Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
September 9th, 2009 by Valery Dachev

Толерантни ли сме наистина?

(08.6.2011: Публикувам това непълно и с известно закъснение в опит да изчистя стари свои чернови. Тъжното е, че всичко това, особено напоследък, звучи актуално…)

Спекулира се тези дни с въпроса за етническата и религиозната толерантност на българите. Същата онази “толерантност”, която се изпарява моментално, когато седнем на маса, на ракия и салата, между мача и побоя над жената! Въобще толерантни ли сме или възпитани да мълчим, докато ножът не опре до кокала? И къде са корените на това възпитание?

В предишната тема стана въпрос за (политически) натрапваното равенство между етническа и религиозна принадлежност, като инструмент за насаждане на турско самосъзнание у мюсюлмани и/или български граждани от други етноси. В страницата в Wikipedia посветена на Османското владичество в България впечатление прави една от основните характеристики на това владичество: “обезправяване[то] на християнския български етнос спрямо турците и мюсюлманите в империята“.

Как позволихме да се случи това?

Със собственото си бездействие!

Причината за успеха на тези процеси обаче е мълчаливото им приемане в обществото.

Политиците ни имат безкрайно лицемерния навик да пред чужди дипломати да говорят за уникалната етническа толерантност, която българският народ проявява, докато в същото време в пределите на страната ни се късат да плюят по една откровено етническа партия. Изключение не прави Самият “примиер” (тогава просто лидер на ГЕРБ) преди време в прав текст защити целите на репресивния спрямо турците Възродителен процес с думите “... ако е турчин, да си отиде в Турция“. Това е онзи същият Бойко Борисов с гореспоменатата реч за толерантността. И същият, който няколко месеца преди изборите определи етническите турци и пенсионерите като “лош материал”.

Символ на толератността мнозина виждат в столицата, където само в рамките на няколко стотин метра могат да се видят джамия, синагога, православен храм и католическа църква. Да, ама точно напротив – решиха мюсюлманите да си построят втора джамия (и то далеч от центъра на града) – нещо нормално за град с такова население. Намерили са явно и пари да го направят. Чудесно! Разбира се, няколко националистически движения съзряха нов повод да натрупат дивиденти запалвайки фитила на междурелигиозни пререкания и изръмжаха. Същите тези движения не намериха нищо нередно в съществуването на две съседни католически църкви в самия център на София. Шумът от джамиите им пречил, но този от камбанариите на църквите – не. Не защитавам едните или другите, а искам да мерим с един аршин!

В същото време в редица смесени райони без преобладаващи етноси могат да се видят в съседство джамия и църква. Там нямат проблем със съжителството и там там толерантността не е политическо, а социално, постижение. В този смисъл политиката в столицата дава отрицателен пример за толерантност в останалата част от страната.

И за финал: парадоксално е, че тази “защита на християнството” идва от хора, които с поведението си са толкова далеч от християнските ценности, че сигурно лумнат в пламъци в момента, в който прекрачат християнски храм!…

Leave a Reply

%d bloggers like this: