Баси… толкова е банално всичко да ти върви накриво. Странен тип човек съм - посдухам ли се и се сещам за още 100 неща, които да ме сринат допълнително. Снощи по някое време довър??их уеб магазина, пратих го на Тодор да тества нещата и да оправи темплейтите и се наложи да ходя до майна-си-Райна (Княжево наистина си е на точно една майна-си-Райна дължина, отчитана от Студентски град) за някакви пари. Естествено, точно по това време има??е стачка на градския транспорт, чаках мар??рутка, занесох се до там и… се оказа, че човекът го няма. Междувременно Тодор се обади, че има проблем със системата и нито може да тества нещо, нито да пипа темплейти - губихме време, а днес трябва??е всичко да е тръгнало. Бързах неистово, а трябва??е да чакам. На връщане градският транспорт едва бе??е живнал и задръстванията бяха направо очарователни. Естествено, проблемът с магазина се оказа точно в един ред. ?? читав ??нтернет няма??е. За сметка на това успях да изхвърча за влака в 16:03, като пак се прецаках да се кача на ??ибаната мар??рутка 20 (която тоя път учудващо ме довлачи по-навреме). Умрях от тъпотия… не помня да съм имал скоро по-дълго пътуване. Даже преходът ми от началото на тази година от Русе до Казанлък за… много часове не бе??е толкова скучно. Поне тогава има??е някакво бабе, бив??а труженичка в родните железници, да ми надува главата кой влак от къде минавал, защо са го променили и въобще всякакви други проблеми които “живо” ме вълнуваха. Поне имах време да помисля на снощните думи на Полина… а и на още няколко ду??и. Като капак, половин час след като се прибрах, на??ите вече демонстративно се джафкаха, така че целия квартал да е наясно за какви глупости се карат, а и аз да треперя от нерви дори и сега…

Наскоро четох в блога на Йовко, как едва се справя с личния си живот, а други го занимават със себе си. ?? аз се чувствам така (междудругото, извинявам се на тези, които намират тези писания за досадни… просто не ги четете) и не смогвам… не се чувствам в кожата си напоследък, а съм станал сяка?? изповедник на половината ни IRC. Въпреки това изчетох, каквото има??е по темата за заболяването на Патрик Волкердинг (май едно време всички започвахме на Slackware)…

На всичкото отгоре се сетих за едно момиче, с което преди време общувахме адски много… бяхме близки приятели и си споделяхме доста. Нямам ни вест, ни кост от нея вече два месеца… макар че и писах мейл. ?? това от последния ни (барабар с гаджето и) разговор в ICQ, когато се развихри някаква неистова драма… на която аз трябва??е да стана съдник. Може би звучи като някоя сапунка, но… цял живот и се случват невероятни гадости (за които по-добре да не влизам в подробности) и винаги съм се възхищавал на силата и да живее. Само дето май в този момент нещо преля ча??ата и като нищо може да е направила някоя глупост… Утре ще се опитам по-сериозно да се свържа с нея… макар да ме е страх, честно казано…

… както казах, ??ибан ден.

P.S. Йовко, благодаря за коментара ти - едно от малкото неща, което ме накара да се усмихна днес :).

Popularity: 7% [?]