Intro: Честит Ден на администратора на всички празнуващи !
Избложих “народните представители” (изразът звучи смешно всъщност), та може да продължа по-нормално. Онзи ден (денят преди вчера) излязох от работа навреме. В 18:40 имах среща с Катя на Плиска. Седнахме на кафе. Разговорът се въртеше около Добчето и това бе напълно нормално… но тъжно. Ако имам успея да се измъкна от работа за 3 дни, вероятно ще пътуваме заедно към Русе.
Мислих си колко крехък е животът всъщност. Гледам да оправя тези дни отношенията си с тези, с които нещата не са наред. Ако ги загубя, ще съжелявам за това, което сме пропуснали… Някаква параноя ме е обзела. Всеки ден звъня на Марина, за да разбера как е. Сякаш се посъвзема.
След срещата си с Катя, се засилих към новия дом на Таня, Дени и Ицаци. Целта беше да взема дрелката, която им бях дал преди време, а и да пийнем биричка. Точно тогава не бях особено приятна компания, макар с Брум, който също се беше изсипал у тях, да поизтърсихме някоя-друга простотия. По някое време се покатерихме на колата на Брум, метнахме Дени и Таня до центъра (рожден ден ?) и от там - към Студентски град. Оглеждам ес като гърмян заек в кола. Съвсем съм излязъл от строя.
Легнах късно, станах рано. Очакваше ме доста работа. Просто не предполагах какъв ден ме чака. Както почти винаги с Иван (английският “шеф”), нещата трябваше да станат ма пожар, иначе клиентите щели да го убият. Заради неговите криви сметки, пак ние го отнасяме. Обедната ми почивка се състоя чак към 16, а половината работен ден се превърна в цял - някъде до към 20:00. Усещам как ще има премии. Не ми стигна работната неделя, а сега и това… А още няколко дни ще бъде така. Иначе не беше скучно - Драо изрови това (ако някой се разпознае, да ми се обади 
), изрови и водката, купи и сокче…
На връщане срещнах Радост да пие биричка около 40ти блок. Обеща да се обади, като се прибере, за да и ида нагости, но това така и не стана. А и аз бях прекалено изтощен, за да я чуя. Теглих си един душ и си легнах. От леглото се опитах да проведа някой-друг разговор… просто така… по навик… а и от желание. Никакъв шанс ! Очите ми се затваряха и на няколко пъти да заспя. Изключих монитора и това беше. Някъде среднощ ставах да ям пълнени чушки, но от това нямам много големи спомени. Явно и тогава съм спал…
Ох, а днес едва сега започва…
Popularity: 7% [?]
Публикувано в петък, юли 29th, 2005, 9:19 am от Valery Dachev в Administration |
Няма коментари »
Трудно ми е да намеря подходящи думи за родния ни Парламент. Огнян Герджиков използваше термина “зомбирали”. Имах неблагоразумието да следя събитията по телевизията до самия им край (някъде около 2 тази нощ). Станахме за смях и срам пред Европа, пред света и най-вече пред себе си. Ако бях депутат, сигурно щях да напусна засрамен мястото на развилата се сцена. Тия дни показаха сериозни политически метаморфоци и отклонения от заявените пред избирателите позиции. Някои интересни въпроси: Как може ДПС да се коалира с партията-наследник на отговорниците за възродителния процес ? Как може Атака изведнъж да реши, че има възможност да се коалира с тези, които наричаше продажници, по време на цялата си предизборна кампания, а депутат от парламентарната им група до вчера викал против “турцизицирането” на България, да гласува за ДПС ? Как може Пирински да срине градената си с години репутация с двудневни каруцарските изпълнения ? Как може коалиция “За България” да твърдият, че целият стабилно управление, а до последно да драпат за властта държейки се за глупави парламентарни шмекерии като удавник за сламка ? Как може премиерът в оставка и лидер на НДСВ да се правиш на национално отговорен, като умишлено провали формирането на широко коалиционно правителство в последния момент, само и само да управлява пак ? Чиста подигравка с вота на избирателите. Десницата пък стои кажи-речи безучастно и просто се възмущава и даже не може да се обедини, за да и обърнат внимание. Тая държава плаче за подмяна на целия “политически елит” и всъщност… замяна с някаква тоталитарна система, че поне да ходи по акъла на един, ами не да я дърпат като орел, рак и щука. Най-глупавото е, че за изхранването на идиотите в тая сграда плащаме всички. Показваше ми се среден пръст на всички там. Уви, минавам твърде рано, за да ме видят тези, които го заслужават. Предлагам да го направим дружно някой път…
Popularity: 7% [?]
Публикувано в четвъртък, юли 28th, 2005, 2:44 pm от Valery Dachev в Personal |
2 коментара »
Минавам днес покрай разни бутки за вестници (не си купувам по принцип)… Чуднички заглавия: “Парламентът: Врява и безумство“, “Мандата? Не ще го върнем!“, “Цирк в Парламента“… Хората си мерят пишките на гърба на народа. След южно-американските ще се появят български, парламентарни сапунки. Напомнят ми за една станала пословична личност от българското Интернет пространство, чиято единствена цел е да влезе в полезрението на медиите.
Hey man, look at me rocking out
I'm on the radio
Hey man, look at me rocking out
I'm on the video
Hey man, look at me rocking out
I'm on the radio
Hey man, look at me rocking out
I'm on the video with Danny and Lisa
Иначе началството беше тук от Казанлък и позабърсахме пак малко водка. Не е нормално това. Водка не пия, а напоследък Драо ме разваля. Позакъснях с прибирането, но все пак към 20:30 успях да се видя с Христина и да се видим на по биричка и лафче на Строежа. Мама им и комари отвън. Мама и и жега вътре. Бях като разглобен, така че към 21:45 я изпратих до срещата и с Боряна и се прибрах. Сън…
P.S. Подразних се от коментара на dzver по повод случващото се в държавата ни. Русия била поробителка на България… Казах го и там: “Руснаците не са виновни на това, че българите винаги сме били, сме и ще бъдем мрънкащи гъзооблизци.”. Все някой друг ни е крив.
Popularity: 8% [?]
Публикувано в сряда, юли 27th, 2005, 11:10 am от Valery Dachev в Personal |
Няма коментари »
Пореден ден в офиса. Простотията отново не ни остави. Драо наиздърпа олигофренски песнички и цял ден под техните звуци. Иначе беше ден за интеграция на системата на Protx с тази на First Growth Direct. Просто няма как да не похваля Protx за изчерпателната документация, примери на всевъзможни езици, възможностите, които предоставят за тестове… Въобще всичко стана за отрицателно време. Рязка разлика с ePDQ, които ми взеха здравето навремето. Дано окончателно да минем към този credit card processor. Остналото бяха относително козметични промени. Трябва да се бачка бързо. Захванал съм се и със страничния проект Artline Comics, но това определено няма да влезе в CVто ми. Работата там не е кой-знае колко, но времето ми не е много…
Направих си и страничка за ежедневните ми четива (блогове, новини, …): http://valery.bgit.net/daily/. Нещото работи върху грозно написаната, но иначе вършеща чудесна работа, Lilina. Йовко ме светна със своя “вестник”.
След работа с Драо се затикахме към фонтанчето на Президентството - имахме среща с Бени. Тя позакъсня, така че имахме време да позяпаме наоколо. Последваха бирички и картофки на бирения фест (хубави девойки играят карти там - пак съм се разгонил :-P), а след това - билярд в Младежкия дом на НДК (супер зле сме с Бени, Драо игра добре :)). Междувременно се чухме с Надя (най-накрая) и се уговорихме да се видим. Изпратих Бени и… малко преди Пловдив слязох в Дружба-2. Оказа се, че роднините, в дома на които е отседнала, са на море… та се позадържах там чааак до тази сутрин - лаф и биричка с нея и Мартин (бивш неин съученик). Изпитът на двамцата по математика в СУ тече в момента. Това наложи да станем рано-рано и да подраня за работа с цял час.
След баничката, рогчето и киселото мляко, остана да заредя резервоарите с кафе и съм готов за изстрелване… точно като американска совалка.
P.S. Ох… Драо е проз - изстрелване със Собиески.
Popularity: 9% [?]
Публикувано в вторник, юли 26th, 2005, 9:58 am от Valery Dachev в Personal |
Няма коментари »
Денят беше планиран да започне рано. Затиках се в офиса. Не започна добре - wireless-ът горе беше забил отново, а на монитора продължаваше да му липсва един цвят. Хубаво ще имаме резервен, но ме е яд на flatron-а. Въпреки това не свърших малко работа - основно подобрения в First Growth Direct. Остава да се напише складова система. Видях и какво са ми изпратили като дизайн по Artline Comics и не бях особено очарован (основно от самия HTML), но и там успях да посвърша малко работа… По обяд се появи Драо, а по-късно и Иван (този от Лондон) да обсъдят някакви неща, а и моите задания. Но като цяло денят премина в бачкане и малко разговори (за целта спрях X-Chat, Sim и на моменти - Skype). Опитът показва, че средата е къде-къде по-продуктивна.
По едно време Иван си тръгна и… трябваше да полеем случая. Пак извадихме водка и… алкохол и чат в multiplayer. По някое време тръгнахме да се прибираме и…. Изненада ! Люси ! А щеше да се обади, като се прибере в България. Веднага предложим да се видим днес по време на обедната почивка за по кафе. Глупавичко малко. Силно порицание. Ще се оплача от нея на Пламен.
Последва обикновена вечер вкъщи… нищо кой-знае какво. Малко (приятен) чат и такам…
Popularity: 6% [?]
Публикувано в понеделник, юли 25th, 2005, 9:27 am от Valery Dachev в Personal |
Няма коментари »
Продължих си терапията. Заявих на бащата, че смятам да ползвам колата и в 7 сутринта ключът ме чакаше на бюрото. Не знаех точно за какво ще ми е… Мислих си за Калофер, но след наводненията не знаех какво е състоянията на пътищата. Чудех се и за Габрово, но ме притесняваше да не ме помете някой ТИР или пък да ми стане лошо през прохода. На Бузлуджа пък искрено нямаше какво да се прави. Наумих си да ходя на кафе в Стара Загора и едва издържах до към 9. Нямах обаче компания, а всички бяха на дискотека вечерта, а с останалите бях наредил срещи по-късно. С изключение на Камска. Събудих я и към 9:30 потеглихме. 20 мин. до Стара Загора. Предвид притеснението ми от всичко случило се, учудващо беше спокойствието, с което поддържах скоростта. Качествата на Камето в това отношения съм ги признал отдавна - още когато на заледен завой колата се позавъртя и замалко да помете колонката на газ-станцията. Единственото нещо, което не обичам в Стара Загора е обикалянето по центъра, докато намеря място за паркиране. Още повече, че са се научили да слагат и скоби, а и паяк са докарали. Харесахме си едно заведение с кажи-речи хубави еднотипно облечени сервитьорки и люлка до масата и така… Седяхме може би около час бъбрейки си за обичайните глупости. Беше приятничко. А и градът ми е слабост. Върнахме се до колата и още 20 мин. за връщане. Прибрах Камето, прибрах колата и… пак излязох.
В 13:00 имах среща с Емили. Трябваше да и подаря една Прима, че нещата с нейната карта се прецакали, а покрай някаква прИмоция ми дадоха две карти безплатно. За срещата в 13 дойде братовчедка и, за да каже, че Емили ще закъснее с 10-15 минути, но малката всъщност дойде половин час по-късно. Е, побъбрихме си и така… След това с Драо и Илиян се замъкнахме в Ню Йорк (пицария - точно до кафетата Манхатан и Холивуд :)). Почетохме всетник, побъбрихме за Пърпъл, за работа… Майчето и тя дойде по някое време, колкото да я разпитам за изпитите, да обменим по някой-друг лаф допълнително и да се уговорим да се чуем/видим в София.
От там нататък - ясно. Вкъщи, натъпкване с каквото намеря, влакчето и… към София. Пътувах с Калинка. Даже не помня за какво си говорихме точно, но беше забавно. На мен ми беше неадекватно. Май наистина са отклонили влака - като че ли пропуснахме Копривщица…
Спокойна вечер, на тишина и насаме със себе си и малко чат. Подърдорихме си с Пльон за миналото основно, за хората край нас, споделихме мнения, упреци… дубреее. Радост намина да ме види по някое време - имала изпит и нямаше какво да прави. И на нея се пооплаках от живота… Следва сън…
Popularity: 6% [?]
Публикувано в събота, юли 23rd, 2005, 10:04 pm от Valery Dachev в Personal |
Няма коментари »
Денят започна рано. Очакваше се. В 7:30 вече бях пред Хумантирантата гимназия и причаквах началото на наборната комисия. За по-малко от час приключих (с подходящото заемане на място по опашките), “Годен за НВС” и кажи-речи не ми остана какво да правя.Занесох се по китния ни център, който отново разкопават (предполагам ще правят зелени лехички в средата наСкобелевска), нагоре по Искра и стигнах до бившия Fashion (не обърнах достатъчно внимание, за да запомня как се казва сега). “Виенско кафе и натурален сок червен грейпфрут, ако обичате.”. Владо се присъедини. И той по същия повод обикаляше. Говорихме разни работи, събудих Бирения, а малко по-късно посетих офиса, за да видя какво става. Резултатът беше: адски много предстояща работа, както по First Growth Direct, така и по AVC Broadband. Излетях от офиса и се прибрах вкъщи. Нахлулите спомени за вечерта преди това отново инвертираха настроението ми. Прибрах се бесен, тегилх си един топъл душ, помотах се и отново излязох… Баща ми още не се беше (и май не смееше) прибрал. Звънна ми напът към центъра, за да прехвърлим една от картите ми за GSM на името на тяхната фирма. Не бях особено дружелюбен и мисля, че беше нормално, предвид всички псувни, които знаеше че наум е отнесъл. Затова и побързах да си тръгна - преди да са стигнали до езика ми…
В Розариума засякох Иван. Поразпитах го за сестра му - Мина. Положението там далеч не е розово вече повече от месец - приятелят и катастрофирал и има опасност да остане парализиран, а операция все още не може да бъде направена заради възпаление на черния дроб… Тежък и не особено приятен разговор и побързах да си тръгна…
Емили закъсня само около 5 мин.. Заходихме нанякъде, просто така, колкото да се видим. Повървяхме, побъбрихме, седнахме на пейките в някаква градинка (където преди години с Драо и Мина карахме колелета). Някакви забавни неща - бях включил специфичния си защитен механизъм, когато ми е сдухано, да ме перва лигата, да ръся глупости и да се кикотя… Всъщност беше приятно. Ходихме и на колодрума, седнахме на пейките и гледахме хората, които си тренираха там по залез слънце. Хапеха ни комарите, а ние търпяхме и не спирахме да говорим… за каквото ни падне. В девойченценцето не е скучно. Хукнахме отново към Розе, където вече се беше посъбрал доста народ - страшно много компанийки, сред които даже намерих разни приятели и познати. Видях и Мария и честно казано се учудих на въодушевението, с което реагира, когато ме видя - за бой съм си. Пощъкахме още малко по уличките на града и я изпратих. Беше ми топличко…
Присъединих се към компанята си в Lucky - отбелязахме новата придобивка на Лалев - Mazda MX 3 или 5 (не съм сигурен). Като цяло беше забавно. Драо се беше върнал от Каварна и споделяше впечатления от Deep Purple, възмущения от голите подрастъци по варненския плаж, ужас от миризливите лелки във влака и т.н.. Чук се с Марина по телефона, latest updates - подробности около случилото се. А и тя ще идва към София. Може би около 2ри заедно ще идем до Русе за церемонията. Да ме извиняват всички тези, на които ще пропусна да се обадя.
Прибрах се вкъщи. Имало е семейни дискусии, които съм пропуснал, но лично аз съм песимист, макар резултатът в момента да е добър. Сестра ми, разбрах, пак е правила глупости и си е направо за пердах… Но пък не и е за първи път, така че вече се свиква.
Въобще през целия ден настроението ми беше така разбрицано и така се колебаеше на големи аплитуди от едната в другата крайност, че… Страх ме е да не продължа по инерция твърде дълго…
But tell me
Can you heal what father's done
Or fix this hole in a mother's son
Can you heal the broken worlds within
Can you strip away so we may start again
Tell me, can you heal what father's done
Or cut this rope and let us run
Just when all seems fine and I'm pain free
You jab another pin, jab another pin in me
Popularity: 8% [?]
Публикувано в събота, юли 23rd, 2005, 7:23 am от Valery Dachev в Personal |
Няма коментари »
Изборно време е. Този път не избира народът, избирам аз. Дни за размисъл. Размислям. Пролях сълзи за загубата под звуците на разнородни песнички.. от творчеството на 2Pac, на Iced Earth, на Led Zeppelin…
- К'во ти пука, нали си метъл ? - биха се избъзикали - Със смъртта трябва да свикваш...
Реших вчера, че “като е гарга, да е рошава”. Проведох необходим разговор. Пак не си казахме всичко. Но кажи-речи достатъчно. Събитията ме бяха изкарали от уравновесението, с което по принцип реагирам, и реакциите ми бяха твърде емоционални, крайни. Затова и тонът на разговора прескачаше от заядливо саркастичен към тъжно меланхоличен. Завърши добре… с Луната.
Видях я, малко след като влакът тръгна. Облачно. Пълнолуние и сянки преминаващи пред нея като във филм на ужасите. А аз си бях във филм - силно неадекватен. Поглеждах през прозореца и всичко ми изглеждаше толкова непознато, че помислих, че съм объркал влака. На гарата нямаше табла и се доверих само на едната думичка “Карлово” върху един от вагоните. А и някакви прелетни фрази от типа на “Стига до Търново и след това спира чак на Горна Оряховица…” допълнително подклаждаха стаховете ми. Подпитах вече порядъчно подпийналия продавач на закуски и гнусно кафе и едва тогава се успокоих… поне за това. Задрямвах на няколко пъти с хубави, но натъжаващи, спомени…
Вкъщи влязох малко след 2. Ново двайсе ! Домашно насилие revisited. Аз видях само следите. Този път няма да го пренебрегна. Този път ще си го отнесе. Този път прекали. Най-интересното обаче предстои… Звяр !
Popularity: 6% [?]
Публикувано в петък, юли 22nd, 2005, 12:24 pm от Valery Dachev в Personal |
Няма коментари »
Почти направих 23. Остава ми малко. За цялото това време всички, на които съм държал са били до мен. Дори и с негативно отношение. Даденост. Да съм бил на 5-6, когато ме просветлиха, че всяко нещо си има край. Наревах се добре, но не можех да го приема. Не ми се е и налагало. Напоследък си мислих, че сигурно съм адски безчувствен - сълзи ми се е случвало да роня за абсолютни глупости, но не и за нещо сериозно… Не съм губил нищо, което да не мога да си върна по един или по друг начин…
Снощи едно 16-годишно сърчице спря да бие. А му оставаха само две седмици до 17… Изстина усмивката на едно невероятно лъчезарно човече… Не знам какво да кажа. А преди няколко часа ми се наложи да го съобщя на най-добрата и приятелка - на Марина. Не знам как се казва нещо подобно… А преди броени дни с Добс преоткрихме приятелството си. От Русе е, беше във Варна и планувахме да дойде нагости на братовчедка си в София, че да може да се видим. Всъщност последният път беше прегръдка на русенската гара, някъде преди около година и половина… няма да има друга такава… an ordinary story. За три години - приятелство, което ще остане вечно.
Няма да има черни панделки, а розови лентички на китките.
Няма да има гроб, а дръвче.
Няма да има ковчег… dust in wind…
Нямам думи… luf ya, Dobs…
… 2 Pac - “Life Goes On” …
Popularity: 6% [?]
Публикувано в четвъртък, юли 21st, 2005, 9:16 pm от Valery Dachev в Personal |
1 коментар »
Учудващо не става въпрос за студения душ (то как ли па да е топъл, мамицата им), който взех тази сутрин, а за този, който ме заля вчерашната. Нервя се на факта, че съм адски наивен, че вярвам… и то на хора, на които се бях заканил да не го правя. Вярвам, че хората се променят… а все се оказва, че старата песен е изпята на нов глас. Пак съм в недоумение, пак не знам какво става, но със сигурност аз ще да съм виновен. Ще ми се да питам “Какво пак ?”, но даже това вече ми е неудобно. И ето пак гадната черта на психиката ми, заради която такива работи продължават да ме човъркат отвътре на всяко присещане. Ще ми се да задраскам тази черта. Ще мина с поредното “Майната му !”… до следващия размисъл. За капак на всичко се дразня на Надя, за която съм се превърнал в бюро “Справки”, но, ако трябва да се видим, не се сеща. Гррр… Твърде ли съм взискателен към хората край себе си ?
Денят обаче не беше от най-ползотворните. Може да се каже, че през цялото време борих FCKeditor, който се опитах да интегрирам в системата, която ще движи First Growth Direct (не регистрирам аз домейните). Това, което се опъваше и до последно, беше файловият browser. Идеята за направата му е чудесна, но е адски сложен за debug-ване, когато има проблемация. Порових из Интернет за PHP code obfuscators и скоро може да си избера някой. Разумее се използването на нещо такова, особено когато по hosting машините липсва eAccelerator loader.
Тази нощ заминавам към Казанлък, а в 8:30 трябва да съм във военния отдел… ако този влак не се превърне в поредния дерайлирал по подбалканската железница. Нямам идея защо ме викат и какво трябва да им казвам. Трябва да уредя някак въпроса с тия веднъж за винаги. Начините за това са публична тайна. След това може би ще се видя с 2-3 много ценни за мен човечета в Казанлък. Ако се справя с това в петък/събота, може би ще се прибера още в събота, за да мога в неделя да свърша малко работа по страничните си проекти (с които се позабавихме заради проблеми с комуникациите)… Денонощието отново е само 24 часа…
Popularity: 6% [?]
Публикувано в четвъртък, юли 21st, 2005, 7:46 am от Valery Dachev в Development |
Няма коментари »
« Предишни публикации
