дъга - отломки от лъчи пречупени тъга - постройки във очи удавени * * * изправям се пред залеза на изнасилена надежда съдбата пак се подиграва - безсилна роля ми отрежда засилвам камък в нищото, така че силите изцежда след него себе си ще се хвърля облякъл клоунова одежда * * * не веднъж бях тук и пак се върнах мълчаливо някак даже не отвърнах много преживях уж гръб обърнах, а преди бях тук и пак се върнах
Валери Дачев,
Фев 2006