Преоткривам In Flames. Наблюдавах Драго вчера в Galaxy (смея да твърдя, че си изкарахме добре), когато се замислих, че живея точно така: изстрелвам топчето всяка сутрин, опитвам се да го изстрелям така, както последния път, когато съм се чувствал добре. Не се получава, но вече съм в играта. Опитвам се да хвана цаката на играта, да контролирам топчето, а то продължава да се удря тук и там. Понякога постигам нещо, а друг път - издънка… или най-малкото се получава това, което очаквам. При всички положения трупа?? точки опит по един или по друг начин, но неминуемо изходът е ясен.

Поредният неприятен разговор преди малко. ?? поредният неприятен край. ??скрено… не знам дали не е последният. Не ми се мисли и не ми се говори за това. Следваща кутия цигари. Не се сдухвам, но не знам как се чувствам. Не е добре…

Всъщност целият ден тръгне не-по-план: сестра ми отново прояви типичното за себе си несъобразяване и, благодарение на това, ми съсипа срещата с Джани. Опитите ми да компенсирам след това бяха неуспе??ни. Наполовина завър??ен скрипт за преход от vpopmail към Postfix, наполовина написана библиотека за работа с невронни мрежи, наполовина проведен разговор… Никакво желание за другите половинки. Контраст с хубавите дни в Казанлък напоследък. Надявам се да се повторят идната седмица покрай рождения ден на ??лиян…

Popularity: 6% [?]

За последно минавах през всевъзможните кабинети на поликлиниката преди повече от три години. Вярно, че е шега-работа в сравнение с прегледите, които Мира мина в Транспортна поликлиника, но изживяването е определено много вълнуващо. Хитът за предния път бяха психиатърът с тихия си и монотонен говор, двата си банални въпроса (на базата на които прави целия анализ на състоянието ми), и кардиолога и медицинската му сестра, които за два дни четири пъти ми сваляха кардиограма, за да придадат на резултатите здравословен вид. Тази година безспорно точките обра флуорографът - фургон набор на баща ми и захранващ го камион МАЗ. Само където въпросният камион беше паркирал прекалено далеч, а акумулаторът му - паднал. Та се наложи 15 души да бутаме камиона (с помощта на едно малко бусче). Мисля, че заработихме първата отпуска ! Тоя пък вътре ни приемаше по 8 броя и “Без приказки, имаме работа да вършим ! Съблечете се ! Мълчание ! Сложи си брадичката ! Оправи краката ! Прибери си косата по в главата, че ще ти докараме някоя туберколоза и ще се чудим после ! Поеми въздух - разтвори перки !”… Че и ни проверяваше с лични карти и ЕГН дали сме ние. Ще да е бил военен лекар май… 4 часа губене на време…

Поне след това се отбих до ПМГ да видя какво правят бившите ми преподаватели и няколко приятели и се прибрах. Може би ще поизляза, за да доуточним какво има да се прави по сървърите тук, заплащането и за завършек - кафета.

Popularity: 5% [?]

Последните два дни преминаха основно в реорганизация на нещата в доставчика в Казанлък - трябва??е да превърна “една ма??ина за всичко” в “две ма??ини за малко повече”. Гръмко наречената “corwin” вече няколко месеца сервира??е ??нтернет на PPTP клиенти, носе??е Bind, Apache с PHP, MySQL и какво ли още не. Ма??инката е наистина мощна - AMD Athlon 64 @ 2.8 GHz и 512 Mb памет. ??нсталирането и преди доста време наистина ми взе здравето, тъй като amd64 архитектурата все още няма официална поддръжка от страна на Debian. Още повече, че на няколко пъти прекомпилирах ядрото заради странното поведение на HighPoint 374 SATA RAID контролера и невероятния проблем с блокиращата ми??ка.

Както и да е… поставих си задачата да отделя друга ма??ина за router, PPTP server и accounting. ??нсталирах я набързо Debian-Installer RC2 (не бях обърнал внимание, че само преди броени дни е излязъл и RC3). Останалото време прекарах в мигриране и стягане на набързо написаната преди вече половин година система. Ако се хвана по-сериозно, може и да я пусна свободно…

Ноооо… и това не ми бе??е мисълта. ??нтересното се получи, когато трябва??е да подкарам електронна поща на така поосвободилото се amd64. Привикнал към комбинацията на qmali и vpopmail, която относително лесно се подкарва под Debian, но пакетите просто ги няма??е в така или иначе неофициалния amd64. Не съм превърженик на “make && make install” и ре??их, че ще подходя друго яче: отдавна бях ре??ил да поразгледам Postfix и наистина се оказа нещо особено ценно, още повече, че всичко замина директно в MySQL. Възмущавах се, че така и не направиха едно читаво описание на това кое какво е и да дадат примерни структури за тези бази и съответните файлове, но съм се лъгал: на сайта на Postfix Admin намерих едно кратко (макар и не изцяло разяснено) ръководство за инсталиране на Postfix, което ми помогна много бързо да подкарам работещо ре??ение включващо Postfix (с виртуални домейни и MySQL поддръжка), Courier POP3(-SSL)+IMAP(-SSL) и Squirrelmail. Тези дни се надявам да намеря място за SpamAssassin и ClamAV в цялата картинка, за да бъде по-пълна, а ако намеря и повече свободно време да задълбая повече в тези неща, ще скалъпя нещо на български по въпроса.

??ска??е ми се да направя и някакъв елегантен изход от обстоятелството, че пощенският сървър “corwin” всъщност се намира в рамките на една локална мрежа и не разполага със собствен публичен адрес (неуредици в Digsys ?), а стои зад ма??ината “gateway”. Под думата “елегантен” си представях нещо от типа: на “gateway” да има инсталиран SMTP сървър, като MX записите за Internet да сочат неговия публичен IP адрес, а за локалната мрежа - частния IP адрес на “corwin”. Така всяка поща, която идва от ??нтернет, ще??е да отива на на “gateway”, който да ползва “corwin” за Smart Host. Тя пък от своя страна директно ще??е да обработва локалната поща и да играе ролята на SMTP сървър за клиентите ни. Спънката се оказа, че “RFC-1918 addresses are never valid for MX targets on the public Internet!”. Единият вариант бе??е да се опитам да изключа тази проверка от smail, но пък не бе??е ясно дали, ако мина на друг SMTP сървър, щях да мога да го направя. Другият вариант, който всъщност реализирах, бе??е въобще да махна какъвто и да било SMTP сървър от “gateway” и да правя DNAT за връзките откъм Internet към 25ти порт до “corwin”. Най-красивото е, че работи перфектно и не изисква никакви други промени…

Popularity: 8% [?]

Първите слънчеви лъчи прокраднали се над блоковете и между пердетата ми сякаш бяха последно нещо, което видях преди да заспя. Наистина не знам колко беше часът, но трябваше да стана рано. Даже прекалено, предвид… абе предвид всичко. Въпреки това в 11:30 имах среща с Джани, за която не исках да закъснея. И, естествено, подраних с 20 мин.. Грозен навик. Но пък си изкарахме добре час и половина разговори в градинките зад Кемпински-Зографски. След това наистина се нуждаех от един здрав обяд и сън. Още сутринта чувствах, че ще припадна - напоследък се храня минимално може би защото се чувствам зает със стотици ангажименти и мисли едновременно. Да, ама не. С Добрев отидохме при домакинката и пак по мазетатам, допълнихме плана и трябваше да го занеса в управата. Хавальов го нямаше - реших, че е по-добре да колабирам в кафето, отколкото в чакане пред кабинета му. Е, не се сгромолясах с мощ неземна на земята… Последва повторно разкарване на домакинката, търсене на електротехник, още мазета, още стаи… и за капак - местене на switch в 42Б поради ремонтни работи по стаите (а тези ремонти колко грижи ще ни създадат, просто не е истина). Хиляда проблема покрай това, като горе-долу закърпихме положението.

За съжаление и след това не можах да се наспя. Сякаш целия блок беше решил тази вечер да се изреди през стаята ми. Решенията ми да стана или не бяха абсолютно произволни (друг е въпросът, че и абсолютният произвол предполага случаи, когато в 10 поредни случая реша да НЕ отворя врата на никого). И телефона бях си изключил. И пак не успях да заспя, мамка му ! А трябва да го направя, защото изтощението ме води до мрачни заключения и кофти отношения.

Та за дима… Подушваш го още преди да се е появил. В началото е толкова разреден, че даже не го усещаш. В един момент вдишваш и вече си сигурен, че нещо не е наред. Оглеждаш се и виждаш целият този пушек. Явно това нещо, дето не е наред, е всъщност доста по-нещо и доста по-ненаред, а какво друго да е, ако не огън ? Само се надявам в моя случай да е запалената цигара…

Popularity: 5% [?]

Леле… 5 е. Сутринта. Изтощителен, но далеч не и неприятен, ден. Както отбелязах по-раном, явно зимата е била основната причина за психологическата ми летаргия. Чувствам се по-енергичен напук на пролетната умора.

Та, започна с леко досадна (само) двучасова лекция. Да, определено установих, че “физиката на нещата” не е по моята част. за следващата (предполагам също толкова скучна) лекция не останахме. Отново се забихме на дартс и играхме доста. Аха-аха да си тръгна и се сетих, че “май днес трябваше да звъня на Ива”. Еми обадих и се и половин час по-късно се предвижвахме с нея и зверчето и към Южен парк на разходка. Отново разговори за живота, отношенията между хората и т.н. и т.н.. Сладолед, фъстъци, семки, почивка. И кафета в Пъзела.

Междувременно май успях да забъркам и една каша. Но не мога да разбера защо едно елементарно обаждане от моя страна от типа на “Имаш ли време да се видим ?” трябва да кара и най-неревнивото гадже да пощръклява. Аз че съм се посдобил с лошава слава, сдобил съм се, но този път и за това не става въпрос. Тъпа история де…

Та пак аха-аха да си тегля един спокоен душ и да се кротна до компютъра, Сис звънна. Не беше явно на кеф и искаше да се види с някого. Новият рекорд е 13 мин. баня и 15 мин. сушене, преобличане и доуточняване на договорки за следващия ден. Оказва се, че в сряда вечер в Студентски град почти няма читаво заведение със свободни места. За капак и у тях хората спяха (в 22 !), та се довлякохме у нас в компанията на няколко бири. Галин и Драо минаха замалко да оставят багажи от срещата си с Иван (компанията на когото дипломатично отказах) и заминаха да пият. Побъбрихме си за ставащото край нас и изгледахме “Closer” (много си го харесах този филм, а особено песничката на Damien Rice - “The Blower’s Daughter”) и.. преди два часа се разотидохме…

Усещам как няма да си доспя… 5:40…

Popularity: 5% [?]

Сигурно не би ми направило такова впечатление, ако не бях свикнал контрольорите да звучат като съкратени комбайнери. Хайка на една от спирките (междудругото много приятна за работа - на сянка, точно зад завой, свеж въздух лете…) и се качва човекът от врата до мен, спира се и казва “Добър ден, уважаеми пътници ! Тече проверка. Ще ви помоля да представите билетчетата и картите си.”. Контрольорката, която влезе от другата врата сгащи някакъв момък без билет и на??ия човек отиде да помогне. Като за поведението на нередовния контрольорите бяха учудващо тихи и учтиви - най-културно му обясниха, че автобусът няма да тръгне преди той да го напусне. Без да го дърпат за ръцете, без да му обяснават, че бил селяндур, без да крещят така, че аналогична хайка в другия край на София да ги чуе.

Напомни ми за случая, когато се качва контрольор от такава хайка, с костюм и вратовръзка и започва да проверява билетчета. Поредният нередовен студент се прави на интересен и започва да говори на английски все едно е чужденец. Тогава контрольорът съвсем спокойно и на перфектен английски му обяснява, че навсякъде по света непознаването на правилата не е извинение. Е, тогава момчето изведнъж научи български…

Спомням си и времето, когато качиха билетчетата от 40 на 50 стотинки. Миналата година бе??е, мисля. Въпреки, че си бяхме редовни, обяснявахме на “синята” женица, че увеличението е незаконно. Оказа се, че и тя, както и колегите и не са доволни, защото това се отразява и на квотата от билети, които трябва да провери. Само където те не спорят, защото много лесно могат да бъдат уволнени и заменени с нови. Бъбрихме си като бели хора. Наистина е учудващо… Не виждам защо голяма част от колегите и трябва да те гледат като сериен убиец и да се държат с теб като с говедо…

А всъщност се връщах от даскало. ??ли по-скоро от дартс (втори пореден ден зарибявам колегата си Стефан с тази игра и май е успе??но :). Днес записах КМФТТ (Компютърни Методи във Физиката на Твърдото Тяло) и специализиращ курс по Невронни Мрежи. От последното нищо не разбрах (сигурно защото ми липсваха първите 5 лекции), но пък по първото разгледахме реализацията на ГПЧ (Генератор на Произволни Числа) и метода на Монте Карло за изчисляване на интеграли. Само където сбърках въпроса, който зададох по последния метод… сега имам бойна задача сам да търся отговора му, защото преподавателят ми не даде такъв. ??наче любопитно защо вече втора година съм в модул “Физика на Твърдото Тяло и Компютърно Моделиране”, а едва сега видях какво значи втората част на заглавието му.

Ох… предстои още един УС.

Popularity: 5% [?]

Е, не огрях лекцията по Астрофизика днес с присъствието си. И без туй е било доста мрачно, като за само две греещи колежки там. Вместо това си взех нови връхчета и перца за дартс. Върнах се тъкмо за специалния практикум по… по… не знам даже по какво е, но беше интересно. В тази лаборатория се работи с наистина цифрова апаратура (за три години не бях попадал на такова място във факултета, честно). Играхме си едни готин осцилоскоп (touchscreen с менюта, едно, друго, трето…). И тъкмо си мислих, че въпросното оборудване е наистина модерно, а пак се оказа, че сме с десетина години назад. Нищо де ! Въпросния осцилоскоп контролирахме с програмки, които сами си писахме на Matlab, през стандартен RS232 интерфейс. Някакъв момък написал дипломна работа върху свързването, контролирането и провеждането на определени измервания с този осцилоскоп. Оказва се, че има още доста апаратура, която се нуждае да бъде свързана по този начин (преди сегашния инструментариум, който събира данните съвсем да се е скапал), така че обмислям дали не подхвана това като бакалавърска теза. Другият вариант е да потърся тема свързана с числените методи във физиката при Христосков, доколкото цял живот с числени методи на Fortran се занимава и би ми било добре дошло за инициативата ми с този език… И това е само част от неразбориите, които трябва да оправя покрай образованието си…

И като стана въпрос за неразбории… днес останах невероятно възмутен. От известно време насам се споменаваше, че допълнителното полагане на изпити (с индивидуален протокол) струва скромно 20лв.. Не ми се вярваше, че е минало без Студентски съвет да вдигне скандал, но явно е успяло. Не стига това, ами от (е)Ректората са решили, че трябва да разширят ценоразписа си, като лепнат цени на още някои досега безплатни услуги като уверение (1лв./уверение), академична справка (15лв./справка), прекъсване (122,50лв./година)… и редица други. И това, което дават в своя защита звучи нещо от рода на: “Ако си спестявате от сметките за GSMи като пращате SMSи по време на лекции, ще си го позволите…”. Все си мислих, че държавата ни трябва да насърчава висшето образование. Когато обаче самият СУниверситет действа против това, с тъга мога да заявя, че никой не може да му помогне. Но няма проблем… и това ще преживеем… както преживяхме и намаляването на държавните субсидии, смешните намаления за градски и железопътен транспорт… Познавам семейства с по двама студенти (като моето до преди няколко месеца). Е как се издържат двама студенти в София от провинциално семейство ? Единствен вариант е студентите и на работа да ходят… когато пропускат някоя друго занятие (ако не е задължително такова), не спят или не учат. Притъпяването на населението е явно общодържавна политика…

Popularity: 6% [?]

Лично аз “оризилих” вчера??ната среща надвечер. Дали защото просто се нуждаех да се прибера, след като изпратих Мира, дали заради времето навън (дават го да е мрачно утре) или просто защото ни липсва??е организация… Но не чувствах, че това е моментът за разходка. Вместо това се прибрах и изкарах малко време на компютъра в постягане на Mantra (барнах backup скриптовете, разчиствах ненужни данни,…), слу??ах музика и просто си заспах. Не бях в настроение…

.. и днес не съм. Събудих се рано, но уми??лено не се обадих на Кунчев (макар че се бяхме уговорили). Оставих го да се наспи, а аз - да се помотая. Васил и Антон нямаха възможност да дойдат (първият явно го бе??е пернал солиден махмурлук след запоя снощи), но така стана и по-добре. Оказа се, че по единствената (поради липса на кабел) нарочена вертикала почти няма поставени кабелни канали. Местенето на гардеробите си бе??е работа, но не и невъзможна… като изключим последния, който спря работата. Та, прибрахме се по-рано. Подлепнах новата система за контрол, наблюдение и описание на компютърната мрежа и нейните потребители - занимание прекъснато от кучи глад и свинско тъпкане със спагети (съвсем осъвър??енствах приготвянето им :-D). Еми, съжелявам, но не мога да помръдна повече ! До утре… когато смятам да посетя лекцията по Астрофизика.

P.S. Открих консервите белени домати на Олинеза. Преродих се !

Popularity: 5% [?]

Такова е времето навън, според KWeather. Още не съм дръпнал пердетата, но смятам да изляза. За половин ден достатъчно нерви покъсах покрай проблемите с Kopete, благодарение на които половината ми Contact List липсва на ICQ сървъра (слава Богу, остава в самия Kopete). Ако ми отговорят на запитването как да стане синхронизирането, ще е чудесно.

След няколко часа изпращам Мира към Бургас. Курсовете и интервютата приключиха. Остават резултатите. Към 17 имам среща с Драо, Вампа и евентуално Светла. Всъщност се сещам и за още няколко ду??и, на които може да звънна. Времето е просто прекрасно за разходка из Борисовата. Ако се развали, най-много пак да се забием на дартс, но не виждам много смисъл - Драо сигурно все още релаксира от разбиването снощи в Mega Extreme Bowling. Отидох, показах и си тръгнах (ах, скромност, скромност) ! Довечера май-май ще се пи??е проект за окабеляването на съседния вход, а утре - кабели-мабели. Надявам се Васил Колев и Антон Блажев да се присъединят, че да приключим с 52ри блок…

Popularity: 5% [?]

Мина по план, както се и бях зарекъл. Времето беше приятно. Е, Христина малко късничко се обади, но, и по-рано да бяхме отишли в Строежа, нямаше никакъв шанс да намерим свободни места. Едва по-късно се намери някаква забутана незапазена маса (най-удачното време за запазване на места за ретро парти в четвъртък се оказват понеделник и вторник). Бяхме аз, Галин, Мира и Христина. Приятно беше, че последните две направиха изключение от правилото: две жени на едно място = газов разряд в инак инертната среда на отношенията им. Малко по-късно се присъединиха Пив и други приятели на Мира. Изтрещяхме като за световно - беше весело (не му беше весело на човечеца на масата зад мен, който отнесе доста от куфеенето ми). Към 1:20 капнахме и се прибрахме. Малцина догледахме “Stigmata” (1999) - повече ефекти за по-малко неща, над които да се замислиш. Макар да не ми каза нещо ново, все пак филмчето ми харесва.

Блаф… интересно ми е до кога ще се опитват да “цоцат” от BigBrother ? Докато стане съвесем банално и безинтересно ли ? Любопитно колко ли са платили “Строежа”, за да ги довлекат там и да оставят Мел да циркулира напред-назад из заведението, а Зейнеб да кисне в явна досада и ужасТните си дрешки на бара в очакване някой да я заговори. А ! И двама идиоти - репортер и оператор ужасен прожектор. Цялата картинка беше повече от трагична и отчайваща.

Събуждането беше ранно и тежко. Вода нямаше от вчера, а нуждата от душ след снощното изпълнение беше повече от наложителна. Естествено, кранчетата прокапаха в момента, в който се върнах с 10 л. бутилка минерална вода. Явно наистина водонапорната помпа на входа се е прее..цакала. По-зле: целият Студентски град се разпада. Влизам в банята, чувствам се нечистоплътен… и ще продължа на вълна Fortran.

Popularity: 9% [?]