Valery’s Mlog

Предизгревно

Оф… смукнахме леко пак с Гарфилд снощи, и отново в “Le chef d’oeuvre”. Същите две барманки, като вечерта преди дните на Micro$oft, поръчваме същия алкохол… Оставаше отново да засечем Велин и Све на излизане и да се върнем. Така или иначе едната барманка пак питаше за Велин. Е, не се получи…. А и на мен нещо не ми се пиеше. Всъщност тогава наистина добре се опихме: и Велин, и Гарфилд бяха решили да черпят, като единият ме почва с White Russians, а другият - с мартини и шотове. Тежка, но пък приятна, вечер си беше. И сутринта не ме боля глава ! Което ми напомня:

Двама непознати седят сами на бара. Единият:
- Да те почерпя нещо ?
- Ами добре...
- Знаеш ли... харесваш ми.
- Ти също не си зле....  - Извинявай, а гей ли си ?
- Не. А ти ?
- И аз.
Двамата в един глас въдишат:
- Жалко....

Та седим си с Гарфийлд на бара…. Тъй де…. рано се разотидохме. Това с наспиването пак не се получи. Сега ми предстои сбиране на багаж за Бургас (явно ще сме там все пак на July Morning), да ида до офиса на Гарфилд за някое-друго левче, да забера Драо към гарата, за да хванем в 16:05 Чайката (кой ги е кръстил тия експреси, опс - ускорени бързи влакове, така не знам)… Така че да изчезвам…

Popularity: 5% [?]

Публикувано в четвъртък, юни 30th, 2005, 9:27 am от Valery Dachev в Personal | 2 коментара »

Micro$$$oft Days

Отново си легнах в 6. Просто не можах да заспя, а компанийката ми за чат беше приятна. Бях прежалил семинара на Microsoft (или по-скоро подаръчетата от него), но Пашов ме събуди към 9. Имахме разговор за водене, а се беше донесъл до семинара. Така че хванах първото такси и се завлякох до там. Регистрацията мина успешно. Побъбрихме си за плановете ми още преди началото на семинара и заседнахме да слушаме откриването. Този път беше по-кратко и затова не толкова отегчително, колкото миналата година - Теодор Милев не говореше за компютрите с вграден GSM и GSMите с вграден компютър, не вадеше пишки с таблети и т.н. (които така или иначе не правят те :))… Озвучаването беше под всякаква критика - язък за чуждите лектори, когато въобще не се разбираха заради пукота от колоните. Наблегна се основно на Microsoft Visual Studio Team System и яденето. Простотията ни се изсипа с пълна мощ, когато обрахме половината обяд.. Но така е то, като правят семинара на края на месеца - пред заплата, когато програмистите стоят гладни. Не се бях наспал и едва се държах буден. Въпреки това пропуснах момента с кафето. Живнах едва когато видях какво ни чака вечерта на коктейла. И там демонстрирахме простотия: започнахме да си откачаме от балоните пълни с хелий, като моя го вързах за врата си. Microsoft се оказаха моя спътник тази вечер. Наков ме нарече “шпионин” ! И там се натъпкахме като прасета. Танцуваха от Celtic Rhythms - готинко беше, макар явно да им липсваха доста тренировки. Не че съм някакъв голям разбирач де… По едно време се появи Руши Видинлиев, но като че ли хората бяха по-въодушевени от девойките, които танцуваха край него… особено от едната, която без да иска разголи бюст за половин песен и даде повод на Наков и компания да подвикват “Петя, Петя, Петя !”, дори когато излизаха отново от Celtic Rhythms. За симулираната истерия край Круши да не говорим - лигата беше на ниво. Дечицаааааааа…. Та, издирват се снимки на таз Петя.

Простотията не ни пусна и в 114. Бирата бе прилично допринесла за изливане на лиготията ни. Толкова глупости за единица време отдавна не бях ръсил. Developers, developers, developers… А балончето все още се носеше някъде над главата ми. Всъщност не го махнах и на Плиска (където някаква девойка на спирката ме гледаше супер странно), нито в 280, нито в Студентски град… Не ми и пукаше много… Драо се изниза към Бистрица, Гарфилд - към Младост… Абсолютно несериозно отношение към пиенето. Срамота !

Е, поне се наспах…

Popularity: 7% [?]

Публикувано в вторник, юни 28th, 2005, 11:11 pm от Valery Dachev в Personal | 2 коментара »

Против мен

Не ми е ден, определено. Още събуждането го показа: кликване в 8:30. То хубаво казват “Здрасти!”, но защо по това време ? И защо точно след като съм си легнал отново в 2 ? Здраве да е де, разсъних се и станах. На пръв поглед мрежа няма. На втори - също… В момента тече сигурно ‘амнайстият ми поглед и мрежа продължава да няма. Някакви патки в 51ви блок за пореден път са сторили нещо на switch-а още към 7:30 и са се изнизали. Довечера ще ги ступаме. Успях още сутринта да приключа нещата за AVC Broadband и започнах да довършвам тези за 2be007. Междувременно Дени провери дали CVто ми за тяхната фирма е пристигнало и се оказа, че не е. Това ми обърква всякакви планове: до края на седмицата трябва да потвърдя или откажа работа в другата фирма, където кандидатствах, а още в средата и трябва да замина за Бургас. За евентуално интервю остават само два дни, в които пък има Microsoft Days, които смятах да посетя. Хубавото е, че в старото CV имаше няколко грешки и непълноти, които сега поправих. Отново спестих препоръките заради несериозността на тези, които трябваше да ги напишат. Идеята на всички беше сам да си ги напиша и да ги запозная със съдържанието им. Еми аз от къде да знам как се пише препоръка ? И още повече, не е ли грубичко аз да се препоръчвам слагайки своите думи в чужда уста ? Така де, за следващия път ще си знам, че трябва да подготвям всякакви такива неща доста предварително. Изпращането на самото CV също не беше лесно: трябваше да се затътря до клубче. Номерът с дискетката не мина (мамка им и дискети - следващият ми компютър демонстративно ще бъде без флопи !), та трябваше да ходя втори път в малкия rewriteable. Запратих го на Дени, а от там - на местоназначението му…

Този път, за разлика от предното интервю, ми се налага да стискам палци - опитът ми с Java е нищожен в сравнение с този с PHP. И все пак мисля, че за Java junior developer. Дано и те са на същото мнение. Навлизам много стремглаво в такъв материал по принцип. Още повече, че ме влече (щом съм повече навит на работя в блато на Жаба, отколкото в собствените си води - PHP). Просто не съм сигурен, че самочувствието ми на бързо сгряващ и мислещ ще е достатъчно на евентуално интервю.

След като приключих с работата по проектите (изключвам новия - First Growth Direct, документацията за които ще прегледам по-късно), се засилих към 41А, за да видя дали и там не мога да свърша нещо (почувствах се адски безполезен, когато се опитах да полегна). Оказа се, че основният проблем идва от това, че единият switch Repotec, който управата ни подари, се оказа дефектен и ще трябва да отиде при още 7-8 такива за сглобяване на нещо работещо. Разцепих някой-друг кабел, отново посетих момичето с екзотичната мрежова карта и нея отново я нямаше…

И ей ме нас.. сега.. съзерцавам току-що направения списък с 10те ми невзети изпита и все по-осезаемо подушвам нуждата от промяна в организирането на финансите ми… и въобще на времето ми. Преорганизирах си списъците с това, което имам да свърша, и то се оказва доста… за сметка на времето, което имам за това. А най-тежкият ми проблем е, че тия дни отивам в Бургас, а какво-що къси гащи имам, са ми в Казанлък. Тъпо…

Popularity: 9% [?]

Публикувано в понеделник, юни 27th, 2005, 5:47 pm от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Ден за избор

Не коментирах. Даже не участвах. За разлика от предишните избори, този път не отидох да гласувам. Знам всичките причини, поради които е трябвало да го направя. Нямаше за кого. Може би трябва да се дават два гласа: един “за” и по един “против”. Може да не знам какво точно искам, но знам какво със сигурност не искам. Ако имах възможност да изкажа това си мнение, бих гласувал - не “за” някого (защото така и не намерих за кого), ами “против” - против клоуните. А снощи аз видях цирк. С 8,22% (по предварителни данни)… за човек, на чийто сайт липсва най-елементарното (за претендираща за публичност личност) - биография. Или пък го е срам от това, че е бил редактор на в-к “Демокрация” (от където бил уволнен дисциплинарно), после се е натискал за кандидат от НДСВ, а сега се появява “Атака”… политическа хамелеонщина. По записи от митинги съдя, че той наистина се изживява като български Хитлер. И как може да каже, че работи за българите ?! Та той не уважава избора на тези, които не са гласували за него (което ми напомня думите на един гологлав старец: “Аз съм премиер на тези българи, които са ме избрали !”). Няма респект и от журналистите (какъвто той претендира да е бил) и въпросите им (в общия случай това са въпроси на обществото), при положение, че те имат сериозна заслуга към формиране на общественото мнение. Но не е виновен този, който яде баничката, ами този, който му я дава. А на него народът му даде твърде голямо парче от баницата, а той снощи се задави и го изплю.

Да, вчера бе ден за избор - избрах да свърша нещо полезно: окабелявах цял ден в 41А: сложих switch-ове по кутиите им, включих ги между им, както и връзката към нашия вход. По-малко късмет имахме с Кунчев по стаите - загадъчно липсваща връзка; стаи с изявено желание за мрежа, но без кабел; стаи с кабел, но без желание за мрежа; отказващи се/желаещи в последния момент хора; момиче с марков компютър и шантава мрежова карта i без драйвера и за Windows 98; липсващи просто люде… Но пък основното приключи. Останах глупости и скоро този вход ще ни се махне от главата. Свърших късно и пропуснах да гледам Batman Begins (2005), но пък по-късно се видяхме на кафета…

Избрах и да не бъда администратор. Не ме влече нещо вече. Много псувни отнесох за това. И може би да си ги залужавам. Developer ми звучи по-добре… Най-много да ми се наложи да се изнеса в Индия покрай софтуерните патенти. Е, днес е ден за бачкане, така че да започвам…

Popularity: 8% [?]

Публикувано в неделя, юни 26th, 2005, 3:03 pm от Valery Dachev в Administration | Няма коментари »

Аварийно захранване

Видяхме се в 13 някъде край Плиска. За пръв път да я видя с пола. Решихме по-голямата част от пътя да минем пеша, въпреки нощния преход на предната вечер. Тръгнахме през паркчето до телевизионната кула, следва 102 за две спирки и бяхме в София Ленд. Джани ме беше предупредила да не играя на тази маса, но беше единствената свободна (защо ли ?). По-добре наистина да бяхме почакали. Но пък беше забавно - и двамата сме хипер-зле ! Бени установи, че не е като в ICQ. Поизложихме се един пред друг… след като направих номера с разбиването да вкарам черната топка… нямам думи. Последваха сладоледи в двора. Имаше адски много хора. Просто седяхме и им се радвахме. Предния път, когато излизахме, така и не стигнахме до Южен парк, така че решихме да компенсираме, въпреки жегата. 88 за една спирка и от там - пеша. Седнахме в едно ресторантче за по една Mirinda и два литра вода (целта всъщност беше тоалетната :-P). Дойде идеята с велорикшите - натоварихме се на една и около час търкахме гумите и из парка. Овладяхме паркирането, минаването през тесни пространства и дупки…. и разни други базови функционалности на едни шофьор. Междувременно се обадиха последователно Аби и Драо. Уговорихме си една среща на НДК и в 18:00 вече бяхме там. Аби, както се очакваше, беше мноу зле, но пък с Драо и го изкарахме през носа. В деня за размисъл биреният фест въобще не беше бирен. Опитахме да минем с номера, че Аби и Бени са непълнолетни и няма да гласуват, а ние сме с тях, но не станал. Бира обаче намерихме бира другаде. Така или иначе вече бяхме размислили и решили, че няма да гласуваме (съжелявам, но просто няма за кого ! не е от безотговорност). Киснахме до катерушките, говорихме си простотии, лигавихме се, простяхме… и потеглихме.

Аби трябваше да изпратим до спирката, така че минахме през феста отново. Там засякохме Лина. Вечерта след концерта е имало някакви ексцесии: след концерта били на купонче с Пънки и още 7-8 момчета. Тръгнали да се прибират пеша и попаднали на два броя скинари, които започнали да шамарят Пънки, докато останалите просто стоели и бездействали. Лина скочила да я защитава и го отнесла. Единственото момче, което се опитало да помогне просто било помляно. Другите останали все така безучастни… Тъпа история. Нямам коментар просто.

Вкъщи имаше някакъв коняк, така че с Драо се засилихме към нас. Бях просто капнал. След концерта минах на аварийки, но и тях изтощих. Радост намина да ме види - разказахме си за концерта и за практиките и сред природата (учи география) - установихме, че и двамата сме си изкарали добре и че има за какво да си завиждаме един на друг. Малко след това бях вече труп… И пак се събудих в 8:15, мамка му !

Popularity: 6% [?]

Публикувано в събота, юни 25th, 2005, 8:51 am от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Ozzy, You Sick Bastard…

Това просто не беше истина. Даже на концерта на Judas Priest преди година не бях дивял толкова. Може би този път не пях, колкото тогава, но пък откъм куфеене… Чувствам се разглобен ! Избързвам…

Към 18:00 вече бях в офиса на Дондуков. С Драо причакахме Камето, която също инцидентно се нави да дойде с нас. Маршрутка 24 и някъде в началото на Илиенско шосе започнаха да се наблюдават задръствания, полицаи, регулировчици, метъли на талази… Мярвах познати лица, някои от които не бях виждал от много отдавна (Чочо, например, някои стари познайници от #metal…) и такива, които хич пък не ми се щеше да виждам (Мила, Пешо, … ). А и някои други, които винаги се радвам да засека (Йовко да речем), както и други, които бих се радвал да засека някъде отново (няколко девойки, които опровергаха идеята, че като цяло жените-метълки са се развалили :D). Организацията по пропускането на хората вътре беше супер-зле, но това спря да прави впечатление, когато налазихме стадиона. Заредихме с вода и мръднахме напред - бавно, плавно, между хората. И все се оказвахме до две зарибени момиченца, които обаче по едно време се отказаха от цялата тъпканица и излязоха назад. Така и не разбрах защо най-големите гиганти държаха да са най-отпред и да закриват гледката. Ха, видях и Васетата (от Каскадьори) и още няколко познати лица край тях. Но бяха твърде напред, за да им се обадя (а и на сладкото девойче с тях, което, уви, не познавам). Не липсваха и всякакви пияни, някакви гърци (странен манталитет имат тия хора), хора на по 50 години… яко ! Излязоха Ахат и направиха шоу, каквото и да приказват - страхотен звук. Е, солата им са далече от желаното, но не всеки e Dream Theater. Покуфяхме и на ZakkWylde. Справи се много добре, макар да не е в листата с предпочитанията ми. Black Sabbath като че ли се забавиха, но… чакането беше възнаградено стократно. Честно казано, забравих за всякакви болки от стоенето в момента, в който видях Ozzy и чух първите звуци на N.I.B.. Още на тази (любима) песничка спрях да усещам собствените си децибели, развявах грива, подскачах… Дължа извинение на всички, които пометох по време на концерта. Не липсваха и простотии - хората наоколо бяха страшно весели и споделяхме глупости на килограм. Както и да е… Ако някой посмее да ми каже, че Ozzy ще умира, трябва да го накарам да гледа запис от негов концерт - този човек пращи от енергия. И не знам на какво се дължи това му свойство, но за близо 60-годишен (мисля) старец е невероятно как кара публиката да полудее. Аз специално се разпорих откъм гърба от кеф. Истерията беше пълна. Припявахме здраво на песни като (в някакъв неясен ред) War Pigs, Paranoid, Black Sabbath, The Wizard, Devil Woman… Цялото (наистина) шоу свърши към 23:40. Неистово ми се искаше някак… да останем няколко стотин души на сцената и цяла нощ да подпиваме Tuborg (”The fun starts here !”) на тревата… Е, трябваше да тръгваме. Лутахме се… някъде. Като по чудо засякохме Вили (и приятеля и), както и още няколко познати мутри - всеки с посоката си. Излязохме на познат път - Илиенско шосе отново. Ни маршрутка, ни автобус, ни трамвай да ни вземе. Даже и такситата учудващо ни отказваха (сигурно защото Драо се опитваше да ги спре :D). Та вървяхме пеш с тълпата… през надлез Надежда, Централна гара, Мария Луиза… та чак до Дондуков. Не сме добре. Вървели сме около час и двадесет минути. Но пък ми беше яко (поне на мен ! :)). Паркирахме се в офиса, за да вземем малко багаж и… по такситата.

Точно този Aspirin C, който изпих снощи, не помогна. Търся още. Междувременно Гарфилд се прибра приятно накъркан. Говореше нещо, забравих какво… просто се отнесох. Днес, ако всичко е наред, ще излезем с Бени нанякъде - разходки, билярд.. някакви такива неща. Но да видим какво ще се получи. Чака ме адски много работа…

Тия дни се запилях покрай съставяне на CVта, правене на разочароващи тестове на BrainBench, ходих и на първото си интервю (отзивите са много добри от там). Харесал съм си и още няколко работни места, но ще видим какво ще се получи. Имам и доста проекти да приключвам. Вместо това, приех и още. Не съм добре. На всичкото отгоре си пилея времето. И не ям… Трябва да се вкарам в ритъм…

Popularity: 6% [?]

Публикувано в петък, юни 24th, 2005, 9:28 am от Valery Dachev в Personal | 2 коментара »

6:00 и 6.00

Явно това е тактиката: станах в 6:00 (май го споменах), четох два часа и още един хайманосвах. Събудих и Гарфилд. Дестинация: Факултета (или просто FUCKа, както галено го наричат :)). Нямах конкретна уговорка с Енджи, но не е трудно човек да се досети - коридорчето на барчето на първия етаж - единственото място във факултета, където може да се пуши… за закуска. Обсъдихме невежеството си, та даже си го споделихме. Ива се обади - чакаше ни горе. Глупава история - изпитът ми е от зимния семестър и, за да извадя протокол за лятната сесия, трябва да дам 20 лв., но пък мога безплатно да го взема на септемврийската. Бяхме само тримата, въпросите бяха лесни, също както и преписването. Изпитването протече повече като припомняне на материала. Бях последен, а и двамата с преподавателката бързахме. Единият въпрос - перфектен - за 6.00, а другият…. Боже, забраихме го ! Усетих се чак в автобуса. Еми, здраве да е - и без това не беше развит като хората.

Останалата част на деня прекарах в хайманосване. Установих колко работа имам да свърша, но пък хванах CV да си пиша… УжасТ, та аз никога не съм работил на договор и май ще описвам проектите, за които си спомням… Трябва и с препоръки да се уредя… Блаф…

Popularity: 7% [?]

Публикувано в вторник, юни 21st, 2005, 1:00 am от Valery Dachev в Personal | 1 коментар »

ОтПисване

Отдавна още започна да се заражда някакво изгарящо нежелание да се прибирам в Казанлък. Не, не е заради прогресивно западащата компания. Опитът от този уийкенд показа, че си имам такава. Лошото е, че същият този опит ме накара вкъщи да се чувствам като във феодална крепост. Отношението на баща ми вече става непоносимо. Н стига, че от години отказвам добри предложения за работа, само защото той настоява да се забия в образованието си на негова сметка, ами сега и ми го изкарва през носа. С години търпя караници и интриги вкъщи (край на които родителите ми така и не са сложили, а начинът си е елементарен), ами трябва и за малкото време, за което се прибирам, да слушам (пък и половината) викове за глупости. В духа на собствения си егоизъм заявявам, че не мога да търпя допълнително да ми късат нервите (както това правиха в продължение на 18-годишния ми престой там) и получавам: “В моята къща ще правя каквото си поискам, а, докато ви изхранвам, ще ме траете.”. Точка първа: не съм на 15, че да ми говори така. Точка втора: харча много повече, отколкото получавам от там (и то взимам, колкото да поддържам самочувствието на баща си - грешен подход !). Заканил съм се, че съвсем скоро вкъщи ще започна да се прибирам “само нагости”. Сестра ми и тя ще придойде в София в началото на следващата година, а майка ми няма да го издържи. От там нататък няма да остане с кого да се държи по този ужасен начин (и то често пред приятелите си, от които сякаш напук пък изпитва някакво невероятно страхопочитание и не смее да каже и дума на въпреки). Побеснях ! Сценарии за нататък тъкмо няколко. Имайки предвид, че от образованието ми от тук нататък остават само изпити и бакалавърска теза, май ще гледам да се установя в София (колкото и да не ми харесва) и вече започнах да търся начини за това. Така де, търся си постоянна работа като PHP програмист (надявам се). Щеше ми се да е half-time, за да имам свободно време, както за изпитите, така и за странични проекти и занимавки, но май ще трябва да се примиря с пълен работен ден. Само да приключа нещата, които съм захванал, да сглобя едно CV (или по-скоро ще редактирам нечие) и така… Не мога да разбера само твърде претенциозен ли съм или какво, но май ще откажа първото предложение. Под нивото ми е, съжелявам. Но като за едночасово търсене - толкова. Получавал съм и по-добри.

Вчерашния ден поне си изкарах успокояващо. Пренебрегнах съвсем факта, че имам да уча за изпита, който междудругото се пада след около два часа, и още в 10:30 (почти без да обеля дума на баща си) се изнизах от къщи. Половин час по-късно имах среща с Катя - сладурче, за което може би вече съм споменавал. Беше слънчево и приятно ветровито, така че директно се засилихме към Тюлбето - пейки, люлки, хора излезли да поразходят я колата, я децата, та дори и себе си. Разходките по алейките и пътечките на може би единственото подходящо за подобен отдих място в Казанлък бяха придружени от много лаф и смях. Излегнахме се в странното дърво (корен, от който излизат три ствола образувайки нещо като длан с три пръста :)), което обитаващите го вечер наркомани наричат “Energy”. Разходихме се и до резиденцията на Арсенал (сдание, което с удоволствие бих си купил, ако имах парите) - сгушено някъде из парка, настрани от почти всякаква цивилизация, и изложено на шума от вятъра свирещ между клоните на дърветата. От там тръгнахме по един отъпкан вече маршрут - до военния полигона, за да се порадваме на силния вятър (който като нищо можеше да ни отвее, предвид, че и двамата сме едни фини и елегантни :D), до вилната зона (да ядосаме малко люде, като си хапваме от вишните пред оградите им), до чешмичката по пътя към Художествената гимназия (за да се опръскаме приятно), за да се паркираме след 4-часовия преход в някоя кафе (защо ли пак Зелено ?).

Изпратих я, а време за почивка след това почти не остана - влакът отново беше в 17:30. “Ееее, събрахме сее” на гарата не малко народ, но в крайна сметка пътувах с Марина (бивша съученичка на Гарфилд и настояща колежка от инженерната физика). Не сме млъкнали през цялото време, като много набързо претупахме темата с даскалото и остатъка премина в разкази за купончета, взаимоотношения, деградацията и какво ли още не. Сериозна казанлъшка хегемония се наблюдаваше в маршрутката към Студентски град - кажи-речи почти всички познати, които срещнах още на гарата в Казанлък. Прибрах се с багажа и само отскочих до магазина за два кена Shark. Предстоеше (или поне така се надявах) безсънна нощ на зубкане. Материалът влиза почти толкова лесно, колкото и Shark-а. Дано не е излязъл с него на сутринта. Така или иначе не съм минал целия конспект, а и предпочетох да заспя към 2:30 и да стана в 6:00, отколкото да се опитвам да уча на сънена глава. Тази сутрин прочетох повечето от това, което беше останало… и всъщност повече, отколкото бях прочел въобще последните няколко дни. Трябва да се концентрирам, наистина.

Днес на доста хора трябва да стискам палци. Дано да не забравят да ми го върнат тъпкано… Както каза Драго снощи: “Не ‘Успех!’, а ‘Късмет!’ се пожелава.”.

Popularity: 5% [?]

Публикувано в понеделник, юни 20th, 2005, 8:02 am от Valery Dachev в Personal | 1 коментар »

Мрежови КУРиози

С подобно заглавие ще вписвам всички истории с (кандидат-)мрежори на локалната мрежа в Студентски град. Дали за да изразя възмущението си или пък възторга си. Е, днес ще е възмущение…

Ще започна със състоянието на входа на госпожицата, за която ще стане дума по-късно. В съседство е до моя и дълги години там просто няма??е хора, които да изявят желание за прокарване на мрежа. Тази година управата обаче настанява там редица студенти от Факултета по Математика и ??нформатика и в същото време настоява входът да бъде окабелен по нов по-нормален начин от принципа “едно към гьотере”. Това там става по стари кабелни канали предназначени за общо телевизионно и радио приемане, но така и не са използвани. Тези канали (и кабелите в тях) излизат в помещения в мазетата. До момента необходимите канали са прочистени от други кабели, пуснати са UTP кабели от стаите до помещенията, където са наслагани са кутиите за switch-овете, както и са опънати кабелите между тях. Днес, всъщност, трябва да се пусне кабел от тях до моя вход. Проблемът е, че никъде не можем да намерим 16-портови switch-ове на цена съобразена с на??ите финансови възможности. А целта е с тях да заменим каскадно вързаните 8-портови, а последните да наслагаме във въпросния вход А. В противен случай ще се затрупаме с 8-портови switch-ове, а продуктивността на мрежата ще е малка.

Та… тази сутрин поглеждам към телефона си и откривам следния SMS от явно нервната госпожица от съседния вход: “Govori s men kakto govori6 zad gyrba mi.Iskam DNES da mi pusne6 mrejata,za6toto ako me skysat na o6te edin izpit nqma da si jiv“. Първата част се дължи на факта, че съм се възмущавал от нея пред други хора - същите тези, на които обяснявала, че съм я бил дискриминирал (вероятно заради турския и произход, не знам) с това, че не съм се съгласил да и пусна лично, персонално на нея кабел от моя вход до нейната стая в съседния. Втората част - на факта, че съобщението е изпратено в 9:14 и поради недоспиване не се знае какво приказва. Чакала била няколко месеца. Ами те и още една камара люде чакат там. Само където тия люде (тя включително) устата им много знае, а даже не са си направили да прочетат Устава, с който са се съгласили. А там чл.11 гласи: “Членовете на сдружението са длъжни: …. да участват в дейността на сдружението и да работят за осъществяване на целите му;“. Съседите на въпросната девойка поне си траят, защото знаят, че нищо не са помръднали пръста за тази мрежа, а правата и задълженията им се покриват напълно с моите и тези на всеки друг член на сдружението. Тя обаче е изключението, което, хем нищо не прави, хем вдига врява. А на мен, честно казано, ми е през оная работа в техния вход дали ще имат мрежа или не. Правя го от чист ентусиазъм и без да взема и пукната стотинка (какво всъщност всеки друг от малкото, който работим за тази мрежа). ??мала била изпити и било много важно за тях да има ??нтернет. Ами, като вижда, че там няма мрежа и нейните хора там хайманосват, подава молба за преместване и се мести ! Ако е толкова читава, ще??е да има приятели-информатици в 52ри блок, които да и предоставят възможността да поцъка от техните компютри.

Ха, като стана въпрос за 52ри блок - семеен по план, но населен предимно с информатици. Мрежата там е най-голяма и затова управата ни принуди да направим пълно структурно преокабеляване на блока. Когато никой няма??е мрежа, всички се включиха. Гре??ката бе??е, че някои проимаха и сега тази огромна мрежа от информатици се поддържа от две момичета на кръст. Отиват в стаята на един съвсем не слаб момък и трябва да пробият дупка в стената. А той просто седи, гледа телевизия и припира “Не стана ли вече ?”. Егати и претенциите. Друг пък запла??ва, че чак баща му се изявява по телефона (щял да прати данъчна проверка “на крадливите им ??ефове”). Вместо това, да бе??е опитал да помогне ли ?!

Неблагодарни и безхаберни хора, ей. ??ма да дерзаят след това лято…

Popularity: 6% [?]

Публикувано в събота, юни 18th, 2005, 10:41 am от Valery Dachev в Personal | 3 коментара »

Всемислие

Тъпичко. Пукнатините около дисплея на лаптопа не се признавали за гаранционен сервиз. Поне си спестих разкарването, като звъннах по телефона. И преди не бях впечатлен от Мултиелектроникс - сега разбирам защо. Самата машинка работеше ужасТно бавно и проблемно. Каченият (легален даже!) Windows XP Home Edition съвсем се беше обозил. В общи линии, това бе (и все още е) основната ми занимавка тази вечер - да се опитам да го постегна, без да преинсталирам. Проблемът даже си имаше име: AdWare.BetterInternet. Явно прекалено късно орязах администраторския достъп на родата до компютъра и тази гадюга го беше налазила. Отърването от нея се оказа по-трудно отколкото си мислих, особено с тази връзка. Windows Update, подновяване на Norton Anti-Virus дефинициите, сканиране на диска, изтриване на файловете (или поне тези, които е възможно да бъдат изтрити), пускане на почти работещият инструмент за изчистване и довършване на работата му в Safe Mode. Междувременно позачистих малко файлове, поподредих това-онова и машината горе-долу бива. Но се чудя още колко време ще издържи в хищните ръчички на нищо не разбиращата рода (а и пригласящите приходящи и изходящи съседи/познати), преди да се е съсипала тотално. И все пак… няколко загубени часа.

Сутринта хайманосвах. Основно. Нищо не направих. Даже не разчистих вкъщи (а имаше нужда след снощи… и дните преди това). И не ядох. По обяд някъде си стегнах багажа и потеглих към Централна гара. Имах среща с Мира долу. Беше с Габи - момчето е свястно, забавно и много влюбено. Чак ми е жал за него, но какво да се прави… Както отбелязах: “Всеки в собствената си кашата.”. И все пак ги гледам и си мисля: “Аз що не мога така ?!”. Този въпрос си задавах и при всяко споменаване на тази връзка. “Връзка” ли казах ? Това понятие при мен е някак… недефинирано (доколкото всяка дума се дефинира с нещо от реалността, а в моята реалност такава асоциация като че ли няма). Тръгнахме. Странно, че пътуването ми се стори дълго. Имах чувството, че даже само разглеждането на снимките на компютъра продължи около два часа, а бяха минали не повече от 40 мин.. Странно, че за трите години, в които се познаваме с Мира, тя никога не беше виждала роднините ми на снимка - даже сестра ми, бруталната разлика с която обичам да показвам. Поканих Мира да дойде нагости в Казанлък някой път. Не че има какво да се покаже толкова, но на дали ще и е безинтересно.

Лигавихме се, бъбрихме си за глупости, а и за сериозни неща. И като стана дума, днес осъзнах, че… 15 години след първия ми учебен ден аз повече няма да имам урок или лекция (освен ако не запиша магистратура, курс някакъв или нещо подобно). Толкова ! Няма ги и практикумите, които ме спираха (а и целия ми факултет) да си намеря читава работа, даже на половин работен ден. От там ми дойде мисълта, че може би е крайно време да поприключа с работата на свободна практика и да се хвана в някоя фирма. Ще ми липсва комфорта на собствения хладилник и леглото до компютъра ми, но ще подейства добре на концентрацията ми. Още повече, че от M-Tel, покрай клубната си програма за лоялни клиенти, са ми изпратили карта Transcard, за която само трябва да попълня едно заявление. А в графата за месторабота и средни месечни доходи наистина не знам какво да попълня. Аз бих бил луд да даря с кредитна карта човек с подобен проблем. Може би изхождат от мисълта, че щом съм лоялен клиент на M-Tel и си плащам редовно сметките (дори когато надвишат 100 лв.), ще бъда такъв и по отношение на договора си с Transcard. В това има някаква логика. Остава да видя дали ще я споделят, когато подам заявлението. Не виждам обаче защо ще ми изпратят и самата карта, ако има вероятност да не го приемат. Странно наистина…

Windows-ът май приключи с последните обновления. Хората пуснаха Service Pack 2 и пак има 40 Мб за теглене. Във всеки случай, трябва да се рестартира и да се спи. Лека…

Popularity: 6% [?]

Публикувано в събота, юни 18th, 2005, 2:02 am от Valery Dachev в Personal | 5 коментара »