Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
September 11th, 2009 by Valery Dachev

Централна автогара – София

Събуждам се, както обикновено, в 07:30.  Наумил съм си, че трябва да проверя разписанието на някои автобуси отпътуващи от София. Отварям сайта на Централна автогара – София. Карето с разписанието вдясно е празно. Натискам “Разписание” (самата връзка е малко безумна с оглед на това, че сочи към някои си IP адрес на някаква си страница) и очаквам да се случи нещо. Уви, резултатът е същият – грешка. Решавам, че някоя чистачка е изключила сървъра, за да включи прахосмукачката си и набирам краткия телефонен номер за клиенти на мобилни оператори посочен на иначе не много съдържателната страница за “Контакт” (още една връзка сочеща към съвсем друго място). Познат глас ми заявява “Телефонът на абоната не е включен или извън обхват. The subscriber’s telephone is not switched on or is outside network coverage.”. Започвам да мърморя за несериозността на служителите в автогарата и решавам да излея гнева си в секцията “Коментари“. Чинно попълвам грозната форма за обратна връзка и натискам бутона “Submit” (никой не си е поиграл да го преведе).  Не чаках дълго преди и това ми начинание да завърши с грешка. Не бързах, теглих им една майна и отлетях за работа…

Три дни по-късно (да се разбира тази вечер) решавам да повторя упражнението. Длъжен съм да призная, че отбелязах прогрес! Не, разписанието на сайта им все още не работи. И не – краткият телефонен номер за контакт отговаря по абсолютно същия начин. Затова реших да се обадя на този за абонати на националния телефон. Ще ги преживея. Набирам и чакам – някой вдига. Далечен глас наврян в шумна обстановка, сякаш час-пик в сърцето на автогарата. Тръгвам да си говоря с него, но, уви, той автоматично и монотонно ми заявява, че съм се свързал с Централна автогара и разговорът ще ми коства 0,50 лв./мин.. Трябва само да изчакам обаждането на оператор. Междувременно слушам първата мелодийка за мобилен телефон с полифоничен звук. Излъгах, не беше полифонична. Сърдита дама вдига телефона. Разговорът звучеше нещо от типа на:

– Здравейте! Бих искал да попитам за автобусите заминаващи утре към Шумен.
– Автобусите са в 6:30… 7:30… 8:00.. 9:00… 9:30…
– А знаете ли колко часа пътуват?
– Пътят е пет часа.
– Чудесно! Те ме интересуваха. Между другото, краткият номер за контакт обявен на сайта ви не работи.
– Да, там никой няма да ви вдигне.
– Всъщност твърдението е, че телефонът на абоната не е включен…
– Трябва да изпратите SMS.
– Какъв SMS?
– С града, в който искате да отидете.
– Аха, добре. Искам също така да съобщя, че от три дни насам разписанието на сайта ви не работи…
– Вижте какво, господине, аз съм в разписанието и то работи!
– При вас вероятно работи, но на сайта ви – не. Искам само да ви го съобщя, а било там администраторите ви или друг поддържащ персонал, евентуално да вземат мерки.
– Да, добре.

Тук разговорът приключи. Една точка! Вече бях реших да напиша тази кратка публикацийка, когато даже успях да изпратя кратък коментар във формата за обратна връзка. Две точки!

Не, не съм ядосан, но се нервя, че явно е толкова безумно трудно да се правят нещата като хората! Разглеждам сайта на автогарата и наличието на разписание там като:

  1. улеснение за персонала на автогарата;
  2. улеснение за клиентите на автогарата;
  3. възможност за ръководството на автогарата да спести от телефонисти.

Във връзка с това би било страхотно, ако нещата работиха. Да, случва се системите да се чупят и да искат известен ремонт, но… три дни?! Никъде на сайта не пише и формата в  който трябва да се изпращат SMS-и за получаване на разписанието (латиница или кирилица, пристигащи или заминаващи, дата, …). Нещо повече – не пише въобще, че трябва да се изпраща SMS! Но поне SMS-ите са на стандартна тарифа за разлика от увеличената при справка на номера за национално избиране. На дали “Централна автогара” АД (или по-скоро “Централна автоГОРА” АД) печели от това повече стотинки, отколко губи покрай разочарованите от себе си клиенти. Е, поне за левчето можеше да ми се падне леличка с поне толкова любезен тон, колкото аз се постарах да докарам въпреки неудобството създадено от екипа и.

Лошото е, че това е точно столичната автогара – онази същата без WiFi, но с неорганизирани във залата терминали, с в общия случай сърдити служителки на фирмите по касите и несъобразения с капацитета на автобусите брой места в залите… Отправната точка към вътрешността на страната на не малко чужденци – единствените, от които сме свикнали да се срамуваме!

Comments

One Response to “Централна автогара – София”
  1. Прочетох това и аз имам същите проблеми, но не чак до този extent. Иска ми се и на мен нещата да можеха да работят. :( Липсваш ми. Когато говоря с теб, се чувствам нормално и sane. Някой ден се надявам BG да успее да практикува този стандарт, който иска да има и все още няма.
    Обичам те!!!!!!!
    ME-OW!

Leave a Reply

%d bloggers like this: