Мина се близо седмица от последното ми блогване. Не е като да не са се случили сумати неща. Просто лично на мен собствения ми блог ми доскуча. Писна ми да пи??а тъжни неща. Затуй ще гледам този път да е по-весело - само защото на мен ми се иска да е такова. Е, наистина половината ми приятели ги в хванала зверска депресия и, на когото мога помагам (не че аз съм цъфнал и вързал). Живо ме зарадва ??лиян, който пък, както никога, ре??ил да чете блогове и ми се обади да ме подпита дали съм все още жив, че 5 дена не съм блогвал. Ще спестя подробностите около ла*ната, в които съм затънал покрай бачкане и даскало, така че минавам нататък…

Но пък ми се случиха сума забавни работи: като начало се видях със сума (леко позабравени или леко позабравили ме) приятели, запознах се и с нови (доволно чалнати) хорица. Очарован съм даже от способността си да карах хората да се усмихнат, пък и да се разприказват (в опитите си да надприказват мен).

В живота на мрежата на Студентски град денят отново ще бъде белязан с известно окабеляване и събиране на изли??ен кабелак. За съжаление някои хора в лицето на Петя и Тодор за пореден път останаха без мрежа - упорито не мога да намеря наемателите в стаята, където е switch-а. Но пък с Димитър отново се вписахме в бисерните изпълнения на мрежата. Междувременно разбрах, че Мирос е на курсове в София. Оказа се, че е отседнала в съседния блок и успяхме да отидем и да обсъдим нещата от живота в “Клуба на разбитите сърца” и после до към 1:30 вкъщи. По пътя забелязах, че бив??ата дупка Helloween се превръща в retro club Fever :). Радост също дойде нагости и се оказа, че с Мирос се познават. Получи се много забавно - Бургас бил малко градче, но общите приятели - доста.

Трудното за деня обаче бе??е ставането в 10. Не е истина просто… особено след снощи. А снощи… ех… снощи…

… имах доброто желание да поработя. Уви, към полунощ звъннаха бив??и съученици на Галин и се изсипаха вкъщи със завидно количество алкохол. Е, аз упорито си стоях на компютъра - не ми се пие??е, не ми се простее??е. Само пусках музиката (за да не се издуе някаква чалга) и си бачках. По едно време започнаха да се вадят някакви газови пистолети, изстрела в коридора на входа (а по-късно и през прозореца), но и това не ме раздвижи особено. Ча??ата обаче преля, когато Боби в пиянското си безсмъртие ре??и да провери дали вече не минава и през стени, врати, под… и с ръката си отнесе стъклото на вратата на стаята. Наряза се като коледно прасенце. Ре??ихме да го закараме в Бърза Помощ, за да го обинтоват по-добре отколкото ние се справихме (макар че не кърве??е повече от прасе, а тях не ги бинтова ), само че не знаехме къде да го закараме. ??знамерихме номерата на Студентска поликлиника в ??нтернет, но се оказаха сменени. Звъннахме направо на 150, за да ги попитаме къде да хвърлим момчето (пък ние да продължим с пиенето ), но те ре??иха, че е по-удачно да пратят линейка заради едната глупост. Казахме адреса на диспечерката, но явно за тях www.bgmaps.com не съществута и добре ни поразпита къде се намира все пак блока. В крайна сметка линейката обърка блока и се нуждае??е от още 10-15 минути да усети заблудата си. Точно преди да се наложи да получи отговор от типа на “Ами то момчето си тръгна !”, дойде една весела какичка, която почисти старателно раните и го бинтова наново (въпреки че момъкът ни се кара??е колко сме били прости да занимаваме изли??но девойката с глупости). Е, един идиот се прояви и изцепвайки “Вие от къде казахте, че идвате ? Сточна гара ? А минавате ли през центъра, да ме метнете на връщане ?” :-D. Та тръгна си момичето по някое време (макар че бе??е видимо очарована от така наредената маса), като бе почетно изпратена до асаньора и после с още един (почти топовен) изстрел (този път през прозореца във въздуха). В общи линии, до сутринта стъклата бяха разчистени, както и оставения в банята повръщок.

Popularity: 5% [?]