Събудих се рано. Много рано. Особено предвид, че си легнах към 3 (реших да свърша малко работа). В 7:45 бях на крак, а в 8:10 се видях с Бени (#2). Кафе, в което се настанихме на маса за непушачи (тя пуши), ами и допълнително събрахме погледите, като започнахме да играем Сантасе на масата :). После се пренесохме вкъщи, за да събудим леко подпийналия снощи Галин. Горкият… По обед ги оставих, за да се видя с Вики, която дойде от Правец. Не мога да разбера само защо съм толкова отвеян тия дни, че да не видя едната единица на тролей 11 ?! Побъбрихме си за нещата от живота и за живота си като цяло. Имаше какво да си разкажем. Установихме, че и двамата имаме сходния проблем, че трябва много неща в живота си да сложим на мястото, но или нямаме възможност, нямаме сили за това… или просто не знаем къде е мястото на тези неща… Разделихме се малко преди 17. Вече се бях изнервил от факта, че имаше проблеми с единия магазин, а мислих вечерта да изляза. Оказа се кофти обновяване на MySQL базата данни. Костваше ми известни усилия да напиша скриптове, които да я оправят (в MySQL май липсват някои функции засягащи foreign keys). Междувременно се изсипаха няколко души вкъщи да ми дават зор да излизаме, а в такива моменти върша все по-малко работа. За мое удоволствие нагости дойде и Радост (уж за 5 минутки, но остана повечко :)). Успя да се наслади на простотията ни и въпреки това не избяга с викове от ужас - добър знак. Ще се излиза някъде с един общ приятел от Бургас - Георги (светът, както казах, бил малък :)), но това ще стане след като се прибера от Казанлък в понеделник… а трябва да пътувам сутринта (кога точно зависи от сайта Централна автогара). Как ще стане това, не знам…

Popularity: 2% [?]

Дам, май временно ще се откажа от идеята за PHP5 на сървъра. Оказва се, че пакетът php5-gd (5.0.3-1.dotdeb.0) не е особено съвместим с libpng2 (1.0.18-1), които имам инсталирани на сървъра. Или поне това е грешката, която изплюва:

Fatal error: imagecreatefrompng() [function.imagecreatefrompng]: gd-png: fatal libpng error: Incompatible
libpng version in application and library in ... on line ...

Интересно, че същият скрипт, пуснат от командния ред не дава тази грешка. Двете позлват един и същи php.ini файл, така че на дали използваното разширение е различно.

php-cgi като че ли също не дава този проблем. Мислих да подкарам PHP да работи като CGI, но това директно ми отрязва всякакви PHP флагове, които слагам в конфигурациите на виртуалните хостове (като open_basedir, safe_mode и т.н..). Върнах се на PHP4, докато отстранят проблема. Отделно, че в Debian модулът за Action директивата не се зарежда по подразбиране (бях достатъчно глупав да не проверя това). Тия дни съм егати блейката…

Popularity: 6% [?]

Днешният ден сякаш започна като по часовник, т.е. в момента, в който часовникът показа 00:01. Имах работа да довършвам по магазина и, като че ли я свърших (гледайки с гостите си “Александър Македонски”, пиейки тъмна бира и нагъвайки пуканки). Тъкмо реших да си лягам (нейде към 3) и ме изкопа някакво девойче на ICQ… на пръв поглед много обещаващо - метълка от Бургас. Рекох, че някой познат е решил да ни запознае. Еми, прав се оказах.. за съжаление - web design и development. Пак същият сайт с проблемите покрай PHP5. Оказва се, че теглят новини от друг сайт с помощта на нещо, наречено MagpieRSS. Проблемът е, че сайтът им е с windows-1251 encoding, както и RDF-а, който теглят, а новините учудващо за тях излизат в UTF-8 насред въпросния windows-1251 сайт. Това момиче обаче усилено ме убеждаваше, че трябва да променя директивата “default_charset” в php.ini. Стори ми се глупаво PHP да прекодира на някакъв етап входа и изхода си (макар че се оказа, че може да го прави). Основният проблем (естествено :)) пак не беше при мен: в пролога на XML-а, който теглят, липсва encoding декларация. То спецификация се подразбира, че тя е UTF-8. Прекодирането прави XML Parser-а на PHP, който (според блога на Steve Minutillo) и без това не се съобразява (или тогава не се съобразявал) с encoding декларацията и превежда в указания от “default_charset” UTF-8 (всъщност точно такова се очаква и да е поведението по спецификация), но незнайно защо PHP5 “default_charset” влияе върху изхода (при PHP4 съдържанието като че ли не се прекодира, защото “default_charset” не ми беше указан, а оставаше в CP1251). Може би ако хората следваха XML стандарта при генериране на RSS-а… ?

Малко след като се справих с това, отново на ICQ ме откри българин живущ в Дания (Hi !), който попаднал бил попаднал на blog-а ми търсейки информация за Diva MP3 устройствата на Deisy. Иначе се занимава с VoIP, което даже пробвах (честно казано, нямах си съвсем никакво понятие от тия неща и за съвсем кратко време успях да сгрея за какво иде реч - ентусиазиращо е). Побъбрихме си да уредим хостинг за сайтове на ДАВИД при него и се почуствах пълноценен…

Поиграх си малко с phpWiki и MediaWiki, за да видя дали ще ни свършат работа за сайта на Студентската мрежа. Би било добре, ако администрацията на MediaWiki и настройката му беше по-разбираема, а инсталацията на phpWiki беше по-приятна. Но за впечатленията си от тях по-нататък…

Не липсваше и работа по магазините. Някои клиенти наистина искат магии и май ще трябва да правя web interface за изстрелване на совалки от Байконур, за да се докажа. Нещо недоволствам. Опитвам се да приуча хорицата из фирмата да ползват леко тежкото, но много полезно Zend Studio, чевъртата бета на което излезе тия дни. Видях, че в него има CVS поддръжка и хич няма да е зле да си поиграя с нея (наред с FTP и MySQL поддръжката, това са две много полезни идеи реализирани по не особено читав за мен лично начин). Реших обаче, че, колкото и по-удобно да ми е така, на този етап няма да мога да навия колегите да го ползват. Оставам си с добрите намерения :).

Успях междудругото да сменя безаварийно и ядрото на Smeagol в студентската мрежа, да назнача още един администратор на пощенския списък за преводи, както и да затворя и linux.zonebg.com домейна, защото там наистина лети неистов спам. За няколко часа след премахването им са изчезнали почти всякакви спомени за такова име в Интернет и пощенският ми сървър значително се разтовари (това ще си проличи сигурно по графиката за международния ми трафик :)).

Та…. пчеличката Мая днес успя да кацне на доста места…

Popularity: 4% [?]

Налягнала ме е някаква неистова умора. Мисля да захвърля някои от отговорностите, които съм поел. Чувствам как от всички страни се сблъсквам по някакъв ангажимент. Всъщност не знам дали това е правилното решение. Винаги съм приемал живота като някакво изпитание и, зарежа ли нещо, значи просто се провалям. Дали съм се нарамил наистина с прекалено много работи или ме е налегнал синдромът наречен “студентски мързел” не знам. Факт е обаче, че свърша нещо в една насока, и ме подхващат в друга и така едно след друго. Денят ми се струва все по-кратък, а спя все по-малко и по-малко. Сроковете се скъсяват, а ангажиментите се увеличават. Проличава си по броя им в списъка, който си водя в ToDo-тефтерчето. Сякаш не ми остава време да се порадвам малко на живота. Може би прекарвам прекалено много време вкъщи и затова се чувствам затворен. А полетът на времето навън е страшно кратък. Няма гориво за повече.

Днес отново свърших малко полезна работа - поработих, колкото да установя, че Internet Explorer пак се цепи от другите браузъри, като прави проблеми с JavaScript имплементацията си. Преместих и пощенския списък за преводи от моя сървър на Marla, тъй като и без това вървеше прекалено много спам за linux.zonebg.com домейна, а и не мога да обръщам много внимание по поддръжката му. Ръчках малко и по машините в Студентски град. Усилено бягам от подготовката си за изпитите по ФХМИКРС (който пита “Физични и Химични Методи за изследване на Квантово Размерни Структури” :)), като се крия зад работата си. Материалите ми по темата са ограничени, а и желанеито ми да се занимавам с това е нулево. Помня когато съзнанието ми беше натоварено от едни протоколи по Основи на Радиоелектрониката. В момента, в който най-накрая ги предадох, така ми олекна… Появи ми се като че ли и време и ентусиазъм за работа. Все повече се убеждавам, че ангажиментите ми с образованието ми пречат… И въпреки това факултетът ще ми липсва някой ден…

Popularity: 4% [?]

Очарование… от Плин и обичта, с която ме обгражда (макар и отдалеч), от картичката от Павел (най-шантавата картичка, която съм получавал въобще), от Радост (която все намира начин да ме зарадва с някакви дреболийки или просто с присъствието и думите си). Очарование от някои снимки от места, на които не съм предполагал, че може да е толкова красиво, и от други места, на която такава красота даже не бях виждал. Очарован съм от човешкото отношение на колегите ми (защото в даскало наистина съм я загазил) и от хората, които просто от добра воля помагат на начинанията ни в мрежата.

Разочарование… от колежката, с която работим (заради злобата и малоумието, с които работи), от глупавия инат на част от преподавателите ми, от порно клипчето с главното участие на някои приятели, което ми попадна тия дни. Разочарование… от глупостите, които вършат други, като се забъркват с неподходящи (според мен) хора… и от някои, чийто инат надминава желанието им да си оправят отношенията с мен…

Объркан… от хора, на които мислих, че не им пука, а твърдят друго; от времето - че е толкова студено, а аз му се кефя… и най-вече от часовника, който показва 03:07, а на мен не ми се спи…

Popularity: 4% [?]

След снощната чистка по сървърите, днес се държат значително по-добре. Васил Колев се постара вчера да компилира ново (2.4.29-rc3) ядро за Porky, което допълнително подобри производителността му. Нещо подобно се случи и с основния ни рутер - Smeagol. Тази вечер Васил ще си поиграе и с ново ядро за него. И без това машинката прави известни проблеми с ненормално вдигане на натоварването, което така и не разбрахме от къде идва. Всъщност проблемът все още го има и се надявам новото ядро да го реши. Дано не стане като с това на Porky, с което се разместиха мрежовите карти по интерфейси, което уреди известен downtime на сървъра. Коства ми известно време докато намеря хора с ключ за там, а и монитор нямаше, така че трябваше и да се пренесе един (който слава Богу имаме излишен). Честно казано, не ми се влиза пак в това помещение, преди да е разчистено - кабели и кабелни канали лежат навсякъде. Иначе е добре обзаведено (само дето леко ни бяха понаводнили) веднъж.

На връщане минах през домакинката. Интересно - миналата година ми казваше “Ще ти скачам по веждите !”, задето окабелявам, а сега ме кара да и окабеля входа. Уви, там организацията е много по-слаба, отколкото се надявах. За пореден път се потвърждава, че в тази мрежа всички са много големи на приказки, но работа реално вършат страшно малко от тях. Ще трябва да се подходи различно: Васил предложи на курса по Мрежова сигурност да даде курсова задача да разработят приложения за автоматично конфигуриране на Windows от съответен configuration server в мрежата. По-нататък ще трябва да мисля и задания…

За съжаление, с всяко изминало събрание моето “StudGrad.Net ToDo” нараства все повече и повече, а времето намалява…

Popularity: 3% [?]

Тези дни прекарах в особен мързел примесен с удволетворение от работата по проектите с магазините. Въпреки това има още някои неща, които трябва да доизмисля (от типа на интернационализацията на един магазин, защото всички полета на всички продукти в него трябва да се описват на няколко езика). Не пропуснах и да поизляза с приятели и да попростеем заедно…

Иначе тази вечер премина пак под знамето на студентската мрежа. Направихме импровизирано събрание на Управителния Съвет в кафето на 52ри блок, на което присъстваше и Васил Колев. Съставихме едно не малко ToDo, като известна част от нещата свършихме и предстои да свърша тази вечер. За други пък Васил ще помага. Започваме да разчистваме машините от боклуци. Все по-сериозно става положението с липсата на хардуер. Весо Колев направо се стресна, като видя, че services машината (porky) ни е някакъв Celeron на 300 MHz, със 64 MB RAM и 3.2 Gb диск. Добре, че не му показах boo. Там даже не помня какво животинче е, а в момента е един от случаите, когато е забил. Трябва да се вземе някакъв хардуер за upgrade на това-онова. Още повече, че в поведението на машините се забелязват някои интересни странности…

Организационни проблеми също не липсват: когато поискахме от управата на общежитията план на блоковете, се оказа, че те просто нямат. Но пък ни дадоха евакуационни планове. Жестоко ! Жестоко ще ме пребият и хората от блок 41А, които от половин година вече чакат някаква мрежа, а просто нямаме как да им прекараме такава без планове. Няма да споменавам и за “дребни” проблеми от типа на изгасен switch в стая на момиче, което просто е решило да си зареди телефона :). Всякакви забавни работи. На 30ти предстои и Общо събрание на мрежата, за да направим някои промени по устава, които ще позволят да таксуваме доставчиците за използването на мрежата ни като среда за продаване на услугата си. Нещата определено се придвижват бавно и трябва да се организират нещата - надявам се като напиша новата система за администрация, там този проблем да е решен с някакъв вид ToDo/ticketing система. И всичко на PHP5. Обекти, обекти, обекти,… Само да намеря време…

Popularity: 2% [?]

Вчера си легнах късно - някъде към 5:00. Но беше една от вечерите, които не искам да свършват. Бъбрихме си до късно с Плин… за живота, за чувствата, за (не)щастието, за миналото, за (надявам се) бъдещето, за глупостите и за умностите… за какво ли не. Бяхме, както обикновено, между лигавото и сериозното… Харесва ми така. Беше хубаво, говорихме си нежни нещица, правихме си планове… очарователно е просто. А всички тези неща тръгнаха от писанията на Йовко… Чувствах се (и все още се чувствам) наистина щастлив… Придобих даже и желание за работа ! Всъщност даже по същото време дописвах малко код, който малко преди да си легна изпратих :).

Събудих се и побързах да си инсталирам новата бета на Zend Studio 4.0 и започнах работа - довършителни неща, които не костваха много усилия. По обед Албенчето ме изкара с някакви нейни дружлета напред-назад. Забихме се в кафенце на Витошка и най-нагло си джиткахме белот :). Към 17:00 приключихме и тръгнах да се прибирам…

Улиците на София вонят, буклук навсякъде. София наистина се превърна в лицето на България пред света - направихме от държавата си една голяма кофа за буклук, а се оплакваме от буклуците, които щъкат наоколо. Не че едноседмичното давене в помия ще промени с нещо безхаберието и безотговорността на управниците, но… и те няма да стъпват на метеното :).

Прибрах се вкъщи замалко, колкото да си тегля един душ. Трябваше с Лили да се видим в 19:30 на НДК. Подраних с десетина минутки, в опитите си да не закъснея (мразя да закъснявам и, като видя, че ще го направя с повече от 5мин., се обаждам). Оказа се излишно - за пръв път в живота ми вързаха тенекия. Само идеята да ми се случи нещо такова винаги ме е вбесявала. Затова и сега просто нямам думи… и ще пропусна.

Предстои ми много работа, а утре и практикум. Вече не знам как да наредя нещата си. Списъкът задачи толкова се пълни, че тефтерчето, което ми подариха при купуването на стреличките, май няма да ми стигне…

Popularity: 3% [?]

… и денят не е без име, защото в него не се е случило нищо, а просто защото се случиха важни неща. Не е това, че въпреки късното ми лягане в 4:30 станах самоволно в 9:30, не е и защото трябваше да търча да взема парички от тук-таме, да ги дам другаде, да уредя смяната на стъклото в стаята (най-накрая) или пък да с видя с домакинката, която ми намекна, че трябва да намина някой ден през тях, за да и преинсталирам компютъра… Даже не е и защото имам адски много работа за вършене - три web магазина на главата, промени по администрацията и софтуера управляващ локалната мрежа.

Първото нещо, което ме впечатли, беше отново едно писание в блога на Йовко, скромно озаглавено За усмивките и хората - разговор, който успя да ме направи малко по-сигурен в себе си. Както отбелязах и в коментарите на блога му, четох преди години един разказ на Теодор Драйзер - “Освобождение”, който в комбинация с една разочароваща връзка крайно негативно повлия на отношенията ми с противоположния пол. Насади страх от обвързването, една прекалена предпазливост, с която нараних неприятно много хора. И всичко защото се отдадох на разума вместо на чувствата си, на импулсивността си. А последните са тези, на които стъпва всяка връзка. Ив сякаш беше главния герой на Драйзер - примирена с живота си такъв, какъвто е, с неудволетворението, което той и носи. От другата страна стоеше е Йовко - критикуващ всичко това, навеждащ към самооценка. Аз ту се носех по вълните, които сам съм създал гмуркайки се в живота, ту бях в стационарни състояния на размисъл с нулев резултат. Мисля да променя това… крайностите никога не са ме очаровали. Показах този разказ на още няколко души. Харесаха го. Красиво е, наистина.

Вечерта се занесох на ИББ. Посещаемостта беше малка, но това сякаш не изненада никого. Бях подранил и използвах възможността да запиша някои неща в тефтерчето си, което се превърна в ToDo. Чудех се за по-добър начин да организирам нещата в него. Листата не позволяват всичко, пише се бавно, отбелязва се трудно. А компютърът не винаги ми е под ръка. Трябва ми нещо като органайзър. Първи дойдоха Бобсън и Пейо Попов. С последния успяхме да обсъдим това-онова около студентската мрежа и начините, по които да можем да се финансираме. След малко дойдоха Васил Колев с приятелката си, за моя изненада Ники Кирчев, и Георги Гунински. Говорихме си, както за мрежата в Студентски град, така и за буклука из София, за жени, за каквото ни падне… Въпреки това се разотидохме рано.

А колко работа ме чака… не е истина просто.

Popularity: 3% [?]

Времето има някои много особени характеристики, които го правят един.. странен обект:
Времето минава… то се движи.
Времето тече… то е флуид.
Времето лети… и то летяща флуид.
Времето е топло… характеризира се с температура.
Времето е пари… има левов еквивалент.
Времето лекува… изисква здравна осигуровка.
Всичко това е много хубаво, но… Всички приказват за времето, а него никакво го няма :). А времето дали знае, че сега говорим за него ?!

Popularity: 2% [?]