От около половин денонощие вече съм член на Управителния Съвет на СНЦ “Локална мрежа – Студентски град”. Честно казано, нямах особено намерение това да става, но на общото събрание проведено вчера така се получи. ?? така и така съм член на УС, ще използвам възможността да кажа някоя приказка за организацията и да отправя един апел.

Как започна всичко: преди малко повече от годинките, за които съм в студентски град (а те наброяват вече 3 и малко отгоре), в блок 52 бе??е изградена локална мрежа администрирана от Боян Кроснов. ??деята: студентск мрежа на свободни начала, някаква що-годе читава топология (доколкото позволяват средствата), еднократна такса за включване и много ентусиазъм. Същото започна и по други блокове, като в последствие бе осигурена и някаква връзка между тях. Проблемите дойдоха обаче, не толкова от липсата на средства и техника (защото все пак някак бяхме докарали нещата да работят), колкото от управата на общежитията (valery-at-bgit-dot-net. Благодаря ви предварително !

Popularity: 6% [?]

Когато пиша нещо на един дъх, обикновено става доста объркано. Явно мислите ми се плетат. Ще опитам обаче това да го поподредя, след като го напиша веднъж.

Преди няколко дни едни мой колега си купи в-к “Софийски Университет” (май така се казваше) – месечно издание подготвяно основно от студенти по журналистика. Това, което ми направи впечатление е една статия посветена на “повишението” в сумите за образование в проектобюджета за следващата година. Трябваше и аз да си го купя, за да мога най-малкото да цитирам тук точни цифри. Оказва се, че общото увеличение за Софийския (както междудругото и за Техническия и др.) унивеститет всъщност е намаление. И това въпреки думите на ректора ни Боян Биолчев (с подкрепата на целия ни академичен съвет), че Алма Матер просто ще затвори врати идната година, ако финансирането от държавата не бъде с 5 млн. отгоре.. Вместо това – съкращаване на субсидията. Напомнят и, че Университетът е затварял врати само веднъж, след като студенти освиркали Фердинанд (дядо познайте на кого !) през 1907 год.. Правителството уволнило всички професори и наредило затварянето на заведението за половин година. Малко по-късно паднало и всичко тръгнало отново…

Наскоро си говорих с бившия си даскал по физика – Теодосий Теодосиев (накратко Тео)… Писали хората за него напред-назад. Изкарал сумати народ на национални и международни олимпиади. Опитва се да прави национална школа по физика – в Казанлък идват ученици отвсякъде. Строи училище в планината. Държавата не стига, че не насърчава това, че не отпуска пари даже да се поднови/ремонтира и без това оскъдното обурудване в лабораторята, ами и от сумати време се опитват да му вземат, както премиите, които получава, така и школата по физика (която междудругото поддържа с учителската си заплата).

Бъбрих си и с бившия си преподавател по математика (междудругото, страшен рокаджия и метъл). Много начетен човек. Казваше така: “Ученикът не учи, не се задържа в училище. Кой е виновен ? Той ли ?! Неее… Обществото. Образователната система. Учителите. Те са виновни. Така разсъждава образователната ни система в момента. И какво ? Ние се опитваме да вкараме нещо в главата им, а нас ни мачкат.” Няма да коментирам жълтите стотинки, за които работят. Казваха ми за една от скандинавските, мисля, държави, където е достатъчно ученик заедно с родител да се оплачат от учител, за да бъде отстранен за половин година. И там учителите просто угаждат на учениците си.

Мисълта ми е (горе-долу същата, като тази във въпросната статия) защо правителство, което твърди, че образованието е приоритет, съсипва образователната система ? Факт е, че нивото пада и това се вижда. Учебните заведения се превръщат все повече и повече във фабрики за незаслужени дипломи. И това накрая ще рефлектира като цяло върху качеството на хората в тази държава. Лошото е, че това не започва от това правителство… Страх ме е, че е практика на повечето такива досега – просто това полага особени усилия в тази насока.

Сещате ли се за една песничка “Върви народе възродени” ? Някои хора или са я забравили или е била възможно най-досадната им по манифестациите преди години. Смешно, но си тананиках именно нея до преди малко…

P.S. Сайтът на вестника е http://su-news.hit.bg. Материали там няма да намерите, но поне част от заглавията в броевете ги има…

Popularity: 7% [?]

Еми верно съм си някакъв абсолютен безделник – нали знаете такива дни, в които има?? чувството, че си свър??ил невероятно много работа още със ставането (било то и към 10:30), и нататък протичат в самоубеждаване, че “за днес стига толкова”. Е, пропилях основната част гостувайки на сестра си няколко блока настрани, преинсталирайки омазалия се само за няколко месеца Windows 98 (не ме питайте защо е на нещо подобно < ). Затриването отне значително по-малко време. Отделно, трябва??е да си поиграя да търся из мрежата драйвери за RTL8139, защото в Windows 98 SE няма (но пък има??е за 10 Mbit 3com, дето е монтиран на компютъра). Е, поне замезих...

Навън е кучи студ. На отиване ми замръзнаха ръцете, докато ядох пица и тътрих торбичка с багаж за сестра ми. На връщане вече почти тичах. ??мам чувството, че с последните години тия температурни градиенти стават все по-големи… Убива ти се всякаква инерция да си подаде?? даже носа навън, а на мен ми се налага да си отварям прозореца, за да проветрявам. Галин е комин (и то не заради ръста си ) !

Ох, много “мразя” като ми дойдат гости с бира…

Popularity: 6% [?]

От известно време насам имах проблеми с IMAP сървъра на машината си. То въобще на тая машина се случваха някакви странни аномалии. Всичко започна с едно неистово забавяне при влизане в мейла през използвания SquirrelMail. Трябваше по-бързо да се сетя, че проблемът не е в него, просто като проверя колко бързо работи самият Courier IMAP. Проблемът беше, че трябваше да понауча това-онова от самия протокол, а и забавянето е нещо относително, когато връзката ти е под всякаква критика.

Започнах да тествам самия IMAP сървър. За целта тръгнах да правя статистика за извикванията на системни функции със strace (опцийката “-c”). Резултатът беше многозначителен, предвид, че забавянето, както изглежда беше с write(), да даже не беше ясно писане къде и от кой от всичките процеси, което сървъра пуска. За щастие ltrace свърши по-добра работа със същите опции – гадната функцийка, която отнемаше на моменти 80% от времето при заявка през SquirrelMail се оказа FAMOpen(). Оказва се, че Courier IMAP зависи от т.нар. File Alteration Monitor при отварянето на файлове (клиентския пакет libfam0c102 и сървърния fam в Дебиан). Сървърната му част от своя страна зависи от RPC Portmapper (пакетът portmap). Проблемът се оказа, че с iptables правило бях орязал връзката до 111-то порт и двете гадинки не можеха да комуникират. Интересно ми е колко още работи за се бозили заради това…

Малък извод: Когато имаш свободен софтуер, който ти позволява да правиш някакъв вид профилиране на процесите (в случая strace и ltrace), достъпна документация за функциите (за да установиш за какво служи FAMOpen()), отворена система (за да направиш връзката с portmap) и съвсем малко (в моя случай) мозък… нещата все има как да се наредят.

Popularity: 9% [?]

В случая се намерихме още с качването във влака на гарата в Казанлък – аз, Драго, Галин, а по-късно Даката и още един момък, с когото така и не се запознах. Това не попречи да окупираме цяло купе, което няколко по-възрастни люде направиха грешката да попълнят в Карлово. То филмчета ли не се гледахе на лаптопа на Галин, то игрици ли не се дъниха по GSMите, слушаха се песнички от South Park (разбира се ), олигофренията се стичаше по пода на купето и със страшна мощ се разля на Централна Гара, когато целия вагон вече си мислеше, че сме напушени. На слизане тръгвахме да продаваме боба със зеле на Даката, а Галин и Драго да log off-ват KDE терминалите на гарата. Идиотизмите продължиха и в маршрутката, където със шофьора явно бяхме една партия. Той беше състезателна натура с чувство за хумор – успя да нагълта с прах друга маршрутка и такси Мерцедес, като се изстреля напред на Орлов мост:

Шофер: – Всички ли са за Студентски град ?
Групово: – Дааааа….
Шофер пак: – За Дървеница някой ?
Девойка: – Аз ! (пропищява една девойка)
Аз: – Ами не ти ли се слиза в Студентски град ?
Шоферът: – В кой блок си ?
Тя: – 7ми.
Аз: – На кой етаж ?
Девойката тръгва да слиза: – Лека вечер.
Той: – Приятна вечер и… весела Коледа… ако не се видим до тогава.
Всички: (леж на земята от смях)
Той: – Ми така де… 7 маршрутки сме… 14 пилота… така де, шофьори. Някой за Четворката ?
Някой: – Да !
Аз: – Супер ! Още два завоя от наш’те .

Посъстезавахме се с тия-ония, полигавихме се, даже пристигнахме цели.

Прецаках се… станах в 7:30 за даскало… Били сме от 9:00. А си легнах в 2:00-2:30. Ранното събуждане води до неистов мързел през деня… Пък и сега вечерта… А ми предстоят една камара довършителни работи по магазина .

Popularity: 6% [?]

Не, не бе??е това, което се очаква??е, но пък и не бе??е толкова зле. ??ли поне така би ми се сторило, ако не бях стра??но изтощен от… всичко. Вчера сутринта никаква не я свър??ихме почти в офиса – само малко bugfixes по системата. Нагоре тръгнахме към 15. Ре??их да пътувам с приятели, защото не ми се иска??е изли??но да рискувам колата (имайки предвид разбитите пътища, заледяванията и острите завои нагоре). Оказахме се (май) три компании – на??ата (около 19 изтрещеняка/чки), един клас от хуманитарната гимназия и още един от транспортния техникум. Откинаха ни тиквите с чалга, честно ! Пак направихме гре??ката да не се оборудваме добре с колони и усилватели… за втори път. Третият, надявам се, няма да е така. Въпреки всичко бе??е забавно да види?? как се кълчат на песничка на ZZ Top . ??ма??е някои много чаровни (цитирам Драго: “18-годи??ни, но все пак много запазени”) попълнения, които се опитваха да завържат разговор със ставащото вече банално “??ма?? много хубава коса.” – констатация, на която не мога да отговоря с нищо друго освен със “Знам. От малка е такава.”. Продължението “Какъв ??ампоан използва?? ?” също не блесна с особена оригиналност. Да не говорим, че двете агитки абитюрентчета започнаха го удариха на кавги и бой около полунощ – драма, чието развитие така и не разбрах.

Както и да е… сутринта след известно бутане успяхме да запалим колите и да се приберем. Равносметката дава около 150 Mb (може би) снимки и клипчета, опазен инвентар и, разбира се, редица култови изцепки.

Междувременно, прибарахме DVD Rip на някакво филмче за Mike Portnoy, което гледахме до преди малко… баси, било трудно да свири човек като него. Дебна само да намеря и нещо за Jordan Rudess (като по-заинтересован от клавирите), но… пичът изглежда доста комерсиален и безплатно може?? да се докопа?? най много до някое демо. BTW, усещам, че съм изтървал пак някой брой на Про-рок . Те и без това, като ги подпитам за него, по реповете ме гледат като сектант търсещ някое окултно списание…

След малко ще се ходи и на “Косматката”. Не знам защо я наричат така, но иде реч за последните разкопки край Шипка. ?? това трябва да стане точно преди да тръгна към София… Още три часа и половина загубено време… не ми се мисли…

Popularity: 6% [?]

… две минути, в които да се отчета за днес . Ползотворен ден – свърших прилично количество работа – пооправих няколко бъга, открих нови, вкарахме дизайна в норма, както и малко нова функционалност – останалото ще е утре (събота) сутринта. Не че не изскочиха проблеми точно когато вече се бях решил, че всичко и наред и не бях заседнал на кафе, но… може да се каже, че с този магазин привърших. Отделно помогнах на един приятел (администратор в местен доставчик) с написването на Perl скриптове, които да контролират трафика на клиентите му, като взимат ограниченията от разни конфигурационни файлове. Убедих се, че е крайно време да направя нещо по въпроса с интегрирана система, която да се занимава с тези работи…

Отчетох се и по кафета и бирарии… Установих, че утре ни чака много тежка нощ на хижа Голяма Бузлуджа. Празнуваме рожден ден на въпросния момък-администратор. Като гледам, утре в града няма да остане програмист и/или администратор, както и два класа от Хуманитарната гимназия. Естествено, не липсваше и редовното изпростяване по темата… Отделно мислихме какво да купуваме на рожденниците: другият е окабеляващ персонал и често се ломи по някакви покриви и простотии… горкият – трябва да му плащат вредни . Та мислихме аптечка да му вземем или чифт алуминиеви патерици . Но тъй като не знаем от къде да вземем аптечка, мислихме да вземем един Трабант, заради аптечката . Луди секфи, к’фо да кажа…

Псуваха ме много.. не съм се бил обаждал на приятелката си, като съм се прибирал в Казанлък… Да ме псуват.. Аз колко още работа трябваше да свърша, а други провалиха нещата – чакаше ме за инсталация един Debian… не дочака. Явно ще е другия път.

Междувременно, звъннах и на девойката, за която се бях замислил вчера – не била в града (Пловдив), та щяла да се прибере в неделя. Това ми стигна като успокоение, че нещата са горе-долу наред . Сега остава и да си поспя добре, преди да се замъкна в офиса рано сутринта за малко довършителни работи и после да се опитам да се пребия с колата напък към заснежена Бузлуджа… Така че, ако не се появя скоро, да имате представа какво е станало.. тези, които се интересуват….

Popularity: 9% [?]

Баси… толкова е банално всичко да ти върви накриво. Странен тип човек съм – посдухам ли се и се сещам за още 100 неща, които да ме сринат допълнително. Снощи по някое време довър??их уеб магазина, пратих го на Тодор да тества нещата и да оправи темплейтите и се наложи да ходя до майна-си-Райна (Княжево наистина си е на точно една майна-си-Райна дължина, отчитана от Студентски град) за някакви пари. Естествено, точно по това време има??е стачка на градския транспорт, чаках мар??рутка, занесох се до там и… се оказа, че човекът го няма. Междувременно Тодор се обади, че има проблем със системата и нито може да тества нещо, нито да пипа темплейти – губихме време, а днес трябва??е всичко да е тръгнало. Бързах неистово, а трябва??е да чакам. На връщане градският транспорт едва бе??е живнал и задръстванията бяха направо очарователни. Естествено, проблемът с магазина се оказа точно в един ред. ?? читав ??нтернет няма??е. За сметка на това успях да изхвърча за влака в 16:03, като пак се прецаках да се кача на ??ибаната мар??рутка 20 (която тоя път учудващо ме довлачи по-навреме). Умрях от тъпотия… не помня да съм имал скоро по-дълго пътуване. Даже преходът ми от началото на тази година от Русе до Казанлък за… много часове не бе??е толкова скучно. Поне тогава има??е някакво бабе, бив??а труженичка в родните железници, да ми надува главата кой влак от къде минавал, защо са го променили и въобще всякакви други проблеми които “живо” ме вълнуваха. Поне имах време да помисля на снощните думи на Полина… а и на още няколко ду??и. Като капак, половин час след като се прибрах, на??ите вече демонстративно се джафкаха, така че целия квартал да е наясно за какви глупости се карат, а и аз да треперя от нерви дори и сега…

Наскоро четох в блога на Йовко, как едва се справя с личния си живот, а други го занимават със себе си. ?? аз се чувствам така (междудругото, извинявам се на тези, които намират тези писания за досадни… просто не ги четете) и не смогвам… не се чувствам в кожата си напоследък, а съм станал сяка?? изповедник на половината ни IRC. Въпреки това изчетох, каквото има??е по темата за заболяването на Патрик Волкердинг (май едно време всички започвахме на Slackware)…

На всичкото отгоре се сетих за едно момиче, с което преди време общувахме адски много… бяхме близки приятели и си споделяхме доста. Нямам ни вест, ни кост от нея вече два месеца… макар че и писах мейл. ?? това от последния ни (барабар с гаджето и) разговор в ICQ, когато се развихри някаква неистова драма… на която аз трябва??е да стана съдник. Може би звучи като някоя сапунка, но… цял живот и се случват невероятни гадости (за които по-добре да не влизам в подробности) и винаги съм се възхищавал на силата и да живее. Само дето май в този момент нещо преля ча??ата и като нищо може да е направила някоя глупост… Утре ще се опитам по-сериозно да се свържа с нея… макар да ме е страх, честно казано…

… както казах, ??ибан ден.

P.S. Йовко, благодаря за коментара ти – едно от малкото неща, което ме накара да се усмихна днес .

Popularity: 7% [?]

Още един ден вкъщи… Снощи успях да изляза колкото да ида до магазина. Но здраве да е…

В бирарията в Казанлък миналата събота се накефих тотално на едно изпълнение на “Fool For You Loving” на Whitesnake. Намерих си го на тоз адрес и тия дни просто се разцепвам на изпълненията там. Комбинацията с John Lande е страхотна . Отделно се пръскам откъм гърба слушайки песничките от South Park и най-вече “Kyle’s Mom’s a Bitch” (която Галин си сложи за рингтон на смартфона ). Трябва хептен да съм изтрещял…

Галин каза, че напоследък съм откачил на тема блогове – обикалям, чета мнения, новини… Заниманията ми въобще тия дни се заключават в някакви такива елементарщини… не беше така преди. Потърсих името си в Google и на първите места е като че ли по чуждите блогове. Нещата се променят. Бях по-активен едно време. Остарявам, присъствието ми в Интернет пространството е направо нулево. Бях сигурно на 16, когато направихме “Linux общество”, когато направихме пощенските списъци (някои които и до ден днешен стоят), когато активно участвах в дискусиите на LUG- BG, когато изнасях лекции по семинарите им, когато писах ръководства, превеждах, писах програмки… абе врях си носа навсякъде. А сега… откак почнах да бачкам сериозно (някъде на 18), се позагубих… някъде в момента, когато започнах да правя не това, което сам си реша, а това, за което ми платят… Отдавна си мисля да променя това…

Явно трябва да променя и доста други работи… Не се държа както трябва с хората край себе си. Въпросът е дали, ако го направя, ще е заради тях, или заради самия себе си. Доколкото се познавам, в първия случай въобще няма да го направя…. Инструктираха ме на тия места да пиша “Плинз ме обича !”… Radiohead – “Street Spirit”…

Popularity: 6% [?]

Ново двайсе… четвъртък – deadline. Пи??е се код със стра??на мощ. Хубавото е, че е почти завър??ен и, въпреки оскъдните задания, да няма много забележки. Чудя се вече какво по-напред.. толкова адски много работи ми се натрупаха. А глупавото е, че само се оплаквам. Е, намерих и време малко да се включа във flames по отно??ение на предимствата на метълките пред останалите жени в блога на Васил Колев – мнение, което не споделям много-много.

В неделя за пръв път от доста време насам ми се доспа неистово още в 23:30, ако не и още на път от Казанлък. Бях спал само 3-4 часа. Вчера пропуснах (освен попълването на блога) сутри??ната лекция, почти заспах на следващата, а, слава Богу, последната не се проведе. Прибрах се с мисълта колко работа имам да свър??а и до едно време се занимавах с това. По едно време чух, че от съседната стая се понесе Dream Theater – Радост явно си бе??е вкъщи. Крайно време бе??е да се поразтоваря: драснах набързо едно аудио CD с двата албума на Within Temptation, които и бях обещал, и се изсипах у тях . Побъбрихме си едно хубаво и се прибрах… Малко по-късно дойде сестра ми и трябва??е да съчетавам работата с упражнения по Pascal – имах бойната задача да я науча на основите за една нощ. Легнах си към 5… Събуждането ми идва стра??но трудно в такива случаи, а ставането – още повече. Пак не съм на лекции, а и от практикум и без това ще ме изгонят, задето не съм си написал протоколите. ?? пак бачкам. Разглеждам PHPlet (може да се окаже много полезно нещо за пренаписване на сега??ните PHP уеб чатове писани в мрежата ни… Oтделно ме зарибяват с писане на софтуер за Symbian OS и се чудя дали да не се хвана да разгледам за какво иде реч – а и малко know-how отгоре не е изли??но. ?? без туй с какво ли не съм се захващал… А точно пък сега ще се захвана с едни панирани чу??ки…

Popularity: 8% [?]