилични цени. Както и да е, отидох за бюро и си харесах. Днесще ида да си го платя, пък дали ще го взема зависи от това дали ще намеря как да пренеса 35 кг. ка??он (било то и с разглобено бюро) дома. Не мисля, че ще намеря такси, което ще се навие да измине 4 пресечки разстояние. Мамка му ! А толкова съм нетърпелив…

Popularity: 6% [?]

Баси… Как да не му се израдва човек ? Започна с ранно ставане и занасяне до офиса на Online.BG, където продължи с неочаквано безпроблемен хардуерен upgrade. Всичко мина по мед и масло, та даже ядрото смених. Последва качване на 120 та чак до Физическия Fuckултет на СУ. Работното време на учебния отдел е странно - от 10:00 до 12:00 и от 14:00 до 15:00. За съжаление секретарката била в (е)Ректората и се появи чак около 11:30. Междувременно навъртях цифра (с ударение на “а”) телефони, за да се похваля с това, което съм свър??ил. Чакането си струва??е - вече си имам уверение, с което мога да уверя военните, че единственото място, за което могат да ме хванат преди Юли, въобще не е в тия документи. Много яко ! Прибрах се вкъщи да пи??а конвертор от Vpopmail към Postfix. ??ма чупки в Postfix, които не знам все още как стават и трябва да разпитам. Пробвах с Google, но не стана. За сметка на това разбрах как да правя поддръжка на roaming users. По-късно ходихме на сладкарница с Мимс, където си бъбрихме стра??но дълго, и и дадох няколко диска с филми, които да гледа, като се прибере в Турция. Драо ми показа, че Ямбооууул наистине е градА. Малко по-късно разбрах, че Николай Баровски е обявен за невинен. Случиха се и камара други показателни неща…

Вечерта пък ми бе??е стра??но забавно: Тери има??е някаква задачка - дадени са и две писма и трябва??е да се напи??е анализ, като самите писма са си съвсем реални, и всичко това трябва да се свърже с периода, с някакви значими събития. Установихме, че едното е изпратено до Михаил Бакунин през 1872, а другото е отговор. Покрай това в Wikipedia намерихме ужасно много информация за събитията по това време (между които изгонването на Бакунин от ??нтернационала след споровете му с Маркс)… А преди това за толкова много събития по това време научих… Голяма зарибявка е !

Да видим днес какво ще е…

Popularity: 5% [?]

POP преди SMTP (или “roaming users”) е функционалност, която позволява клиентите на SMTP сървъра да изпращат поща без SMTP автентикация. Оторизацията става, като се използва автентикацията в POP и IMAP протоколите на базата на IP адреса на потребителя. ??менно това е целта на опцията в повечето пощенски клиенти “Проверка на пощата преди изпращане” или нещо от сорта. В комбинацията Qmail+Vpopmail (стига да са компилирани с подходящите опции) това става автомагично с помощта на smtp.tcp файла, който Vpopmail поддържа актуален, а Qmail чете. Тъй като това не е някакъв тип стандартна база за съхранение на roaming users, подходът при различните SMTP сървъри и комбинацията им с други POP/IMAP сървъри е различен.

Един от начините това да бъде постигнато по-универсално е пакетът pop-before-smtp. Като всяко нещо, това си има и предимства и недостатъци. Предимството е, че не изисква кръпки за различните сървъри, защото в тях е вкарана поддръжката за повечето от тях. Недостатъкът е много злобен - въпросният инструмент анализира пощенските логове, т.е. разчита на това, че такива има и са в точно определен формат (макар че това може да се пипне в конфигурационния файл). Пакетът е достъпен за потребителите на Debian под същото име. Зависи от Perl и няколко негови библиотеки. Макар и непълно, кратко описание на инсталирането и конфигурирането може да се намери на този адрес.

По принцип конфигурирането е в четири аспекта и в общия случай се свежда до разкоментиране на подходящите редове:

• настройки на самото pop-before-smtp. Тук влиза нивото и мястото за debugging информация в случай на проблеми.
• настройки за POP/IMAP сървъра. Трябва да се пипне мястото на логовете в променливата $file_tail{’name’} и формата на логовете в променливата $pat, като има предефинирани такива за по-популярните сървъри. Струва си отново да се отбележи, че имената на демоните може да с различават между дистрибуциите, както и формата на датите, ако е зададен системен локал.
• настройки за SMTP сървъра. Отново конфигурирането започва с разкоментиране на подходящия за съответния SMTP сървър блок. С Postfix нещата са доволно безпроблемни. Само да отбележа, че за ползване BerkeleyDB база, на системата трябва да е инсталиран допълнително libberkeleydb-perl пакета. При Qmail положението малко по-забавно, доколкото той винаги е бил адски несъвместим с всичко, а авторите му - твърде превзети, за да направят нещо по въпроса. О??е повече, че в гореспоменатото ръководство Qmail въобще не се споменава. Та… отново се разкоментира съответния блок. Това, което трябва да се поправи в него е пътят до tcprules (в Debian - /usr/bin/tcprules) в $TCPRULES и да се устновят локалните мрежи в mynet_tcprules. Може да се наложи и в началото на sync_tcprules да се добави umask(022), в случай, че SMTP сървъра не може да изчете файла. Следва връщане чак до горе, за да се смени пътя до файла с генерираната база в променливата $dbfile (в Debian - /etc/tcp.smtp.cdb)
• настройка на самия SMTP сървър. За Postfix отново описание има. Само от пътя сочен от $dbfile трябва да се махне раз??ирението “.db”, което Postfix явно добавя автомагично. Учудващо в Qmail не се пипа нищо ! Може евентуално да се наложи преименуване на /etc/tcp.smtp файла, за да не може всякакви автоматични инструменти на негова основа да презапи??ат /etc/tcp.smtp.cdb.

Сега остава заклинанията изказани по-горе да се окажат подходящи за наумената магия.

Popularity: 9% [?]