Valery’s Mlog

На въртележка

Гася лампата. Сядам на стола. Затварям очи. Мисля в прости изречения. Говоря си сам. Говоря си наум. Не допускам странични мисли между изреченията. Обикновено стотици такива щъкат из главата ми едновременно. Гоня ги…

??зключвам и мисълта. Опитвам да усетя въртенето на Земята. Физиката си е физика. Не успявам. Това не въпрос на навик. Отказвам се. Отварям очи и гледам звездите. Вселената вече се върти около мен. Възгордявам се. ??зреченията са все още прости. Гледката - също. ?? все пак показателна. Притесняват ме неща, които няма да спрат това въртене. Нищо не може…

Затворени сме в кръг. ??ли по-скоро в периферията му. Сяка?? всичко е една периодичност. Което не е, е изтъкано от такива. Фурие даже го е доказал. Смяната на сезоните, на деня и нощта, кръговратът на веществата, преражданията… даже най-малкото - електронът обикалящ около ядрото. Защо да не повтарям гре??ките на другите ? ??ли своите собствени ? Става ми ло??о на въртележка, а на такава съм се родил… Предсказуем съм - не ми харесва !

Ами ако не бе??е така ? Ако светът не се върте??е, а просто се движе??е необратимо напред (каквото и да означава “напред”) ?

Скучно ми е така…

Popularity: 12% [?]

Публикувано в петък, септември 30th, 2005, 9:15 pm от Valery Dachev в Personal | 1 коментар »

Alone in the Dark

Не, не става въпрос нито за играта, нито за глуповатата (по чужди думи) екранизация по нея. Последни дни живот в Студентски град. Малко от приятелите ми са още тук, а още по-малко са тези от тях, с които ми се иска да се видя през това “последно”. А даже и с тях не успявам. Единствено Радост (ирония на съдбата е името). Не ми се иска обаче да я ангажирам твърде много със себе си от притеснение да не стана досаден. Така че просто лежа, защото няма какво друго да правя. Пи??а с химикал, защото няма компютър. В тефтерче, защото няма тетрадка, Даже не е тъмно, защото и свещта ми я няма. Нагъвам вафли “Бор*вец” (да не става реклама), защото няма какво друго…

Пусто е. Трупаните в продължение на четири вещи си тръгнаха, Всяка от няколкото, които останаха, ще ми липсва… заедно с разказите им, които сам си разказвам. Тихо е. Когато има??е някой или нещо наоколо, винаги се ??умоле??е. Дори и аз самият. Сега съм притихнал. Сяка?? за първи път чувам Студентски град - преди не обръщах внимание. Чувам звуците и гледам картините, които рисуват в съзнанието ми. Усещам всяка капка от падащия върху балатума право през прозореца слаб дъжд.

Подпирам главата си с ръка и долавям пулса си. Опитах да усетя и живота във вещите тук. Правих го и като малък със земята и дърветата. Ще ми се да кажа, че успявам…

Днес пи??а красиво, макар да съм отвикнал…

* * *

Popularity: 7% [?]

Публикувано в петък, септември 30th, 2005, 8:35 pm от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

IT Highlights

Отново нахвърляно…

Azureus. Наложи ми се тези дни да търся нещо в родните BitTorrent мрежи. Даже не помня какво. По принцип бягам от всякакви peer-to-peer хави. Някаква антипатия ме гони. Както и да е… това, което си намерих за Linux (а се оказа и за Windows) е Azureus. Написано на Java, свободно… чудесно просто. Снощи се присъединих към пиратското множество, като си изтеглих всички епизоди на “На всеки километър” (чието завръщане на екрана по някаква причина оплюват).

Proxifier. Нямам ??нтернет тия дни вкъщи по различни причини. Само достъп до HTTP прокси, върху което имам административен контрол. Отпу??их му CONNECT заявките за всички портове. Остана само да прекарам нещата от там. Цъкам си по Windoze-а тия дни и нямам инсталирано локално прокси, през което да прекарам всички приложения (както съм направил под Linux), за да може само на едно да правя промяната. Тръгнах да карам приложение по приложение. Някои обаче не поддържат използване на HTTP прокси. След известно ръчкане из ??нтернет попаднах на Proxifier - прихваща всички изходящи връзки и ги прекарва от дадените прокси сървър(и) (SOCKS4/5, HTTP или HTTPS). Култ !

Дефрагментиране ? Абсолютно безуспе??ни опити - дефрагментацията запецва и до там. Ръчка нещо по диска, но никакъв ефект. Продължава да кърти даже известно време след спиране на самия дефрагментатор. Майната му. Записах към 20 диска и още ще има - освобождавам място и накрая ще изпразня диска - така ще го дефрагментирам.

.NET Framework. Вчера сериозно захапах Visual Studio-то. Разучавам C#, класовете в .NEТ framework, особено що се отнася до работата с бози отданни. Тръгнах даже персистентния клас, който ползвам в PHP приложенията си, да пренаписвам на C#, но DataGrids малко го обезсмислят. ?? все пак си е добро упражнение. Microsoft SharePoint Services 2003 нещо ми лазят по нервите. Днес ще се чете

Popularity: 12% [?]

Публикувано в четвъртък, септември 29th, 2005, 11:02 am от Valery Dachev в Uncategorized | Няма коментари »

EBCD

Евалата на тоя проект. Снощи по незнайни причини реших, че е крайно време да оправя Windows-а на машината си. Нещо се бе случило с администраторската ми парола… или по-скоро аз и бях случил нещо, защото по никакъв начин не можах да се сетя каква е. Така е сигурно вече половин година, но… на кого му трябва Windows ?!

Решението се оказа Emergency Boot CD. Изтеглих Proфесионалната версия. Пуснах “.exe” файла с последния останал потребителски акаунт (предназначен за купони, колкото да се тегли и пуска музика), той генерира съответния “.iso”, записах го (под Linux, защото Windows потребителят нямаше чак такива привилегии), стартирах, казах, че смятам да сменя паролата на съответните акаунти, изпразних паролите им и… voila !

Всъщност всичко едва сега започваше: някои от малкото инсталирани неща гърмяха или бяха със стари версии, други пък полезни въобще ги нямаше. Имаше и 700 Мб Delta Force, който набързо се размина със съществуването си. Затрих сума неща, разчистих, инсталирах други, последва update, service pack 2 и магически всичко блесна. Остава дефрагментиране на диска. Обновяване и на драйверите… а след това - да се заколя с някое-друго Visual Studio. Уви, съдба !…

Popularity: 13% [?]

Публикувано в събота, септември 24th, 2005, 8:44 am от Valery Dachev в Uncategorized | 1 коментар »

Коктейл

С Веско пристигнахме в Казанлък относително късно - сряда, 22:40. Само за 2 часа и 45 мин., но това вероятно се дълже??е на бясната гонка по пътя с някакъв Lexus. Бе??е със софийска регистрация, но влезе в Казанлък. Ние се бяхме залепили за задника му. Сви по "Христо Ботев" и ние след него. Човечецът, който в последствие се оказа ??еф на военния завод "Арсенал" така се бе притеснил, че пропусна пресечката с дома си и зави в друга посока в последния момент без да даде мигач. Явно го е ??убе да не сподели съдбата на пред??ественика си и на дали ще го разочаровам, ако му кажа, че не са били това намеренията ни.

Всъщност целта бе??е среща с Емили на малкото площадче. Макар и за кратко. Бе??е студено, а и аз не се бях постарал да си навлека нещо повече. Зарадвах и се. Въпреки това не стояхме дълго. Вкъщи ме чака??е отново драма: майка ми паднала на два пъти с колелото, докато се прибирала от гости. Посред нощ, без включени фарове… една кола едва не я отнесла при първото падане. Бе??е стресиране. ??мала и други проблеми с някакви идиоти по пътя, но, слава Богу, без последствия. Скарах се с баща си за нескопосания му подход да я "успокои", като и тъпани, че сама си е виновна и целият свят е крив. Ходихме да търсим очилата и, които явно паднали по пътя. Никакъв успех. Сестра ми също се прибра на пожар. В крайна сметка нещата се поуспокоиха и това, което напомня за случилото се, са няколко ожулвания и липсата на въпросните очила.

Голяма част от четвъртъка прекарахме с Емили. Драо също се присъедини. ?? Веско… Аз отскочих до офиса, за да обсъдим бъдещето ми и това на фирмата. Ре??их да оставам - увеличение на заплатата и въобще преосмисляне на цялата политика на фирмата в това отно??ение, уредена квартира, перспектива за ръководна роля в бъдещия софийски отдел програмисти… все хубаво звучащи неща. По-късно се събрахме отново в Art Pub - раз??ирили са го, обстановката е приятна, музиката - също. Емили бе??е в компанията на два броя Пламита. Камето дойде, а и ??лиян се пръкна след монтиране на новите си радиатори (язък, че същия ден се чу, че ТЕЦ-ът бил фалирал). Дойде и Стив (човекът, с който се лигавихме преди много години на песнички от типа на "Ти-ри-ри-рам" и "Шапка на цветни петна" в една от дискотеките) заедно с още някакъв момък, който би трябвало да познавам. ??зпратих Емили и двата броя Пламита. Върнах се, за да се видим за кратко и с Лалев, който, заедно със Стив отиде да допива в Аквариум. Ние останахме на коктейла на вечерта: в 0.5л халба (за съжаление имаха само по 0.33л) събрахме 50 водка, 50 джин, 100 мента и до горе с фанта Лимон. Вече се бях омотал, а Веско се бе??е меко казано наквасил. Тръгнахме да изпращаме Камето. Бе??е една дълга раздяла и обяснения кой кого много обичал. Продължихме, Веско се движе??е по тангенсоида - изчезва??е някъде в "минус безкрайност" и се появява??е на "плюс безкрайност".

Хладния и свеж нощен въздух не олекоти положението на сутринта - главата ме цепе??е зверски и все още си мисля, че трябва??е да изпия още един "Aspirin C". Нямах много време - в 16 трябва??е да тръгнем към София. Така че се посвестих и се изсипах у Емили. ??зчакахме Плами (само едното), забрахме и Драо и отново на кафе "Градина" - пословично с флегматичното си обслужване. Постепенно пак се насъбра народ. В крайна сметка получих едно голямо нацупване, други пък нещо ме взеха за мезе и аз си тръгнах.

Натъпках се, потеглихме и… Ей ме на…

Popularity: 7% [?]

Публикувано в събота, септември 24th, 2005, 8:35 am от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Дайте ми лопата

Нещо попропуснах да се избложа вчера. А то в последните няколко дни… да видим какво интересно… едно стра??но мило и направо огромно писмо (такова по пощата) и още две по-малки (такива по ??нтярнетя), нов лаптоп (ама не мой, а на Драо :)), заплата (почувствах се човек). Направих блог на Надето, където сложих част от писанията и. Останалите оставих за по-нататък. Друго, друго…

А, да ! Вкъщи се занимавах основно със стягане на багажа. Отделих остатъка от този на Галин, поотделих този на ??цаци, подаръците за мрежата, завещанието за идните поколения, разкарах буклуците и систематизирах и поопаковах моя. Пренесохме снощи, каквото можахме, още малко тази вечер - към Казанлък, а останалото… не знам направо. Домакинката ми предложи да ползвам временно склада на входа (докато намеря квартира), а и още на няколко места. Събрах си цялата литература, тетрадки, листи, дискове в един огромен ка??он и тежи невероятно много. Не виждам направо как (а още по-малко къде) ще го пренеса. Отделно вече съм сигурен, че задграничният ми паспорт не е стаята ми. Ако не е в Казанлък, и него ще трябва да подменям. Не знаех, че съм толкова слабо мобилен - мислих, че имам по-малко багаж.

Тази вечер тръгваме с Веско и сигурно ще се приберем в петък вечер. В събота и неделя ще звъня по частници предлагащи квартира. Ло??ото е, че не съм само аз в това положение. ??здирва се обзаведен апартамент на лесно достъпно (от центъра) място, двустаен до 180 EUR или тристаен - до 250 EUR.

Снощи пак се разочаровах от някои люде. Все се заричам да се науча да тегля по една окончателна майна на такива и все не се получава. Сигурно има терапия за това, но още не съм я открил. Като стана въпрос, четох, че половината от блоговете били "форма на самотерапия". Дали е така ?

Popularity: 11% [?]

Публикувано в сряда, септември 21st, 2005, 9:03 am от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Безсъние

Отново направих гре??ката да спя следобеда… и така загубих доста от времето, което бе??е заделено за работа. Все пак свър??их с единия проект и искрено се надявам повече да не ме занимават с глупости.

Защо казах "гре??ка": часът е 01:58, а мен както необикновено не ме свърта на едно място - стана ли от леглото, ми се лежи, а легна ли, се въртя като пумпал. Нещо ми е станало неудобно напоследък. Неудобна ми е и позата, която обикновено заемам пред компютъра и вероятно е от стола. Ароматът на прясно извадената от кутията цигара ме кара да кихам. А може да е от приятния хлад нахлуващ през отворения прозорец заедно с музиката от заведението по-долу.

Чувствам се адски безполезен, когато не правя нещо смислено, а в момента се чувствам безсилен да направя нещо такова. Ще ми се някак автомагично (кефи ме тази думичка - нещо като автоматизация стил Хари Потър :D) да го направя и сега да съм на завър??ването на хипотетичното полезно нещо, да съм доволен от свър??еното и усилията, които съм положил, без да съм ги положил. Противореча си.

??наче денят бе??е белязан от продължителни телефонни разговори (когато въобще можеха да се проведат такива). Сега е моментът всичко живо и мен да запсува за авантаджийството, но хубавото е, че нося на псувни… ??ли поне си струват заради хората, които ми се иска??е да чуя за по-дълго. Също заради тях, ще ще благодаря на Мобилтел за авантата и ще простя проблемите, които ми създаде. Ще простя и на хората, които също като мен се възползваха също като мен. А който иска, да хули - мога да му поднеса съжаленията си за егоизма му и липсата на люде, на които да има желание да се обади. Та.. могат спокойно да се разпорят откъм гърба и да се пръснат от яд !

Утре даже пак ще се възползвам от авантата от 500 минути, които имам във фирмата, за да се чуя с колегите и началството ми.. както се очертава, по повод евентуалното ми напускане.

Отдолу се чува Belinda Carlisle - "La Luna" - приятна песничка, с текста на която да си легна:

 Ah la luna la luna The night that we fell under the spell of the moon Ah la luna la luna The light that will being me back to you The light of la luna 

Popularity: 8% [?]

Публикувано в понеделник, септември 19th, 2005, 2:12 am от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Да поблогваме заедно

Вчера подкарах на BgIT.net едно WordPress MU и да видим до къде ще стигне работата. Всеки лу^H^Hжелаещ, може да се регистрира и да направи свой собствен блог, така че… както съм казал аз (в заглавието де) "да поблогваме заедно".

Това, за което не ми се говоре??е предварително вчера, бе??е интервюто в Sirma. ?? това интервю минах, но ме изпотиха определено… и то от притеснение. Хората наистина гледат много сериозно на нещата и минаха през цялото CV точка по точка. Върху самото PHP не са ми задавали много въпроси, но и май няма??е кой. Все пак за първи път май се занимават с нещо такова. ?? все пак заплащането и отно??ението като цяло е сериозно. ??ма и фронт за развитие. Дал съм до тук принципно съгласие и изчаквам реакцията на сега??ната ми фирма.

Днес разговорите в мрежата на М-Тел са безплатни. ??деята ще??е да е точно толкова страхотна, за колкото я сметнах в началото, ако мрежата може??е да се справи с такова натоварване. ??стината е, че с хиляди мъки се свързвам с всеки, който ми потрябва. Батериите на телефоните ми падат от загуба и търсене на мрежа, а в слу??алката по-чест е сигналът "network busy" или "no connection" отколкото гласовете. ??наче защо пък да не го правят всяка година около рождения си ден ? На дали е голяма загуба, а пък рекламата си е реклама.

Междувременно се оказа, че преди??ното правителство преподписало договора с Майкрософт с още по-неизгодни условия. С извинение, да ви пикая отгоре, г-н Калчев !.. и на вас г-н Василев… и на г-н СЪкс-кобург-готски най-вече…

Днес предстои къщна работа… т.е. работа от къщи. Чудя се дали да не я свър??а в офиса. Обстановката като че ли е по-предразполагаща…

Popularity: 6% [?]

Публикувано в неделя, септември 18th, 2005, 12:56 pm от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Д’брьеее…

Мина първият учебен ден за учениците. Някои тъгуват (едни - защото лятото, други - защото им е последен), а други се радват, че се отърват от еднообразното си лято. Странна работа. Тази година не видях ваканция и ми е безразлично.

Откъм работа - отново празен ден. Сирма търсили PHP програмисти. Ша??наха ме, честно. Мислих, че не се занимават с такива работи. ??наче на работа съм в stand-by период. ??мам даже нареждане да не комуникирам с клиентите.

Порових за малко PHP неща, основно покрай изскочили проблемчета с be007. Оказва се, че понякога произволни генерираните низове не са толкова произволно генерирани при множество конкурентни заявки. Оправих положението. Накарах и функцията, която прави redirect, да праща експлицитно 301 header. От това си "изпратиха" и други мои проекти имащи същата основа. Правих и други козметични промени: вече си има flash за прослу??ване на демонстрационните версии на музиката. Тук-таме някоя табличка да се оправи.. и такам. ??ма и дребни бъгчета, които се коренят във факта, че първоначално не се очакваха толкова много продукти. Слага Богу, те са в администрацията и там явно ще играе дебел javascript, който явно обаче ще почака.

Оказа се, че има проблеми с някои от знаците в RSS feed-овете, които системата с извадките генерира. Хубавото е, че така или иначе част от не са публични (или по-скоро никой не знае връзките). Междувременно изрових и около още 70 блога, с което общият им брой надхвърли 400. А има и още за вкарване от BgLOG.net и от "все още не популярната за България услуга" на Sladur.com (всъщност подкаран един бъгав pLog). Като стана въпрос, наби ми се на очи и проектът BlogHub базиран върху (доколкото виждам) WordPress Multiuser. ??деята отдавна ми се ще да реализирам върху BgIT.net, но това ще е допълнителен стимул отново да вперя взор в напредъка на въпросният софтуер. Още се опитвам да разбера чий е този проект, за да бъдат усилията ни общи.

Предстои ми и малко работа по Artline Comics, но там нещата далече не са толкова сериозни. Всъщност, това е проект, който определено няма да включа в CVто си (което от своя страна като че ли иска да бъде пренаписано на HTML, вместо на DOC).

Баси, кихам. Наздраве ! Утре ми предстои малко странен ден, за който обаче не ми се говори предварително, а резултатите ще ги разбера може би към обяд, така че нека изчакам тогава, за да се похваля.

Popularity: 8% [?]

Публикувано в петък, септември 16th, 2005, 10:14 pm от Valery Dachev в Personal | 1 коментар »

Summer

It’s been long time since my last post. The summer is almost over. Too many things happened to even summarize them. I’ll just highlight the most impressive ones.

Black Sabbath, Sofia, June 23th.
I was amazed by Ozzy’s presence on stage and how almost 60 years old man makes people go insane. They really blew our heads off. The concert took place on Lokomotiv stadium and the band was initially introduced by a very popular Bulgarian rock band called Ahat. Both the songs and the sound were close to perfect. Zakk Wylde took the microphone, but his performance was much more boring than Ahat’s. It was the first time I listened to him and, I hope, the last. We had to wait some time to see the lights go down and hear the first notes of “N.I.B.”. The show started. Headbanging, slam dancing, crowd surfing, nice chicks, loud music, loads of water and sweat, flying bottles… “War Pigs”, “Paranoid”, “Black Sabbath”, “The Wizard”, “Devil Woman”… At 23:40 the show was over and I was out of breath and voice… People started going out under the sounds of “Changes”… But, Mama, I was going home…

July Morning, Bourgas, July 1st.
Drago and I took off to Bourgas on June 30th by train. We were met by Yavor, Miros and Petya and hurried up to eat something (we had eaten everything duting the ride). After that we went to the beach, but the weather was going rainy, so we hid under the bridge (in a matter of fact, it’s not a bridge - it’s a quay). There were many different groups of people there - metals, rockers, punks, local bitches looking for the next one… The atmosphere was tense and right after the rain was over we went to the same place we were last year - the Samba bar. We were listening to well-known music from that last 30 years. It seemed that I know almost all of them and I kept dancing and singing on the beach all night long. We were waiting for the sun. As the traditions decree, we took off our clothes and jumped into the water to swim in the sunpath while the DJ was playing Uriah Heep’s “July Morning”. There are some incredible photos I’ve made ! It’s worth taking a look.

DAVID Holding, Sofia, 11th July.
I signed a contract for a half-time job. I had been working for this company since I was 17 as a freelancer. However, I have to much to do in the office, so I had to be here full-time. So, now I have an agreement for a full-time worker.

Currently, I’m looking for an apartment to live in and I have only 10 days to find one. After that, I’ll have to leave the hostel I live in now. Fortunately, I’ll have to spend the whole October in Kazanlak. We’re starting work on a large project for our municipalities based on Microsoft SharePoint. It seems I’ll have to write code in C# which is not that bad, but I’ll obviously have to get used to using Windows. Bleh

Popularity: 6% [?]

Публикувано в четвъртък, септември 15th, 2005, 11:58 am от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »