Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
September 21st, 2009 by Valery Dachev

Етническият мир като прелюдия към толерантността

Вчера бате Бойко поздрави мюсюлманите по повод Рамазан байрам, като изтъкна, че “толерантността и разбирателството между религиите и културите са уникално българско постижение“. Това изказване провокира в мен размисли, освен за политическото лицемерие на човека, от чието име е изречено, така и за лицемерието и (не)толерантността характерни за обществото ни в последно време.

Тъй като темата всъщност индуцира избистряне на възгледите ми и върху редица други въпроси, си оставам със забележката, че това е първата от може би общо две-три публикации. Мненията изказани тук, както винаги, са лични и неангажиращи. Не гарантирам по никакъв начин за тяхната коректност.

Записваме си темата на днешния монолог и потенциалните коментари към него – “Етническият мир, разрушаването и експлоатацията му за политически и икономически цели. Теории и практика.”. Преговор с почти нищо ново, но за всеки!

В политическата ни система съществува до болка субект направо иронично наречено Движение за права и свободи.

Това, разбира се, за ДПС не беше достатъчно. Тъй като говорим за етническо движение, а турският етнос все още малцинство, необходимо се оказа създаването на нови етнически турци. Крайната цел по набирането на електорат се постига по редица начини.

  • Възпрепятстване на образованието. Реално погледнато добър политик е този, който може с ръка на сърцето да каже, че има политически дивидент в образоването на населението. По-лесно е обаче, когато хората са необразовани, респективно лесни за манипулиране. Стига се до абсурда да се организират състезания по четене на Корана, а тези, които го четат, да не разбират написаното, просто защото е на арабски. Да разясни религията обаче идва духовенството, което нарежда това, което партията-майка (опс!) каже. Нещата стават страшни!;
  • Заблуда за грижа за турското население. Бедните райони населени предимно с етнически турци, където отглеждането на тютюн е основен поминък, не станаха по-богати. Станаха обаче по-обречени. За времето на прехода това население трябваше да получи образование и нов поминък, защото пазарът на тютюневи изделия има трайна тенденция да се стеснява. В по-населените райони ръководени от партийни кадри назначенията по партийна линия наистина са приоритетни и дават чудесен пример за недемократичност, неравнопоставеност и манипулация. Членството в партията се превръща в една страхотна опция!;
  • Младежко ДПС. Младежката организация на ДПС дава един добър начален старт за новоизграждащи се политици. Изкушаващ се оказва примерът, който ветераните дават бидейки над закона и в далаверите основно в областта на земеделието, горите и храните (?). Както сами казват, фокусът към младежта е важен и личен пример за гова е лидерът на ДПС Ахмед Доган (лидер на Турското национално-освободително движение);
  • Приравняване на религиозната принадлежност на мюсюлманите с турския етнос. Изведнъж всички мюсюлмани станаха турци, не само за останалата част от обществото, но и за тях самите. Нещо, което се доказва от редица интервюта взети в смесените райони. Населението там просто не разбира разликата между етническа и религиозна принадлежност. Уви, няма и да я разберат!;
  • Ромите се превръщат в турци. Да си ром е срамно! Тази необразована прослойка обикновено живееща под всякакъв хуманитарен минимум хронично се самолишава от интеграция в останалата част от обществото. Спасителният пояс за тях се оказва причисляването им към турския етнос, който особено в слабо населените райони е безкрайно респектиращ. Тук започват да вилнеят всякакви легенди от типа: “Ромите са кьосета, а турците – с брада! Имам брада, следователно съм турчин!”. Българин не е опция!

За годините на своето съществуване ДПС успя силно да политизира етноса в смесените райони, като по този начин превърна етническите турци в инструмент на симбиозата между икономическите интереси на елита в движението и политическите интереси на югозападната ни съседка. ДПС редовно се свързва с обръчи от фирми, незаконни сделки и връзки с подземния свят. Страничният ефект от това постижение  всъщност се оказа насадената в нетърпимост към турския етнос. Същата нетърпимост пък се експлоатира от логично появилите се националистически формации.

По-малкото зло е, че това създава опасност местата в парламента ни да бъдат разделени на етническа основа (като в не особено мирните ни западни съседки). Плашещото в случая е, че междуетническото напрежение се пренася там, където то действително традиционно не съществува – на масата!

Leave a Reply

%d bloggers like this: