Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
March 18th, 2007 by Valery Dachev

Нищо полезно

Щеше ми се някакси този weekend да си поотпочина. В петък пропуснах анлглийския след работа с извинението, че доста време маршрутката така и не дойде, бях забравил учебника си и най-вече – нямах домашно (ха-ха, как звучи само :)) ! Искрено, мързеше ме. Прибрах се вкъщи с идеята, че ще поразчистя, ще поцъкам малко на компютъра и ще се наспя.

Велин звънна като по часовник кажи-речи веднага след влизането ми вкъщи. Прибрал се човекът от Белград, та да хапнем, пийнем, третоо, петооо… Мен пък ме гони животински кинтолипсис, но пък той трябвало да похарчи някакви спестени командировъчни. И въпреки това предложението “Да те черпя една вечеря !” ми звучеше като свалка. :P Добре де, направихме едни халби, момъкът се похвали с присъствието си на концерта на Iron Maiden в Белград, омрънка организацията му (почти както са я омрънкали самите Iron Maiden)… Разменихме лафове, вицове, някоя-друга простотия и.. то стана едно такова.. ракиено време. Съпротивата срещу ходенето в Студентски град за по едно питие беше излишна и с едно такси вече акустирахме пред “Le chef d’oeuvre“. Седнахме на бара, Велин предвидливо ме запозна с бармана (беше наясно, че ще му отворим доста работа същата вечер) и се изцепи “Тази вечер ще се напием.”. Лошо ! Не трябваше да се вързвам на приказките за едното питие. Занарадиха се коктейли, шотове, Red Bull… Нещата бяха отишли много на градус и това пролича по факта, че с Велин започнахме да си говорим на (развален) руски. Това продължи и след като излязохме от заведението и се настанихме пред “арабите” отсреща. Звъняхме на този, на онзи да си поговорим и с тях на руски. Драго беше едната жертва. За компенсация се върнах с картофки. Междудругото, таксиметровият ме изпрати с “Леко изтрезняване !”. Нещо ми се губи, но знам, че Драго ми беше приготвил Alka-Seltzer. Ей, тоз човек ми е спасиил живота !

Ставам си аз на сутринта бодът като краставичка. Някъде към 7:30. Само стомахът ми леко се бунтуваше, но като цяло бях в пълна бойна готовност. Катя и Антония трябваше да акустират в София. Последната не можа да дойде, което вероятно ми спести второ напиване снощи. За сметка на това пък рано-рано сутринта, веднага след посещението и в Софийска Градска Художествена Галерия (където междудругото на 25.03. приключва изложбата “Леонардо да Винчи – Учен и изобретател”) се отправихме към моето любимо местенце – “Memories” – кафе в непосредствена близост до кооперацията ни. Рядко сядам там денем и не бях забелязал какъв огромен вътрешен двор има тази група сгради – ненормално голям за централната част на София. Представям си колко паркоместа са това. :-P След краткото пребиваване там (по време на което учудващо не се засякохме с “момичето, което иска да се омъжи за мен” :)) минахме през къщи, а след това – на обиколка край НДК. Там поседнахме в Chillout Cafe, колкото да ни омръзне и бавно и славно тръгнахме по Витошка (нека се дразнят софиянци, че не казвам бул.Витоша !) в посока ЦУМ. Времето беше страхотно – слънчево, но не прекалено топло. Младо семейство се предвижваше по Витоша откъм НДК бавно и славно с някаква ретро кола-звяр със свален гюрук и се наслаждаваше на паразитството. Колата като че ли е купена за такива дни. Животното се паркира на кръстовището на Хан Аспарух и Витоша, но така и не можах да разбера каква марка е. Страхотна кола ! Некфи мацки, некфо чудо по улиците.. акъл да ти ойде ! Чаровната девойка с пиърсинга на веждата, дето ми се усмихваше в близост до Алабин, да ми се обади ! :-P Срещата на народа пред ЦУМ беше в около 14:30, а ние подранихме с около час. Влязохме да се порадваме на ескалаторите – качихме се догоре, слязохме до долу, а после тръгнахме да се качваме по ескалатора за слизане. Охраната гледаше странно. К’во зяпаш ?! Лиготия ! :-P Порадвахме се и на ескалатора в Халите. А след това се отбихме да се порадваме на асансьора в Малък ЦУМ, но безуспешно. Разгледахме играчките и аз лично си харесах няколко. Върнахме се на пейките до ЦУМ, за да хванем малко тен… и дойде време да се разделим. На тръгване обаче едва не се сблъсках с Христина…

Последва разходка до Малките Пет Кюфтета и кафе в Jimmy’s. Не знам дали сервитьорката беше мудна или твърде много народ беше наизлязъл от къщи да се порадва на първото топло слънце тази година, но успя да ми се понакъса някой-друг нерв. За сметка на това си подърдорихме за моя, за нейния университет, за торентите (с голяма готовност девойката се нави за митинга на Zamunda.NET в четвъртък), поклюкарихме и… се разотидохме.

Вчера абсолютен релакс. Днес се опитвам да свърша нещо полезно и така и не успявам. До тук цъкам Quake II и реорганизирам информацията по дисковете на desktop машината си. Междудругото, продължавам да продавам много изгодно двата хард-диска, които ‘артисаха от Mantra миналата седмица. :)

Comments

2 Responses to “Нищо полезно”
  1. Нахално ли ще е да попиташ твоя приятел коя група е била подгряваща на концерта на Iron Maiden и дали са били добри?

  2. @Димитър: Предполагам, че Велин сам ще се изяви, още щом види тази публикация, но ще го изпреваря. Доколкото разбрах, не е особено наясно коя е била групата, нито как е звучала поради ужасната акустика в панаирната зала (която е била претъпкана с ~22’000 маймуни при капацитет от 18’000). Свидетелски показания обаче сочат, че е подгрявала Lauren Harris (щерката на басиста Steve Harris). Слушайки обаче трите и песничките, освен че не са нищо особено, са и еднотипни. Инак е симпатяга девойката, но не смятам, че е от необходимата класа да подгрява група от ранга на Iron Maiden.

Leave a Reply

%d bloggers like this: