Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
June 12th, 2007 by Valery Dachev

Седмица след Iron Maiden

Супер накратко (имам галерия да оправям – ще стане ясно защо): изкарахме си сууупер-дууупер здраво. Покуфяхме, попростяхме, направихме се диви и щастливи. Иначе даже самото отиване натам беше екстремно – травай пълен с всевъзможни метъли от всевъзможни възрасти, наплашени бабета и една мацка с големи бомби (нямаше как да не я спомена), а намърдването на стадиона – относително лесно. Поне по това време. За първи път от доста концерти насам пускат толкова рано народа. Чудничко ! Намерих Драо и се намърдахме някъде. Засякох колеги от НБУ, за които отдавна подозирах, че са от тях… метълите ! :) Срещнах, разбира се, и много други хора, които въобще не познавах, но пък с тях изкарахме все едно се познаваме от години.

По едно време излязоха Ахат. Каквото и да си приказваме, представиха се добре хорицата. Вярно е, че това изпълнение го бяхме слушали вече и на Black Sabbath и вероятно и на други концерти, които са подгрявали, но пък затова беше кратко. В интерес на истината, бих чул още 2-3 пъти “Черната овца”, ако знаех какво следва… а именно Lauren Harris и групата и. Не че има лош глас момичето (който всъщност почти не се чуваше), но музиката им беше толкова посредствена и еднообразна, че… единственото впечатляващо си остана бюста на девойката и фамилията и. Разбрах също защо Steve Harris не е станал вокал, ами басист. Та.. бандичката и беше оплюта, а напускането и – съпроводено от масово задоволство. Грубо от страна на публиката.

Настана месец и Maiden изгрее… излязоха на сцената момчетата и се опитаха да дадат всичко от себе си. Или поне да оставят такова впечатление. От изпълнението им, честно казано, не съм особено доволен. Дали защото с “Rock in Rio” много бяха вдигнали летвата или така ми се стори, заради падащия глас на Брус, загубващите синхрон барабани, или откровено фалшивите на места китари… И въпреки се съмнявам, че някой от тези (официално) 32,000 присъстващи не се е разбил от кеф. Iron Maiden са си Iron Maiden, факт. Звукът беше на ниво, макар и относително тих.

Успокояващо е , че организацията е била и по-зле. Но като че ли тъпканиците на влизане и на излизане не впечатляват никого и е малко вероятно да изчезнат от концертния живот в тая държава. Полицията, междудругото, си свърши добре работа, а именно – да охраняват. Не видях излишни озлобления, заяждания и т.н.. Движението по бул. “Рожен” беше спряно от стадиона чак до “Никола Жеков” и тълпата минаваше безпроблемно. Порадвахме се и на среднощната разходка с множеството орки от всякакви възрасти. Черна точка отново за бакшишите, които отказваха дори на прилично изглеждащи като нас люде. Затова разходката ни продължи чак до “Петте кюшета”. А знам и за хора, на които се е наложило да стигнат още по-далеч. Ето защо повечео бакшиш си заслужават напълно псувните.

Разглобен от двучасовия преход се намъкнах в банята за студен душ (“Спряха ни водата топлата, топлата, топлата…”) и се изнизах на рожден ден на Надя. Тук да вмъкна, че сменям O.K. Супертранс с Йелоу Такси. Иначе самият рожден ден мина много забавно с приятни хорица и ред простотии, като за мен завърши чак около 07:00 в разговори за музиката, за връзките, за общуването….

… за да започне с контролно по “Компютърни архитектури”. :)

Comments

3 Responses to “Седмица след Iron Maiden”
  1. Чудно, един приятел от София също им викаше орки.
    Явно така са известни в София.

  2. […] да бъде пуснато да вирее свободно. Та така… Iron Maiden дадоха своето и… нататъшното съществуване на от цялата тая […]

  3. @Димитър: Оригинално са “оруг-хаи”, но не знаех как се пише. :-P

Leave a Reply

%d bloggers like this: