Valery’s Mlog

Мира

Така се казва момиче, с което се запознах преди около 3 години някъде по чатовете. Нагости ми е за три дни покрай интервюта за работа в две авиокомпании. Това ми бе??е занимавката днес и честно казано ми бе приятно. Тази нощ обаче ще наваксвам с работата. От July Morning (когато се видяхме за последно) насам се случиха доста неща, които определено си струваха разказването. Винаги съм се радвал на чистите си приятелски отно??ения с нея и лекотата, с която споделяме и приемаме всичко край себе си. Може би наистина имах нужда от човек като нея до себе си, било и този път да споделя усмивките си.

Току-що се докопах и до снимките от вчера. Майчице… ЗлеР (© Васил Колев) !

Popularity: 9% [?]

Публикувано в понеделник, януари 31st, 2005, 6:09 pm от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Мрежови формалности

Днес се проведе насрочното преди повече от месец Общо Събрание на СНЦ “Локална мрежа - Студентски град”. В дневния (или по-скоро вечерен) ред влязоха промени по Устава, както и избиране на (почти) нов Управителен съвет. И, естествено, “Разни”. Събранието протече относително по-спокойно, като простотии отново не липсваха (слава Богу, не простащини), може би защото няколко души наистина се бяхме поподкрепили преди него или пък просто защото на хора (като малък Наков) им идва отвътре

Основната промяна по Устава включваше хитрия ход (гордея се с това, че аз го измислих) да създадем “членове с особен статут”, за които ще се нарочват доставчиците на Интернет, на IP телефония и въобще лица и организации, които извършват търговска дейност в рамките на мрежата. За тях членският внос ще е ежемесечен и определян с решение на Управителния Съвет. Това ще ни позволи да осигурим някакви приходи в касата на мрежата, без да променяме типа на организацията, да извършваме стопанска дейност и съответно всичките глупости покрай това. Ако мине в съда, ще е чудесно. “Измислено е много хитро. Страхотно е, невероятно. Аз съм го мислил. Работи адски добре !” © Roamer :-). Другите промени по устава бяха формални, но някои наистина предизвикаха спор.

Всъщност се очакваше днес да се прекрати мандата ми като член на Управителния съвет. Еми, не стана. Бях преизбран, след като се кандидатирах. Може би го направих по-скоро, за да изместя други, които не исках да влязат в него. Наречете го интереси или по-скоро различно виждане за мрежата. Ще ми се да внеса повече ред и яснота в нея, защото цари известен хаос. А всяко нещо, което не си е на мястото, ме човърка. Или пък се пристрастих към кафето в неделя ? Или пък ми изглежда по-добро попълнение към биографията :).

И, като стана въпрос за Интернет, тия дни трябва да изключа и последния доставчик ползващ сървър на мрежата за целите си, да преинсталирам машината и да я понастроя по-сериозно като рутер между блоковете. Ще има известно разместване по машините, а и ще видя как работи “proxyarp” функционалността на практика. Ще трябва да се поработи и по web системата, като първото нещо, което ще направя е права за администрация и ToDo модул, с който да поорганизираме работата в мрежата - една много добра идея на Васил Колев, която просто чака да ми се освободят време и желание в едно и също време, за да я реализирам.

А сесия ме е налегналааааа….

Popularity: 5% [?]

Публикувано в неделя, януари 30th, 2005, 11:04 pm от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Нищоправене (продължение… в картинки)

Събудих се, колкото да изцепя: “Афе 5 ли е ?! Баааси колко съм зле !”. Заспах, за да се надигна отново към 8 и то за последно. Отново нищо не свърших, а към 11 дойде и Аби, за да изправи косата на Галин с някаква преса. Май даже му отива. След като реално не свърших нищо кой знае колко полезно, към 16 се изсипахме на Попа за срещата с хорица от канала ми. Забихме се отново “Под Бора” и простотията взе да се сипе пак с килограми. Не че и преди това не изпростяхме вкъщи, но… там даже се и документира (даже скоро може и да докопам снимков и видео материал). А бяхме и повече и на повече алкохол. УжасТ - бях най-дъртият в агитката. Но това пък беше почти единственото неприятно нещо. Дали защото бях повкарал вече малко ром, дали просто съм си такъв, но имаше наистина чаровни попадения там. Останах поочарован от някои нови запознанства там. Но пък трябваше да тръгвам за общото събрание на мрежата, което се проточи от 20:30 до към… преди малко… т.е. до към 00:30 (с всичките допълнителни уговорки в новия Управителен Съвет). Даже хората поостанаха, за да свършат малко работа, а аз през това време ще разчистя кочината си вкъщи, за да има къде да настаня Мира… което ми напомня, че трябва да стана към 4:45…

Popularity: 5% [?]

Публикувано в неделя, януари 30th, 2005, 10:49 pm от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Хаймана

Събудих се може би към 11. Тъкмо се поосвежих и си прочетох пощата, когато Петя се обади да каже, че е в София, та да идем на кафе… И ако може за половин (в тоя сняг) да долетя до центъра. Е, успях, но кафетата се превърнаха в малка биричка (всъщност гадна Каменица) и по нещо от обедното меню на Примавера. Час и половина в общи приказки. Всъщност и “магнитофонна памет”, като тази на Йовко, не би ми помогнала да си спомня нещо по-съдържателно, но пък беше приятно. Опитах се да свърша малко работа, като се прибрах, но… днес, колкото пъти си седна на компютъра, толкова поъти ме заболява главата (което се лекува много добре с разтворим Aspirin-C). Май Плин ме е позаразила - снощи се оплака от същото :). Поотспах си… отново. Практикум по нищонеправене и… доспиване. И пак нагости на Радост. Ето това е “празен ден”. Оф, и пак ме заболяха очите…

Popularity: 5% [?]

Публикувано в събота, януари 29th, 2005, 8:00 pm от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Бурята… изтощение

Докато четях снощи бях изпаднал в състояние, в което хем си мислих че материалът е страшно малко и елементарен, хем не успявах някак да го подредя в главата си. Стигнах до записките на Сашо, които меко казано бяха неразбираеми. Вместо да тъпча на едно място опитвайки се да навържа нещата, започнах отново. И пак стигнах до там… и отново… и отново… Около 6:30 реших, че може би е добре да поспя поне малко, за да не разбъркам тотално баламурника в главата си. Сгуших се в завивките, но номерът със заспиването не мина. Кафето и Shark-ът се оказаха по-силни от умората. Въртях се и играх “Path” на GSM-а на сестра си, който временно ползвам. Може би започнах да се поунасям… дали в съня, дали просто в мислите си… но този проблясък на неадекватност бе прекъснат от алармата за ставане. Звуците на Kultur Shock, които кънтят в walkman-а ми от вече година и няколко месеца, сякаш ми подействаха отпускащо и ободряващо. Колегите засякох в барчето. Изпитът беше малко пародия на такъв, но със спеицалните предмети в нашия факултет винаги е било така. Резултатът е учудващо 5 ! Още на самия изпит обаче ми иззвъня телефона - някакъв тип за мрежата. Нещо не ми харесва идеята да ми раздават номера на Сульо и Пульо. Веднага след като тръгнах от факултета, Пашов звънна да ми съобщи за новите прищевки покрай магазина за мебели. После сестра ми, след това баща ми, после да се чуя с Веско… идеше ми да си изключа телефона, защото това продължи и при опитите ми да си полегна. Допълнително мина и девойката, дето и прекарвахме мрежа без мрежова карта на лаптопа. Оня ден и настроих новата машина и за два дни някой вече беше минал и спрял половината services на XPто - точно толкова, колкото да не и работят голямата част от мрежовите услуги. И с това трябваше да се занимавам. А ! И пак тоя момък от телефона - искал, освен да му пусна мрежата, и Windows да му преинсталирам. Не днес тия. Пак се опитах да поспя. Тоя път сестра ми настоя да отида до тях. Беше си събрала вече багажа с готовност да напусне Студентски град.

Пред Фантастико ме спира някаква девойка с книжки (източно-пропагандно-псевдо-религиозни) в ръце. Картинката ми стана ясна, но:

- Може ли за минутка ?
- Еми... може.
- Студент ли сте ?
- Да.
- И какво учите ?
- Физика.
- Аууу.. тогава тази книга е точно за вас !
- Така ли ?
- Ами... за произхода на материята....
- На дали ще ми помогне за изпита по Физика на Кондензираната Материя.
- ... за вечния двигател..
- Оня, чието несъществуване е пряко следствие от озновните термодинамични принципи ?
- ... за смисъла на живота...
- Явно е за философи. Минутката изтече, довиждане.

Оказа се, че багажът е повече, отколкото аз съм събрал за повече от три години и половина престой тук. Станах хамалин. Е, вече си имам телевизор и хладилник в стаята (вместо да гледам сеир на хорат през прозореца и да използвам студовете на същото място за охлаждане). Напълнихме Давидското Suzuki. А уж е товарна количка. Сняг навън. Мокър сняг. Тъкмо поподредих вкъщи и… трябваше и 305м ролка да разнасям напред-назад за евентуалното окабеляване утре. Сняг. Мокът сняг.

Както каза Бени #2 днес… ready to crash out !

P.S. Междувременно, Мирето се обади, че ще дойде нагости в понеделник за три дни :-D. Перлата на средата на черния ден, честно казано.

Popularity: 8% [?]

Публикувано в петък, януари 28th, 2005, 7:53 pm от Valery Dachev в Personal | 2 коментара »

Приятна вечер. Зати??ие пред буря ?

Следобеда се опитах да поуча. Установих, че имам не малко свои записки към лекциите. Комбинирането на моите и тези на Стефан дава учудващо добри резултати (даже понякога вдявам за какво става въпрос). Но може би бе??е умората това, заради което ме заболяха очите. Завих се и заспах сладко-сладко отново под звуците на Енигма (на дискографията на които е отделена специален playlist). Събуди ме ??лиян, за да му потърся co-location за ма??ина нейде извън България (ако някой има добри идеи в тази посока, ще съм му безкрайно благодарен да подскаже). Повъртях се още малко и станах. Оказа се, че междувременно е минала Радост, за да се уговорим да излезем към 20. Може би е проява на несериозност да се навия, предвид, че съм прехвърлил едва половината от материалите по предмета, но все пак не бе??е за изпускане. Успях да попрочета още нещо, но като че ли тези дни съм наистина отвеян. Толкова, че успях да стигна до магазина без портфейл и телефон. В “Сърцата” се изтърсихме около 8-9 ду??и (между които Галин, Драго и Деан). Бе??е приятно - позапознах се с нови хорица, срещнах се със стари познати (в лицето на общия ни с Радост приятел - Георги), засякох приятелката на Васил Колев (Василей, де хайманосва жена ти по туй време фе ?! :)), побъбрихме си с хорицата, попяхме и се полигавихме (както само ние можем с Деан и Драго) и се изнесохме.

След като се прибрах и с няколко почуквания по стената установих, че и Радост успе??но е взела мар??рута между входната до стаята си, гаврътнах един Shark. Взел съм три броя кафета 3-в-1 (общо 9-в-3 :)) и се надявам да ме издържат до сутринта, защото смятам да изкарам това време в съзерцание на записките по Физика на металите. Няма да мина с показване на физиката си като метъл… преподавателката не е мой тип (Защото вече няма бележник ? :P). Трябва да се учи, дамммм….

Popularity: 6% [?]

Публикувано в четвъртък, януари 27th, 2005, 10:47 pm от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Защо все на мен ? ™

Нещо ми зацепи ма??ината вчера вечерта. Работе??е, но накъсва??е ужасно. Ре??их, че е заради видео картата, тъй като вентилаторът и бе??е спрял. ??звадих го, почистих го, а покрай него и останалата част от кутията. Пускам и тъкмо тръгвам да запла??вам хората от локалната мрежа с мерките за сигурност, които смятам да въведа в нея, когато компютърът ми просто угасна и отказа да запали повече. Последва разглобяване, почистване, проверка на всички свръзвания - безрезултатно. Оказа се, че не мога и да намеря друго ATX захванване по това време, за да пробвам с него. Задоволих се с мултицет, който едва успях да докопам. След малко консултации по телефона и жичкаджийски изпълнения установих, че (слава Богу) този път е захранването. Чудесно ! Просто невероятно ! Пропуснах ??ББ снощи заради това. Да не говорим, че за Коледа се наложи Дядо Коледа да ми подари нов диск, преди това пък дядото, дето подарява нещата през лятото, ми поадри ново дъно с процесор…. Защо все на мен ?!?! ?? все пак… приятен повод да сменя кутията, която и без това бе??е малка за охлаждането, с което я бях оборудвал. До толкова не стига??е мястото, че вентилатора за процесора бях монтирал на самото захранване и обдухва??е само наполовина - нещо, за което всеки хардуерист би ме анатемосал, а в силиконовата долина ще ме карат доживот да гледам изгрева на раета (Памела Андерсън и тя ли е от силиконовата долина ?!).

От тази сутрин назад с $24. Кутията не е нищо особено, но като за цената си (без ДДС и на дилърски цени, благодарение на Християн) си е добре. По-тежко ми дойде ставането рано сутринта и разкарването до “На майна-си-райна” No.82 и обратно, както и самото разглобяване на единия компютър и монтиране на чарковете в новия. Сглобих си всичко и… за пръв път от доста време се наложи да работя на затворена кутия, просто защото тоя вентилатор работейки с пълната си мощност ще ме разболее. Може би ще му сваля оборотите по-нататък. Християн подхвърли да смажа вентилаторите с вазелин - били много по-тихи така и се държали много по-стабилно. Но това ще стане в момента, в който ми мине срама да мина през аптеката за нещо подобно…

Утре ме чака изпит по Физика на металите (метАлите, а не метЪлите - аз моята си физика я знам :)). Трябва да се учи… снощи успях да мина 1/3 от материала, само защото нямах компютър. Ще се направя, че и днес нямам… :).

Popularity: 5% [?]

Публикувано в четвъртък, януари 27th, 2005, 12:11 pm от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Нощна птица

(Ако и този път ми изтрещи Mozilla-ата, просто днес няма да блогвам)

Та… Пак се събудих към 9, както всяка друга сутрин напоследък. Отново недоспал и отново не мога да заспя. Въртя се в леглото самоукорявайки се, че не върша нищо полезно, и всичко това в продължение на поне час. Е, вчера се надигнах, едва когато трябваше да отида до Стефан, за да взема материали за вече полупроспаната ми сесия. Случваха ми се разни странни работи… или просто едва вчера започнах да им обръщам внимание: прикритите под снега сметища (останали от преди две седмици); погрешната спирка; рекурсивното търсене блока на Стефан; (почти) случайната среща с Виктор, който също се беше запътил да копира лекции; блондинката под прикритие на ксерокса (още първият и лист захапа, а, след като започна да ги копира един по един, явно трябваше да отидем на кафе); закусвалнята, в която попаднахме (странна, защото, даже да влезеш вътре, трябва да си поръчаш отвън на улицата, защото там бил касовият апарат); изводът, до който достигнахме, че “и ученичките в Бастилията ще порастнат” (но пък ние май няма)… Въобще разни такива работи.

Прибрах се и веднага ме награбиха от мрежата. Отскочих до злобното девойче без мрежова карта - купили си направо нов компютър вместо лаптопа. Бях в онова си просташко (щото простея много) настроение и мина весело. Не мина и без ежедневното поразийстване по машините. Отскочих и до Радост, за да видя дали не мога да си намеря оправдание да не уча вечерта, но, уви, тя се оказа по-сериозна по отношение на сесията. Е, побъбрихме си и вече като че ли беше време да направя поредното наплюскване (след това с ~20 палачинки от предходната вечер)…

За пореден път установявам каква наистина велика музика правят Енигма - перфектна за работа, за сън, а някои песни направо си звучат като инструкциите от филмчето Кама Сутра. Успях да задраскам доста неща от ToDo-то на магазина… или поне достатъчно, за да сметна деня за оползотворен. Де да стояха така нещата и с изпитите…

Popularity: 5% [?]

Публикувано в сряда, януари 26th, 2005, 12:15 pm от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

Аз съм Сънчо

Охх…. може би това ще си е най-издаваният от мене звук тези дни. Посъжалих сам за себе си, че се прибрах в Казанлък. Дали защото установих, че определено компанията там (въобще доколкото все още е дефиниран тоя израз) не е това, което бе??е преди. ??ли пък защото като че ли цял Казанлък е кротнал прекалено много и няма с кого да си подивея. А може би аз не порастнах заедно с останалите. Но със сигурност част от това се дълже??е на умората от рождения ден на сестра ми. Хората поостанаха до някое време. Легнах си може би към 3, а в 8 бе??е влакът към София. Не знам майка ми как успява само тъпчейки храна по чантите да мине откъм масова плътност оловото. След безуспе??ния ни опит да изтървем влака и малко странното ни пътуване (някакъв много комуникативен дядка, спорадичен сън и…. това, че за първи път пътуването не ми се стори дълго и изморително). Въпреки това все още чувствам известен дискомфорт от целия пренесен багаж. Останалото време се опитах да прекарам основно в леглото. След като си взема един ду??, ще подпитам Радост дали да не излезем тази вечер. Може би ще пропусна тука??ната версия на рождения ден на сестра си…

Popularity: 6% [?]

Публикувано в понеделник, януари 24th, 2005, 5:11 pm от Valery Dachev в Personal | Няма коментари »

На бегом през Казанлък

Спах неприлично добре. Не помня какво сънувах, но ми беше спокойно, а това ми се случва невероятно рядко. Трудно ми е да опиша колко неприятно ми е да се налага да ставам в такъв момент. Беше 7:00. До 8:15 вече бях на автогарата, за да се намъкна час по-късно в наистина миниатюрното автобусче към Казанлък. Успях даже да се засека с една двойка, която от няколко години насам са ми страшно неприятни (главно заради двуличието им… драми, които не ми се разказват тук). Иначе пътуването мина спокойно и относително бързо. Видяхме се с Илиян за по кафе и проведох малка консултация, от която се нуждаех за SQL, а и за това какво става с компанията в Казанлък (за каквато напоследък май не може да се говори :(). Дадох своя принос в НЕреализирането на собствената ми идея да отидем до Стара Загора в Little Rock - чувствах се попреуморен. Вечерта завършихме в едно относително ново заведение за салати. Въпреки ограничения състав (аз, Илиян, Лалев и Жеко), беше весело. Утре се надявам да стане още по-весело, когато посетя занятията при Тео (бившият ми класен ръководител и основен виновник сега да се занимавам с физика) в школата по физика…

Popularity: 5% [?]

Публикувано в събота, януари 22nd, 2005, 9:58 pm от Valery Dachev в Personal | 2 коментара »