Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
August 1st, 2007 by Valery Dachev

Един не-ИТ ден

Започна се още снощи с приумицата ми, че трябва да преинсталирам (за пореден път) лаптопа си, тъй като инсталираната първа Beta версия на Microsoft Visual Studio 2008 почти не ползвах, а ми правеше проблеми. Освен това, достъпна за изтегляне е и Beta 2. Реших, че от тук нататък ще си играя само с наличните виртуалните образи. Та така де… Преди време си опекох диск с инсталация на Windows XP SP2 с поддръжка на SATA контролера за моето NC6320. Това се постига с WinFuture xp-Iso-Builder и малко заигравка с разархивирането на гнусните SoftPaqs на Hewlett-Packard. Идиотите така и не направиха да може човек да си изтегли ISO с инсталация за лаптопа си, при все че го регистрира на сайта им. Живи и здрави да са! Само дето имах проблем после с подкарването на wireless-а. По незнайни причини генерираното ISO е с изключен “Event Log” service, който пък не позволява на “Wireless Zero” service-а да тръгне и респективно да намери wireless мрежите. Едно човъркане, едно преинсталиране на драйвери падна, не е истина просто. Да не говорим, че търсенето на драйвери в Windows Update работи, точно когато си поиска! Потроших си нервичките.

Не стигна това, ами трябваше да бъда събуден и от някакви нечовешки гръмотевици, които сякаш удряха под прозореца на стаята ми… и в 6:30 бях на крак. Ако не друго, преди да тръгна на работа си оправих GRUB и инсталирах Microsoft Visual Studio 2005. По пътя към офиса, успях да взема един освежаващ студен душ, защото съм достатъчно тъп, за да се сещам да си купя чадър, чак когато ме навали, а и фирмата ни се намира на такова разстояние, че никой себеуважаващ се софийски бакшиш няма да ме качи до там. Малко преди да стигна до офиса, дъждът спря. И двамата с Ицаци (от днес – колега във фирмата) подранихме и още с влизането си в офиса установихме, че мрежата я няма никаква. Оказа се, че връзката между двата офиса е заминала (да се разбира, че хъбчето някъде под всичките 200м паважи е сдало багажа). Естествено, фирмата, която инсталира трасето, няма ангажимент към нас да го поддържа и тепърва ще мислим какво да правим. Фактът е, че в нашия офис не се чува нито DHCP, нито Domain Controller… да не говорим за Интернет. Поне с DHCPто реших проблема, като пуснах wireless-ът да върши тая черна работа, но за останалото… Качих се до другия офис, поне да добавя акаунта на Ицаци в домейна, но покрай това установих, че кабелът към единия доставчик също е сдал багажа (вероятно се е напълнил с вода и ръти грешки на умряло).

Освен да врътна няколко телефона тук-таме, за да задвижа уж въпроса с отстраняването на повредите, нищо друго не можех да оправя и се върнах обратно… за да установя, че не мога да инсталирам от единствената инсталация в тоя офис на Microsoft SQL Server 2005 Developer Edition, защото е CTP и била несъвместима с точно това Visual Studio, което съм си инсталирал. Ако не друго, позанимавах на Ицаци за ASP.NET, побъбрихме си за Microsoft и Google (май ще напиша нещо съвсем не ново по въпроса тия дни), жулнахме по едно 3-в-1 и… си вдигнах чукалата към къщи. Прибрах се, доинсталирах си нещата по машината… Намерих, инсталирах и с хиляди мъки настроих софтуера за телефона, който Мобилтел след три седмици чакане на някаква смотана клавиатура ми върнаха. Даже бе не се извиниха за забавянето. Но пък установих, че са пропуснали някак да ме снабдят с полагащото ми се CD с драйвери, ръководства и софтуер, както и с адаптер за microSD картата. Да са живи и здрави!

Ха.. сетих се още нещо: Маня Х. ми звънна, за да ми каже, че не може да ми открехне блога. Същото снощи направи и кака Фени, но реших, че проблемът е в нейния телевизор, защото на машините, от които тествах, всичко беше наред. Вероятно беше и телевизора на Багера, който ми спомена за същото вчера през деня. Да, ама не – намерих един браузър (lynx), който да преживява този проблем, и установих, че проблемът идва от gzip компресията на WordPress. Честно казано, нямам идея от кога е било така и защо се получава. Просто я спрях. Вероятно ще трябва да се извиня на стотиците почтитатели на репортажите от мрачното ми тези дни съзнание. Та.. да са живи и здрави! :)

Сега установявам, че захранващият кабел на лаптопа ми прекъсва вече прекалено много и, ако положението се влоши съвсем в Казанлък или на село (където смятам да изкарам уийкенда за първи път от поне година насам), не знам какви ще ги дървя…

А по принцип съм усмихнат, когато времето е мрачно. От утре времето щяло да се оправя. Аз пък сега отивам да се оправя с чаена терапия… и ще се наложи Драго да ме извинява за малката реорганизация в стаята му по повода. :)

Comments

2 Responses to “Един не-ИТ ден”
  1. Браво, бре, в моя телевизор! Аз, за толкова години онлайн тормоз, не съм ли ти доказала, че шум за глупости не вдигам?:(

  2. @Fenia: И dzver даже може да го потвърди. :)

Leave a Reply

%d bloggers like this: