Valery's Mlog

Та тъй (обикновено започвам така)… Името му е Валери Петров Дачев, роден на 08 октомври 1982 в “област” Русия (по-конкретно Санкт-Петербург, тогава Ленинград). Уви, не се издирва особено… само от някои по-заблудени индивиди, но и на тях ще им дойде ум в главата ;-P. Въпреки че е експериментален (при това неуспешен) индивид-опит за създаване на човек, спречкванията с него не са фатални, заради което не се смята за заплаха за обществото и е на свобода. Тази свобода обаче има много негласни жертви, както ще се убедите по-долу:

Новата биография на Валери Дачев,
или старата песен в нов вариант,
или same shit different color )

Както казва един приятел: “Аз съм Валери… Много ми е неприятно, ама на – тъй се казвам !”. Шегувам се, разбира се. Много си харесвам името, макар че много хора явно не го знаят, садейки по обръщенията, които използват – от рода на “Зу”, “Зоуз”, “Вал”, “Вальо”, “Пухчо” или какво ли не още . Напоследък е страшно актуално едно друго обръщение, с което направо се запознавам: “Приятно ми е, казвам се Валери, но приятелите ми викат ‘Ох, Валери !’.”. Е, хубавото е, че като казват това “Ох”, го казват с чувство .

Известен е интересът ми най-вече към компютрите, покрай които големи сметки за ток и телефон са плащани … За сметка на това доста неща овладях и съм доволен от това. За повече по-технически параметри на това, което съм научил и туй, дето не съм, по-долу, по-долу … не тук. Има ли смисъл да споменавам що за болест ми е туй чата ? Blame me ! Blame me ! Но айде, ще го оставя настрана. Факт е, че компютрите са изиграли и продължават да играят особено голяма роля в живота ми и … абе аз без да има нещо дето да поцъквам, започват да ме хващат лудите и … почвам с SMS-и. Игри не играя особено, но невероятно удоволствие ми доставя това да създам нещо. В този смисъл съм сътворил туй-онуй или съм правил неща, които доставят удоволствие само с факта, че въобще работят. Вярвам в свободата на софтуера (и не само на него), което е главната причина да съм зарибен по Linux и тем подобни хави и да участвам в дейни и недейни инициативи (много бира се изпива тогава ).

Друга зарибявка преди време беше бирата при това в литри на вечер. Напоследък обаче съм решил, че походка тип “оверлог” някак не ми отива и станах един много праволинеен тип, който нагъва Пепси и Спрайт в по-промишлени количества, въпреки възраженията на собствените му вътрешности (винаги съм си мислил че са ми излишни, както и външностите ).

Увлечението ми към музиката също не е тайна, макар и от страната на слушател. Тук ми се иска много да отбележа, че много уважавам хората, които могат да изтраят фалшиво свирене около себе си (аз не мога), и това е причината да мразя себе си в продължение на няколко години и да уважавам само част от съседите си. Както всяко друго по-временно явление, манията ми да свиря на пиано отмина и световното пространство можеше да си отдъхне от звуците издавани от големия ми инструмент в хола. Уви, инструментът сега стои почти неупотребяван и лови прах и паяжини, но от време на време все се намира някой да посвири на него )).

И докато отново не съм сменил темата, която последно май беше за музиката, предпочитам мелодичен, прогресивен рок, метъл в много различни негови форми, класическа музика и доста странични други неща, които ми харесват. И макар въобще да не се срамувам да гледам и слушам наистина стари песни, групи, стремя се не съм като кон с капаци. От друга страна се замислям дали сеансите ми по музикално самообразоване (изразяващи се в постоянно превключване на MM, MTV, VIVA и т.н.) не се превръщат в сеанси по качествено и количествено ограничаване на музикалните ми вкусове. Така че напоследък такива експерименти с музикалната си (не)култура избягвам да правя. Има ли смисъл да казвам какво мисля за висшите форми на музикално изпростяване и морална деградация съчетани в няколко определени жанра или да започвам да псувам ? Макар че и от тези жанрове съм си харесал по нещо. Една приятелка преди време употреби много готин израз по въпроса: “музикален помиар”. Нещо такова съм май…

Случва се от време даже да намеря време да почета. Не бих казал, че имам повече претенции към жанра на книгите, които чета, отколкото към храната например, но харесвам особени (такива, които се различват от другите по нещо повече от просто съдържание). Всъщност в общия случай си падам по разни странности. Особено по книжки стил фентъзи или по автори с по-забавен начин на изразяване и мислене (а ла Кърт Вонегът). Аууу… и фентъзи картинки… да, да ! Абе луда работа по разни такива вълшебни работи, рицари, магии, битки, дракони, приключения… Страст… макар че не бих седнал да пия с еднорог примерно.

Да, определено обичам да излизам напред-назад я по кръчмета (ain’t it cute ?), я по купончета, я нейде другаде, където същество като мен може да си направи купона. Не пия, не пуша и гледам по жени много-много да не ходя (май ги боли, като ги настъпя по-силно… А уж не съм чак толкова тежък ).

Колкото до моята снажна снага, на няколко пъти вече споменах, че съм особено претенциозен към това, което хапвам, и съм си слабичък. Вярно, че си нося солидна връзка ключове по джобовете да не ме отвее вятърът, но това си има и предимствата: прелитам лесно, ако полетя от скала, падам като листенце и т.н.. Друг е въпросът, че ям буламачи (драсти Дани ), като почти каквото ми падне с майонеза … целогодишно.

Като човек (доколкото мога да се нарека така) съм що-годе свестен (така казват): относително кротък съм, до голяма степен даже малко романтик, твърди се че имам някакво чувство за хумор (доколкото ме бива да се бъзикам даже със себе си ), но съм и доста черногледо същество, макар и не злопаметно. Радвам се на приятелите си и са едно от малкото неща (наред с другите хора, които обичам), на които държа и заради които живея. Смятам (някои твърдят, че звучи наивно), че имам само няколко души, които искрено ме мразят. Невероятната ми искреност и гальовност в общия случай води до някои особени заблуди, но и това се преживява. От време на време има и проблясъци, но в повечето случаи сигурно е от останал по мене нечий брокат p.

Всичко до тук добре … що годе ! Я да погледна ! Ахъм ! Определено добре се представих. Де да бяха толкова розови работите ! Всъщност лесно се дразня от доста неща, но с времето съм се научил да си сдържам гнева, което ми пести известно количество нерви (защото всичко гадно ми минава много бързо). Да, определено съм доста импулсивен тип, което не пречи от време на време даже да се контролирам . Невероятно наивен съм и, въпреки че не искам, от време на време оставам подведен от чуждото мнение. А да се възползват от мен мразя.

Винаги съм се радвал на нови запознанства, макар че напоследък установих, че ми е трудно да заговоря някой току така (малко като англичанин – ако не ме запознаят, гледам да си кротувам). Иначе, започна ли, няма спиране (така ме е учил преподавателят ми по физика ! ). Това, което искам да намекна (ако вече не се е забелязало от обема на цялото това писание) е, че съм невероятно голямо плямпало – толкова, че понякога ставам наистина досаден … особено като не съм в настроение да ръся обичайните за себе си забавни глупости. Затуй междудругото по-сериозните не си падат особено по мен … и по-добре, защото съм много фин.

Май засега толкоз. Съмнявам се, че още ще ви дойде наистина нагоре. Ако настоявате, все пак, можете да погледнете секцията “Контакти”, за да видите как можете да се свържете с мен.

Обичайните и неприятни подробности интересуващи само заинтересованата част от целевата група (така де – аудитория):

Любими групи. В момента, в който писах това, слушах някаква почти случайно подбрана смесица от (предимно) неактуални вече песнички на групи от рода на Nirvana, No Doubt, John Lennon, Queen, даже Rednex … Величията за мен са Dream Theater, а останалото са увлечения: Iron Maiden, Judas Priest, Samael, Aghora, Pain, ДДТ, Обратен ефект, Blind Guardian, Angelo Badalamenti, Falconer, Lullacry, Morphine, Megadeth, Nightwish … имена, които в момента ми идват в главата. Ако се интересувате имам публикувана тук някъде една готина подборка с мелодичен рок и метъл от последните примерно 30 години p~

Други любими работи. В момента Загорка Специално (бира), Виктор Пелевин (писател), една “пуфкафа” (драсти, Мира ) крава Милка, химикалче Pelikan (носи ми късмет по изпити, дето нямам никакъв шанс), родата си…

Понастоящем… уча физика във Физическия Факултет на Софийския Университет, иначе съм завършил една откачена (и с това весела) природо-математическа гимназия в Казанлък (където по принцип живея). Работя, когато имам работа, като обикновено се захващам с проекти за Интернет сайтове с една или друга фирма … звучи малко скучно, но ми е забавно .

Иначе…опитвам се да правя каквото си искам, поради което съм понаучил някой друг компютърен език (Basic, Pascal, C/C++, Perl, PHP, TCL,…), някои важни неща за живота (които смятам да издада в отделна книга и да станат и те best seller (драсти, Неви ) и такамммм (както не обичам, но имам навика да казвам) …

И така… дето казва Мечо Пух (или поне така твърдяха по стените на нашия факултет): “Колкото – толкото !”. И да искам … повече не мога – след толкоз напълни или се уморих или не остана какво да добавя … или и двете !

Чау-чау, Тинки-уинки ! ~~ Пфффф …

Popularity: 1% [?]