Гася лампата. Сядам на стола. Затварям очи. Мисля в прости изречения. Говоря си сам. Говоря си наум. Не допускам странични мисли между изреченията. Обикновено стотици такива щъкат из главата ми едновременно. Гоня ги…

??зключвам и мисълта. Опитвам да усетя въртенето на Земята. Физиката си е физика. Не успявам. Това не въпрос на навик. Отказвам се. Отварям очи и гледам звездите. Вселената вече се върти около мен. Възгордявам се. ??зреченията са все още прости. Гледката - също. ?? все пак показателна. Притесняват ме неща, които няма да спрат това въртене. Нищо не може…

Затворени сме в кръг. ??ли по-скоро в периферията му. Сяка?? всичко е една периодичност. Което не е, е изтъкано от такива. Фурие даже го е доказал. Смяната на сезоните, на деня и нощта, кръговратът на веществата, преражданията… даже най-малкото - електронът обикалящ около ядрото. Защо да не повтарям гре??ките на другите ? ??ли своите собствени ? Става ми ло??о на въртележка, а на такава съм се родил… Предсказуем съм - не ми харесва !

Ами ако не бе??е така ? Ако светът не се върте??е, а просто се движе??е необратимо напред (каквото и да означава “напред”) ?

Скучно ми е така…

Popularity: 10% [?]