Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
July 31st, 2007 by Valery Dachev

Кралевдолски летописи

Мнозина мои екзалтирани фенове ме питат къде се загубих този уийкенд и защо спрях да пиша за нещата от живота и отвъд него, при все че добре бях почнал преди това. Държа да се оправдая със събирането материал на нови преактуални теми, с които да завладея Интернет пространството и да разоря Google и клиентите на тяхната рекламна система.

Но кого ли залъгвам – всичко е документирано, а и нови материали се появяват. Вечерта на събота се занесох у Виктор, за да причакаме останалите нови попълнения и да отлетим с Опела му към Кралев дол. Преоткрихме съдържанието на думата “компресия” изпреварвайки пернишките голфаджии, които служат като указателни табели за пътя от София до родината им. Багера, който беше забравил в София ключовете за вилата, се опита да ни догони с Опел Вектра ‘88 (уточнението е на Домакина), на който преди една седмица му се е откачил задния мост от…. изгнили ламарини, но ние не се дадохме и под моето вещо ръководство отпрашихме толкова напред в Кралев дол, че… се изгубихме. Докато куче излязло от двора си ни правеше компания по черните пътища и ухажваше Белия лебед (да се чете “Опела”), успяхме да аварираме. Слабите ми познания по автомобилна техника позволиха да запомня, че нещо не е наред в акумулатора или в новичкия алтернатор. Докарахме я до началото на селото, където главният готвач Тодор-Кебапчето слезе на моторчето си въоръжен с мултицед, за да установим, че не е ясно къде е проблемът. Гарирахме колата в близост до част от тази 3/4 част от населението на Кралев дол, дето неофициално са роднини на Виктор.

Качихме се (вилата май се пада в най-високата точка). Междувременно манифактурата беше започнала да набира мошност: кебапчета и наденички цвърчаха на скарата, нарязани картофи се редуваха във фритюрника. Някои от нас организираха въоръжено нападнение върху продуктите за салатата, а други от мен се изживяваха като project manager, дегустатор, летописец и най-вече тарикат. Това не ме отърва от разходката със Шкодата на Багер (наричан още Бейджър) за вода, каквато беше кът на тая височина. Но това също документирахме, въпреки че аз все още бях грубо лишен от М-Тел от документационния си уред (да се чете телефона). На връщане карах Шкода! Акумулаторът и падна. Две на нула за мен! След като седнахме край софрата, някои от присъстващите се опитаха да превърнат Виктор още по-печен тип, като го заляха със сос от печени чушки, а после го осолиха. За съжалние, Вичо отказа да се метне на скарата… а бяхме приготвили чудесни подправки за барбекю! Набарахме картите и с три от новите попълнения спретнахме няколко игри на белот. По едно време мина тумба селски бекове, които решиха да се правят на интересни и от притвореното табло на улицата изключиха тока в къщата. Докато Бейджър и Тошо ги гониха, ние включихме тока и продължихме с картите. Стефанаки пък чакаше въоръжен селянията да се върне, за да ги метне на скарата. Готвачът ни пък използва намалението и незабелязано се пропи. За това, а и покрай подвига му с туземците, тук, сега и най-тържествено го посвещавам в рицар на алкохолната слава – Сър Тош О’Кебап! Последният цяла вечер бе окупирал стълбицата на победителите и пръскаше населението на поляната с бира и вода. Аз май го отнесох най-сериозно и се наложи цяла нощ голото ми шкембе да демонстрира достойнствата си, докато дрехите ми правиха компания на озряващата лоза. Багера (който не обича да г споменават с пълен член) пък се вживя в ролята на душ и вече имам своята най-сексапилна си снимка правена някога.

След като поометохме основната част от манджата, повечето окупираха леглата. Да не повярва човек, че и баш-алкохоликът на вечерта също изтощи батериите. За последното не съм сигурен, всъщност – жена му ще каже. :-P (Още ?) Няколко души обаче останахме будни през нощтта и обсъдиждахме всевъзможни въпроси. Даже започнах да лансирам идеите си за реорганизация на обществото в нов строй – теория, която някой ден (или нощ) обезателно ще споделя тук. Разбудилият се Багера (пиша го така, за да не му липсва членът :)) тръгна да разчиства. Докато измиваше масата с маркуча, аз симулирах препикаване на столчето на Мария. Ококореният и поглед може да се види на снимките. :-P

Като цяло вечерта мина под знака на много лиготии, забавни моменти, изцепки и тем подобни. Хубавото е, че този път липсваха дразнители в компанията и, смятам, се бяхме събрали все готини хорица (Аз най-вече! Шегувам се. :-P). Недоспалата част от населението се изнизахме необичайно рано сутринта (в около 10:30), тъй като се оказа, че има маршрутки на всеки половин час за София. В марширутката на три пъти заспивах и вероятно акумулаторът и така и не падна. Нищо – две на едно за мен!

Гледам в момента касовата бележка от Billa, с която Багера (онзи с непълния член :)) ме сдоби – 190 лв. без зеленчуците. В това число 15 двулитровки Загорка, Каменица и Шуменско, бутилка Флирт и бутилка Собиески, около 10 кг котлети и наденица, половин килограм сирене, четири хляба, лютеници, промишлени количества Tang, Frutty и безалкохолни, кутия 3-в-1, чипсове и солети… пластмасови чаши. За следващия път – пластмасови прибори… и басейн!

P.S.: Не знам с какъв камион са тътрили всичко това, честно… :)

Comments

3 Responses to “Кралевдолски летописи”
  1. Тай… Да внесем малко доуточнения :P Първо, можеш да допълниш как се сетих, че въобще ми трябват онези tools, наречени “ключовете”, за да можем да влезем в имането ми, чак пред вратата му, и то на 2рия път, когато ми зададоха въпроса “Нали не си забравил ключовете” срам…
    Второ – На път за вилата не те гонихме със шкодата, а с един Опел Вектра ’88, на който преди една седмица му се е откачил задния мост от …. изгнили ламарини.. И съответно карахме особено внимателно..
    Трето – дразнители имаше, по-точно имало е, тъй като и 2та пъти съм ги изтървал (първия път бях за ключовете до София, а втория – карах след Вичо като “Пътна помощ”). Въпросните дразнители бяха … Съседите… И то по-точно една от съседките, която като е чула за палене на огън, е събрала цялата махала че даже и GSM-и е въртяла… И един съсед на сутринта.. Недоволен от шума цяла нощ. Иначе трябва да си извадим поука – next time – по-тихи след 12-1h
    И една новина – Playboy-а се намери! От Сър Тош О’Кебап! Беше зад дивана (кой ли го е пъхнал там? Дали не е той?:P), и в интерес на истината не лепнеше (поне на пръв поглед). Същият диван м/у другото се посчупи, поне не успяхме да го сгънем… (Зино, нещо общо?;)). Освен това, оправяйки помпата (която пак се счупи, само че този път ще играе Тошо Заварката), “оправихме” и половината ел. инсталация в къщата… Нулата изчезна в небитието, след като помпата не успя да запали и Амперите си казаха думата. Следващият път намирането на проблема е номер 1 в TODO списъка. Май ще го правим с адаптер от електрическа китара (онуй чудо, над което трептят струните и ги преобразува в електрически сигнали) и усилвател, че въоПще не е ясно откъде минават кабелите, разпрелителни кутии няма очевидни, а не ми се ще да правим дупки на случайни места по мазилката… Абе ще си играем на котка и мишка с жиците…

  2. @Domakina: Фикснах бъга със спортната Шкода в публикацията. Останалото хората ще го разберат от коментара ти. Само не разбрах дали с първото се хвалиш…
    За тихото – хардуерно ограничаване на нивото на шума. Вярно, че до там органите на реда трудно ще стигнат, но пък някои лица прекомерно надуват звука и… не чуваме кой на какво е вдигнал и кой каква терца е казал. :-P Иначе от тази гледна точка, можем онази тумба, дето спря тока ей тей за спорта, също да я определим като дразнител… :)

  3. Нъц, не се хваля. 1.2 двигател технология 70те не може да се мери с инжекцион (не знам колко cc е на Вичо). А оня опел беше доста пъргав, но не го напиняше шофЕра, щото го беше страх след като видял КАК се е разкачил моста (добре, че са се движили само с 40-50км/ч)
    В тумбата имаше нещо полезно – малко лека атлетика на чист, хладен въздух :P
    М/у другото, бяхме се престарали с манджата този път… Ама то като 5-6 души се изнесоха рано сутринта… Ето я простата равносметка Останаха 10тина л. бира от около 25-30 (ти кажи, само имай предвид – загорките са по 1.5л)… Хляб – 4 хляба са твърде много за 15 души при такова мезе: останаха 3 хляба някъде.. Доматите пак бяха в повече, артиса над 1 кг от 4 (или бяха 5?) , но пак може да се брои за дневната салата. Чушките се изконсумираха, 2кг са ок. От 2кг краставици нейде 1 не оправихме. И около половината картофи останаха (5.5/11кг) До тангове-манговете не сме се докосвали, следващия път да не мъкнем. Флирта май също беше небарнат (то при Собиески в наличие кой е прост да пие Спирт)
    Месото също може да се брои, че е ок като количество, ако бяхме запазили бройката хора за обяд.
    Цялото тва количество манджа без зеленчуците биде замъкнато на вилата от сашовия опел, мерси за което, че шкодилака ми се пръскаше по шевовете, така беше натъпкан с 5ма души, аудиото, компутера, одеала, палатки, спални чували и други дреболии.

    И офте нефто – чуенът си ми е на мястото, просто прякорите не се чуенуват с пъуен чуен:P

Leave a Reply

%d bloggers like this: