Valery's Mlog

Mindlog of a Freak
February 5th, 2007 by Valery Dachev

Insomniac

Криво ми е… меко казано. Главата ми беше пламнала тия дни, но като че ли друго изгоря. Спомних си как се убиват вампири. Нещо подобно ми се случи през изминалия ден… Сърцето му ту се забавя така, че се чудя на коя страна да се завъртя… ту започва да препуска бясно.

А и мисли, картини ми се въртят в главата, каквито ужасно много да избия от нея. Натрупал съм толкова много, ужасно много гняв, който се чудя къде побирам. Може би затова усещам, че ще се пръсна. Тряснах бюрото си ужасно силно. Не се счупи, но от вентилатора на лаптопа ми по масата се разпиля прах. Разочарован съм. А даже унизен.

Яд ме е, че оставям неподходящите хора да ми се качват на главата, при положение, че съм от хората, които рядко позволяват такова нещо въобще. Повтарям една и съща грешка и винаги мрънкам. Гнус ме е и от себе си даже (а и не само).

Не защото не можах да мигна тази нощ. Намерих начин да се поуспокоявам, но, уви, временно: свиря нещо, което горе-долу мога, или нещо импровизирано. За ужас на Бобсън (който ми е съсед) понякога пея. Надявам се да не се чува много – отдавна ми зачезнаха всякакви положителни гласови характеристики. Не знам кога за последно съм стоял толкова дълго зад черно-белите клавиши… докато ме заболят пръстите.

Въобще не съм добре. Дразня се от подобна публикация в блога си, защото се бях зарекъл да ги огранича. Изглежда някак тийнейджърски. Но имам нужда някъде да излея поне част от тази емоция… и от боксова круша. Както и да е… съжалявам, ако някой се е прецакал да чете това. Няма и да има възможност да го коментира…

P.S.: За сметка на написаното по-горе, по-рано (много по-рано) вчера ми се случи нещо прекрасно и ужасно мило – на хоризонта се появи скъп човек, който мислих, че преди години съм загубил. Кофти ми е, че не съм в състояние в момента да се нарадвам… :(

%d bloggers like this: