Начало » 2005 ноември

Вътрешна борба

Борба между вътрешното ми усещане и наивността. Резултатът никога не е реми - има победител, има победен. Напоследък все се случва така, че заставам на страната на губещото Аз. Така се случи и тези дни и ми е страшно криво. Усещах, че нещата не са такива, каквито ми се искаше да бъдат, но се заблуждавах сам, че греша. Позволих надеждата ми да притъпи този усет и сега си патя. Просто поредната плесница, покрай която да се науча, че първото впечатлени в мен се оказва правилното. Убеждавам се в това, че колкото повече се надявам на нещо, толкова по-невероятно е да се случи. Ще ми се поне веднъж да опровергая това, защото не виждам пряка връзка. Явно зависимостта отново е неявна, скрита в някоя друга променлива… Блъскам глава в собствената си самонадеяност и се чудя как чувството за празнота и загуба може да изпълва нещо… а мен направо ме пръска отвътре. Самотно ми е, разочаровано ми е, тъжно… и… и… като клоун рисувам усмивката си на натъжено лице, но… май се забелязва…

Събрахме снощи народ от офиса вкъщи, а днес нагости дойдоха Таня, Дени, Ицаци, Силвия, Веско и Грейвър. И в двата случаи си изкарахме страхотно. Филмовият и снимков материал от днес обаче ще бъде цензуриран, определено. Уви, не успях да се разсея, да се отпусна така, както имах нужда. Още повече, че цял ден ме болят гърдите, рамото и главата. За капак взех, че си го изкарах на няколко души, които може би не заслужаваха чак такова отношение. Мразя се, когато ставам злобен !

Всичко ми е толкова объркано, че… не мога да формулирам мислите си. Знам само, че отново сгреших !

Popularity: 5% [?]

Публикувано в понеделник, ноември 28th, 2005, 2:47 am от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Много неща

Време. Лети много бързо напоследък и животът ми отново минава като на филм. Както винаги, полудявам, когато имам няколко неща на главата, и тези няколко неща започват да ми се струват адски много. За разлика от самото време, което ми изглежда твърде малко за абсолютно всичко. Ей тукнякъде се заражда отчаяние. ??наче ще стане седмица откак съм в София.

??нтернет. Като че ли най-ключовата придобивка за новия дом. Направо ми иде да сменя думата "ракия" в изцепката "Пари за ракия няма, а вие ми говорите за храна." Въпреки всичко (непълното затваряне на прозореца ми покрай изтощените батерии на дрелката и падането на част от международния трафик снощи) съм стра??но доволен от тези 12 Mbit, които получавам от Enter Net.

Приятелите. Още не смогвам даже да съставя списъка с хората, с които трябва да се видя. Всъщност, от набезите си в Студентски град в края на миналата седмица насам, не съм се виждал почти с никого. ??зключвам Камето, която Драо доведе по-миналата вечер. А и новият дом още не е готов за посрещане нагости…

Списъците. Епирично доказвам обратната пропорционалност между необходимите и наличните средства. Най-често споменаваният израз с Драо тия дни ни е "На заплата": Трябва да си купим дартс… на заплата. Ча??и, чинии… на заплата. Прахосмукачка… на заплата… Събрахме списък с всичко, което ни хрумна. Задраскването върви бавно… горе-долу колкото бавно и минават дните до края на месеца.

Квартирата. Ремонтът надмина очакванията ни. В интерес на истаината квартирата е невероятна. Ако имах възможност, бих я купил. Нямам възможност. Фактът обаче е, че "майсторът" (койето ей така междудругото ни е съсед… ммм, и има един брой хубава племенничка) или е много отвеян или е адски спънат в ръцете. Не ми се изброяват всички гафове, ама… аман. Усещам, че балатума в кухнята сами ще си го сложим. Оказа се, че фантазията ми е бедна за нещата, които могат да се прецакат. ??наче хазяйката е номер 1 ! ??скрено я пожелавам на всеки. Остави ни в невероятно обзаведен апартамент, стра??но грижовна е и.. бих казал, че благодарение именно на нейните грижи гореспоменатият списък значително бе съкратен. Радвам се, че се разбираме толкова добре.

