Адски неподходящ ден за търсене на подаръци - валеше дъжд. Обичам го по принцип, но когато съм си вкъщи и то не в София. Аз по принцип не я понасям, но лятото и в кишавото хептен не ми се повдига. Въпреки това с Бенито се разтикахме - не че намерих това, което търсих, но все пак напазарих туй-онуй. Подгизнахме - гадни локви навсякъде, вода се стича от всякъде, газиш във всевъзможна бълвоч от вода, кал и мръсотия, почистваш колите в опитите си да се провреш между тях… Поне успяхме даже на по чайче да седнем. После се оказа, че много набързо трябва да ходя към доставчика, за да сменям дисковете. То в офиса само мене нямаше… ама и аз се появих. Хората централи ли не включваха и изключваха, платки ли не сменяха, нервни потребители ли не обслужваха, едни мегабити летяха край мене… а аз скромно сменях дисковете и се нервих какъв съм неудачник (но за това в някой по-технически пост). Важното е, че 4 часа сървърът ми го нямаше (докато прехвърля всичко, докато се оправя с RAID-овете и т.н.) и телефонът ми почти прегря. Мислих даже да го изключа… Като се прибрах, уговорих замислените бири с Велин (които всъщност бири даже не са и бири обикновено), забрах и Мирос и се замъкнахме в “Шедьовъра” (никога не мога да го напиша в оригинал :)) и със Станислав и Христо (съквартиранта ми, когото даже напоследък започнах честичко да виждам, но не защото се прибира :)) започнахме на ромчета, продължихме в Яхъра на по нещо готвено и завършихме с кафета в 38ми блок. Междувременно получих много свежи идейки за подаръчета, попростяхме си уставно (явно нямаше притеснени от женското присъствие) и такам…

Утре (даже днес :)) денят също няма да е лек - сутринта явно пак ще трябва да се ходи за подаръци (не всичко успях да купя днес), после пък ще се видя с Гергана (която идва с гаджето си от Добрич) и вечерта се накачулвам на влака… за да изкарам още една трета денонощия в обятията на БДЖ… Да се надяваме, че ще си струва.

Усещам обаче пак как нямам почивка тия дни - не се спирам на едно място, все нещо ми е на главата и не си доспивам… и на Нова Година ще съм просто разбит. Дано оцелея до 2ри (защото до тогава се очертава да продължи цялата драма). А още не съм разбрал кога ми свършва ваканцията…

Popularity: 5% [?]

Прибрах се за малко в Казанлък. Може би нямаше да е за толкова за малко, ако не ми се налагаше да сменям един диск тук в София. Всъщност това се превърна в оправдание да се изнеса от Казанлък. Било семеен празник, но все повече се убеждавам, че това нашето не е семейство - скандалите между родителите ми започнаха почти с прибирането ми (ще речеш, че въобще не са и спирали) и прилично напрегнаха атмосферата вкъщи. Такава си остана и до заминаването ми, като постоянно се стрелваха по някое друго заяждане или злословене на единия по адрес на другия. Прекарахме една откровено скапана Коледа. Не се задържах много вкъщи - гледах да излизам повечко и основната част от времето ми протече по кафетата… Е, и с Драго на блъскащите се колички в центъра.

Нова Година в Казанлък се очертава да не е толкова тъпа, колкото се очакваше - ще се съберта към 20ина души, като гледам. Въпреки това съм поел едно ангажимент да ходя нагости към Варна и смятам да си го изпълня. То там всъщност се очертава да е голямата лудница, а пък много ми липсва нещо такова. Още повече, че ще разнообразя малко физиономиите около себе си и то с готини хора. Разбрах, че Калоян Доганов се е поизмъкнал от това парти, но то ще му се върне ). Лошото е, че ме очакват 9 часа нощен път с влак, за да направя голяма новогодишна изненада за една приятелка. Нямам си ни най-малко понятие как ще издържа толкова време. Може би пак ще залегна над “Физика на кондензираната материя”. Крайно време е за лаптоп или smartphone. Не знам… Трябва времето да се оползотворява в писане на код или най-малкото - четене на документации :).

Popularity: 5% [?]

Дамм… пак опитах да се заколя (и пак не бе??е уми??лено), докато се бръснех. ??мам чувството, че мога и с нокторезачка да си отрежа главата…

Преди няколко дни замина и втория 80 Gb Maxtor на сървъра ми. Повече с Maxtor яма да се излъжа - първият отлетя седмица след купуването му от Asbis (фирмата, която ги внася). Тогава ми го подмениха с готин Western Digital. На другия Maxtor времето му дойде месец след изтичане на гаранцията. Карък ! Тук искам да благодаря на Веселин Николов (a.k.a. dzver), който ми уреди нов диск като подарък за Коледа. Днес трябва да ида да го взема… Така и така ще има известен downtime тия дни, ще използвам момента да направя тотално нов RAID и да оправя някои недомислици, които бях натворил като пусках ма??ината. Трябва като начало да сменя файловата система от reiserfs на нещо, в което има квоти, че така не се живее вече :). Ще мина и от 2.4.25-grsec на 2.6.11 най-вероятно (за да ме изпсува пак ManiaX, че ползвам 2.6.x ядро на работеща ма??ина и после се оплаквам :)). Трябва да сменя и LILO-то с GRUB, че създава проблеми, особено ако трябва да се стартира от RAID-а. Тази нощ май с това ще си играя основно, само да взема диска. Остава да се моля само до утре да не се счупи и другия…. че тогава вече не знам.

Popularity: 5% [?]

С Драго днес се отбихме в централния офис на една банка, за която той беше писал разни неща. Покрай това ми беше любопитно да разбера как е организирана работата там. Оказва се, че машините на служител(к)ите (които са на Windows 2000, доколкото видях, като бяхме там) се логват в някакъв огромен IBM-ски mainframe и работят с някакво конзолно приложение, което работи директно на mainframe-а. Самият mainframe представлявал два шкафа скрити зад еййййтакова стъкло и ейййтакива мерки за сигурност. Животното било 4-процесорно, от които IBM са отключили само един процесор, а всеки включен следващ процесор се дават по $80k. Как ли смята SETI тази твар ? Самият mainframe се предлага с няколко различни операционни системи. В случая се работи с някакъв z/OS, но са възможни и изпълнения с Linux (готови комерсиални решения от партньорите им като Red Hat и Novell, или пък собствени, благодарение на кръпките им за различни инструменти). Много ме радва вниманието, което IBM отделят на Linux. Преди малко получих и поредения брой на IBM LinuxLine.

Popularity: 9% [?]

Тежък период. Във фирмата се опитваме да приключим проектите за двата магазина, по които работим, за да можем да си вземем паричките (от които явно всеки има нужда) преди Нова Година. Като че ли усещам, че аз съм най-нагърбен от цялата работа. За капак много обичам някоя патица от клиентската фирма да ми обяснява, че нищо не е свър??ено, защото някакво си тестче не било променено. Сгънах я набързо с няколко по-пиперливи фрази и млъкна. Не ми говоре??е три дни след това… На следващия ни разговор пак се опита да говори на въпреки и резултатът бе??е същият. Зарекъл съм се да се откаже да комуникира с мен (с надеждата да се появи някой компетентен, който да го прави).

Вчера имах доброто желание да поработя и да си легна, но Мирос дойде нагости и откарахме до 1:30 в разговори предимно за нейната връзка, а и за отно??енията в една такава. Обърнах поредния Шарк и към 2:00 започнах да работя отново. Междувременно си побъбрих с Полина - както обикновено от най-големите ми глупости до по-сериозни работи (основно миналото, отно??енията ни, живота ни…)…. ?? така до към 7:00. В 7:30 архивирах всичко изработено и го пратих на Тодор. Нямам доверие на звъненето на GSM-а, така че издух колоните и “echo ‘cat /dev/urandom > /dev/dsp’ | at 10:00” и заспах…

Събуждането, естествено, не бе??е от най-приятните, но поне бе??е ефективно (като за два часа и половина сън). В 11:00 имах среща с Драго, за да станем част от новогоди??ната истерия с подаръците, а и да убием с простотия хората по улиците (много ни се хилиха :)). Причаках го “Под бора”, където барманът ми се хили много лукаво (може би защото всеки път се появявам там с различни хора, предимно момичета) и ми е проговорил на “ти”. Направихме няколко курса между Попа, Пиротска и О.Ч.З. и най-накрая избрахме разни готини нещица. В пощата (където пък засякохме Камето с една нейна колежка) ни заговори някакъв възрастен:

- Какво е това “ала-бала” ? Българска дума няма ли ?
- Еми сигурно има.
- Кажи “горе-долу”. Ние трябва да сме българи ! Да съхраняваме българското. Те ни го откраднаха. Окрадаха ли ни ? Защо не станете членове на на??ата организация за защита на българското… (или нещо такова)
- Ние нямаме 18 ! (послъгахме, но нали съм си младолики - не ни личи)
- Нищо, това няма значение…

Обясни ни как българите се поздравявали почуквайки се с глави и раздаде някакви листчета - учудващо не бяха рекламки на никаква организация, ами не знам си кой бил, от не знам си кое село в коя ни??а на България, но лекувал дистанционно независимо от географската точка “със силата на Бог”. Не че имам против общителността, ама… такива хора трябва да ги лекуват.

Слязохме в Galaxy Bowling Club да поиграем дартс. Боже, колко мъка има по тоя свят - много хубави девойки плъзнали днес из София, та и там в частност. Та… естествено, пак дартсът играл за мен, стреличките щото били мои, аз съм бил “калитко” (и още някои интересни епитети, на които само Драго е способен). 7:1 за мен…. loser !

Та… прибрах се, хапнах у сестра си, поспах няколко часа, та смятам сега пак да хапна и да се залавям за работа. Съвсем си обърках жизнения цикъл…

Popularity: 7% [?]

Комбинацията по-горе за мен се превърна в истински рай.. опс… РАЙД. Както се оплаках вече, хостингът ми е на Windows с Microsoft/IIS-6.0 и PHP 4.3.9 (което предвид сериозните проблеми в сигурността му, скоро ще сменят). Оказва се, че в това нещо предефинираната променлива $_SERVER['REQUEST_URI'] не съществува (или поне е изключена от някъде). И да рече човек, че няма как PHP модулът да си я получи от самото IIS, но явно има, след като променливи като $_SERVER['SCRIPT_NAME'] и $_SERVER['QUERY_STRING'], от които реално може да се сглоби това, което $_SERVER['REQUEST_URI'] е всъщност. Така и направих. Само където никъде в документацията не пише, че на въпросната предефинирана променлива не мога да разчитам.

Не ми стигна и това проблемче, ами цял следобед се опитвам при натискане на бутон за изпратя човечеца на някоя страница и тази страница да го върне обратно там, от където е дошъл (след като си свърши работат). Това лесно и приятно става със $_SERVER['HTTP_REFERER'] (защото обикновено browser-ите го подават коректно). Работи перфектно с Mozilla Firefox, но с Internet Explorer - не ще. Просто тази променлива се дефинира за произволни PHP скриптове. Тестовите скриптове, които написах, сработиха и нормално си показаха съдържанието на променливата. Тези променливи обаче се оказват недефинирани даже в началото на моите скриптове. И то само с Internet Explorer. В абсолютно недоумение съм защо тази недефинираност я има само с този браузът и само в някои скриптове. Хванал съм се за главата… И утре ще продължа…

Остават и глупостите с дублирането на системата, защото HTTP и HTTPS сървъра не могат да са с един и същи web root. А това отново е следствие от особеностите (дървенията) на hosting системата и факта, че се ползва общ HTTPS хост.

Накуп на всичко PHPMyAdmin се оплакваше от липса на iConv и то само с моята Mozilla Firefox. Интересно на какво още ще попадна ?

Popularity: 6% [?]

Мина се близо седмица от последното ми блогване. Не е като да не са се случили сумати неща. Просто лично на мен собствения ми блог ми доскуча. Писна ми да пи??а тъжни неща. Затуй ще гледам този път да е по-весело - само защото на мен ми се иска да е такова. Е, наистина половината ми приятели ги в хванала зверска депресия и, на когото мога помагам (не че аз съм цъфнал и вързал). Живо ме зарадва ??лиян, който пък, както никога, ре??ил да чете блогове и ми се обади да ме подпита дали съм все още жив, че 5 дена не съм блогвал. Ще спестя подробностите около ла*ната, в които съм затънал покрай бачкане и даскало, така че минавам нататък…

Но пък ми се случиха сума забавни работи: като начало се видях със сума (леко позабравени или леко позабравили ме) приятели, запознах се и с нови (доволно чалнати) хорица. Очарован съм даже от способността си да карах хората да се усмихнат, пък и да се разприказват (в опитите си да надприказват мен).

В живота на мрежата на Студентски град денят отново ще бъде белязан с известно окабеляване и събиране на изли??ен кабелак. За съжаление някои хора в лицето на Петя и Тодор за пореден път останаха без мрежа - упорито не мога да намеря наемателите в стаята, където е switch-а. Но пък с Димитър отново се вписахме в бисерните изпълнения на мрежата. Междувременно разбрах, че Мирос е на курсове в София. Оказа се, че е отседнала в съседния блок и успяхме да отидем и да обсъдим нещата от живота в “Клуба на разбитите сърца” и после до към 1:30 вкъщи. По пътя забелязах, че бив??ата дупка Helloween се превръща в retro club Fever :). Радост също дойде нагости и се оказа, че с Мирос се познават. Получи се много забавно - Бургас бил малко градче, но общите приятели - доста.

Трудното за деня обаче бе??е ставането в 10. Не е истина просто… особено след снощи. А снощи… ех… снощи…

… имах доброто желание да поработя. Уви, към полунощ звъннаха бив??и съученици на Галин и се изсипаха вкъщи със завидно количество алкохол. Е, аз упорито си стоях на компютъра - не ми се пие??е, не ми се простее??е. Само пусках музиката (за да не се издуе някаква чалга) и си бачках. По едно време започнаха да се вадят някакви газови пистолети, изстрела в коридора на входа (а по-късно и през прозореца), но и това не ме раздвижи особено. Ча??ата обаче преля, когато Боби в пиянското си безсмъртие ре??и да провери дали вече не минава и през стени, врати, под… и с ръката си отнесе стъклото на вратата на стаята. Наряза се като коледно прасенце. Ре??ихме да го закараме в Бърза Помощ, за да го обинтоват по-добре отколкото ние се справихме (макар че не кърве??е повече от прасе, а тях не ги бинтова ), само че не знаехме къде да го закараме. ??знамерихме номерата на Студентска поликлиника в ??нтернет, но се оказаха сменени. Звъннахме направо на 150, за да ги попитаме къде да хвърлим момчето (пък ние да продължим с пиенето ), но те ре??иха, че е по-удачно да пратят линейка заради едната глупост. Казахме адреса на диспечерката, но явно за тях www.bgmaps.com не съществута и добре ни поразпита къде се намира все пак блока. В крайна сметка линейката обърка блока и се нуждае??е от още 10-15 минути да усети заблудата си. Точно преди да се наложи да получи отговор от типа на “Ами то момчето си тръгна !”, дойде една весела какичка, която почисти старателно раните и го бинтова наново (въпреки че момъкът ни се кара??е колко сме били прости да занимаваме изли??но девойката с глупости). Е, един идиот се прояви и изцепвайки “Вие от къде казахте, че идвате ? Сточна гара ? А минавате ли през центъра, да ме метнете на връщане ?” :-D. Та тръгна си момичето по някое време (макар че бе??е видимо очарована от така наредената маса), като бе почетно изпратена до асаньора и после с още един (почти топовен) изстрел (този път през прозореца във въздуха). В общи линии, до сутринта стъклата бяха разчистени, както и оставения в банята повръщок.

Popularity: 5% [?]

Както бях отбелязал по-рано тук нейде, колкото повече му мислиш, толкова по-кофти ти става. А обикновено хората мислят, за да си обяснят нещо и някак да заживят по-спокойно. Забелязвам обаче, че хората край (а и в) мен сдухват с размислите си и, в опитите си да намерят решение на проблемите си, все повече задълбават в тях. В по-глобален мащаб, човечеството като цяло си поставя не по-малко въпроси отколкото преди всичките открития, които е направило. Просто са различни, а отговорите - все по-трудни. На всичкото отгоре с атеизма си се е лишило от винаги подходящото обяснение с божественото/неестественото (всъщност това е нещото, което е придвижило хората напред).

За няколко дни успях да пообщувам с някои значими за мен хора, благодарение на които осъзнах, че не всичко зависи от моето отношение към тях, което ме кара да се чувствам някак безпомощен. Просто, макар отношението ми към всичките да е кажи-речи едно и също, резултатите са различни. Като се започне от хора (Саша), с които се познаваме от невероятно дълго време без да си имаме каквито и да било проблеми помежду си, с които обсъждаме всякакви теми; мине се през тези, които те забравят за по някоя друга година (Надя), а после твърдят колко близък човек си им; други (като Кали :)), които буквално за дни ти стават страшно близки сякаш се познавате с години; и се стигне до такива, с които, след доста време трупане на доверие и крепене на отношения, всичко се проваля (Стефи)…

Лошото е, че не обичам да губя хората около себе си, а то така се получава…

Popularity: 4% [?]

Мразя такива дни… ??ма?? да свър??и?? хиляда неща и се чуди?? как да ги нареди?? точно, за да ги свър??и?? всичките. Събудих се в 9:00 едва-едва след вчера??ното малко, но все пак солидно куфеене в Аквариума. Свире??е един много добър китарист, на когото все забравям името. ??зкара някои много добри парчета, между които и нещо неочаквано - кавър на песничката на Gun - “Word Up” (която е кавър на тази на Melanie G, май). Та хапнах набързо и отлетях към офиса, за да кача последното написано по ??нтернет магазина за мебели, защото по обед предстое??е демонстрацията му в Лондон). След като видях, че работи, отлетях към зъболекаря, за да се погрижи малко за венците ми. После към автогарата за билет, а след това при Жеко за малко кабел (майка ми упорито иска да може да обикаля с лаптопа из целия апартамент и терасите, влачейки със себе си “??нтернета” :)). Няма??е обаче конекторчета и одължителчета и не можахме да го направим. ??наче си побъбрихме за това как да си разпредели читаво трафика между три доставчика, без да има автономна мрежа. Приемам идеи по въпроса, междудругото. Върнах се в офиса и след липсата на отзиви си събрах нещата и отлетях към къщи.

Майка ми отново се погрижи за мен в стил “майката на Реймънд” и сакът ми с раницата тежаха повече от мен, аз бях навлечен с две дебели блузи и яке, а отделно се бях понахранил скъщи с пелмени (обожавам ги със сметана и червен пипер). Самото пътуване ми подейства отпускащо, въпреки че ??офьорът успя да вземе разстоянието за 2 часа и 50 мин. заедно с наложилия се кратък ремонт на автобуса. С таксиметровия пък си говорихме за LCD телевизорите и мониторите и колко място биха могли да спестят в една боксониера :).

На път към гарата се разбра, че до понеделник ще съм без GSM. След като вчера платихме и последната фактура (малко трудно е да проследи?? при толкова номера на мое име, кой не си е платил), телефоните на мое име бяха пуснати. Но тази сутрин от М-Тел ре??иха да си променят явно мнението и са ме оставили без телефон. Трябвало саморъчно да подам молба… А Христина е в София с гаджето си и сутринта по някакъв начин трябва да се чуя с нея, за да идем по кафета, а по обед по същия някакъв начин трябва да се обадя и на Александра, която също е в тоя район, та да и оплача болежките си… “Мамка им стара, М-Тел !” - това е моят глас…

Popularity: 4% [?]

Еми… сложиха ми го със страшна мощ. Даже изглеждам добре ! Раздавам едночасови trial версии на снимките ми. За пълна версия (1600×1200) приемам плащания през PayPal :). Днес (даже) се харесвам. Затуй смятам да не излизам навън - не искам да ми убият самолюбието.

Иначе, след като окончателно се реши, че ще ползваме вече направения от нас магазин за нови цели, цял ден се занимавах да вкарвам допълнителна функционалност и да пиша конвертори (превръщатори ?:)) на бази. Най-чудното е, че работят. И то бавно ! Адски бавно :).

Междувременно, моят съквартирант, когото виждам веднъж на няколко месеца, Христо си е пуснал блог. Още един болен мозък в множеството ! Yuppiii !

Popularity: 5% [?]