Мамка му. След известно търсене в мрежата попаднах на това: “…В то же время приобретение российского гражданства лицами, достиг??ими 18 лет, возможно только при отказе от иного гражданства. Кроме того, для них Закон предусматривает необходимость постоянного проживания на территории России в течение нескольких лет непосредственно перед обращением по вопросу о приобретении гражданства. Последние два требования являются типичными ограничителями, препятствующими возникновению двойного гражданства…”. Накратко - мога да забравя за двойното гражданство. Бесен съм, че преди да стана на 18 никой не ме е питал какво искам всъщност…

Popularity: 5% [?]

Рожденият ден вчера мина изкъртващо забавно - простотии на килограм, но, уви, малко от тях успяхме да документираме. Сигурно съм се прибрал към 3 и някак естествено бях залепен като с доказаната сила на ***** (цензурираме рекламата :D) за леглото. Е, въпреки това се намъкнах във влака в 8:20. Засякох Пив (приятелче на Мира) - обади се някъде между дремките ми и си бъбрихме глупости. Благодарение на това пътуването протече бързичко. Останалата част от деня премина в излежаване и работа. За пореден път установих, че действам на принципа “Защо да оставям днешната работа за утре, като мога да я свърша и вдругиден ?”. В ToDO-то ми влиза и подкарване на мейлове на сървъра в Казанлък. Отделно на следващото прибиране ще разделя Internet сървъра от локалният Free сървър, а това няма да е лесно, доколкото в момента имам debian-amd64, който трябва да преместя на Intel P4 машина. А на колко хора съм обещал да се видя… включително и на военните в края на март.

Та… вечерта заспах към 22-23 и се събудих отново преди малко. Не мога да заспя. Щръкнах от леглото и реших да направя нещо, което отдавна не бях правил - заех цигара от Галин и се изнизах на тераската на етажа. Нощем много готинко се вижда голяма част от Студентски град и светлинките на София. Винаги съм се чудил какъв е обърнатият към небето прожектор. За съжаление се оказа, че е прекалено студено за да довърша цигарата, но все пак изживяването си струва - тишина, спокойствие, късни минувачи, кучешки лай, орално/вербално изхождане на някой пияница…

Сутринта ще се ходи за мартенички с Драго. И тъй като и двамата сме зле с финансите, обмисляхме варианта да седнем да продаваме мартеници на някоя сергия на Попа. Със сигурност ще сме най-атрактивните и със сигурност от общината ще дойдат да изкупят всичко, само и само да ни разкарат от там :). Пък и така по-лесно ще се уредим с безплатна продукция. После ме очаква здраво бачкане оп един магазин, който отдавна трябва да завърша, да пуснем с Кунчев един кабел в 42ри блок, а после да направя малко УС, за да обмислим вариантите за окабеляване на 41А. Пълна програма… най-малкото защото все по-дълбоко усещам как съм си го зачукал ангажирайки се с тази мрежа. Никакво време не ми остава, а колегите ми искали да ме видят във факултета. Дам…. не и тази седмица.

Popularity: 4% [?]

Пристигнах към 1:40. Направих грешката да събудя майка си, която веднага ме натисна да нагъвам в кухнята. Уви, не съм армията, за която беше наготвила. Нагъвах гледайки повторение на (не се смейте :)) “Море от любов”. Баси хората има на тоя свят - първа среща от няма и три часа и се сгодяват. Не стига това, ами са щастливи вече четвърт век. Не знам какво трябва да ги омагьоса, за да нацелят така без съмнение, почти без опознаване човека…

Както и да е… денят прекарах основно в офиса. Работих върху новите системи за поръчка и разплащания на услуги за англичаните. Превръщам се в Сенко на PHP, само заради тъпия акаунт за credit card processor-а (Barcleys ePDQ). Мисля да си направя PHP магическа пръчка… и да се самообявя за Хари Потър на PHP. Навън роси приятно и предпочетох да се прибера пеша. Запалих (май много ми дойде чистият въздух… или пък нервите). Мислих си за безпаричието, което е налегнало всички напоследък. Пробвах за последно да звънна на един момък, който ми дължи около 480 лв., но никакъв шанс. Явно ще трябва да подходя друго яче, за да си ги взема.

За рождения ден на Лалев (чух) сме купили wireless, а на Татяна нямам абсолютно никаква идея какво сме взели. Знам само, че олекнах с 15 кинта (ъййццц!). Предстои тежка вечер. Чудя се само кога ще се прибера в София, за да залягам отново над работата…

Popularity: 5% [?]

(… под звуците на Ludwig van Beethoven - Symphony No.5 in C Minor Op.67, I. Allegro con brio… агресивен, минорен, грандиозен)

Напоследък вечерите ми са като програмирани, но за щастие не и съдържанието им. Въпреки това, смятам да променя тази програма следващата седмица (нали програмист го раздавам :-D). Новини, “Господари на ефира” придружени с хапване, до към полунощ си бъбрим с Полина (разговори минаващи през каквото ни хрумне, а понякога темите вървят по двойки :)) и “векторно умножение с вектор перпендикулярен на мен и дължината на леглото ми” (© Ицаци)…

Пак взех да ръся теории в духа на това, че винаги съм в опозиция (по-лесно е да критикуваш, отколкото да предлагаш нещо конструктивно). Както винаги, в средата на речта си даже разбрах какво имам предвид (най-интересното е, че не противоречеше на до тогава казаното). Реших, че всичко на този свят е егоизъм. Не знам защо “егоист” трябва да звучи толкова.. нечисто и обидно. Да, има хора, които правят какво ли не в обществена полза, но даже самият факт, че това ги кара да се чувстват удволетворени ги превръща в егоисти. Лично мнение. Мързелът (двигател на прогреса)… Еми не ти се върви пеш - правиш си каручка и караш магаренцето да те вози, лети ти се - правиш си крилца и си чупиш краката.. Човек иска или не, светът си се върти около него. Той е особената точка в това, което е заобикаля… най-малкото защото всичко останало го заобикаля (като интегрирането по контур в комплексната равнина :-D). Всеки е обречен за живее най-малкото със себе си, да гледа на света през собствените си очи, сам да бъде единственото нещо, в което е сигурен… Останалото е философска еквилибристика (то и без това според един от преподавателите ми по квантова механика “философите са група нереализирали се физици” :-D).

Предстои ми тежък работен ден и още по-тежка вечер в нощния влак до Казанлък. Живее ми се, но не така !

Popularity: 9% [?]

Светна ми към 8 (като изключим изцепката на лаптопа на Галин - “Master, I have mail for you !”). За разлика от мен обаче мониторът ми така и не запали. Мамка му - пак на мен. Дотътрих аварийно един 14″ монитор, но в повече от 640×480 не можа да потрегли. А и беше безсмислено. Ремонтът в крайна сметка отне 15 лв. и не повече от половин час работа… което, уви, може да значи, че е бил един глупав предпазител на кинескопа (защото само той не смогна да блесне)… Докато се излежавах нервен чудейки се какво да правя, изиграх няколко игри на Tetris (игра, която открих на телевизора) под звуците на Samael (слава Богу конзолата спаси положението). Минах и покрай някое-друго политическо предаване. Както може да се предположи, дъвчеха новите назначения в правителството. Още нещо, което ме отчая от тази държава - некултурен министър на културата, електричар за зам.-министър и министър на икономиката, министър на енергетиката с неизяснено образование, както и министър на земеделието с редица закононарушения по време на работата си като зам.-министър в същото министерство преди това… Корупция, мълчание, недомлъвки, задкулисни игрички, обивнения… Така е в тая държава… трафик на деца за немски педофили… износ на бременни в посока Гърция… цели общини управлявани от страх от престъпни групировки… Май ще си взема полагащото ми се второ (руско) гражданство, за да отърва казармето, и ще се изнасям…

След това сякаш денят потръгна след успешния ремонт на монитора, след тримата окабелени и поуточнените идеи за окабеляване блока… И сега пак се сетих за тези неща. За капак на едно приятелче дядо му е починал. Черен ден. Все пак с някои проблясъци и това е хубаво…

Popularity: 5% [?]

Бе??е една невероятно приятна вечер вчера - нагости дойдоха няколко приятелчета, сред които с китарите си бяха Чочо и Драго. Въпреки чисто любителското си ниво, двамата се сработват стра??но добре. Спомних си нощите, в които пихме на покрива на блока пак с китари (май Наков се изявява??е като китарист, макар че тогава звуче??е основно Контрол, Черно фередже и т.н..). ??зпълнихме (аз пях, но не викнаха полиция ! :)) популярни парчета като “Hotel California” на Eagles, “One” на U2… ??зрових им таблатури на Roxette - “Sleeping in My Car”, разучиха я и аз пах наддадох глас. Макар да минава??е полунощ, съседите не се оплакаха, така че, или не сме вдигали много ??ум, или не съм пял достатъчно фал??иво…

Standing by the window, еyes upon the moon
Hoping that the memory will leave her spirit soon

She shuts the doors and lights and lays her body on the bed
Where images and words are running deep
She has too much pride to pull the sheets above her head
So quietly she lays and waits for sleep…

Станах по обед, макар да ми се спе??е още. Но така или иначе домакинката ще??е да ме събуди. Писна ми да ме тормозят за мрежа. Разходих се и до управата, колкото да ме спекат, че трябва да си преокабеля входа. Добрата новина обаче е, че открих начин да окабеля двата входа по по-читав начин, като просто кабелите не излизат в подпокривното пространство. Причината за това е, че то е карйно неудобно за прокарване на кабели, трябва да се пробиват дупки, а и входовете имат части с по 5, 6, 7 и по 8 етажа, което автоматично значи множество кабели по покривите и стените на блоковете. Тъпо. За щастие мазетата ни са чисти и обезопасени, така че кабелите ще излизат от кабелните канали директно там. Работата ни е почти свър??ена. остава да се намери дебела тел за прокарване на кабели…

Опс… май ще се ходи до магазина….

Popularity: 6% [?]

Цял ден се зарибявам с новия албум “Reign of Light” на Samael. Откак си падам въобще по по-тежка музика, съм се запалил по тази група. Възход и падение… и пак възход… Сигурно следва ново падение… Безизвестни основоположници на black метъла - смислен, богат, агресивен, мелодичен, съвременен… различен от този, който сега мнозина познават. Лаконични текстове - смесица на отчаяние и оптимизъм…

How many nights will we spend together traveling infinity back and forth and again
How many times will we go together questioning eternity about us about our wonders…

… и най-интересното е, че всичко това няма нищо общо с настроението ми :). Денят започна в дискутиране с Geroy на нови възможноти на споменатите вчера NetAcct-MySQL и NetAcct-NetStat. Сериозно се замислям дали да не се оттегля от задълженията си на технически администратор в мрежата на СНЦ “Локална мрежа - Студентски град” и да остана обикновен администратор - идва ми адски нагоре и откъм време, и откъм нерви. Успях да платя семестриалната си такса, общежитието и да се докопам до програмата си за семестъра… всичко това за сметка на работата, каквато почти не свър??их. Явно всичко планирано ще се отложи за утре. А в петък пак ще пътувам към Казанлък, така че планирам гърч. Все пак пътуването идва тъкмо навреме за рождения ден на Лалев в събота. Тъкмо ще поразпитам на кого съм дарил първата книга от “Хрониките на Амбър” на Роджър Зелазни (любимо книжле). Срам ме хваща от факта, че от година се опитвам да дочета две книги и не ми остават възможност и желание в едно и също време… Засега ще залегна над “Физика на кондензираната материя” :)…

Popularity: 6% [?]

Днес излезе нова версия ( 0.78 ) на netacct-mysql (наследник на едновремешния netacct), който към момента се поддържа от Николай Христов (Geroy). С въпросната програмка се наложи да се сблъскам наскоро, когато правих отчитане на трафика на VPN потребителите за един от доставчиците в Казанлък. Затова успях и аз да дам своя принос, като пооптимизирах кода на места, разчистих друг, оптимизирах заявките към MySQL и поправих отчитането така, че да работи с PPP интерфейси. Останалите нови неща (с които нямам нищо общо) са поддръжката на Oracle, запис на данните на всеки 5 мин. (помага за rrdtool графики), подходящи индекси на таблиците и т.н. и т.н. (няма да ям хляба на сайта на проекта я). Последната официална версия бе??е от преди две години и половина и се нуждае??е от разчистване на ненужен код, обновление и поправка на документацията. Към въпросната програмка съществува и PHP интерфейс ?]

Днес едно приятелче ми се оплака, че го били root-нали и ме помоли да направя нещо по въпроса, защото беше на 200км от машината си. Става въпрос за едно Debian рутерче, което стои у тях и разпределя Интернета между него и съседите му, а и върши няколко допълнителни неща като Local Master Browser, Web сървър, DNS и разни такива. Hax0r-ът се бе сдобил от потребителски акаунт през известна уязвимост на phpBB (там с версия 2.0.10), а от там и с администраторски акаунт чрез ptrace/kmod уязвимостта в ядрото (там с версия по подразбиране 2.4.18-bf2.4). Отделно друг пропуск беше, че Samba беше оставена да слухти и на Интернет интерфейса, като позволяваше достъп със системен (в частност root) акаунт (за да улесни допълнително хакерчето при качването на файлове).

Нямах много време, а задачата ми беше да пооправя нещата, докато машината бъде преинсталирана. А недоумиците на псевдо-хакерчето въобще не бяха малко:

• беше сменил root-паролата: Страшно тъпо ! Можеше успехът му да остане незабелязан;
• не бе зачистил log-овете: всичките услуги, през които се беше пробвал, старателно бяха записали активността му (wtmp, samba, apache,…);
• качил си бе backdoor без парола: за да може всеки без shell (цяло чудо, че не е сменил паролите на потребителските) да влезе в системата;
• не беше затрил exploit-ите си: във /var/tmp беше си оставил изходните кодове както на backdoor-ите, така и на exploit-ите. Това включва и скрипта, който ги компилира и пуска един по един, докато се добере до root. Благодарение на това му изпълнение, просто root-нах обратно машината с неговия си exploit и закрепих системата;

Всеки може да си направи изводите и за едната и за другата страна.

Popularity: 5% [?]

Тушето и Мима направо ме изненадаха на вратата. Честно казано, не очаквах да си спомнят къде живея :). Облякох набързо оказалото се излишно есенно яке и отлетяхме. По пътя звъннах и на Милена, която също отдавна не бях виждал, а се сещам за нея всеки път като си легна и погледна нагоре към нощната лампичка - коженият камшик, който ми подари за по-миналия ми рожден ден, заедно с белезниците с черни пухчета и баретната маска са нещата, които най-много втрещяват приходящите :). А не съм такъв човек, честно ! Така де, засилихме се към Renesans - една много приятна сладкарничка лепната на гърба на 54ти блок в Студентски град. Миленска, както винаги, превърна 15те минути в 45, но това е напълно нормално за момиче, което има огледало до входната си врата и редовно точно на излизане решава, че трябва да си тегли един бърз душ :). Поговорихме си с Тушето за работата и това, което чух за OBS не беше никак зле. Миленска пък успя да се похвали с разходката си до Франция и втората си записана специалност (ужас, наистина отдавна не се бяхме виждали). Постояхме известно време и се разотидохме. Може би, не гладът, ами хубавото време ме накараха да се поразходя още малко до баничарницата… Наистина страхотен ден. Липсваше ми и следобедната дрямка на отворен прозорец :).

Popularity: 5% [?]