С Веско пристигнахме в Казанлък относително късно - сряда, 22:40. Само за 2 часа и 45 мин., но това вероятно се дълже??е на бясната гонка по пътя с някакъв Lexus. Бе??е със софийска регистрация, но влезе в Казанлък. Ние се бяхме залепили за задника му. Сви по "Христо Ботев" и ние след него. Човечецът, който в последствие се оказа ??еф на военния завод "Арсенал" така се бе притеснил, че пропусна пресечката с дома си и зави в друга посока в последния момент без да даде мигач. Явно го е ??убе да не сподели съдбата на пред??ественика си и на дали ще го разочаровам, ако му кажа, че не са били това намеренията ни.

Всъщност целта бе??е среща с Емили на малкото площадче. Макар и за кратко. Бе??е студено, а и аз не се бях постарал да си навлека нещо повече. Зарадвах и се. Въпреки това не стояхме дълго. Вкъщи ме чака??е отново драма: майка ми паднала на два пъти с колелото, докато се прибирала от гости. Посред нощ, без включени фарове… една кола едва не я отнесла при първото падане. Бе??е стресиране. ??мала и други проблеми с някакви идиоти по пътя, но, слава Богу, без последствия. Скарах се с баща си за нескопосания му подход да я "успокои", като и тъпани, че сама си е виновна и целият свят е крив. Ходихме да търсим очилата и, които явно паднали по пътя. Никакъв успех. Сестра ми също се прибра на пожар. В крайна сметка нещата се поуспокоиха и това, което напомня за случилото се, са няколко ожулвания и липсата на въпросните очила.

Голяма част от четвъртъка прекарахме с Емили. Драо също се присъедини. ?? Веско… Аз отскочих до офиса, за да обсъдим бъдещето ми и това на фирмата. Ре??их да оставам - увеличение на заплатата и въобще преосмисляне на цялата политика на фирмата в това отно??ение, уредена квартира, перспектива за ръководна роля в бъдещия софийски отдел програмисти… все хубаво звучащи неща. По-късно се събрахме отново в Art Pub - раз??ирили са го, обстановката е приятна, музиката - също. Емили бе??е в компанията на два броя Пламита. Камето дойде, а и ??лиян се пръкна след монтиране на новите си радиатори (язък, че същия ден се чу, че ТЕЦ-ът бил фалирал). Дойде и Стив (човекът, с който се лигавихме преди много години на песнички от типа на "Ти-ри-ри-рам" и "Шапка на цветни петна" в една от дискотеките) заедно с още някакъв момък, който би трябвало да познавам. ??зпратих Емили и двата броя Пламита. Върнах се, за да се видим за кратко и с Лалев, който, заедно със Стив отиде да допива в Аквариум. Ние останахме на коктейла на вечерта: в 0.5л халба (за съжаление имаха само по 0.33л) събрахме 50 водка, 50 джин, 100 мента и до горе с фанта Лимон. Вече се бях омотал, а Веско се бе??е меко казано наквасил. Тръгнахме да изпращаме Камето. Бе??е една дълга раздяла и обяснения кой кого много обичал. Продължихме, Веско се движе??е по тангенсоида - изчезва??е някъде в "минус безкрайност" и се появява??е на "плюс безкрайност".

Хладния и свеж нощен въздух не олекоти положението на сутринта - главата ме цепе??е зверски и все още си мисля, че трябва??е да изпия още един "Aspirin C". Нямах много време - в 16 трябва??е да тръгнем към София. Така че се посвестих и се изсипах у Емили. ??зчакахме Плами (само едното), забрахме и Драо и отново на кафе "Градина" - пословично с флегматичното си обслужване. Постепенно пак се насъбра народ. В крайна сметка получих едно голямо нацупване, други пък нещо ме взеха за мезе и аз си тръгнах.

Натъпках се, потеглихме и… Ей ме на…

Popularity: 6% [?]