Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
August 14th, 2009 by Valery Dachev

Деветашка пещера

От разходката си из Крушунските водопади се възстановихме относително бързо. Следващата спирка в маршрута ни беше Деветашката пещера, към която отлепихме в увеличен състав – агитката пристигаща от София. Трябва да призная, че не си направих труда да  погледна от къде ни предстои да минаваме и разчитах изцяло на по-ориентирани от мен хора. Останах изненадан, че двете забележителности се намират на по-малко от 20 км… И, като казвам “забележителности”, става въпрос за нещо наистина внушително!

Devetaki Cave

Деветашката пещера е една от най-големите пещери в България и лично за мен страшно внушителна. Заради размерите си дълго време е била военен обект, а в последствие – хранилище на държавния резерв (вероятно преди управлението на ДПС :) ). Нормалният достъп обаче до нея в момента е практически невъзможен, тъй като мостът над р. Осъм, който е водил непосредствено до входа на пещерата, е разрушен и разграбен. Освен това, ако пътувате от Александрово към Йоглав, въобще не е трудно да се изтърве и отбивката за Деветаки (основната причина замалко да си направим малък автомобилен наниз), както и мижавата табелка посочваща началото на пътеката към Деветашката пещера. Човек може да се усети, че е стигнал, едва когато обърне внимание на импровизирания открит паркинг в правата отсечка между два достатъчно остри завоя с нулева видимост.

Предстоеше ни около километър по криволичеща между храсти и малки дръвчета пътечка. Силният наклон надолу и повишаващата се температура тръбяха в главите ни единствено мисълта, че това ще трябва после и да го изкачваме. Както споменах, нямах особена идея къде отиваме и какво да очаквам. Вероятно затова, след като подминахме разрушения мост и застанахме на входа на пещерата, останах леко зашеметен! Представата ми за пещера въобще не беше нещо такова – става въпрос за нещо, за формирането на което аз лично нямам никаква идея – огромно пространство покрито с каменен купол, инак огромната дупка в който изглежда сравнително малка. От едната страна по периферията на помещенията тече река (със съмнителна чистота), а от другата – множество по-малки пещери (с аромат на мазут), в които обаче не успяхме да влезем подари липса на адекватно осветление. Там бяха и руините на стари постройки и каменни укрепления. Различават се и следите от тежки машини и кръгови очертания вероятно на самите хранилища. В по-тъмните части на пещерата започва да се чува нервниченето на прилепите, някои от които започват да прелитат и да се блъскат в преминаващите люде. Иначе ехото е страхотно – не знам защо ме подтикна да си пея “Видях аз щастието беше… сто-сто и петдесет кила. На двора весело квичеше,.. а после скочи във калта.“. Междувременно се побъркахме от снимки, лиготии, простотии, чупки, стойки и тем подобни глупости. Въобще весела дружинка – не скучахме!

С връщането обаче имахме проблем – температурите бяха достигнали максимума си и нищожната сянка на хилявите храстчета и дръвчета беше крайно недостатъчна, за да ни спаси от припека на слънцето. В по-хладно време съм като планинска коза, но жегата не е нещо, което ми понася – накрая вече усещах пулсирането на вените по лицето си сякаш сърцето ми се е качило в главата. Запалих колата, включих климатика и я оставих да си работи, докато аз се покрия под малкото налична сянка под пътя и се подкрепя с леко притоплена вода…

Деветашката пещера няма късмета да бъде толкова посещавана, колкото Крушунските водопади. Основна причина за това вероятно е фактът, че определено не е разработена като туристическа дестинация, а и самото място не се поддържа особено. Вход от левче в замяна на почистване на терена и малко ток за осветяване на пещерите не би дошъл никак зле. Ако се присетят да оправят моста, ще бъде повече от прекрасно, било то и да го възстановят само за предвижване на хора… Жалко е, че там все още не личи усет и желание за развитие на туризма и мястото ще си остане посещавано само от ентусиасти знаещи къде отиват.

Comments

2 Responses to “Деветашка пещера”
  1. Лидия says

    Пещерата наистина е внушителна.”Онези пещери” за които говориш не са пещери,а тунели ископани от военните,тъй като пещерата е била военен склад.Самата пещера е навътре в “тъмното” но трябва да си добре оборудван пещерняк.Трябва да имаш специално облекло, лодки,каски,важета и още хиляди неща.Вътре е неописуемо,но човек трябва да влезе за да разбере за какво става въпрос.Аз имах касмета да вляза и беше невероятно!!!!!

  2. Миналата седмица посетих това райско местенце и останах очарован! Препоръчвам на всички, които още не са били там – да отидат! Вече има по-пряк път по новия мост(подарък от Сталоун :D), отклонява се от главния път Ловеч – Летница)

Leave a Reply

%d bloggers like this: