Не… не беше студентския празник. Изпразнувах липсата на Интернет (защото доставчикът ми леко не си отчита трафика към “безплатните” сайтове), нежеланието си да ям и пия каквото и да било (защото предният ми зъб ми взима здравето и без да е там, а и венците ми покрай цялата история са изтръпнали) и въобще… мъничко спокойствие, за да свърша тон полезна работа - нещо, което и в момента правя. Всъщност, имам 4 минутки, за да завърша това писание и да не пропусна ден в блога.

Започвам да се повъзстановявам от налегналата ме напоследък депресия, но… въпреки това не бърза да си ходи. А и проблемчета изскачат постоянно (от типа на спирането на телефона ми, защото някой от приятелите, които имат договори на мое име, забравят да си платят сметките). От утре пък ще съм с нова фасада - днес беше първата проба на заветната коронка и като че ли ще придобия вид удобен за гледане :). Отделно трябва по някое време да ида и да си направя очила, за да поразваля инак ослепителната гледка. Но май няма да е тази седмица - утре имам адски много ангажименти, а в събота ще опитам да отлетя към София. Писна ми да съм на трафик. Благодарение на Кали се докопах до новия албум Kultura Diktatura на Kultur Shock - нещо, което доста често ми се върти в уолкмена и определено резонира с балканските части на душицата ми.

Popularity: 2% [?]

Понякога имаш едно особено чувство, че всичко върви като някакъв предначертан план… Но не твоя - нечий друг. Виждаш как бавно и постепенно затъваш все повече и повече. Глупаво е, че за сметка на това има точно един момент, в който от удавник се превъщаш в удавен.

Знаеш, че допускаш грешки, и знаеш защо, но не се чувстваш опрадаван. Знаеш, че има нещо, което трябва да прозреш, но се чувстваш сляп. Знаеш, че трябва нещо да преосмислиш и нещо да промениш, но се чувстваш безсилен. Знаеш, че има само положителен и отрицателен изход на нещата, но това ти дава една половинка спокойствие и една половинка тревоги. Знаеш… но като че ли всичко (включително и най-вече ти самият) е срещу теб. Май е по-добре нищо да не знаеш… винаги съм го мислил.

Един приятел преди години ми обясняваше докато игра Tetris: “Правя дупки, за да ги запълня след това. Иначе не е интересно.”. И сякаш системно нареждам погрешно тухличките в живота си, а после се опитвам да запълвам пропуските. Днес си казах едно много продължително “Сбогом” с човек, който адски много обичах и продължавам да обичам. Дълго оплитах и разплитах нещата, но играта стигна до логичния си изход - думичката “край”. И като всяка по-продължителна игра, краят и дойде мигновено. Създадох илюзии, без да съм фокусник, но ги унижтожих като варварин. Съжелявам за всичко, което причиних… и това не ме оправдава. Аз сгреших !

P.S. Честит празник, колеги ! :-/

Popularity: 3% [?]

Вчера май нищо не стана като хората…. първо, че се оспах за семинара, после пък срещата ми беше на главния вход на окупираното отвсякъде НДК (като по чудо се намерихме с девойката и даже си изкарахме добре в Galaxy Bowling Club и на разходката по опустелите централни улици на София), а заседанието на УС се превърна в кафета с Добрев в кафето (защото май бяхме единствените ентусиасти). Все пак успяхме да пообсъдим това-онова и да си набележим доста работа за вършене.

Не спах добре… сънувах някакви гадости - не са чести случаите, когато сънищата ми са свързани, но… тази нощ като че ли прецаках отношенията си с всички по-близки хора и то заради някакви глупости (нормално да са глупости - сън е). Отново станах късно, набързо записах всичко, което трябваше да нося към Казанлък, инструктирах Галин за след като се върне и отлетях към автогарата - стигнах учудващо бързо предвид проблемите с трафика в София.

През целия път към Казанлък се “наслаждавах” на българо-македонски фолклор и стари градски/селски шлагери. Е, нищо против - доста от нещата ги имам. Но нямаше нужда да вървят през цялото време. Успях да си уговоря и час при зъболекаря на връх имения му ден час след пристигането му. Сбогувах се най-накрая с единия си преден зъб, който от дълго време чака коронка. Малко глупаво се получи, че няколкото дни, които намерих да отделя за целта, съвпадат със студентския празник, но аз така или иначе не съм си правил труда да го отбелязвам досега. Е, д-р Стоев си го върна за безпокойството в празнично време. А и в продължение на няколко дни въобще няма да съм приятна гледка… освен ако представите ви за смъртта не са приятни. Замислям се дали да не си направя една снимка с камерата на лаптопа, за даплаща след години децата си какво ще им се случи, ако не се грижат за зъбите си (не че причината за коронката има нещо общо). Така че ще гледам да не си подавам много-много носа навън… Ако не друго, ще свърша повечко работа - почти приключих с инталирането на Apache, PHP, MySQL и phpMyAdmin…

Popularity: 6% [?]

Ох…. оспах се за семинара на Linux-BG.org. Явно този ще го пропусна. За сметка на това това пък успях да свърша малко работа по новия магазин, който пиша. Продължавам да се възмущавам от некадърността на хората, които са го писали - абсолютно никакъв подход към структуриране и оптимизация на кода, а пък за сигурност да не говорим. Добре, че не съм конкурент в продажбата на мебели, защото с една заявка и сайтът заминава. Преправих доста неща и сега е горе-долу придобива някакъв вид на изглед :). Малко по-късно ще се видя и с една приятелка (среща, която така или иначе щеше да се състои в средата на семинара). В 21:00 е Управителният съвет на мрежата. Бяхме си наумили “дневния ред” да го преименуваме на “нощен”. Като гледам обаче какви наща съм си наумил, няколко хора ще ме гледат на кръв още на първото ми събрание като член на този съвет :).

В съвсем личен план обаче въобще не съм добре. Шибано ми е за моята “роза”. Май като Малкия принц верно тръгнах да обикалям някъде никъде, да витая из облаците и сгафих страшно брутално. Много ме бива иначе да давам акъл, а сам не се гледам…

Както и да е… надъхвам се да бачкам със Sonic Mayhem и саундтрака им към Quake II…

Popularity: 2% [?]

… връзки-мръзки, сървъри-мървъри, кастофони-мастофорни… Опаа… поувлякох се !

Но в такива неща си изкарах деня: отворих очи малко преди 10, проверих си пощата още в леглото (трябва да удължа кабелите на мишката и клавиатурата), а малко след това ми звънна и Димитър. След около половин час вече бяхме в кафето на 42ри блок и обсъждахме какво има да се прави. Качихме се до вкъщи, набързо направихме един кабел за Галин (че да може да си чати и от леглото). Минавайки покрай блока описахме кабелите в другото (за мен) крило, защото там работата е съвсем неясна (имаше и висящи отрязани кабели и такива, които отиваха незнайно къде), така че да можем някаква синхронизация с базата данни при мен. Ядосах се колко малко неща в тази мрежа са неясни, подописах малко системата (тя и тя се нуждае от не малко преправяне) и набелязахме окончателно задачите. Не можахме да свършим цялата работа, но мисля, че направихме достатъчно. Трябва да отделя време да постегна базите…

Интересното е, че днес на няколко пъти ми зададоха въпроса (включително и сестра ми) “Като никой не ти плаща, защо се занимаваш ?”. Преобладават отговори като “Ми… ей тъй. Просто така. Щото кой иначе ?”. Иначе беше забавно - всякакви изцепки, особено към края, когато съвсем бяхме изтрещели от лиготия. Пък и хората ни се радваха. Изпихме по една бира по повода с Димитър и се разотидохме. Минах междувременно да забера отрязаните кабели и… тъкмо се прибрах от сестра си. Пак и бяха омазали компютъра с вируси (скапани Уинбози), но поне си похапнах :).

Popularity: 4% [?]

Хубаво си работих аз по магазина. Даже го завър??их. Останаха малки неща, като прехвърляне на Credit Card Checkout по SSL и проверка на работата на криптираните мейлове. Еми ето там се закучи работата:

При този хостинг директорията за HTTP е htdocs/, а за HTTPS - secure/. Често казано, не искам да дублирам системата (макар че е направена така, че да работи и от двете места без абсолютно никакви промени по кода), защото ке??овете за снимките трябва да са различни. Помолихме доставчика да промени HTTPS Document Root на htdocs/, но той заяви, че това е навъзможно ! Баси… доста странно. Добре де, ре??их, че ще правя symlink-ове. Само дето се оказа, че за този акаунт, който са ни купили (естествено, пак без да се допитат до нас…. нещото, което най-много ме ядосва в цялата работа), няма shell достъп, а да го направя по FTP не става. След като не можах да намеря някакъв PHP файлов мениджър, който да може да прави символични връзки (а нямах достатъчно време да си играя да дописвам някой такъв), попаднах на два миниатюрни скрипта, които просто ме разбиват: Php Shell и особено PHPterm. Качих първия на хостинг сървъра и той просто не проработи. Тъкмо да видя какво става и виждам, че текущата директория е “g:\\sites\\….”. Щях да се гръмна - Windows - въобще не бях обърнал внимание. Веднага забравих илюзиите си за символичните връзки.

Качваме вече нещата. Колегата изрева, че някои файлове от gpg/ директорията не могат да се качат. Псувах много ! Усетих се, че просто криптираните мейлове няма да работят - нямам ни най-малка представа как работи GnuPG под Windows, в какви директории съхранява ключовете си и съответно абсолютно никаква идея как да да ги import-на. Отделно, че GnuPG просто няма инсталират и нямат и намерение да инсталират.

Тези дни купуваме нов хостинг на Linux…

Popularity: 3% [?]

… и честно казано се чудя какво да напиша… Йовко правилно отбеляза в блога си, че май всички ги е налегнала някаква апатия. Не знам наистина дали е от капризното време. Мен определено ме е обзело някакво изтощение от всичко… Виждам как се забърквам във все по-големи и по-големи каши и то основно що се отнася до жени - явно няма вариант да угодиш максимално на всички, а и на себе си. Не обичам крайностите и не искам да изпадам в крайни варианти, но… по колкото по-тънка летва от компромиси вървиш, толкова по-вероятно е тя да се счупи и да пропаднеш. Отчайва ме понякога невъзможността на другите хора да ме разберат. Не, не се опитвам да изляза с баналния номер с вечно неразбрания тип - просто заради собствената ми си пристрастност по отношение на ставащото край мен, само аз съм способен да се разбера. Не мога да реагирам адекватно. В такива моменти ми иде да се обадя на Мира - моето второ аз, само че гледащо малко по-обективно на нещата… Но и тя е затрупана с проблеми, за да я занимавам и със своите.

Сега усещам, че правя една страшно голяма грешка. Има един много хубав цитат от “Малкият принц”: “Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…”. Не поех отговорността за това, което съм опитомил… Адски безотговорен съм…

Popularity: 5% [?]