(баси, колко рядко блогвам напоследък…)
Лудницата край мен не спира. Може би около финансови притеснения (каквито на теория не би трябвало да имам). Напрегнато ми е. Затова пътуването през изминалия уийкенд ми дойде много добре. Народа от софийския офис отлетяхме към Копривщица. ??зключение направи само новия ни колега - Левент, на когото ангажиментите в екс-МЕ??-то не простиха.
Пътуването си бе??е екстремно - две коли народ, а ние и в двете посоки се настанихме в измъченото Fiat Punto - с изтъркани летни гуми, проблеми със спирачките и кофти чистачки. Не му бе??е до сняг, но въпреки това валя обилно. Веско обаче показа класс и се справя??е с поднасянията (макар по негови думи ръцете му да са треперели на слизане). Бе??е си екстремно, че и забавно. Праве??е впечатление, че всякакви снегорини и опесъчителни ма??ини бяха излязли отрано. Евалата.
България е особено хубава през зимата, когато снегът скрива всякаква мръсотия и всичко изглежда някак по-чисто. Въображението и спомените ми от часовете по история връщаха времето назад и прерисуваха видяното. Чудя се как пътя, който ние изминахме за близо три часа, е взиман преди примерно 200 години. ?? въобще защо точно там е създадено селото.
Пристигнахме към 11. Бе??е натрупало и се опитахме да се направим на снежни човеци. Зимата там е мека и студът не се усеща. Заседнахме в кафето на домакините ни (Веско и Кирчо поизостанаха да въртят гуми на площада пред усмихнатите погледи на куките). Уютно местенце. Стоплихме се и ни заведоха до къщата ни. Състои се от 4 стаи, кухня, двор с малка беседка, а скоро и барбекю. Всичко е в типичния за месността стил (макар къщата да е събаряна и строена на ново). Мебелировката и облицовката по стаите е изцяло дървена със съответните орнаменти. Хареса ми, че наистина е помислено за всичко - във всяка стая телевизор с кабелна, зареден хладилник, ??ирока баня (със полагащите се сапунчета и ??ампоанчета), достатъчно одела, невероятно отопление, удобни легла, комплект ча??и… Просто търсих нещо, за което да се хвана, но се оказа, че няма такова. Всичко си струва паричките до последната стотинка. Доколкото разбрах, сумата от 40 лв. на стая за една нощувка отива за поддръжка, доколкото всичко се отоплява на ток и печките стоят слабо включени през цялото време, за да не замръзват тръбите и да не се изстудяват стените. А посетители има обикновено само в събота и понякога в петък. Явно основният поминък на семейството е друг. ??нтересното е, че стаи се дават на хотелски начала, но само на приятели или приятели на приятели. ??наче никакъв ??анс. Хората са си изпатили - хванали някакви наематели в момента, в който товарили телевизорите в колата. Хорската простотия граничи само с безкрайност…
Следобеда прекарахме в обикаляне по улиците, посещения по къщите на този или онзи, църквата, мемориалите… Стра??но спокойно. А като компания все едно бяхме заедно от години. Въобще стра??но приятно ! Намерихме си и кръчме, в което да похапнем. Кухнята бе??е екзотична, дори и за традиционна българска. Тъпо, че не бяха си мили скарата сигурно от години, но… Позабавлявахме се. Гъбите в масло обаче бяха невероятни… Остатъка до вечерта премина в сън, карти, снежни човеци и… въобще кой каквото намери.
Последва друго кръчме, друга кухня, други цени, предсказанията на Ванчето, стра??но много усмивки, лиготии… чак ми стана неудобно от останалите в заведението за глупостите, които им се налага??е да слу??ат. Поне се реван??ирахме със сметка… Коремът ме заболя нещо - не хареса картофите с майонеза. До дискотеката ми мина. Противно на очакванията ми, не бе??е просто кръчма с някой селски бек нарочен за DJ, а наистина избарано местенце с тъкмо два пилона (на единия от които не простихме). Е, не липсваха и месните турбо-селяци с готина блузка и анцуг, на които лентите стояха като на??ивки - колкото повече лентички, толкова по-турбо. Музиката бе??е разнородна (рок, чалга, черно, техно,…), а и на мен не ми пука??е особено каква е (щом съм танцувал на Impulsi - "So keres"), въпреки че за тия два дни капка алкохол не близнах. Прибрахме се около 03:30 и аз просто умрях…
… до към 11, когато някакъв ло?? човек (въобще, хич, изобщо нямам предвид Веско) ме събуди. Снегът бе??е стигнал около половин метър, но Васко (домакинът ни) се бе??е погрижил през нощта да поразчисти двора, пътечките и дори едната кола (явно не е успял да намери Punto-то под снега). Кафета, цигари, поредна битка със сняг, стягане на багаж и… за износ към София. Някакви ма??ини отново се бяха постарали и побързахме преди да бе натрупало пак след тях. Това не ни спаси от няколкото поднасяния по завоите. Лили (??ефката) се опита да пробие ламарините на пода с токчета от страх, докато с Драо само дето не танцувахме на задната седалка. Fun ! Не си намерихме вериги, но минахме и без тях.
Акустирахме едва в пица Виктория в Младост. Спагетите Чочара са страхотни там. ?? такам… Honey, I’m hoooooome !
Като цяло, бяхме по-зле от япончета - 4 фотоапарата и документирахме всичко възможно и невъзможно. Общо над 1Gb снимки и филмчета, по-голямата част от които ще останат цензурирани. Малка част от другите съм оставил тук… ??… да…
P.S. Ако наистина се появя танцуващ на пилон по bTV (доколкото в дискотеката има??е някакъв екип), това не съм аз !
Popularity: 8% [?]