Специално. ??ма няколко много специални люде за мен: зарадва ме писмо, стопли ме разбиране, очарова ме отно??ение, натъжиха ме факти, притесни ме апатия, впечатли ме разсъдък… и се разочаровах от себе си. Всъщност на тези люде се дължи и специалното ми (не подлежащо на описание) настроение тази вечер…

Сън…

Popularity: 7% [?]

Публикувано в петък, ноември 25th, 2005, 1:43 am от Valery Dachev в Personal | 2 коментара »

Virtual-Card-Services-гейт

По редица причини не можах да присъствам на OpenFest 2005. Тъй като съм може би най-големият блогочетец в страната (как бе??е - "изкуството да следи?? N блога"), проследих събитието задочно. Това, за което чета обаче днес е крайно разочароващо. Подлогът в предното изречение да се чете "Virtual Card Services". Не смея да коментирам неща, на които съм станал свидетел само по прочетеното, но по-долу има връзки към страниците на които може да се намери повече информация от първо ръка. Това, което ще остане в мен е едно наум за тази фирма и въобще - настрана от нея. Става въпрос за един псевдо-спонсор на OpenFest 2005, парите от който така и не са се появили. Не мога да не съм разочарован от такава (меко казано) непочтенност. Радва ме начинът, по който обществото ще ги подреди. Това, което ме притеснява е, че утре тя като нищо ще смени набързо измисленото си име, както и лицата, които ще я представляват… и въобще се появи под друга форма…

Ключовите думи тук са: името на фирмата "Virtual Card Services" и лицата Бисер Димитров и Васил Бояджиев.

Няколко връзки за Google, а и за повече информация: 

UPDATE: още връзки:

Popularity: 10% [?]

Публикувано в събота, ноември 19th, 2005, 11:42 am от Valery Dachev в Personal | 2 коментара »

Finally Home

Е, нещата пак се уреждаха по утвърдения вече начин - организация в последния момент, но… ето ме вече в добрата стара.. опс! мръсна, пренаселена, заду??на София. Липсва??е ми, мамка му, не съм очаквал. Пристигнах и, с цената на много време прекарано по задръстванията предизвикани от незнайно-какво, до вечерта
 бях пренесъл голямата част от багажа си в новата квартирка. За съжаление, ремонтът в банята още тече… ще ми се да кажа "с пълна пара", но не е така. Майсторът, както почти всички в тоя бран??, е хаймана и половина. Хазяйката ми направо е на ръба на нервна криза с него. Стра??но възхитен съм от нея, споменавал ли съм ? Човек, който държи до край на думата си и това, че този път не е успяла да спази срока си (било то и заради него), я съсипва.

Взех ключове и се отправих към Студентски град. Галин ме покани да преспя у тях - имало свободно легло. Първо се отбих да се видя с Радост. Ре??их, с изпращането, което ми посвети, трябва??е да е първия човек, на който да се обадя. Бе??е ми странно да бъда нагости в Студентски град - особено пък съседната на стаята, в която съм прекарал 4 години и половина от живота си. Направи ми впечатление, че за първи път ми се случва??е да и идвам нагости с обувки… обикновено по пантофки. Остатъка от времето прекарахме в компанията на Аля в кафето на 42ри блок. Галин бил в Строежа с Христина (на която смятах да се обадя по-нататък). Видях доста познати там - хора, на които се радвах да кажа "Здрасти !". Липсва ми Студентски град. Та изкарахме известно време там и се прибрахме… рано-рано - към 23:30 вече бяхме по леглата. Говорили сме си до към 01:30… Баси приказливия бях снощи… и по принцип де…:)

Станах учудващо рано - в 7:30. Заварих Студентски град засипан от сняг. Честит Първи Сняг по повода ! Не ме свърта??е на едно място нещо и си хванах мар??рутка към офиса. Бях забравил, че е станала по левче и половина. ?? сега съм тук… с ??нтернет. А след малко отивам към квартирата… без ??нтернет. ?? телевизор нямам. Не знам какво ще правя…

Popularity: 7% [?]

Публикувано в събота, ноември 19th, 2005, 11:07 am от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Hypnotize

System of a Down издадоха втория си албум за тази година - продължението на "Mezmerize" - "Hypnotize". На първо прослу??ване се очертаха три песни лични фаворити - "Holy Mountains", "Lonely Day" и "Soldier Side". Музикалният им стил продължава да се характеризира само от едно точно определение - System of a Down - все така провокативен и трудно разбираем. Що се отнася до самата музика, запазили са типичните си спонтанни смени на ритъм и тоналност, на силно мелодични с какафонични моменти. Още от "Hypnotize" насам Daron Malakian е зарязал ролята си на припяващ вокал и наддава глас редом със Serj Tankian. Комбинацията между двамата, особено в по-лиричните моменти, има някакво невероятно звучене. Не изневеряват и на навика си да казват всичко с малко думи. Текстовете им описват изкривените образи на общочове??ки проблеми; лудостта, която ги поражда; чувствата на тези, върху които се стоварват, и техните въпроси без отговор…

Не отричам, че като музика не всичко ми допада, но това наистина е нещо, което си струва да се слу??а

Dead men lying on the heart of the grave
Wondering when savior comes, if he is gonna be saved
Maybe you’re a sinner and to your turn in life
Maybe you’re a joker, maybe you deserve to die

They were crying when their sons left
God is wearing black
He’s gone so far to find no hope
He’s never coming back

 

P.S. Слуховете са, че албумът може да бъде намерен в torrent мрежата на ArenaBG.

Popularity: 7% [?]

Публикувано в четвъртък, ноември 17th, 2005, 12:09 pm от Valery Dachev в Personal | 1 коментар »

Oops! I Did It Again

Толкова често слу??ам тази песен напоследък (особено след събуждането си сутрин), че… си струва да я похваля. Това, което всъщност слу??ам не е песничката на Britney Spears, а интерпретацията на Children of Bodom. Просто е жестоко… Знам, че не е нещо ново (имайки предвид, че запърви път я чух преди два месеца), доколкото е част от сингъла им "In Your Face" (2005) и японската версия на албума им "Are You Dead Yet?" (2005), но… честно казано, така не съм се смял и, нито на кавърите на Boney NEM, нито на тези на Dokaka. Да не говорим и за разликата, че тук човек може добре да си покуфее така, че да му изпада половината перу??ина. Alexi Laiho се реже невероятно, както на китарата, така и с глас, а барабаните чупят фаянс, а басът си направо копие на оригиналния. Не знам кой е женският гост-вокал обаче… Но както и да е… "Жица, брат ми !"

Oops!…I did it again to your heart
Got lost in this game, oh baby
Oops!…You think that I’m sent from above
I’m not that innocent

Popularity: 8% [?]

Публикувано в вторник, ноември 15th, 2005, 8:39 am от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

The Messenger (1999)

Снощи не заспах навреме. Причината бе??е The Messenger: The Story of Joan of Arc (1999) по bTV. Попаднах на филма случайно, превключвайки каналите… и той не в началото му. Въпреки това, на дали ще сгре??а, ако кажа, че ролята на Milla Jovovich се оказва стра??но удачен избор на Luc Besson. Не знам до колко реалистично са пресъздадени французите, англичаните, църквата, въобще събитията… но вдъхновението, лудостта, света на Жана д’Арк, както през нейните, така и през чуждите очите… Ролята и е стра??но завладяваща и показателна за това, до къде може да стигне човек убеждавайки сам себе си в това, в което вярва. Върви ми на такива филми явно…

P.S. Може би този филм ми бе??е нужен и да разбера, защо някои люде гледаха по няколко пъти The Fifth Element:-D

Popularity: 12% [?]

