Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
December 17th, 2007 by Valery Dachev

Със закъснение: 8ми декември

На по-близките ми вече е известно, че напоследък съм неповторим карък – ако има нещо да се случи, ще се случи на мен; ако пък има нещо да не се случи, то няма да се случи точно на мен. В частност така стана и с организацията на колегите в НБУ за 8ми декември: месец по-рано уж тръгнахме да обсъждаме какво да правим, но всички се отказаха безкрайно несериозни, дори само да обърнат сериозно внимание на обявките за хижи и хотели по повода. Съвсем логично накрая нищо не излезе. Нищо ново – то и предни години пак беше така… ту ще ни липсва организация, ту ще ми се наложи да се прибирам аварийно за зъболекар… или пък някоя друга глупост…

Броени дни обаче преди студентския празник бившият ми колега от Физическия факултет – Виктор ме подпита в ICQ какво ще правя на 8ми декември. Изскочи идеята да направим група на неангажираните за 8ми декември във Facebook и да си организираме нещо. Поканихме какво-що приятели подозирахме, че си нямат занимавка, като в крайна сметка по-сериозни се оказаха само общо 7 души (сред които и хора попаднали съвсем случайно в групата). След кратко обсъждане се спряхме на Тифани (сайтът им е ужасно дървен, знам). Капарирах най-добрата маса в заведението (доколкото се намира точно в дъното му до DJя, а и с най-широк излаз на дансинга).

Срещнахме се в около 21:30 на Съдебна палата, изпозапознахме се и в малката ни спретната тумбичка се засили към местоназначението си. Вечерта беше нарочена за house с на моменти ретро елементи. Докато по-голямата част от компанийката се върна да хапне в суши бара (в близост до Тифани), аз не спрях да бърботя на малкото останали… противно на славата ми на скромен, притеснителен, мълчалив, затворен и т.н. тип. :) Когато се върнаха всички, аз вече бях във вихъра си и показвах на наетите от заведението танцьори някои нови и трудно възпроизведими движения. И така до около 03:30 всички много ми се радваха (а предполагам и след това), пък и се радваха взаимно едни на други. Някои бяха особено радостни! А други – почти много радостни. Въобще една радост струеше отвсякъде. А пък в следващите няколко дни летяха благодарности за организирането на това събитие. Иначе като за седем души направо се изложихме с относително малката (около 310 лв.) сметка. От друга страна пък излезе значително по-евтино от каквато и да е друга организация за празника. Аз лично се поопих с два White russians, голяма мента с водка и вероятно около 15 шота. Затова и известна част от снимките въобще не са на фокус. А, като стана въпрос за снимките, веднага щом си преинсталирам машината, ще бъдат качени в съответната секция на сайта (макар вече да са достъпни в албума на групата във Facebook).

Между другото, оправдание за закъснението… нямам. :)

Leave a Reply

%d bloggers like this: