Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
May 31st, 2007 by Valery Dachev

Отиде си Дари

Отиде си Дари… Малцина имат нужда да разказвам историята, а и не е това целта на писанието. Писание, което даже мислих да не пиша, просто защото няма какво повече да добавя, освен своите огорчение и съболезнования от случилото се. Замислих се обаче над някои неща, които ми се иска да споделя (с риск да бъда анатемосан).

Нелепо и тъжно ми е, че след тази мъчителна кампания и след като че ли успешната операция, Дари ни напусна. Аз не вярвам в думи като сърба, карма, предопределение… но живея с убеждението, че има неща в живота, които не са случайни. Това момиченце не е дошло на този свят, просто за да си отиде, а за да дари нещо много важно: надежда. Аз самият бях убеден, че каузата е обречена. Това мъниче не просто срина това убеждение у мен и много други хора, но вдъхна вяра у много други. Бих се поклонил пред роднините и приятелите и, които превърнаха кампанията “Спаси Дарина” в “Спаси, дари на…”. Стискам палци на децата включени в нея и техните роднини!

Мандаринката

Всичко се случи стана без дългогодишни натяквания, шумни медийни кампании, митинги, концерти и пропагандни лентички… някак толкова чисто и искрено. Нещо, което съм казвал и преди… Трагично е, че само в такива крайни ситуации успяваме да обединим усилията си. Може би рядко се случва общите ни цели да ни дойдат толкова присърце, за да направим нещо по въпроса, и точно в такива крайни ситуациите се събираме… Но в много от тези крайни ситуации просто третираме симптомите, а не лекуваме причините…

Разбира се, в случая няма кой да бъде обвинен за заболяването на Дари, а по всяка вероятност и за инфекцията. Точно затова се и издразних на редица коментари към новината в Dnes.bg. Има хора, които изгарят от желание да обвинят политиците ни за всяко по-голямо нещастие. Срамно е ! Да, политиците ни са пряко отговорни за нуждата от съществуването на подобни кампании и непряко виновни за отлагането на тази операция във времето. Но не, те не причиняват инфекции… и не съм сигурен, че по-навременна операция би предотвратила инфекцията и усложненията от нея.

Беснея и на явлението да се използва съчуствието на хората, емоционалността им за печалба дивиденти. Политиците си прехвърлят обвинения за вината покрай медиците ни в Либия, а ентусиазирани кандидат-пенсионери чукат по вратите, за да искат дарения за деца в нужда, а съмнителни, но предприемчиви, “бизнесмени” наемат тийнейджъри да пробутват благотворителни картички “по левче, два или колкото дадете” покрай поредното им драматично съчинение… И тия хора заспиват спокойно след ден на облагодетелстване от чуждото нещастие…

И май предпочитам да не му мисля повече… За истинските кампании си има банкови сметки и преводити не са нито скъпа, нито особено сложна операция. Желание да има…

Leave a Reply

%d bloggers like this: