Не ми беше от най-спокойните нощи, а пък и дни, предвид работата, която ми предстои да свърша, а свърших само частично. Затова реших надвечер да отморя в разходка с приятелка, с която се уговаряме вече месеци. Докато чаках на Одеон мернах няколко познати лица, явно запътили се към лекцията на Лари Лесиг в ТУ. Е, не ми беше то това, колкото и глупаво да звучи. Боляха ме краката от тичането от Лозенец до Южен парк под дъжда вчера, та не стигнахме много далече - до езерцето в Борисова градина. Полафихме си добре около час-час и половина и се изнесохме…

Интересна гледка е младежта около 19:30 в понеделник. При мен обикновено не е това моментът, когато ме оплющява хормонът. Други обаче не само хормонът ги оплющява, ами и взаимно се плющят край паметника на руската армия. Тъкмо три двойки по протежението само на една алея. Там срещнах и valqk, но, за разлика от нимфоманите, с девойките край него се беше запътил към ТУ :)… Въпросът беше, че (както казват някои люде) “учениците нямат терен да се нае*ат”. Мисля, че намерих нова пазарна ниша…

Ужст!

Popularity: 3% [?]

Както често се случва, не е на хубаво, но времето ще си покаже. Позволявам си да бъда оптимист.

Онзи ден… даже не бе??е ден още - в 7… Та, надигнах се, бързо привеждане във вид що-годе удобен за гледане и напът към София, барабар с на??ите. Предпочитам да карам сам - всеки дава акъл, защото съм ??офьор от има-няма година и половина. Включително и майка ми, която откак взе книжка (преди доста годинки) не е сядала зад волана. Към 10:15 вече бяхме на летището в очакване на самолета на Москва. Пристигна с 20 мин. по-рано, но на Аэрофлот им е навик. ??нтересно е да се отбележи, че по случай 60 годи??нината от края на Великата отечествена война подаряват на всички ветерани от войната безплатен двупосочен билет от Москва до кажи-речи произволна точка на света. Малко грубо наистина, че ветеран от Камчатка например трябва да отиде до Москва, за да пътува до New York, но… Както и да е, баба ми мина по тази програма. Към 12:30 вече пътувахме към Студентски град. Разтоварихме всякакви багажи и подаръци и ги изпратих по живо, по здраво към Казанлък. Ще се видим пак идната събота. Остатъка от деня (а и вечерта) прекарахме с Таня…

Вчера денят бе??е отреден за ролери в Южен парк. Обадихме се на Драо и отлетяхме. Засякох Наков на пицарията. Оплака се от някой-друг бъг в Outlook и се похвали, че отлита към някакви новооткрити пещери. Всеки луд с номера си :). ??зсипахме се в на уговореното местенце, причакахме Драо и засъбирахме погледи (всъщност Драо обра най-много :)). ??мах среща към 2 в Лозенец, която обаче се проточи твърде дълго. На всичкото отгоре заваля. ?? буквало, и преносно, всичко се окаля. Отново житейски драми, неприятна история… ?? обслужването в заведението, къдто с Галин и Моника ре??ихме да вечеряме, куца??е…

Отново куца??е и отно??ението на някои по-специални люде, но това не е от вчера, не е и от оня ден… ?? все пак се дразня от незаслужено отно??ение. Дразня се, когато злобни хора постигнат своето. Дразня се и на тези, които им се връзват на акъла. Нормално бих казал “Да са живи и здрави !”, но този път ми се ще да използвам един израз, който ми е наследство от Павел (който също нещо се позагуби напоследък…), а именно: Да мрат в лайна !.. Достатъчно нерви покъсах.

Popularity: 2% [?]

Около днешния ден суеверия валяло. Едно особено странно суеверие например е, че метълите сме го били празнували тоя ден. По повода ми честитиха празника. Това пък е второто суеверие - музикален помияр като мен го пишат метъл :). Ok. Но пък вечерта ми заявиха, че съм имал ниска музикална култура (защото не познавам добре българския progressive underground). Здраве да е, ще живея некултурен. Та, въпросът беше за суеверията. Споменах (там в някакъв коментар), че не съм суеверен, но си имам все пак едно наум. Не че пръскам сол през рамото. Не че се и психирвам, когато черна котка ми мине път (което става кажи-речи всеки ден с котката на Таня :)). Не че и си блъскам главата за следващите 7 години, когато счупя огледало… Но, ако ми се изпречи на път “дяволска стълба”, гледам да не минавам под нея. Пък и днес, като излязох, където можеше, минавах под дървета, че да се пазя от падащи костенурки :). Такива неща. Наблюдавам доколко са верни нещата със зодиите, но и по отношение на тях съм скептичен (макар че китайският календар тези дни ме впечатли с учудващата си точност по отношение на зодията ми - Куче). Е, вярвам в извънземни ! :). И в това, че истината е някъде… там, също.

Та тъй де… фаталният ден се оказа не толкова фатален. Освен за работата, която така и не ми се отдаде възможност да довърша. За сметка на това пък с Катя излязохме на кафе и лаф - нещо, което сме си запланували от няколко месеца и все не оставаше време. Последваха няколко часа в ресторант Lucky с Илиян, Стамбето, Копача и Нико - отново изпотрепахме народа с простотия. Следва (ново) прекомпилиране на ядрото на Mantra (за да махна SMP и devfs поддръжката), малко чат и в леглото. В 7:00 ме чака отлитане към София, посрещане на руската баба на летището към 11:00, обратно в Студентски град… и т.н..

P.S. Продължавам да търся “Free” на Theodore Dreiser на английски. Три бири за този, който я намери в дигитален или OCRуем вариант !

Popularity: 2% [?]

Реших, че ще пиша книги. Manuals. Няколко ръководства за това как се забъркват каши. Цопнал съм се в средата на някоя такава, а тя просто завира край мен. Лошото е, че в тази каша са попаднали още толкова много хора… и даже без да е умишлено, повечето от тях съм набутал точно аз. Криво ми е някакси за това и искам да компенсирам, а не се получава. Да, определено мога да напиша някоя готварска книжка. Изнервям се вече и някои го отнесоха. Успокоението е, че е заслужено. Тъпото - че не се усетиха. Но и това вече не ме учудва. Гони ме някаква меланхолия. Пише ми се нещо поетично. Всъщност… как го изпяха Обратен ефект: “Нещо поетично ми излиза от устата… и това ще стане класика в училищата !”. Вместо това се зарибявам с клипа на Lordi - “Would You Love a Monsterman”. Ще ми се да намеря някаква по-качествена снимка на очите на това девойченценценце… невероятен поглед… Искам такъв.

След ровичкането из нета (основно се заигравах с различни multi-user blogs) се затътрих в офиса. Посвърших каквото имах да върша, та даже и малко повече покрай IRC мрежата, презареждане с някой-друг миш-маш в Капитал. Очаквах и Ачо да звънне, но пак ми върза тенеке. То си е за него. Наистина много брутално са започнали да ремонтират центъра в Казанлък - отцепен е като военна зона, а по някоя от програмите много упорито показват как тече ремонта на фона на романтична музика, все едно картина от охранителни камери. Останалата част от деня прекарах вкъщи - душ, телевизия, излежаване и пак пред компютъра… пълна загуба на време. Можех поне лекциите да прегледам…

Popularity: 2% [?]

За пръв път от доста време не се опитвах да си потро??а краката, за да стигна навреме на гарата. Е, като изключим припкането към спирката, за да не ме навали дъжда. Времето в София бе??е (а сигурно все още е) капризно. Качих се на влака и попаднах на Павел (приятел на сестра ми). ??ли по-скоро той попадна на мен. Залафихме се даскало, за Студентски град, за Казанлък, за селянията… Единственият ни слу??ател се оказа родом от Крън (село близо до Казанлък, източник на турбо-селянията в града ни). Оказва се, че се е издигнал до някакъв съветник по сигурността на вътре??ния министър по едно време. ??ли нещо такова. Остана учуден от факта, че младите в тоя район се оказват по-опасни и, каквото е направил едно време, не е имало кой-знае колко дълготраен ефект… На Пирдоп пък при нас се качи бив?? преподавател в някакъв техникум, сега специалист по автоматизация. Започнахме да обсъждаме образователната ни система - дискусия, в резултат на която аз лично стигнах до извода, че западната дава по-добри резултати за работяги, докато на??ата - за научни работници. ??здразни ме обаче убеждението на някои хора (в негово лице), че разбират от всичко: Обяснявах, че човек трябва да има наистина ??ирок мироглед, за да му хрумне въобще да направи някаква аналогия между свойствата на спиновите стъкла и работата на някои невронни мрежите, и да опи??е това със съответната статистика и той да вземе да се изцепи, че невронните мрежи нямали практическо приложение и всичко било въпрос на алгоритми. ?? точно що се отнася до автоматизацията му обяснявах, че невронни мрежи се използват и за контрол на вредните емисии от различни предприятия. Заспорихме дали съвременният OCR ползва невронни мрежи за разпознаване на текст или някакви векторни алгоритми. Обясних му, че надписите по колети и писма в сериозните пощи (където пи??е, че се обработват от компютър) се разчитат точно по този начин; че се използват за търсене и сравняване на снимки с други в база данни, за възстановяване на повредени снимки и въобще една камара ситуации, за които няма разработени други алгоритми (или поне не са толкова ефективни). Но човек като е упорит, няма помръдване от позицията, каквито и аргументи да изнесе??. Павел заспа.

Прибрах се около 2:00. Това не попречи в продължение на половин час преди да заспя да се занимавам с това да поразчистя ма??ината от вирусните/троянските налепи по нея. Наспах се чове??ки, но не е същото… Причаквам Ачо да звънне и да видим какво ще правим в Кида-Байт - пак ще има ма??ина за (пре)инсталиране, а трябва да видя и другата защо забива. Мири??е на хардуерен проблем. Отделно трябва да мина през ДАВ??Д, зада оправя малко финанси… А след това ще видим…

Popularity: 3% [?]

… на ??цаци за “преходника” на коментари от Serendipity (чиято нова версия е излязла преди близо месец) към WordPress. Благодарение на него, сега и аз мога да изтрия стария си блог. Скриптът, междудругото, се нуждае от малка редакция, ако се мигрира от версия на Serendipity по-стара от 0.8. ??ма го и моментът, че раз??ирението, което ползвам за коментарите отстрани, ги подрежда по comment_ID полето, вместо по comment_date, но това бе преправено за нула време.

UPDATE: Преди два дни бил излязъл Wordpress 1.5.1.

Popularity: 4% [?]

Вчера Русия празнува националния си празник, останалата част от континента - празника на обединена Европа. Предаването по телевизията отново беше впечатляващо (макар и без изявите на военовъздушните сили). Също като едно време (помня честванията преди 10 години). Не мога да скрия, че ме обхвана някаква национална гордост (това всъщност се случва къде-къде по-рядко по отношение на българската ми половина, но… сигурно защото съм тук).

Не особено приятно говори историята за самия режим на Сталин преди, по време и след Втората световна война, а и на комунистическия режим там като цяло. На фона на това, невероятно впечатлен оставам от уважението, което руснаците проявяват към историята си, каквато и да е тя: мисля, че огромната статуя на Ленин още стои в Санкт Петербург (който от своя страна продължава да е в област Ленинградска), Червеният площад все още е “червен” (а не “красив”), та даже и вчера голямата част от парада мина под знамената на СССР и с песните на Красноармейския ансамбъл. Тук, с падането на комунизма, какво-що имаше комунистическа предистория, име, символ, цвят, аромат… беше унижтожено. Не мисля, че историята трябва да се затрива, защото се забравя. Някъде четох, че “паметта е нещото, което ни позволява да разпознаем грешките си, когато ги повторим”. Когато бях в Пушкинские горы, впечатление ми направи, че до хълмчето на църквата, в чийто двор е погребан Пушкин, останките на камбаната все още свидетелстват за опита на фашистите всичко да бъде вдигнато всичко във въздуха. На много места из Екатерининския дворец пък стоят снимки на същите тези места веднага след прогонването на немците. Зацементирани танкове отбелязват мястото на фронтовата линия от близо 1000-дневната окупация на Ленинград (в която баба ми е загубила сестра си)…

Зарадва ме фактът, че редица чуждестранни политици успяха да преодолят всякакви предубеждения и политически натиск, за да се появят там. Японският премиер (макар и по документи Япония и Русия да продължават да са във война) уважи събитието с присъствието си. Същото направи и немският канцлер (прецедент в историята на съвременна Германия). В Калифорния, разбрах, пък открили монумент в памет на жертвите, които тогавашен СССР е дал по време на Втората световна война (това сигурно включва и жертвите на режима на Сталин). Путин, естествено, не пропусна да загърби всякаква дипломатическа етикеция и да постави честването “по рускому” на първо място. Този човек, междудругото, винаги страшно ме е впечатлявал със силната хватка, с която е сграбчил вътрешната си политика, и начина, по който не позволява външна намеса в нея.

За сметка на всичко казано по-горе, честно казано, силно съм разочарован от факта, че “оня с мустачките” има не малко (даже все повече) последователи. Липсва им памет или историческа култура ли ?! Как ще прочистиш обществото ? Като обикаляш вечер улиците пиян като кирка и се чудиш на кого да налетиш ? Като засилиш паве в лицето на 15-годишно момиче ли ? Или като го изнасилиш ?! Може би ще пребиеш всички цигани (перфектно знаейки, че на тях това даже не им прави впечатление) ? Или пък като изрисуваш сградите със сфастики и надписи от типа “Хитлер е жив” ? Може би като трошиш всичко по пътя си ? Приемам го като комплексарщина. Търсене на оправдание за избиване на агресията. Интересно каква гордост е да се обръснеш и изпишеш с орли и надписи “SS”…

Popularity: 3% [?]

Рекох и аз да се присъединя към останалите и да се филмирам в South Park. Това е резултатът. Приликата, естествено, е поразителна. Е, такава блузка никога не съм носил, но би отивала на хипарската ми частичка. Лицето ми е леко изчервено (а уж не съм притеснителен..), погледът ми - уморен, естествената ми среда е вкъщи, косата ми - със собствено мнение, а останалото окосмение (макар и трудно забележимо) приема катинарчена форма… Приемам забележки :).

Popularity: 2% [?]

Някаква трансперанта с надпис “Hosting” висе??е между началото и края на деня. Опитах се да намеря читаво местенце в чужбина, където безплатно да кача малко аудио и видео файлове за теглене покрай сайта на приятел-музикант. Преди около половин година намерих фирма, която предлага подобна услуга (100 Мб пространство, екстри от FTP достъп, PHP, MySQL). Никъде не пи??е??е обаче, че има ограничение в големината на тегления (не на качван) файл. Това ограничение обаче лесно се прескача с помощта на малък PHP script, който получава като параметър името на файла и връща съдържанието му. Той не подава “Content-Length” header-а. Явно обаче веднъж на половин година минава нещо, което забърсва големите файлове. Колко неприятно ! Пак ще качвам.

??зпробвах криптирането на PHP кода с помощта на encrypt.php, който върви с eAccelerator. Получи се. Оказва се обаче, че самото криптиране е различно за PHP4 и PHP5. Когато криптирах при себе си, на сървъра резултатът бе??е: “Fatal error: eAccelerator Loader can’t load code. Incorrect Zend Engine version“. Явно проблемът е в разликата между Zend Engine 1 и Zend Engine 2. Живи и здрави !

Titan Internet пък издъниха работата с AVC Broadband. Сайтът бе??е долу цяла сутрин, а след появата му се оказва със стара версия. Не ми е за това, че явно няма RAID и се оказвам със стар backup, ами това, че не са съобщили нищо на клиентите си. Глупава история.

Междувременно се изнамери и някой-друг нов кандидат за свързване в на??ата IRC мрежа. ?? те да са живи и здрави, посмях се !

То се е видяло, че не съм единствен с проблемите. То никой не е застрахован. А има и фирми къде-къде по-зле. ?? аз да съм жив и здрав и аз с моя си хостинг и да не критикувам много, че… не съм цвете за мирисане !

P.S. Ще??е ми се да споделя сайтовете за Администрация на Debian и за неофициални APT хранилища.

Popularity: 9% [?]

Справихме се с кривинката !!! Просто трябва да се проговори…

Снощи (около 22:18 :D) посрещнах Мира на Централна гара. Започнах да свиквам, че не получавам вниманието, което очаквам и съм на заден план. Пиша го спокойно, защото знам, че не чете тук. Не че не съм и го казвал… Странно ми е, когато се опитват да ме убедят в нещо и си вярват. Хех, и аз симулирам, че вярвам. В мен убеждението обикновено си остава… и пак обикновено се оказвам прав. За добро или за лошо. На кафета тази сутрин и я оставих да затърчи при Габи. Обратно в кафето на 42ри блок, за да се видим с Дени и Таня. Телефонът вече се беше раззвънял. В крайна сметка - един натоварен ден, но далеч не и неприятен, макар всичко се решава на момента и се случва в следващия. Azo звънна да каже, че е в София и имаме среща 40 мин. по-късно. Изнизах се набързо от 42ри блок и се засилих към НДК. По пътя звъннах и на Веско. С тайфата се замъкнахме с Дивака (този на Парчевич)… песнички на Deep Purple. Култ ! Раздухме добре. Междувременно звънна и Катина. Уговорихме се за 16:05 на Славейков заедно с Пацо. Междувременно се затикахме (с Трабантчето на Dustyn) в Южен парк. Концертчето беше яко. Но точките обра Драго, който прохождаше с ролерите, а аз допълнително го побутвах към самоубийство. Взех пеша разстоянието от сцената до Славейков за половин час. Отново междувременно се чух и с Мирос, която се присъедини. Пацо (когото определено пак го беше пернало нещо - хормон ли бе, лигня ли не знам… но беше нещо забавно :)) ни отведе в някакво много приятно клубче с (уви, само!) две машини за дартс, но пък компанийката беше добра. Засякохме Колумби и Армееца там. Не ги бях виждал отдавна, но не можахме да им обърнем много внимание. Побъбрихме си, посмяхме се, посъбрахме някой-друг поглед с приказки… и с Мирос - към Студентски град.

Току-що взех и жадувания душ (как не изпих водата, не знам !). Въобще не бях удобен за гледне по улиците… за разлика на голяма част от “изпоизлязлото женство” (тия думи аз съм ги мислил!). Винаги съм твърдял, че пролетта и топлото време карат крокодилите (и други влечуги) като по-студенокръвни да се скриват, дърветата да се обличат, а жените - да се събличат (последното всъщност не знам кой го каза, но ме кефи)…

Съхна и отлитам към Таня. Имам да компенсирам отсъствието си…

P.S. Пацо предложи билет за концерта на Black Sabbath на 23 юни. Дано не се разпаднат пак до тогава ! Очертаваме се голяма агитка. Язък, че е забит на майна си Райна на стадион Локомотив.

Popularity: 3% [?]