Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
July 21st, 2007 by Valery Dachev

За алтернативите

Има случаи, в които си мисля… а има и такива, в които – не. Понякога седя, а друг път – не. Е, става въпрос за един такъв случай, в който правих и двете – нагъвам си люти пилешки бонфиленца в Sofia City Center и си мисля за войната между KFC и McDonald’s. И се чудя кое си е по-малкото зло от двете. Премлясквам и си мисля, че съм взел правилното решение. А и работят с Pepsi, а не с Coca-cola. И се сещам за другата тяхна епична битка, за агресивните им медийни кампании, за забавните антиреклами посветени на конкуренцията преди да ги забранят… Сещам се за хора, които консумират Pepsi, само и само да не пият Coca-cola; които ядат в KFC, само защото храната в McDonald’s била буклук… Ами аз ако съм един милиардер, който иска да спечели много повече от това, което вече има, дали не мога две конкурентни компании и така печеля и от двата противникови лагера?! Съмнявам се да няма механизъм, по който това да стане…

Тряс! Всъщност възможно ли е печалбите и на Pepsi, и на Coca-cola в крайна сметка да отиват при едни и същи хора? Ами тези на KFC и McDonald’s?! Жмуцаш яко всякакви McЛайна с идеята, че спасяваш горките пилета-акселерати в птицекомбинатите снабдяващи KFC, а в крайна сметка буташ пари на същите люде!

Тряс втори път! Говорим за многопартийна система, за обръчи от фирми около отделни хора или партии… А какво прави следната картинка невъзможна: Волен Сидеров отива на разходка с Ахмед Доган в новопридобитата партийна гора на ДПС, за да огледат терен за евентуален общ строеж, докато лидерите на останалите партии хвърлят чоп за разпределението на кметските позици по региони? Всъщност нищо. Какво, ако всичко това е един добре режисиран театър, който дава спокойствие на хората, че следващия път ще направят по-добрия избор? Един театър, който убеждавайки масите, че поставя нова пиеса, като периодично сменя актьорите си? Актьори, на които не им пука за ролята, която са изиграли, след като представлението свърши. Какво, ако сценарият и режисурата е на една и съща група хора, чиято цел е да укроти масите давайки им измислена алтернатива?!

А знам, че нещата до голяма степен стоят точно така и ми е едно дискомфортно на инак удобния стол, на който седя…

P.S.: Готино четиво кажи-речи по темата – Виктор Пелевин – “Generation П” (връзка тук).

Comments

5 Responses to “За алтернативите”
  1. Петко says

    Ти пък откри топлата вода. От години Пепси и Кока-кола се притежават взаимно (по около 20% от акциите една на друга). Няма начин да загубиш в това – измислили са го хората.
    начинът е да не им консумираш продукцията. Щото е вредна например, щото е некачествена и тн. Но в световен мащаб ние сме така добре възпитани консуматори, че това никога няма да стане, не само с пепсито/колата ами с нищо.

    PS. Пийте само минерална вода, напълнена от локален източник:)

  2. @Петко: Това за 20% не го знаех… макар че е малко… Друго си е да ги притежаваш и двете. :) Но пък що-годе единствената сигурна алтернатива е да точиш вода от кладенеца във вътрешния двор на кооперацията си… докато се окаже спукан тръбопровод на ВиК. :) Идеята обаче не беше толкова в напитките или в заведенията за бързо хранане, колкото в това, че алтернативата във всяко едно отношение (в частност в политическата система) може да е чисто и просто една илюзия…

  3. Как ще се почувстваш , ако ти кажа, че в библиотеката и барчетата тези хора си пият кафето както бихме аз и ти? :)

  4. @Евгени: Прав по отношение на публикацията си? :)

  5. Незнам до колко, т.е. до каква степен си сътрудничат. Но е в правилната посока публикацията.

Leave a Reply

%d bloggers like this: