Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
June 20th, 2008 by Valery Dachev

Друг живот

(Отново пиша с известно закъснение, но това не е нищо ново, нито пък фатално. Не става въпрос толкова за почивката, която си ударихме с няколко колеги в края на миналата седмица, колкото за това, което тези дни запечатаха. Затова само накратко ще спомена какво представляваше пътуването и ще подкарам по същество нещата, които ми направиха по-сериозно впечатление. Отидох без лаптопа си!)

Маршрутът

Малко преди края на работния ден в четвъртък отлепихме от София в посока “след голфаджиите”, Дупница, Благоевград, Симитли, Банско, Добринище… за да се доберем до къщата на Тони в Лещен – малко почти обезлюдено селце в южните Родопи. В петък сутринта пък се надигнахме с една от колите и прелетяхме покрай Гоце Делчев през ГКПП “Илинден”, за да се озовем на гръцка територия – Kato Nevrokopi, Drama, Doxato, Lydia, Stavros, за да си изкараме един чудесен ден в Kavala. Почти целия съботен ден пък изкарахме на минералните басейни до Огняново, а остатъка му – в почивка и кратка разходка из Лещен. Преди да си тръгнем пък в неделя отскочихме до Ковачевица през Горно дряново… и обратно към София.

Другата България

Прекарах няколко дни в една наистина друга България. Не тази по bTV, а още по-друга – онази, в която уличният шум в кудкудякането на бабичките под прозореца на къщата. В онази България “улицата” често е конкретно място, защото по останалите и калдаръм няма. В това им е чарът! И имена нямат! И номера! И магазинът и той е един. А сметката я пишат върху опаковачна хартия! Там “моят дом е моята крепост”, най-малкото защото само каменният му покрив тежи колкото няколко бронетранспортьора. А дъските на чардака се огъват под краката ти, но сигурно ще издържат и слон. За съжаление там новините не са много – кой от какво се разболял, кой си продал къщата, кой къде си е намерил работа и чие дете накъде е заминало…

Парченцата от тази България хората си продават, а богаташи и чужденци – купуват. Голяма част от Лещен е на Мишо (така си го знаят хората там) – къщите, които купува, реставрира или построява наново в типичния за региона стил, като ги превръща в хотелчета в наистина прекрасна местност. Но там живот почти няма – за малцина е еко селището Лещен е дом, за някои – вила, а такива като мен – туристическа дестинация. Макар и прекрасно за отмора, от живота там са останали само къщите…

Извън България

Последният път, когато прекосих границите на България беше преди близо 12 години. Винаги съм пътувал със самолет и винаги до Русия и обратно. Честно казано не съм се пръскал от особен ентусиазъм да ходя където и да било (с някои изключения). Е, миналия петък изкарах в Гърция. Тук обаче няма да се възхищавам от това каква чудесна туристическа дестинация е тази страна. Ще стане въпрос обаче за нещата, които за този един ден предизвикаха у мен искрена завист към тези, които са се родили гърци… А и просто за неща, които ми направиха впечатление… Просто, гледал съм екзотични страни по Discovery Channel, но не съм предполагал наистина, че толкова далечен свят може да съществува толкова близо до нашата граница… И не, не е от факта, че два от трита ми телефона също се чувстваха на друга планета!

Не се движехме по магистрала, а по обикновен първокласен път. Ама първокласен! Първо-класен! Там повечето карат бавно и спокойно – плътно по ограниченията (макар за целия път да мернах само два полицейски поста) и то силно вдясно. Така изпреварващите навлизащи в насрещното платно не се превръщат в челно катастрофиращи. Хората са религиозни – край пътя има къщички с кръстове и свещички. Ние също сме религиозни – край нашите пътища никнат паметници и възпоменателни плочи. Макар да живеят много нагъсто, високото строителство там е рядкост. Вместо да мерят етажите на сградите си, хората просто ги поддържат. Неприлично е да жилището ти да изглежда зле. Тук в центъра на София сме над тези неща (сигурно заради етажите). Иначе неприятно впечатление ми направи съчетанието от бензиностанция и жилищна сграда върху нея (била тя и мотел). Семейна бензиностанция branded като Shell някак не ми звучи… А и начините им за прекарване на електрическа мрежа по улиците не ми допада особено… Но никой не е идеален.

Всъщност никога не бях попадал в общност, където наистина да се чувствам като в небрано лозе. Гръцкият като че ли няма нищо общо с другите езици региона и е абсурд да разпозная дори дума от това, което си говорят (страшно бързо) хората. И визуална асоциация някаква на надписите – също, макар да съм свикнал с азбуката им покрай заниманията ми с точни науки. В опитите си да се науча поне да чета, отворих сравнително нов разговорник (разбрах, че са си сменяли граматиката преди време). Още не мога да си обясня защо имат само 24 букви, защо поне 3 от тях ми се виждат излишни, а за капак имат и някои буквени комбинации, изчитането на които е доста неинтуитивно, а и зависи от това дали думите са чуждици или не… И английският там като че ли не е особено на мода, дори в курортен град като Кавала. И въпреки това останах страшно впечатлен, че са успели да опазят идентичността си, както във времето, така и в многоетнически регион като Балканския полуостров и въобще в Европейския съюз.

И като стана въпрос за Европейския съюз, мнението ми, че не сме за там, категорично се затвърди. Усмихвахме се, макар въобще да не е за смях, с Ицаци на факта, че до присъединяването ни Гърция е била с най-ниския жизнен стандарт. Още преживявам факта, че средностатистически държавен чиновник в Гърция получава два пъти по-висока заплата от средностатистически програмист в България. И докато последните се чупим от работа (и тук се изживяваме като добре платени), първите имат екзотично работно време от типа на 9:00-13:00 и 17:00-19:00. Обедната почивка спокойно се превръща в плаж. И то какъв плаж – пясъкът по този, на който прекарахме следобеда си, беше чудесно почистен, макар и доста по-едър от нашия. Но пък намирането на мидички се оказа невъзможно! Там просто такива няма! Водата – кристално чиста без мазутни петна, опаковки от всевъзможни храни и напитки, водорасли и медузи (последните се изчистват от спасителите, а предпоследните почти не се изхвърлят). Бяло море е солено! Много солено! Опитите ми да стигна дъното, макар да го виждах, бяха неуспешни. Но започвам да си мисля, че Иисус е крачил по Мъртво море. Две мацки пък крачиха по плажа, за да обслужват почиващите (с храни и напитки). Жените им иначе са консервативни – нямат пиърсинги, нямат татуси (мъжете – също). Но пък имат целулити (били те и лолити :-P). Монокините там също не са на почит. А специално на този плаж и гръцката музика май не беше – наслаждавахме се на рок цял ден. Така било по принцип там. В заведение до кея пък ядохме истински гироси и сувлаки! Изкачвайки се към по-панорамна точка на града минахме покрай два сувенирни магазина. Влязохме в първия, където Тони твърдеше, че продавачката е българка. Е, не беше, но пък се справяше българския доста добре. Българката се оказа тази на следващото магазинче. Ядосах се на репликата и, докато минавахме покрай него – “Еее, българи-патриоти уж, а нас ни подминавате!”. На върха на езикът ми беше да кажа “Ти, като си такава патриотка, какво правиш тук, че и на български гръб пари да правиш?!”, но се отказах… На фона обаче на гръцкия патриотизъм, изненадващо на върха ни посрещна статуя на Мохамед Али (основателят на съвременен Египет, очевидно роден в Кавала). С Веско си направихме няколко култови снимки в давайки си наздраве с чашки за узо и бутилка на фона на Тасос… и малко по-късно вече се набирахме нагоре по стръмните и тесни улички на Кавала в посока – обратно към България. На човек да не му се прибира…

На връщане се отбихме до един от голяма (немска) верига супермаркети, за да напазаруваме. Наред с по принцип по-скъпите стоки, направиха впечатление и завидно ниските цени на други – някои храни, узо (естествено!) и бира (имаше кенове по 0,20 €)… а и не само. В Първият въпрос по време на един от разговорите ми, като се прибрах, беше: “Прах за пране купи ли?!”. Само аз ли живея в джунгла и не знам, че там прахът за пране е супер евтин и върви на разфасофки като чували за цемент?!

София

Прибрахме се в ранния следобед в неделя през задръстванията по абсурдно тесния и надупчен път между София и Перник, през прашните калдаръми и несинхронизирани светофари на “Цар Борис III”, покрай надутите клаксони и нервните шофьори, между липсващите дори по това време места за паркиране… И всичко това защо?!…

Comments

7 Responses to “Друг живот”
  1. светла says

    хубаво е,че си имал възможността и си я използвал за да видиш нещо по-ралично и красиво.Но все пак някаде там е почти винаги по-хубаво,от колкото тук.Поздрави

  2. @светла: А къде е “там” и къде е “тук”?

  3. Дай ни малко време. Гръчолята все пак са от близо 30 години в ЕС, ние нема и 2. “Шъ съ оправим” – макар и нашето поколение в БГ да не види нищо от това :(

  4. @ed: То там е работата… Ясно се, че от Европейския съюз трудно ще ни изгонят. Оправянето също е ясно, че не ни мърда. Яд ме е, че ще стане по трудния начин…

  5. светла says

    Миии,Валери, нямах нещо конкретно в предвид,говорех по принцип,но щом настояваш ще се конкретизирам.Винаги когато не си някаде се явява като”там”,в конкретния случай Гърция.Следвайки тази логика “тук”се явява България.

  6. Всъщност е много трудно и няма скоро да се стегнем. Но искам да отбележа, че, хм, от близо 2 месеца съм в Германия и чество казано тук има също проблеми, които също не са малко и не са маловажни.

  7. 2 месеца?

Leave a Reply

%d bloggers like this: