Всичко мина по план вчера: взех лаптопа, занесох го на ремонт, прибрах се, бачках, посрещнах доставката от техника за студентската мрежа, изживях се като хамалин (пренасяйки въпросните 3км кабели), и пак се прибрах, и пак до ВМА за лаптопа, отново вкъщи, ду??, с Мира на кафе и разходка из НСА, лафче вкъщи, ??цаци и Дени нагости, свинска доза спагети, дълбок сън. Единственото нещо, което се прецака, бе??е че не смениха и предния панел на лаптопа. След два часа пак трябва да съм там. Мамка им ! Но пък следобеда ще пътувам към Казанлък, ако ще и турско да стане. Ще си имам компанийка - Мира.

За разлика от оня ден, вчера протривах подметки из София сам. Мислих си. Всъщност мислих за толкова адски много неща, че не помня всички от тях. На първо мяст бе??е изпитът в понеделник (на който, уви, само с мислене няма да мина), бе??е и работата, която имам да вър??а (а се моткам). Блъсках си главата и за July Morning. Тази година очевадно няма да е същото. Всъщност остават две седмици и има време. Слава Богу, изпитите ми са разредение и точно по това време нямам. Пък и да имах, не ми пука вече. Дестинацията пак ще е Бургас, за трети пореден път. Обсъждахме с Явор какво ще правим. Май ще е в доста тесен кръг - аз, Мира, той, Мирос, Драо (ако дойде с нас), Радост (ако няма практика точно тогава),… друг, друг…. май няма. Всъщност има и такива, които много напират да дойдат, без да усещат, че не им е там мястото. Няма да я бъде. Миналата година бяхме на Самба Бар - персоналът се бе??е погрижил с едни голеееееми възглавници и постоянно горящ огън на плажа, ретро музичка и… въобще приятна обстановка. ?? хората наоколо бяха приятни. Липсва??е организация, но това за сметка на някои интриги. ?? точно покрай тия глупости бях ре??ил да се изнеса, се появиха Мира и Але. Кажи-речи с тях прекараха остататъка от нощта- втората нощ от редовното безсъние и давене в Red Bull. Стандартното място за July на Евиния плаж бе??е изместено заради чалготеката построена в близост, а и там липсва??е нещо тръпката от по-миналата година. Хех… а тогава бе??е великолепно - огън, три китари, касетофон, всякакви люде (всевъзможни музикални вкусове, всевъзможни възрасти…) и всъщност… на първо място нейната компания. Не мисля, че това ще се повтори и тази година. Даже ентусиазмът ми го няма. Здраве да е. Трябва да намерим фотоапарат… Поне това да си имаме. Първата ни липсва??е. Случайно се оказвам на две снимки на Радост (която тогава още не познавах), но така и не можах да я изтормозя за тях. Ще и се карам !

Както и да е… да видим каква ще я свър??а днес.

Popularity: 3% [?]

Винаги съм сънувал някакви адски несвързани сънища. Вървях и се сбих с когото не трябва. Бягах… нанякъде. И открих своя ретро автомобил. Беше голям и червен. Потъвах в седалката и едва виждах пътя. Дясната част на предния капак се отвори, затворих я през прозореца. Прибрах се и го се похвалих на тъщата (която и да бе дъщеря и :)). Повозих Галин на село. С него изкачва баири само на първа, но пък вози нежно. Пали лесно, а приятният грохот на двигателя ме кара да треперя. Открих новата си мания, разбрах чуждата…

Денят вчера беше натоварен. Срещата ни с Еми беше в 9 сутринта на Попа. Отново подраних, но пък хапнах. Интересни телефони са сложили БТК - камерка, touch screen, Интернет… само совалки не изстрелват (поне не го намерих из демонстрационните менюта). Еми е сладурче, гуш за “Здрасти” и се запътихме нанякъде пеш. Яна не можахме да я намерим, така че без нея. Минахме покрай НДК, малкото НДК, излязохме на Витоша и така до Южен парк. Обикаляли сме го към 12:30. Междувременно Яна и Алекс също се присъединиха към нас. Гондолата до сцената не работеше. Но пък имаше нещо друго , което правеше дечицата луди. А като сряда имаше доста такива (Драо пак изтърва ! :)). Последва придвижване до Хемус и през Лозенец до Орлов мост. Пак пеша.

Имах среща в 14:00 при нотариуса там с останалата част от Управителния съвет на Локалната мрежа. Решихме го на спешно събрание предната вечер в Албена - някъде около 23:00 май беше. Трябваше да направим пълномощни на трима души, за да си олесним живота. Повечето закъсняха с една цигара време, а цялата операция отне не по-малко от половин час. Следваше изтупване в банката, за да изтеглим какво-що пари има (доста имаше за пазаруване). Въпреки по принцип перфектното обслужване в Първа Инвестиционна Банка, имахме достатъчно време, за да оберем добро количество от бонбонките. Hint: лилавите са дъвчщи - много яко ! Излязохме и се разотидохме. С Добрев трябваше да напазарим малко кабели, конектори и розетки.

Тъкмо тръгнахме и на улицата наистина изненадващо срещнах Мира и Габи. Не знаех, че тя е в София. Прегръдки, целувки, бясно оправдаване. Смях ! Пропуснах да кажа “Здрасти!” на Габи, а в объркването си май нямах и желание. Sorry. “Хайде утре да се видим !”, “Ok.”. Добрев наблюдаваше сцената доста учудено, но потеглихме. Пеша от Парламента кажи-речи до Сточна гара. Цените в Невен ни се сториха високи. Казват заради покачването на долара, но това е цените не беше пропорционално. Тръгнахме да търсим Tornado Sistems (правописната грешка не е моя - има го навсякъде, където пише името им). Доста се лутахме докато ги намерим, но офисът им се оказа страшно приличен, а обслужването - на ниво. Толкова, че да изхарчим 1100 лв.. Доставката ще е днес по някое време. Сега като се замисля, нямам ключове за никъде. Къде ще ги пренесем тия неща, нямам си и на представа.

Хванахме трамвай. Пишлеметата в днешно време са адски зле. Две (видимо) 12-годишни ми подсвирнаха в него. Пак ме изби на агресия. Едната мяташe гюбеци на чaлгата, която бе издула с GSMа си, другата пращаше целувки на хората от минаващия край нас транспорт. К’во беше: “Ако знае баща тиии…”. Не знам накъде сме тръгнали. От Попа хванахме 94. Реших да взема нещо от магазина. Срещнах Христина и Пейо по пътя. Не успяха да ме убедят да изляза от къщи по-късно и да ида на ИББ. Пак обещах да е другата седмица. Скоро ще спрат да ми вярват, но какво да се прави. Просто бях изтощен. Проснах се вкъщи на леглото. Мързеше ме даже да хапна, а не бях ял цял ден. Уговорих си изпита по Физика на Кондензираната Материя за понеделник. Дано сваря да науча. Почти не станах от там всъщност…

Някъде към 22:30 изненадващо се почука на вратата. Влезе Драго. Срещнал Мира на Фантастико, та решил да я доведе замалко нагости. Колко малко - един час. Лигавихме се, бъбрихме си, бъзикахме се с нея. Беше весело. Все пак не станах от леглото. И въпреки че ставаше дума само един час още в първата му половина се понесе аромат на бясна ревност. Вятърът духаше откъм 33ти блок. Човекът ще си вкара неприятен автогол, усещам. Тя си тръгна, аз заспах.

Чака ме напрегнат ден: след малко на Плиска посрещам приятел на баща ми, за да взема лаптопа, трябва да ида до IT Service, за да сменя капака. Пак ще търча наляво-надясно. Искам си ретро количката. Надявам се през това време да не тръгнат да правят доставката тук, защото няма кой да ги посрещне. Следобед ще ги причаквам. А вечерта съм с Мира (ако там не се е заформил вече някакъв скандал). Мисля по-късно вечерта да довърша някои неща по 2be007, ако остане време и по Raptor. Част от деня утре ще заделя за учене. Може би все пак ще хвана експреса (опс, ускорения бърз влак) към Казанлък. Крайно време е да се прибера замалко.

Ох, разхлопах се, а още не съм се сресал даже…. мамка му.

Popularity: 4% [?]

С огромно закъснение изгледах Kingdom of Heaven (2005). Ще??е ми се да го гледам на кино, но така и не сварих. ?? по-добре - излезе прехвален, лично за мен. Ролята на Orlando Bloom на защитник на Йерусалим (опс! ковача) се оказва наистина е добра. За съжаление, филмът не успя да отговори на въпроса, който самият той задава: “Струва ли си да направи?? едно малко зло в името на голямото добро ?”. Епични битки, вълнуващо пресъздадени сцени. Няма го и типичното за американското кино “суперменизиране” на главния герой. Въпреки това усещането за времето се губи, някъде изчезва и духът на онова време. Остават хората… Ре??енията им. Трябва да се поинтересувам доколко филмът има някаква реална историческа основа. Завър??екът обаче си остава верен: “Почти хиляда години по-късно мирът в Небесното царство продължава да се изпълзва.”

Малко изнервящо бе??е гледането на филма де. Макар да бях със слу??алки, купонът под нас се усеща??е с подскаченето на пода - не знам какви бяха басовете, но резонираха с панелите. Слава Богу, свър??и относително рано. Вече се бях засилил към таблото на етажа им. През деня в общи линии бездействах - прескочих контролната по Астрофизика. Ясно бе, че нищо няма да направя. Но пък се сдобих с нова клавиатура. AntiRSI - баси ужасТната технология, прецаках се. Но пък имам 33 клави??а повече и 20 лв. по-малко. Пак се натъпках в стола на обяд, вечерта пропуснах, но утре ще поправя гре??ката. Остана и от ударната доза спагети за вечеря - ще ги довър??а на сутринта. Успях да си уговоря някое-друго излизане тия дни, а съм ре??ил утре??ния ден да посветя на усърдно бачкане. Затвърдих си стоплянето на отно??енията с някои хора, изпокарах се с други - не скучая. Очудвам се обаче на ентусиазма на някои люде да поддържат някаква интрига във връзките си с останалите (било то и приятелски). ??мам наблюдението, че е характерно за тези с по-ново ЕГН. Безгрижието е хубаво нещо. Сетих се за челядта, която се къпе??е във фонтаните на НДК тия дни, и тези, които сяка?? пилееха времето си чудейки се какво да се почудят да гледат по витрините на Пасажа. Нямат си друга работа и те…

А ако аз искам да свър??а някаква такава, крайно време е да си легна. Пак стана никое време…

Popularity: 9% [?]

Клавиатурата няма да оцелее, като гледам - нагорели са пътечките. Тая трака ужасТно. Ще ида да си купя нова след малко. Деба, пак 20 кинта назад… Ще изляза да напазаря вместо изпита си по Астрофизика (който би трябвало да е след около 40 мин.). Там няма да ида - нямам понятие за какво става въпрос. Лекциите са пълни с гре??ки, а всичко е едно невероятно наизустяване. Не, мерси, няма да е сега.

Вчера имах доброто желание да уча. Всъщност имам го от поне седмица, н си е само желание. Даже не съм сигурен, че е толкова добро. Сутринта получих съобщение от Кунчев, че ще се работи по 41А. Ре??их да помогна - и без това отдавна чаках, пък знам ли кой ще се включи. Пихме по едно кафе и хапнахме в кафето на 42Б (както традицията повелява) и се завряхме в мазетата на 41. Планът бе??е да пуснем хоризонталните кабели и да наслагаме кутиите да switch-овете. На екипи по двама: Кунчев и Йо опъваха кабели, аз и другия момък (дето му забравих името) - слагахме кутиите. Откачиха ми се ръцете с тая дрелка - основите на блоковете са, както обикножено, от излят бетон и метални пръти в тях. Последните явно бяха доста нагъсто, защото все попадахме на такива. Две чисто нови бургии заминаха, но операцията я протече успе??но. Само кабела до на??ия вход не можахме да опънем, но има??е много брутален фекален теч, а до там греди, по които да минем, няма??е. Звъннах на домакинката и каза, че утре (сега??ното днес) ще се обади да пратят кола. Явно след това е размислила и след час пристигна “лайносмука” (може би “лайновоз” ?). Ние си приключихме с каквото можахме и за учудване и домакинката се бе??е донесла… в неделя ! Яко - Росито радва. Остава само да опънем връзката до моя вход, да поставим switch-овете и да кримпнем кабелите. Теглих си един ду??, изхвърлих си маратонките и поляхме случая с по биричка. Явно ученето не ми се отдава??е много. На връщане минах през 603 да видя на девойките там защо единия кабел не работи (на едната трябва да и кажат да не се появява в тоя вид пред хора със слаби сърца), оправихме положението, пуснах и един кабел на съседа… абе почувствах се пълноценно. Радост намина през къщи по-късно вечерта, Велин пък ме извика на кафета…

?? пак се събудих в 7:30, мамка му !!!

Popularity: 3% [?]

Простотията вчера започна още с купуването на подарък за Гарфилд. Хубави девойчета и големи простаци щъкат край НДК следобед. Забелязах го, докато чаках Драо. Влязохме в Пасажа, грабнахме керамична плочка с надпис “Нося на пари”, колкото да не е без хич. Ре??ихме, че по Пиротска (в така любимите ми Малки Хали) ще намерим нещо по-интересно. Явно и колегите му не са знаели какво да му купят, за да му подарят слънчеви очила (били те и Zippo). Взехме му и един малък Гарфилд, но нито ще тръгне пъзели да реди, нито кораби и самолети да сглбява, нито да си играе с колички - неща, които на всеки друг биха подхождали, било то и само за бъзик. Случил бях обаче на компания за пазаренето - Драо се сети, че можем да вземем епилатор. Хем бе??е простотия, хем му влиза в употреба на Галин (всъщност в момента с това се занимава :)). Последваха редица консултации по телефона и избрахме.

Мар??рутът нататък бе??е офиса на ДАВ??Д, за да вземем Лалев и се затикахме към Студентски град. Още сутринта Галин бе??е напазарувал от Метро (за около 105лв.), така че остана просто да си сипваме. Сбрахме се бая народ, като някои съвсем непознати. На смрачаване вече започнахме да се омагьосваме. Допълнителен тласък ни даде наргилето, което се появи благодарение на Дидо и Венци. Не бях пу??ил от такова нещо досега и се оказва голяма мания. Влиза в shopping list-а, като се опарича. Отделно се уредихме и с малко трева. Всичко това, в комбнация с алкохола, подейства наистина обезсмъртяващо. Хладилникът постоянно се отваря??е от натъпкания в него алкохол. Опитах няколко нинджа-трика, за да го затворя, но никакъв ??анс. Вместо това с джедайски стоицизъм се облегнах на врата на хладилника и занагъвах руска салата. Опитите на Гарфилд да ме нахрани завир??иха с престрелки от салата. Наложи се аварийно измиване на коси, дрехи, ръце, крака и пречиставане от парчета краставица, моркови, грах и какво ли още не от всички възможни и невъзможни вдлъбнатини и изпъкнатини по телата. Мацаницата бе??е пълна. За капак, тъкмо се бях излегнал, когато Дени и Драо ре??иха да изпробват епилатора на Галин върху крака ми. Не стана !

Събуждането сутринта бе??е наистина тежко. Пак в 7:30. Първото нещо, което установих, че стаята продължава да е кочина. Пързалях се по салатата и алкохола на пода. А някой ми бе??е залял клавиатурата с непознато (или по-скоро неразпознаваемо) вещество, благодарение на което функционира??е само един клави?? (”a”). Добре, че имам една износена резервна - тази се су??и. Заспах отново и се събудих от звъненето на телефона на Галин. Лалев и Драго довтасаха и започнахме да разчистваме. Още не сме приключили…

Май няма и да е скоро - остана още алкохол за доизпиване. Поредната тежка нощ… К’во бе??е…

Води ме в някоя квартална кръчмааа…
и поръчваййй…
Пий за мен, и се сбий заради мене…
Всичко живо.. да ни псува…
От целувките ни бясно да ревнува…

??вана - “Нещо нетипично”

??зпростях… Определено изпростях.

P.S. Успях да направя и нещо смислено снощи. Повече от две години с отно??енията ни с Камелия имаха един стра??но неизяснен статут - не комуникирахме, даже избягвахме това. Може би няма??е да ми прави впечатление, ако не бе??е част от компанията ми. А и е стра??но тъпо без ясен повод да се държим по този начин. Та, макар и на пияна и напу??ена глава, успях да проведа един (поне тогава ми се стори) смислен разговор с нея, малко преди да си тръгне. Резултатът: graylisted.

Popularity: 3% [?]

Положението след купона снощи е трагично. Нямам думи да опи??а… а и клавиатура. Май ще е по-късно…

Popularity: 4% [?]

Джани пак закъсня, ноооо… нищо ново под небето :). Подгизнахме, както се очаква??е, докато стигнем до Халите. Не знам що ни щукна именно там да се замъкнем. Писахме дома??ни по английски, ха-ха ! (Тук пак ще ме обвинят, че пак с девойки с бележници се занимавма, но какво да се прави…) Липсва ми даскало. Бе??е готинко - не бяхме перфектният клас, но и не предполагахме колко близки сме били. Предполагам, че на всеки се е случвало. А и се чувствах някак по-свободен - малко неща зависеха от мен. Това бе??е цената на самостоятелността. Както и да е… за друго говорих. (Понякога се възхищавам понякога на способността си да се отплесвам от темата и да се връщам рекурсивно назад !) ??зкарахме си в приказване на глупости - бе??е забавно. Подгизнахме и на връщане (макар да бе??е с трамвая). ??зпратих я до Лозенец и се отбих у Лина, за да и оставя чадъра, който бе забравила в мен. Не знам защо не бях на кеф - оправдах се с работата и побързах да се прибера вкъщи да поспя. Това си остана най-ползотворното нещо, което свър??их за деня. Даже не помня какво вър??их вечерта. Освен че с Радост, една нейна приятелка и Гарфилд ходихме на кафе в 42 (между редовете: видях Ради - бив??а сервитьорка в Helloween, дето мноу ми радва??е окото !). Последният навъртя пък 2 часа и половина телефонен разговор с Драо. Простотихме в multiplayer. ??ма и компромати ! Фактът обаче е, че заспах чак към 3… сигурно заради късните кафета.

Събудих се малко преди 10 - тъкмо като да напомня на Грейвър за съсипаните му със скумрия в доматен сос дънки на Roberto Cavalli. ?? снощи, и днес не можах да намеря лекциите по Астрофизика, които бях обещал на Енджи. Слава Богу се появи Стефан, който даде някаква връзка в нета към лекциите. Та… като се видяхме във факултета отново не направихме много повече от това да пийнем по бира. Минах и през офиса на DAVID да оставя малко снимки за сканиране на Драо, че е крайно време да ги върна, и се прибрах, за да отдам отново почит на бездействието. По-късно Драо и Веско ме прекъснаха, като ме извикаха на кафе, което премина във вечеря в студентския стол на Медицинска Академия. Много здраво - за 2.40лв. се натъпках като прасе… стомахът ми още го преживява…

Oh, you know I have seen
A sky without sun
A man with no nation
Saints captive in chains
A song with no name
For lack of imagination

Shakira - “Eyes Like Yours”

Popularity: 3% [?]

Гарфилд има??е рожден ден. Хоризонтирахме се късно - обсъждахме нещата от живота, пихме, хапнахме в Лападунди (някъде между 2 и 3)… ?? въпреки, че си легнах едва в 4 (след последния опит да съсипя он-лайн магазина на човека), пак се надигнах по никое време. Дорде изчаквах нещо да се случи, Nim взе, че ми честити имен ден. Кратка справка в първия попаднал православен календар, показва, че 7ми юни е ден на Мчца Валерия. Еми… 22 години и половина ми трябваха да разбера кога е събитието. Не че направих нещо особено по въпроса. След като Галин стана, се затикахме в офиса - на едно много тихо и приятно местенце в Лозенец - точно зад НПМГ. Пообсърихме отново защо Google не иска да индексира целия сайт и се изнесох…

В 12 имах среща с Ангелинка във факултета, за да уредим изпита си по Физика на Кондензираната Материя. Винаги много ме е радвало туй девойче, макар да не се познаваме кой знае колко. Радвам се на усмихнати лица върху “изтрещели” люде. Установих също така, че имам къде-къде повече изпити да взимам и като че ли най-спе??но - контролна по Астрофизика в понеделник. Честно казано, хич не ми се занимава, а нямам никакво понятие за какво иде реч. В крайна сметка нищо не направихме по въпроса, освен че изпихме по биричка в градинките на ФМ?? (егати простотията - разре??ават в заведенията на територията на СУ да продават алкохол, но не разре??ават никой да го пие!) и се уговорихме отново да се видим в четвъртък. Покани ме на Лакатник в събота, ако е хубаво времето. Единственото, което ме притеснява е, че нямам грам екипировка и даже не знам в какво се състои една такава - никога не съм ходил по пещери.

В последствие се занесох до ??ва, за да се разтикаме нанякъде. Направихме си една малка разходка, за която всеки разказа за разходките си през уийкенда. ??ва допълнително ме светна за целия драматизъм, който се е изсипал по повод престоя ми в Стамболийски. Баси хората, честно. Много мразим да ми се бъркат в живота. Както и да е де, прибрах се и се забих в чата. Не ми се бачка??е. Айде пак драми след това - кой с какво какво бил говорил, кой на кого какво бил казал и какво направил. Що съм бил банвал някакви хора от канала си, що съм се бил заяждал, некфи такива… Някои хора просто не разбират, че не искам да имам нищо общо с тях… Цяла вечер перефразиране на “разкарай се”. Май успях.

You get high with your destructive instinct
You get high with your corrosive instinct
Where can I go to escape your foul mind trick
You’re trying it more but you will never break me

Paradise Lost - “Say Just Words”

За сметка на това пък по-късно проведох някакви много приятни разговори. Уговорихме се с Джани да се видим, че от повече от две седмици не можем да се засечем като хората. Първоначалният план е сладкарница Renaissance или нещо подобно на спирката на ТУ, но това ще се уточни в последствие. Още се чудя как се събудих в 5:30… и в колко ще се събудя утре ? Всъщност да видя първо какво ме чака днес…

Popularity: 5% [?]

Няколко неща… в хронологичен ред… като за “mindlog“.

Още в петък сутринта (преди ремонтния екип да ми обърка деня) в публикация в блога на Красимир Димов научих, че (освен в Добрич) БТК пускат ADSL и в Казанлък. Чудничко… ??нтересно дали ще пробият с цените си. Като гледам, на някои доставчици май ще им е по-изгодно да препродават ??нтернет от БТК. На мен пък ми се администраторства.

Мазнякс не споделя впечатленията ми от Sin City (въпреки, че звучи сдържан, без да го превъзнася). Но пък явно всички са се втурнали да го гледат - това е добре. Все пак си струва.

Тази сутрин прекарвам отново в четене на блогове. В частност тези Йовко (и тук, и там, и там и тук) и Пейо посветени на “Дзен пътвуането” им. Как им завиждам, не е истина просто: Стара Загора и Бургас - моите две слабости. ?? ритуалите с нестинарки - нещо, което никога не съм, а винаги съм искал да видя… Ще го направя някой ден !.. както всъщност все си обещавам да отида до Велико Търново.

А пък покрай блога на Алекс, попаднах и на този на Евгени (много красиво място, наистина !). Ша??нах се. Първата ми мисъл, след като прочетох (какво прочетох всъщност ?!), бе??е “Боже, какво съм дете !”. Чувствам се повърхностен и съвсем не на място в секцията “Любими блогове” в дневника на Евгени. Не че за първи път ми минават подобни мисли, но съм ги отминавал леко. Може би защото (стра??но алогично, но…) тези, които са ме карали да се чувствам така, не са ми всявали кой-знае колко респект. Само думите им. А на голи думи, вече отбелязах, нямам вяра - теореми без доказателство. Там обаче не бяха само думи - сам усеща?? мислите, чувствата зад думите - нещо, в което други не успяха да ме накарат да повярвам.

Popularity: 4% [?]

И отново се събудих по никое време. Спрях компютъра и легнах отново. Заспах. Субудих се отново след около час, но не можах да се унеса отново. Излежвах се и се радвах на тишината. Поне в тази част на Стамболийски коли много-много не минават, а през стените на кооперацията не се чуват съседите. Най-много някой в двора да се провикне. Станах, оправих стаята и се измих. Плескам се с някакво кремче на Avon против тъмни кръгове под очите. Ицаци ми го препоръча и уреди - дано помогне, че с моя ритъм на живот… Закусах.

Очакваха се гости и в апартамента (особено в кухнята) цареше известна суматоха. Напук на нея обаче с Мимс ту паразитствахме на дивана, ту киснахме пред компютъра. Беше се отказала да ходи на кастинга - лошо момиче, лошо. Щеше да им събере погледите. А аз щях да се хваля, че я познавам и да припечелвам някой друг лев от автографите и. Сега заради нея, ще мръ ф мизерийъ. Предната вечер наистина си легнах късно (постягах компютъра - марков Compaq) и направо не знаех как ще преживея деня. Не исках да губя обаче малкото оставащо време там в сън и се държах на крака. Около масата по обед се събрахме наистина доста хорица и се натъпках като прасенце - и лазанята, и сладкиша след нея бяха много добри - поздравления !

Винаги съм се чудил как може уж разумни хора като Драо (хаха!) и Веско да ми се връзват на акъла. Подхвърлих им идеята на връщане от Казанлък, вместо по подбалканския път, да минат по магистралата, като се отбият в Стамболийски да се видим (аз така или иначе щях да пътувам с влака, защото Suzuki-то е двуместно). Към 16:30 ги причакахме на читалището. Мимс и Ива им се зарадваха, особено на Драо, който почти им беше станал легендарен. Пообиколихме малко, докато намерим прилично и хладно място да седнем. Тоав място, всъщност се оказа Флирта - заведенийце с учудващо бърз персонал - просто мечта. Отново демонстрирахме простотиите си - слава Богу, Драо този път не го беше срам, та и двамата бяхме във вихъра си.

Таня ме изпрати усмихната, когато отидох да си взема багажа. Това (както се потвърди по-късно) означава, че учудващо съм направил добро впечатление. Всъщност не е толкова учудващо - всякакви родители винаги са ми се кефили. Цялата банда си ме изпрати на гарата - да се почувства човек като звезда. Трябваше да викнат и още някой, че съвсем да ми се вдигне самочувствието - и автографи щях да зараздавам. Във влака пък учудващо ми кликна Драго (не Драо, ами Драго !). Исках първо да седна и тогава щях да му звънна. За мое учудване го срещнах, докато прекосявах влака - бил на семинар в Пловдив. Нормално доста бих се втрещил като го видя с тази коса, но бях предупреден, че се е остригал. А във вагона, в който беше седнал той, засякох друг образ - Сту. Тоя човек сигурно от година не го бях засичал. Всъщност е от първите люде, с които се запознах при настаняването си в Студентски град, а с компанията, която бяхме тогава, са свързани едни от най-откачените ми спомени тук. Помня и как се запознахме точно - първата ми сутрин в тази стая, събуждам се рано - всички спят. Някой леко почуква на врата и не чака отговор - директно нахълтва - висок, дългокос, ухилен до уши и изревава “Wazzaaaaaaaaaaaap?!”. Макар и доста учуден и без да го познавам отговарям по същия начин, докато се събудят останалите и допренесат за ранното огласяне на етажа… “Блаженни годиниии, рок-ен’-ролът беше ощеее млад…”

За вече близо четирите години пътуване до София, никога не бях слизал другаде, освен на Централна гара. Хареса ми обаче идеята на Драго да се свлечем още на Подуяне и да повървим до 280. Поговорихме за приятелите - за тези, които си струват, и тези, които разочароват… и за жени, естествено - за връзките, за зарибявките, за нуждите…. Ей такива ми ти работи. Първата ми работа, като се прибрах, беше да опитам да си включа компютъра - с повече въртене на кабели, някак запали - чудничко ! Нямаше нет. Един телефон и го оправихме. Други пък нямали мрежа (как са ме усетили, че съм се прибрал ?!), но всъщност забравили да си сложат WINS, а и при тях “нямам мрежа = нямам Интернет”. Последното вече не ме вълнува. Останалото беше лаф и прехвърляне на снимките от Стамболийски. След известно допитване, може да сложа някоя друга нейде. Ех, суета…

Сънчо чака…

Popularity: 7% [?]