Публикувано в понеделник, ноември 14th, 2005, 12:23 am от Valery Dachev в Movies | 3 коментара »

The Devil’s Advocate (1997)

Тази вечер по телевизия Нова гледах отново The Devil’s Advocate (1997). Трябва да си намеря този филм на DVD(RiP). Хех… помня, че го гледахме с Павел, още когато се появи по кината тук… преди 7 години (бах’мааму, колко време е минало от тогава). Това бе??е и филмът, покрай който името на Al Pacino започна да ми всява невероятен респект. Невероятна роля. ?? въобще… стра??но изразителен в речта си, в усмивката си… Keanu Reeves бе??е никой… Две години по-късно, когато се появи The Matrix (който, по някакво съвпадение, гледах в същата компания :-D) въобще не направих връзката с преди??ната му роля. ??зглежда??е някак… неестествено. Помня, че останах пленен от чара на Charlize Theron. Защо казах, че искам да намеря филма… Ще ми се да не цитирам по памет монолога на Дявола към края на филма… толкова много верни неща… Филм-описание на най-големият ни грях… "суета… любимият ми грях".

Хах… и финал с любима песничка: Rolling Stones - "Paint It Black"…

I look inside myself and see my heart is black
I see my red door and it has been painted black
Maybe then I’ll fade away and not have to face the facts
It’s not easy facin’ up when your whole world is black

Popularity: 11% [?]

Публикувано в неделя, ноември 13th, 2005, 11:43 pm от Valery Dachev в Movies | Няма коментари »

Малко ред

От сутринта съм се хванал да преправям малко неща, които не ми харесваха, а чакат да бъдат направени. Може би е някаква проява на перфекционизъм, но… Първо бяха промени във визуализацията на българските блогове. Направих изхода gzip-нат, така че да намаля трафика (с близо 90% според тестовете). Започнах да добавям и функционалността за потребителите, но не знам кога ще стане. Днес се занимавах с козметични промени - наслагах иконки. Надявам се Па??ов най-накрая да ми направи дизайна, че да заприлича на нещо. Кrae ми похдвърли идеята да въведа сортиране по дата на последната публикация в блога.. направих го и стана добре. Махнах глупавите колонки и в момента е някак… четимо. Трябва скоро да се свържа с екипите на Sladur.com и BgLog, за да видим дали мога автомагично да изкарвам списъка с блоговете там… даже не знам дали ще се навият.

Занимах се малко и със сайта си. Нищо ново… просто промених местоположенията на много места, така че да са по-кратки адресите, които раздавам. Разкарах и остарели функционалности от преди??ния къде-къде по-неорганизиран сайт. Сега съм спокоен, че там нямам кой-знае какво да пипам.

Междувременно направихме и едни кафета с Драо и ??лиян. Обсъдихме неща от работата, както и планове за IRC мрежата. Драо май се е зарибил по идеята да напи??е web chat на .NET, а на мен ми се иска да пренапи??а този на dzver, като го направя на PHP с импровизиран socket server. Много ще ме намразят, защото ще е refresh chat. Но пък ще е значително по-лек… ако въобще ми остане време да го реализирам.

Започнал съм да карам много по-спокойно… и малко по-екстремно. Усещам как ??е направя някой гаф скоро… А ! Междудругото, взех си книжката… Вече нищо не може да ме спре ! :-D 

Popularity: 8% [?]

Публикувано в събота, ноември 12th, 2005, 4:23 pm от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Мамка им интригантска

Предизборна пресконференция на Бойко Борисов. Журналист пита:
- Кое е първото нещо, което ще направите, ако станете кмет ?
Бат’ Бойко:
- Дупката на бул."България". Вчера две коли се блъснаха пред мен.

Вече е ясно, че Бойко Борисов е новият кмет на София, но още не е встъпил в длъжност. Още вчера дупката на бул."България" обаче бе??е запълнена. Снощи bTV потърсиха интригата и в това. "Кой е наредил запълването на дупката ? Ако е ген.Борисов, от къде накъде е наредил, като все още не е встъпил в длъжност ?". ?? разпитват, и критикуват… Добре де, ясно е, че човекът е с връзки. Ако ги използва, за да се свър??и това по-бързо, така че да не стане още една катастрофа, къде е ло??ото, мамка му ? Майка им…

Popularity: 7% [?]

Публикувано в понеделник, ноември 7th, 2005, 12:28 pm от Valery Dachev в Personal | 5 коментара »

« Предишни публикации