Неприятна нощ. Не спях, а се тресях от нерви. Успях даже главата да си ударя, докато се въртях (Добре, че ударът не ми причини някое сериозно мозъчно увреждане), гърлото ме болеше, а кашлицата беше толкова интензивна, че буквално ми се гадеше вече. Умората ми успя да надвие бесовете ми може би към 5. Причините за това състояние - много и все в някого. Обещах си някой ден да пробвам това с отшелничеството… Може би ще започна с това в Internet. Хората са една особена сган, която като че ли самоподдържа негативните си състояния. Винаги съм си мислил, че човек си е естествено щастлив и животът просто проваля това. Тя и целта му не е да те кара да се усмихваш - даже напротив. Може би сме се появили, за да не му се поддаваме. С тази идея се събудих и мисля да я реализирам :). Може би затова няма днес да запаля свещичката…

Ни в клин, ни в ръкав, днес се появи някакъв коментар, който като че ли нямаше много общо със самия пост, но пък се замислих за това как ми се промениха разбиранията за живота с годините. В 7ми клас пях в църковен хор и бях някак страшно зарибен по тези неща. По-късно обърнах погледа си към възпитаващата страна на вярата. Човечеството като че ли понякога много криво разбира собствените си достижения… или просто криво му се тълкуват. Манипулация… Заради нея съм винаги обръщал повече внимание на собственото си мнение преди това на всички останали. Грубо.

Тушето ще се появи днес за кафета. Не съм се виждал с него може би от рождения си ден, а времето е перфектно, за да компенсираме това. Ще отложа с няколко часа работата предвидена за днес. Нуждая се от отпускане.

Popularity: 4% [?]

Не знам защо, но някой си мисли, че този град се самоизчиства. Кочината в Студетнски град не изчезна след края на драмата с буклука на София. Още тогава силният вятър развя сметта из градинките. Оказва се обаче, че няма кой да ги стопанисва, а и от ДИТЦ не си направиха труда да разчистят кашата. Те и в ежедневната си работа явно не си дават много зор - работата им е да изхвърлят съдържанието на кофите, но на никого не се прегърбва да посъбере разнесения от кучетата буклук. Яд ме е, че нямам цифров фотоапарат, за да направя няколко снимки. Срамно е като за София, а камо ли като за България… Вярно, че и студентите въобще не сме стока в общия случай, но тоя район се превръща в истински символ на мизерията.

С някакви такива мисли излизам от къщи напоследък. Всяка вечер сме с Явор. Вчера все пак се изсипахме с Мира и Поля в “Сърцата”. Беше забавно и не липсваха глупости. По някое време дойде и Радост с компанийката си, а за капак и Дани. Постудувахме на “Манджа Стрийт” за бургери и банички и се прибрахме. Гални беше събрал малка сговорна казанлъшка олигоагитка, която остави в мои ръце по средата на пиянския си делириум и забегна някъде по купони. С двамата останали Драговци обсъдихме нещата от живота, комплексарщината, щастието, възмущението и т.н.. Заспах към 2-3, за да се събудя няколко пъти през нощта от нечие досадно хъркане и отново към 7. Теглих си един душ, една майна и седнах да посвърша малко работа. Оказа се ползотворно. Вечерта протече на извънредна среща на #metal, където си побъбрих с полу-интересната компанийка там. Барманът на “Под бора” продължава да ме гледа леко лукаво и подозрително.

Докато изпращахме Дени и Светла, с Драго успяхме съвсем малко да си поговорим за отношенията си с хората, които ни заобикалят (било то буквално край нас или в Интернет). Изводите не бяха особно приятни… особено за мен. Прибрах се по някаква причина страшно вбесен и си го изкарах на Мира и Галин едновременно, като просто не говорих особено и не се усмихвах… И сега не съм много добре. Още се опитвам да изясня причината, но определено не съм в най-комуникативното си настроение.

Popularity: 5% [?]

Последните два-три дни са една безспирна поредица от разпокъсани занимания и нищо цялостно и сериозно. Но то няма и как, когато си се нагърбил със толкова много неща. Липсва ми организацията на Васил Колев, но това може би се дължи на умората съпътстваща болнавото ми състояние напоследък. Не стига това, ами и Мира заразих… а опитът показва, че чаят с ром не лекува.

Няколко неща, които ми направиха впечатление напоследък, бяха поредни прояви на станалата черна мода сред подрастъците склонност към самонараняване. Нещо не разбирам. Слава Богу, не се е стигнало до големи глупости. Преди даже ме впечатляваха разни опити за самоубийства и такива неща. Вярвам обаче, че хората, които бяха тръгнали да го правят преди време, вече са се разубедили. Не мога да разбера какво подтиква останалите. Тъпо е !

Явор е в София. Миналата и тази вечер успяхме да се видим и да си побъбрим. Новото е, че компанийката покрай канала вече не я допускат “Под бора”, а и групички метъли въобще. Не съм учуден, честно казано. Случилите се преди няколко дни сбивания там просто потвърждават тезата ми, че доста от пубер-метълите не правят разлика между простащина и простотия, а за разсъдък понякога въобще не може да се говори. Е, мога да се похваля, че мен днес ме пуснаха.. при това в криминалния си вид с вързана коса !

Някаква бъркотия настана с изпитите ми - днешния пропуснах (то и без това от тримата присъстващи двама са се отказали), а утрешният се е квантувал и ще се проведе с различна вероятност в дните от следващите две седмици. Естествено, това трябваше да го разбера надвечер, за да мога да съм си преминал половината конспект (който също не е особено ясен). Неразборията продължи с това, че само програмата на 4ти курс Физика не е известна и засега се състои в кафета с колеги сутринта.

Утре ще доучвам, може би ще поработя, а вечерта ще завърша в “Сърцата”. Много уютно ми стана това местенце, но, уви, малко далече :(.

Popularity: 2% [?]

Не можах да поспя много спокойно. Събуждах се от време на време. Мисля, че ми липсват сънищата ми. Тях и без туй рядко си спомням. ??мам усещането, че сънувам стра??но причудливи неща - свикнал съм познатите ми да сменят самоличността си, обстоятелствата да се променят, а абсурдността на случващото се да се конкурира с филм на David Lynch (или поне с известна част от филмите му). Още повече, че осъзнавам факта, че сънувам и имам завиден контрол върху ставащото… Дали да се чувствам като безотговорен бог е нещото, което ме оспокоява ?

Денят, както винаги, когато съм адски ангажиран, прекарах в хайманосване. Отскочих до един момък да му направя кръстосан кабел и да попсувам Windows-ите на ма??ините у тях, къпах се, разчиствах, давах акъл в работата (много ме бива за project manager :)), опитах да поуча и, естествено, пак заспах. Наливам се с чай и лекарства, които напазарувахме с Мира още сутринта тичайки в дъжда (този път въобще не бе??е приятно). Подобни занимания бележат и вечерта… Много разнообразен ден - ентусиазъм, мързел, сънливост, отчаяние, притеснение, спокойствие… от всичко по малко. А вечерта сефте купон в съседната стая (не в тази, в другата !). Чудя се кое кара да стените и прозорците ми да вибрират повече - издутият бас или гръмовният смях на колежката ми Галя. Нея я нарочвам за озвучител на Freddy Krueger в “A Nightmare on Elm Street”. Даже започвам да се притеснявам да заспя предвид, че ни дели само една стена… опасна близост !

Popularity: 5% [?]

Всичко започна още снощи. Иван и Албена ми звъннаха, че не могат да намерят адреса на Полина на този пощенски код. Оказа се, че на сайта, на който проверяваха, просто няма всички улици. (Странно, че тя живеела в съседния квартал - само на 40км !) На друг, слава Богу, ги имаше и оправихме положението. Радвам се, че го направиха и като хората :). Полина (която, естествено, пак не си чуваше телефона) малко по-късно се появи и просто беше “шокирана”. Ами то си е за шок - някакъв абсолютно непознат българин в средата на 30те да ти цъфне на вратата, за да ти предаде нещо за св.Валентин… Мога само да предполагам как е реагирала :). Но пък се получи готинко ! Заспах доволен от себе си…

… и се събудих пак така. Днес ме гонеше една сладка, мързелива еуфория. Безгрижието ми нямаше равно, а усмивката така и не слезе от лицето ми. Учуден съм на реакцията на хората, особено тази на Жоро Чорбаджийски. Може би е католически празник, но пък и половин атеистка България отбелязва Коледа. Просто днешният ден е като да си дадеш равносметка за това, което имаш (а и може би и това, което ти липсва). Просто един по-специален ден, ден с нещо различно. Дали ще е 14ти или пък 2ри февруари, дали ще е на петък 13ти или 9ти септември… има ли значение ?

Реших да отскоча до домакинката, да подменя някой друг дюшек, да подпитам за едното бюро, за мрежата… и на излизане попадам на известие от пощата - очаквали ме 0,650кг от Англия пише :). Направу разстреляха момента с изненадата, но нищо Та минах през стаята на домакинката, а те явно се бяха подготвили да зарежат лозата пред входа и. Еми направихме го, попийнахме малко винце и отлетях към пощата. Подбрах колетчето и митническата декларацийка си изпя почти всичко - нямаше го сладкото писмо и, разбира се, шоколада ! Нищо не може да разбие еуфорията ми ! Даже бях забравил да поговоря с домакинката по основното, за което бях отишъл, но… предвид че бяха седнали на маса вече, така и не успяхме и да го обсъдим. Измъкнах се елегантно, преди да са ме набили.

Както и да е… Правя чудесни спагети, споменах ли ? А с това Cabernet Sauvignon на Търговище просто вървят страхотно ! (Василе, конкуренция, батка ! :)).

Popularity: 2% [?]

Оказа се, че в петък изпитът се оказал отложен (Физиката на Полупроводниците не е нещо елементарно, а преподавателката има наистина високи изисквания… за нивото ни). ??збих го на гледане на филмчета, като гледам да са някакви значими (съдейки по IMDb.com). Първият бе??е Closer - спестих си ходенето на кино. Една на пръв поглед обикновена драма с участието на Julia Roberts и моята слабост - Natalie Portman. Всъщност историята е за гре??ките и за искреността. Сюжетът не е нещо необичайно. Даже напротив. Но това го прави актуален (може би затова харесах преди време Love Actually (2003). Така и така бях почнал с уж сладникавите романтични филмчета, изгледах и Eternal Sunshine on the Spotless Mind (2004), на който случайно попаднах из мрежата. Не съм свикнал да виждам Jim Carey в сериозни роли, но филмът е наистина сполучлив. Това е историята на двама ду??и, които опитват буквално да изтрият връзката си. Почти целият филм протича в странния сън на Joel съпътства?? процедурата - осъзнаване на това, което губи със спомените си, и битката да го запази. Страхотно филмче ! Остават Memento (2000) и The Pianist (2002). Съдейки по коментарите, очаквам да бъдат нещо наистина въздействащо, а може би имено това търся напоследък.

Вчера се почувствах малко по-добре. Уви, пак не можах да поокабеля, но пък излязох до пица ??талия, за да се хапна супички с приятелчи, а после и в Galaxy, за да помятам малко дартс. Усещам как пак съм тръгнал да я закъсвам с паричките и това ме подтиска. От друга страна са забавни еквилибристиките, които правя с финансите си :).

След два часа пристига и Мира. Ще се опитам да поразчистя тук, но, като гледам, май няма да се получи особено успе??но. Галин пък току-що се изниза за една седмива в Лозенец да пази апартамента на свой приятел. Останах си без компанийка за през деня (Мира ще е на курсове), но пък от друга страна ще мога да уча за двата изпита през седмицата, а пък и работа нямам малко…

Popularity: 4% [?]

Вчерашния ден се събудих с нормална температура. Успях да я задържа така през целия ден и бях доволен от себе си. Въптреки това гледах да се пазя, особено като не свърших почти нищо общественополезно. Основно гледах епизодите на “Всички обичат Реймънд”, които успях да намеря в Интернет. Излежавах се и пих чай. Мислих, че съм се стабилизирал, но петте минути, които прекарах в коридора на блока ми бяха достатъчни да вдигна отново тепература. Добре, че Галин се беше прибрал, за да презареди запасите от лекарства. Тази сутрин не знам колко по-добре съм, но определено ще бъда по-внимателен…

Полина също не беше в перфектно настроение. Както сама каза, току-що беше получила втори удар и като че ли беше шокирана. Слава Богу, нещата като че ли бързо успяха да се успокоят и разговорът ни премина към обичайната докачливост и лиготия (с които често прекалявам). То като цяло нещата започнаха да вървят по-гладко, след като онзи ден успяхме да се изясним по въпроса с моята (не)сериозност.

Междудругото, Антон Блажев се свърза с мен на ICQ, за да покоментираме “Cannibal Holocaust” и повестта на Виктор Сорокин - “Настя”. Уви, вчера не ми се седеше много-много пред компютъра и го прочетох едва днес. Да, бруталничък си е, но ми се стори някак банален. Това, което ми направи впечатление беше красивото изразяване на автора в началото, но като че ли е пропуснал да даде причината за това развитие. А в самия филм не бях толкова шокиран от самия канибализъм като такъв, колкото от факта, че, даже на фона на този канибализъм, “цивилизованите” младежи там приличат на варвари. Обясних и, че канибализмът е просто плод на различна аксиоматика на културата на тези племена, докато поведението, с което действащите лица във филма заслужиха смъртта си е, е толкова първично, че прави именно тях примитивни.

P.S. Умишлено няма връзка към разказа на Сорокин. Който се интересува…

Popularity: 2% [?]

Това е температурата, с която се събудих рано-рано сутринта. Явно трябваше да се подходи вече по изпитания стар метод с изпотяването. Нажулих се с два амидофена и под завивките, докато не ми стане лошо. Следваше душ и пак под завивките. Уви, температурата ми шареше в много голям диапазон, докато гледах няколко епизода “Всички обичат Реймънд”. Опитите ми да заспя излязоха безуспешни.. може би заради невероятния главобол, с който е придружено всичко. Премалял съм и най-малкото сядане пред компютъра само засилва пулсирането на главата ми. И течният аспирин свърши. На доста хора не успях да обърна внимание, но пък на други ми се налага. Не знам защо точно днес е решил половината Студентски град да ми се изреди на врата. СУмати народ от 41А да искат да ги окабелявам и на всекиго обяснявам едно и също. Хем им липсва организация, хем искат нещата да станат от самосебе си. Баси хората… Май ще се барикадирам и вече на никого няма да отварям…

Popularity: 6% [?]

Когато през лятото отидох The Passions of the Christ (2004) бях разочарован от типично американския ек??ън, който се разигра тогава. Бях разочарован от изпълнението на Мел Гибсън. ??мах очаквания за нещо по-въздействащо… като да се замисля върху мирогледа си. Не се получи: видях всяка възможна жестокост измислена от сценаристите набутана в двучасов филм, а въображението на хората в това отно??ение отдавна е спряло да ме впечатлява. Винаги съм бил достатъчно наивен да си мисля, че в хората не са способни да проявят толкова злоба, агресия и жестокост… още по-малко в края на миналия век.

??мам Cannibal Holocaust (1980) отдавна, но едва днес намерих време да го изгледам. Потресен съм. ??сторията е такава: годината е 1979. Експедиция от трима мъже и една жена тръгва към джунглите на Южна Африка, за да стигне там, където “времето е спряло преди две-три хиляди години”. Това се превръща в третата експедиция до там въобще и третата, от която никой не се връща. Спасителен екип предвождан от проф.Монро тръгва да ти търси. Е, той разбира съдбата им и успява да се завърне със изсниманите от експедицията филмови ленти. Точно тези ленти разкриват съдбата на екипа и причините за нея. В IMDb филмът е вписан с жанр “Ужаси”, но това е меко казано. Жестокост, канибализъм… Бих казал “не е чове??ко просто”, но точно там е работата - уви, това е чове??ко. Да, след този филм се замислих над смисъла на тази дума. По-невероятното е, че всичко това не е постановка, а реални кадри. Още не мога да го осъзная. ??мено затова филмът е забранен в над 30 страни. Мисля, че още не мога да осъзная какво съм видял… А това горе е финалната реплика на филма…

Popularity: 4% [?]

Блогвам ги, за да не забравя. По-добре помня, когато ми дължат пари, отколкото когато аз ги дължа. И все пак, приятен завършек на деня. Или по-скоро начало на новия. Въпреки това пръстите ми доста механично (и с много поправки) шарят по клавиатурата - най-истинният индикатор, че положението е настина тежко. Ицаци ми говори сложнотии - на сутринта ще ги прочета пак.

Телевизорът стана доста полезен като заместител на gWeather applet-а. Тия дни ми липсва особено. В KDE като че ли го няма. Тези -20 градуса в прогнозата бяха достатъчни, за да ме откажат да изляза днес. Вечерта нямаше как да не го направя - Управителен съвет на мрежата. Подкрепих изключването на 42А от мрежата и допълненията към структурата на новата система за администрация на мрежата със стотак ром - точно толкова, че да не замръзна на връщане. Денят прекарах в работа по въпросната система и завърши с новината, че една близка приятелка е направила глупостта да се реже. Явно е някаква мода. Слава Богу, оцеляла е. Поговорих си с нея, докато обсъдя с Велин поливането на 14-часовия му работен… ден (?). В “Le chef d’eouvre” (така ли се пишеше ?) мислих, че ще минем по стандартната процедура, и поръчах още стотица ром, колкото да се прибера без да се чувствам като търкаляща се снежна топка. Е, след редицата разнообразни шотове бях по-скоро изстребител. Изживяването бе невероятно, а имената на коктейлите така и не запомних. Но поне за известно време се почувствах с безтегловност - паралелът с орбитата около неизвестността в последните няколко дни. Загробвам се с работа. Страня от хората край себе си. Нервя се, че отново от добра воля работя без пари и то за сметка на себе си. Този път вдигнах малка валянка по повода, резултатите от които въобще няма да дойдат зле на изпоизпразнения ми джоб.

Бях запланувал тази вечер да поработя, но може би алкохолът ще помогне да се наспя човешки - 8 часа. Да видим…

Popularity: 3% [?]