Голямо Дряново се намира на 20-ина километра наизток от Казанлък. Самата виличка, в която бяхме, се оказа много уютно местенце. Агитката беше от 10 души с разнородни предпочитания откъм музика, но това явно не пречеше никому. Имаше печени хора (с някои от които се запознах снощи) и си изкарахме наистина добре. Огънят в камината лумтеше със страшна мощ, а около него бандата идиоти дивеехме редувайки метъл, гръцко, диско, черно, та даже чалга… Разлигавихме се тотално :). Подарих на момичето боксови ръкавици (за моментите, в които я избива да хапе, щипе,… въобще на агресия) и една количка-модел (така и така бях първият, който я учеше да шофира, да съм и първият, който и е подарил кола). Продавачката в магазина беше много учудена, че “детето” е на 18, предвид подаръците, които купих.

Иначе вчера ходих и до ISP newbie-то да видим какво ще правим. Малко след това усетих и решението на проблемите, които ме бяха налегнали в това отношение. Бръснех се с обичайната досада, но все пак доволен от свършеното, когато иззвъня GSM-а ми и…. в бързината го изтървах под течащата струя. Е, вярно, че е Siemens ME45, но е без тапичка и явно прекара достатъчно време там, че да изгасне. В момента съм го оставил насаме с един сешоар. Постановката силно се различава от последния път, когато правих подобна операция - правихме си експерименти с водоустойчивостта на буквално същия телефон. Е, тогава той бълбукаше в чаша с вода. За през нощта оставихме апарата отворен и наклонен, като отзад духаше сешоар (който да изпарява влагата), а от другата страна - вентилатор (благодарение на който парите кондензираха върху дисплея). След около 5-6 часа беше като нов. Моят телефон също дава признаци на живот, но клавиатурата явно още не е изсъхнала. Чувствам се като инвалид без това животно… Блеф ! Дано не се наложи да си търся и нов телефон… Любопитното е, че точно тия дни зъболекарят ми се оплакваше как телефонът му паднал в тоалетната… Което ми напомня, че и там трябва да ида след два часа… А после ме чака the long way to Hell… тъй де, до София.

Popularity: 4% [?]

Както отбелязах веднъж тук, явно съм много взискателен по отно??ение на работата си и всякакви глупости, които ми се опират, ме човъркат отвътре. В частност това са ограниченията на VPN потребителите. Проблемът с тях е, че нормално може да се контролира само изходящия (за рутера) трафик и то само по интерфейс, т.е. не може трафикът на всичките потребители да се обедини в един общ клас. Най-грубият подход (стил “с топ - врабче”) към ре??аването на проблема е трафикът на потребителите да минава през две ма??ини - VPN сървър и рутер, но 1) знаете какво е да поиска?? пари от началството за още една ма??ина и 2) VPN сървърът маскира потребителите и трафикът за различните потребители не може да бъде разделен. Другият вариант, който ми дойде на ума бе??е да направя bridge интерфейс, в който да вкарам PPP интерфейсите, но пък там се иска интерфейсите да си нямат IP адрес при вкарването им в bridge-а, а PPP интерфейсите си имат такъв по подразбиране. Даже не стигнах до изпробване на този вариант. Благодарение обаче на GUYSP (Google Uncertified-Yet Search Professional) Васил Колев изнамерих следното нещо наречено Linux IMQ (Linux InterMediate Queueing device). Това се оказват два очароващо удобни patch-а за ядрото и iptables, които позволяват разпределянето на пакети с помощта на iptables-правила в (по подразбиране) два “глупави” интерфейса, чиято единствена роля е да държат queueing дисциплини. На сайта на Linux IMQ са показани два простички примера за използването на тази щурутия. Хубавото е, че patch-овете като че ли се поддържат, защото съществуват за последните версии на ядрото и iptables. Сега остава да си направя експеримента отдалечено да сменя ядрото (и без туй е за смяна на версията) и ма??ината да тръгне, просто защото драйветър за RAID-а ядрото е просто неизползваем в моя случай…

Сега поне ще спя малко по-спокойно… и още по-спокойно, когато реализирам всичко това.

Popularity: 2% [?]

??мам чувството, че понякога се движа по някакво предварително разписание. Така протече и денят ми днес: в 10:30 бях вече в офиса, свър??ихме похвално много работа, в 16:30 вече бях при зъболекаря си и пак ме гледа??е притеснително (пак нищо учудващо), прибрах се, похапнах, полегнах, початих… озовах се на бири и пак по план свириха едни познати, дивях по масите, пих, пях, простях, заглеждах,… нищо необикновено. Чудя се има ли смисъл… всеки път едно и също. Чака ме обаче забавен уийкенд (надявам се). Трябва да си побъбря с началството в wanna-be доставчика тук, да взема някой лев, да похарча друг за подарък и да ида да помагам за подготовката на рожденния ден, а после активно да се включа в унижтожението на всякакви провизии. Спи ми се, мамка му… но направо не ми се ляга, знаейки колко рано трябва да се вдигна. ?? все пак по-добре да го направя…

Popularity: 2% [?]

Има периоди, когато човек съжелява, че се е родил направо: половин Америка се извинява за избора на новия си стар президент, някои им приемат извиненията (по-здрави, dobber), а други пък се опитват да прежалят загубата на AMD-то си, трети (в лицето на една приятелка) се сдухва, че е направила 18 (което няма да попречи да го отбележим през уийкенда), а пък аз се късам да бачкам…

Започна се още онзи ден вечерта, продължи през деня (малко след като почти на пожар се прибрах от даскало по повода), а след това и до през нощта към 5. Естествено, ме събудиха в 10:15, за да продължа работата си… Стигна се до нещо що-годе представително. От Лондон наддават вой да гледат как вървят нещата. Не знам какво мога да им покажа, освен код на десетина PHP класа. А и мразя да ми дават излишно зор. Вчера успях да поспя един час точно преди да тръгна към Централна гара. Поспах още час във влака, пристигнах в 01:42. В 10:30 вече се бях затътрил в офиса с кафе, бутилка вода и лаптоп. Свършихме доста работа, от която даже съм доволен (предвид взискателността си към собствената ми работа понякога). И на зъболекар ходих - неприятна история. Утре ме очаква почти същия ден, с изключение на факта, че трябва да намеря подарък за рожденния ден на Христина, а и време за посещение на някоя оптика.

Отделно току-що ме наведоха на размисли на връзките между разбирателство, приятелство, обич, любов… Умишлено ги подредих по този начин - един вид степенуване, за всяко от тях смятам за необходими предишните. На какво мога да се надявам от тези, които не могат да ме разберат ? Кофти е, когато правиш всичко възможно, за да го направиш и някак не се получава… а напоследък ми се случва често. Толкова ли съм особен ?!

Popularity: 2% [?]

Срам или не…. тия дни все проблемчета - все особености, дето си струват споменаване.

Първото беше бозата с използването на CBQ в 2.6.8.1 ядро (компилирано за amb64 архитектурата, която използвам). Правилно си ме псуват хората, че ползвам 2.6.x ядро на production машина. Не претендирам да съм прав, но са въведени някакви reference броячи за мрежовите интерфейси. Всяка гадинка, която ги използва, вдига въпросния брояч с единица, а когато го освободи, сваля с единица. Когато се опитате да свалите интерфейса, този брояч се проверява. Ако е нула, го сваля, а ако е различно от нула - не го прави. Проблемът идва в някои части от ядрото, които не са адаптирани към тази промяна и в частност CBQ, което забравя да вдигне брояча, когато се закачва на интерфейса, но забравя да го свали. Естествено, на VPN потребителите си слагам ограничения на интерфейса, по който идват. Само че, опитат ли се да си тръгнат, логовете ми се задръстваха с нещо от рода на:

kernel: unregister_netdevice: waiting for ppp0 to become free. Usage count = -1

Решението се намери в този patch… или поне би трябвало. В последствие се оказа, че просто CBQ ограниченията не работят като очакваното. Наложи се да минавам на HTB и май по-добре. Поне работят качествено…

Проблемът сега пък се оказа друг - не мога да бутна потребителите си в един клас, защото класовете са обвързани с интерфейсите, а потребителите ми набират по VPN и идват по различни ppp+ интерфейси. Излиза, че трябва да слагам отделна машина да ограничава трафика от потребителите. Глупавичко ! А целта беше да вместя потребителите в част от линията, но сега явно трябва да се забиват твърди ограничения без CEIL…

Другите проблеми ми дойдоха пък със сървъра, където в момента е и този сайт - опитвам се читаво през iptables международния и peering трафика, тъй като (логично) имам ограничение на международния канал. За целта си маркирам peering и международните пакети в mangle таблицата, а после слагам по едно accounting правило за различните маркировки. Оказва се обаче, че пакети от опашката на ограниченията като че ли минават по няколко пъти през таблиците и прецакват всякакво отчитане на трафика… или поне така изглежда, при положение, че получавам значително по-големи скорости, отколкото ми е въобще каналът…

Popularity: 6% [?]

Е, попропуснах някой друг ден блогване… Казанлък ми се отразява странно - не ми остава време да си седна на компютъра (което в общия случай посмъртно не става). Вярно, че голяма част от времето изкарах по лекари, но забавните мигове бяха в повече. Сега като се замисля, не съм правил кой знае какво… Щъкахме отново с Христина напред-назад, учих я да кара кола - много щастливо остана девойчето. То и аз взех да се усещам вече в ма??ината - нещо не бе??е на добре това каране по половин час на два-три месеца (книжката взех преди година :)). Пак се “потопихме” в Аквариума - типична метълско-рокерска кръчма разположена six feet under. ??звадихме късмет - и в петък и в събота свири една Казанлъ??ка група “Roses” - добри приятели, страхотни музиканти и стра??ни ??оумени :). Липсваха барабани, но това не попречи на ??ван да ги докара на клавира. Простотията бе??е, когато в началото на телевизора бяха пуснали Big Brother, а голямото разбиване дойде, когато с Христина танцувахме на “Nothing Else Matters” и “Hotel California” и в духа на всичко това на телевизора Лазар (собственикът) пусна Spice Platinum… Е такава изродщина може да стане само там :).

Отделно, че междувременно двама приятели наду??иха тоя блог и плъзнах навсякъде. ??ска??е ми се да видя колко време ще издържи без да бъде забелязан :). Въпреки това, снощи се прибрах и хич не ми бе??е до каквото и да било… Днес пак работа, пак даскало… ангажименти. ?? на рожден ден трябва да ида на една дружка… Да видим, като ми подарява кожени кам??ици, а на гаджето си - белезници, как ще и се отрази един “Оскар за секс акула”… :).

Popularity: 5% [?]

Първо искам да честитя на Йовко Ламбрев получената “Награда за иновативна IT личност” - човекът-медия. Пада му се !

Пътуването мина относително леко, макар че започна малко стресиращо - хванах някаква мар??рутка 20, която през трите години в София не бях виждал. Мина по такива улички, където сигурно само каруци минават. Пристигнах 5 мин. преди тръгването на влака. Бях сам, срещнах малко приятели, с един от които изкараме половината път бъбрейки си глупости в коридора. Студено е. Нещо ??уме??е неприятно, заспах час преди да пристигна. В Казанлък бе??е още по-голям студ. Прибрах се в 2 посред нощ и, въпреки опитите на майка ми да ме натъпче, успех да си легна половин час по-късно. Тежък ден: ходих да срещна колегите в Давид, пообсъдихме някои работи покрай магазина. Разходих се с приятелка из Тюлбето - изкарваме си забавно заедно - трябва да го правим по-често. След упоритото разхождане на майка ми по магазините дойде време за лекари - май ще се наложи да се правя на интелигентен :). Предстоят ми и няколко визитации при сади^H^H^H^Hзъболекаря - абе, като цяло ми предстои един екстремен уийкенд. Другата седмица определено ще си идвам пак - ще се ходи на рожден ден… както всъщност и в понеделник. Хич не ми е лесно :). Сега обаче ме чакат сърнели и салатка…

Popularity: 3% [?]

Баси… и Кери призна победата си пред Буш. Не обичам да политиканствам, обаче ме човърка дамуеба… Вярно - официални резултати няма. Не ми се коментира изборна им система, защото Пейо го е направил достатъчно добре в блога си. Както казваше една колежка журналистка по адрес на “царя” - “Той не е лош човекът… просто е заблуден !”. Добре де… да речем, че американците не са лоши… ама бива ли да са толкова заблудени ?! Оня се нареди сред най-големите терористи, измисли си война и хукна да я води… Напомня ли ви на някого ?

И онези продължават да му гласуват доверие ! Малко ли разруши ? Малко хора загинаха ? Трябва ли наистина да не си водил истинска война на собствена територия, за да не ги осъзнаваш тия неща ? Одраматизираха света заради единия Пърл Харбър, а подобни изпълнения самите те имат неизброимо много. Какъв трябва да си да пищиш с години за единия Виетнам, а да направиш същата грешка ~30 години по-късно и то два пъти ?! Колко още исторически грешки трябва да повториш, за да се осъзнаеш ? Хората казват, че “умният човек се учи от грешките си, а хитрият - от грешките на другите”. Засега и умни не са. Лошото е, че тези неща малко или много рефлектират върху целия свят.

Какво мислят другите ? Силно ви препоръчвам да хвърлите едно око на темата в блога на Йовко. Ще си позволя да го цитирам: “Америка не просто трябваше да мине през поредните избори. Америка беше на поправителен изпит, на който се провали - пропусна да предпочете еволюцията. За което наистина дължи извинения на всички.“. Коментар от американец пак там твърдеше, че хората не гласуват за Кери, защото е “много лош” за държавата, защото щял да вдигне данъците. Някои хора там явно не разбират, че да си президент на Съединените Щати значи, не само да управляваш Америка, ами и пряко да диктуваш процесите в световен мащаб. Картинката горе пък взех от блога на Пламен Тонев. Ако идете пък на блога на Miguel de Icaza, ще видите, че и той не е особено въодушевен, макар и оптимист. Можете да погледнете и коментарите в Slashdot.org. Там можете да прочетете всякакви коментари, за това ще се въздържа от по-нататъшни такива. И все пак… за мен Буш си беше и ще си остане едно препикано Мушкато.

Popularity: 3% [?]

Прекарах деня в работа. Работя по основите на Web магазина - първият ми PHP проект, написан по-обектно. Особеностите в PHP4 ме карат по няколко пъти да пренаписвам и преправям обектите, така че да има някаква систематика в целия код. ?? все още не се е избистрила. Това ме дразни - май съм прекалено педантичен. Грозно написаният код убива всякакъв ентусиазъм в мен да го пипам.

Е, появих се и на даскало. Даже не пропуснах нищо - включително и факултативния курс по C++, който изглежда сами си водим, но, уви, трябва да се трупат факултативни часове. Не че не е интересно, но е безкрайно достано след цял ден даскало и особено след трита часа измервания в архаична апаратура. Днес смятам да пропусна следобедната част от занятията. Крайно време е да мисля за бакалавърска теза. Появи се и предложение за аспирантура в Германия, но като че ли интересът ми от сериозно захващане с физика прогресивно клони към нула.

Случайно на връщане срещнах и братовчед си. Счупил си е играта на мач. Тия дни трябва да се видим за кафета с него, с братовчедка ми, гаджето и и сестра ми. Не знам дали ще успеем да се съберем, но е крайно време - гласим се от две години вече. Тъпо е някакси да живеят на една спирка от мен, а да не се виждаме.

Четох преди малко блога на Йовко Ламбрев и сяка?? говоре??е за мен - страх ме е да си отворя пощата, знаейки колко реклами ме чакат, колко лични мейлове, на които трябва да отговоря и колко много хора ми се сърдят, задето не ми остава време да го направя. Заплювам си от сега във втория свободен ден, след като приключа с проекта, да го направя (в първия ще си отспивам).

Страх ме е, че ми е стра??но натоварено и усещам как ме обхваща специфичната за такива периоди апатия. Даже ставам скучен… а това се случва рядко (Реклама ! Реклама ! :)). Губя и реална представа за времето. Мислих даже, че съм пропуснал един ден в блога. Оказа се, че било 3ти… Което ми напомня, че ми остава само седмица да поприключа с проекта. А даже и сега написаното има нужда от редакция…

Popularity: 3% [?]

Ох… най-накрая се оправих с общежитието - някой ден трябва да се науча да се отнасям по-сериозно към нещата. Разхайтил съм се много и домакинката ми определено скоро ще ми скача на веждите. Отдавна ми се кани :). Не си го бях плащал от доста време… Има толкова много книжки за организация на времето и управление на финансите - трябва да попрочета това-онова. Е, макар и с поолекнал значително портфейл, сега съм малко по-спокоен. Мисля да си направя едно файлче с това какво съм платил и какво имам да плащам, за да не стават повече подобни гафове.

Както и да е… глупости на търкалета. Съквартирантът ми почна работа - пише някакви допълнения към чужд софтуер на Delphi. Гърч ! Тъкмо ще види, че не всичко е .NET :). Мисълта ми беше, че излиза раничко от къщи и през голямата част от времето го няма. Както беше и снощи. След работа се беше замъкнал при сестра ми да и обяснява Pascal. Та кисна си вкъщи, бачкам и съм издул Within Temptation и по-специално “Ice Queen”. Почуква се на вратата. Отварям - симпатично, дългокосо момиче със светли очи: “Ами… аз съм съседката тук до вас… Ти ли слушаш “Within Temptation” ? Щото не много хора си падат по тях и… реших да се запознаем. А и да те питам какво тяхно имаш ?”. Поканих я, бъбрихме си, слушахме музика. Всъщност ми бяха надули главата за туй девойче. Някакъв R’n'B момък се пънел да я сваля, но явно нямал особени шансове. Хората серенади щели да и правят :). Ще рапират ли к’фо ? ;). А аз за годината откак живее в съседната стая даже не я бях виждал. Та Радост се оказа от Бургас. Говорихме за “July Morning”, показах и снимки от таз годшиния. Деба, светът се оказва много малък - била виждала Полина, пък Явор ходил с едно време с най-добрата и приятелка. Както и да е… намерих си компания за бира.

Хех… сещам се, че една приятелка ми се караше как може за най-малкото нещо да изпадам в толкова подробности. Трябва да направя нещо по въпроса, за да не ставам толкова досаден. Затуй приключвам и сядам да бачкам. Пък после и на даскало трябва да се ходи…

Popularity: 2% [?]